Когнитивна теория на личността

КОГНИТИВНА ТЕОРИЯ ЗА ЛИЧНОСТТА:
Теория за личните конструкти на Джордж Кели

Въведение

Теорията за личните конструкти подобно на теориите на Фройд и Роджерс подчертава целостта на личността. Но тя съществено се отличава от тях тъй като интерпретира поведението в когнитивни термини. Тя се занимава с начините, чрез които ние възприемаме събитията, начините, чрез които ние интерпретираме тези събитията в съответствие с вече съществуващите знания и начините, чрез които действаме в съответствие с тези интерпретации. За Кели кострукт – това е способ за възприемане или интерпретация на събитието. Например понятието „добър –лош” – това е конструкт, който често се използва от хората, когато обсъждат някакви събития. Личната система от конструкти на човека се състои от собствените му конструкти или способи за интерпретация на събитията и връзката между тези конструкти.
Как може да бъде характеризирана теорията на Кели по сравнение с другите личностни теории. Това е немалък проблем, доколкото специалистите интерпретират тази теория по различен начин. Някои приемат теорията на Кели за феноменологична, други я определят като екзистенциална, трети като бихевиористична. В същото време тя е определяна и като динамична.
Най-популярното разбиране за теорията на Кели е, че тя е когнитивна. Тя подчертава, че светът познавателно се конструира от човека. А това е когнитивен процес. Обръщайки внимание на това как индивидът приписва (атрибутира) значение на събитията и на опитите на човек да прогнозира събитията, теорията на личните конструкти ясно разкрива своята когнитивна същност. Още една причина, поради която може да бъде разгледана като когнитивна теория е това, че тя предпоставя по-късните когнитивни направления в теорията на личността. Голяма част от съвременните теории за личността, както и въобще съвременната психология са станали по-когнитивни. В тази връзка един от привържениците на теорията на Кели основателно подчертава, че „по щастлива ирония на съдбата, с времето теорията за личните конструкти става все по-съвременна” (Neimeyer, 1992).
Заслужава да се отбележи, че Кели се осмелява да преконструира т.е. да реинтерпретира самата психика. Това е трудна задача, която вдъхновява и плаши.

Биографични данни
за Джордж Кели (1905 – 1966)
Смята се, че философските и научни възгледи на Кели частично са определени от неговия разнообразен опит. Той израства в Канзас, учи във Френзе университет, а след това продължава в парк Колеж в щата Мисури. Доктурантурата му е свързана с Канзаския университет, университета в Минесота и с Единбургския университет. Докторска степен получава в Униврситета в щата Айова през 1931 г. В Канзас той създава клиника на колела, през време на Втората световна война работи като психолог в авиацията, а после е професор по психология в Охайо.
Вижданията на Кели за човека
Основното предположение на Кели е, че всеки човек по същността си е учен-изследовател. Ученият се стреми да предвиди и да контролира явлението. Учените създават теория, проверяват хипотези и мерят експерименталните доказателства. Кели смята, че това може да се каже и за всички хора.
Третирането на хората като учени влече след себе си редица изводи. Първо то предполага, че човек е ориентиран към бъдещето. Именно бъдещето мъчи и привлича човека, а не настоящето.
Второ, този възглед ни заставя да предположим, че човек притежава способността да репрезентира средата, а не просто да реагира на нея. Индивидът може да интерпретира и да реинтерпретира, познавателно да конструира и да преконструира заобикалящата го среда. Животът това е репрезентация или познавателно конструиране на реалността и това позволява създаване и пресъздаване на самия себе си.
Според Кели едни хора могат да гледат на живота под различен ъгъл, докато други остават на своята първа интерпретация. Все пак всички хора могат да възприемат събитията само в рамките на определени категории - конструкти. Системата на личните конструкти дава на човек както свободата на решение, така и ограничение на действията: тази система му дава свобода защото му позволява да има работа със значението на събитията, а не безпомощно да се подчинява на тези събития, но тя поставя ограничения, защото човек никога не може да направи избор зад пределите на света от алтернативи, коrто сам е създал за себе си. Поставяйки се в робство на тези познавателни конструкти, ние сме способни отново да придобием свобода, ако отново и отново реинтерпретираме заобикалящия ни свят като цяло. По този начин, ние ще престанем да бъдем жертва на миналата история или на днешните обстоятелства, ако сами не пожелаем да интерпретирами себе си именно по такъв начин.

Теорията за личността, предложена от Дж. Кели
Структурата на личността
В теорията на Кели ключовото структурно понятие, описващо човека като учен е конструкт. Конструктът отразява начина на конструиране или интерпретация на света. Това е понятието, което индивидът използва за да разпредели събитията по категории и набележи курса на поведение. Според Кели, човек предвижда (предугажда) събитията, интерпретира ги, структурира ги и им придава значение. Индивидът различава сходства и контрасти (различия). Той установява, че едни хора са високи, други са ниски, че едни хора са мъже, други – жени, че има предмети твърди и меки. Именно сходствата и контрастите формират конструкта. Ако няма конструкти животът би бил хаотичен.
Необходими са най-малкото три елемента за да бъде сформиран конструкт - два елемента да се възприемат като приличащи един на друг, а третият елемент трябва да се възприема като различен от първите два. Конструирането на двата елемента като приличащи си формират полюса на сходство на конструкта; противоположният на тях трети елемент формира контрастния полюс на конструкта. Например наблюдавйки как двама човека помагат на някого, а третия бие някого, можем да формираме конструкта „добър – жесток”, при това добър образува полюса на сходство, а жесток полюса на контраста. Кели придава голямо значение на осъзнаваннето на това, че конструкта се построява на основата на сходство-контраст. Това означава, че ние не разбираме природата на конструкта, ако използваме само полюса на сходство или само полюса на контрастта. Ние не може да разберем какво означава за човека конструкта „уважение”, докато не установим, какви събития човек отнася към този конструкт, а какви възприема като противоположни на него. Интересно е, че каквито конструкти индивида прилага към другите хора същите потенциално са приложими и към него.
Контструктът не е континум от множество точки между полюсите на сходство и контраст. Оттенъците в конструираните събития се създават чрез използването на други конструкти – такива като конструктите качество и количство. Например конструкта „черно-бяло” в комбинация с конструкта количество дава четрибалната скала на черното, леко черно, леко бяло и бяло.

Типове конструкти
Когато си мислим за конструктите, които хората използват се сещаме за много нови неща и сме вдъхновени от нови идеи. Като правило, конструктите са вплетени във всекидневната реч на човека, въпреки че той може да се удиви, узнавайки, че това са само конструкти и че са възможни други алтернативни начини за осмислянето на света. Замислете се например за елементите, които представляват част от вашата собствена система от конструкти. Какви термини или характеристики вие използвате за да опишете някой човек, а какви използва ваш близък приятел?
Интересно е да се помисли, дали трудността в общуването между групите не се обяснява с наличието на различия в системата от конструкти. Можете ли да си представите конструкти, които хората използват в междуличностните отношения и които пораждат проблеми в тези отношения. Например конструкта „виновен – невинен” често е включен в отношенията на отделната двойка. В същите взаимоотношения някой може да ползва конструкта „победител – победен”, друг „толерантен – нетолерантен” или „склонен – не склонен към компромис”, „отзивчив – не отзивчив”. Съществено е това, че конструктите изглеждащи твърде абстрактно в същност оказват съществено влияние на базовите аспекти на нашия живот, на нашето ежедневие.
Кели дели конструктите на два вида „вербални – невербални” (съзнателни или безсъзнателни в терминологията на Фройд). Вербалният конструкт може да бъде изразен с думи, докато предвербалният (довербалния) е конструкт, който се използва дори в случай, когато човек няма думи да го изрази. Довербалният конструкт се усвоява още преди да се появи речта при детето. Понякога единият полюс на конструкта не се поддава на вербализация, тогава той се характеризира като подводен. Ако човек утвърждава, че хората създават само добро може да се предположи, че другия полюс на конструкта, като че ли се намира под повърхността, така че човек трябва да осъзнае наличието в света и на противоположни постъпки, за да може той да се формира. Това означава, че конструктите в някои случаи са недостъпни за вербализация и индивидът може да не е в състояние да съобщи за всички елементи, които влизат в неговия конструкт, но това не означава, че у индивида има безсъзнателно. Независимо от признаването важността на довербалните и подводните конструкти, не са разработени методи за тяхното изучаване и като цяло тази област остава неразработена.
Конструктите, използвани от човека за интерпретация и предсказване на събитията са организирани в система. Всеки конструкт вътре в системата има зона на приложимост и фокус на приложимост. Зоната на приложимост на конструкта обхваща всички събития, към които ползвателя смята тези конструкти за полезни. Например конструкта „грижовен – не грижовен”, който може би е приложим към хората във всички ситуации, където става дума за помощ (зона на приложимост), би било най-полезно да се използват в ситуации, в които се изисква особена чувствителност към потребностите на хората и особено старание да им се помогне (фокус на приложение). Освен това някои конструкти заемат по-важно място в системата от конструкти на човека от други. Затова се отделят централни (ядрени) конструкти, които са най-съществени за човешката дейност и могат да бъдат изменени, само предизвиквайки сериозни изменения в система в цялост и периферни конструкти, които в по-малка степен засягат основите на човешката дейност и могат да бъдат изменени без сериозни модификации на централи структури.
Освен това вътре системата на конструктите е организирана йерархически. Водещият конструкт включва други конструкти в своя контекст, а подчинения конструкт е включен в контекста на друг (водещия конструкт). Например конструкта „умен – тъп” и „привлекателен - непривлекателен” могат да бъдат подчинени по отношение на водещия конструкт „лош – добър”.
Важно е да се разбере, че конструктите влизащи в системата от конструкти на човека са взаимно свързани помежду си, в определена степен. В поведението на човека, като правило, се извежда