Коледно вълшебство - пиеса за детски театър

1 Коледновълшебство
Пиесазадетскитеатър
Участници:ДядоКоледа,баба,дядо,майка,баща,3деца,Меги,
джуджетоДин,джуджетоДан,джуджетоДон,снеженчовек
Ідействие
/Напързалката,децатаспалтаиръкавици./
Дете1:Хайдедасинаправимснеженчовек!/започватда
моделират/
Дете2:Голямататопкаотдолу,по-малкавърхунея.
Дете3:Хей,азмунаправихръце.
Дете1:Асегалъскавичернивъгленизаочи!
Дете2:Иморковчезанос!
Дете3:/грабваотземяташапка/Дадовършимнашияткрасавец.
Дете1:Забравихмеметлата!
Меги:Красавец!Амастаяметлащеизплашибабинитекокошкиите
щеспратданосят.
Дете3:Нямастрашно,товаеединобикновенснеженчовек.
Снежниячовек:Неевярно!Несъмобикновен,амногоспециален!
СпециаленКоледенСнеженчовек!
Меги:Изглеждашчудесно!Самодетоносъттимисеструватвърде
дълъг.
Снежниячовек:Да,нозатовапъкяопитайколкоевкусен!По-леко,
по-леко!Данемигоизядешцелия!
/Майкатавиказадкулисите/
Майката:Деца,идвайтедаподредимтрапезатазаголемияпразник,
койтонаближава.

2 Меги:Идваме,мамо!Амачеапетитноухае!/къмСнежниячовек/.Ела
снаснапразника!
Снежниятчовек:Тисешегуваш!ИскашдамепрекръстишКапещия
човек!Благодаря,азсамощенадникнапрезпрозореца.Радвайтесе
ищебъдеммногодоволни!
/Децатасескриват.Обстановкатасесменя–стаясмаса,столове,
елха.Появяватсебабатаимайката,носятсламаичинии,аследтях
децата,коитовечесабезвръхнидрехи./
Дете1:Бабо,защослагашсламавърхумасата?
Баба:Тазисламаеблагословена.Послеснеящевържемплодните
дървета,задараждатизобилнопрезгодината.
Майка:/къмбабата/Мамо,всичкиястиялисложихменатрапезата?
Баба:Да,новсепакдапроверим.Етотукимавареножитоиварен
фасул,туксапълненитечушкисориз,ошафът,постнитесърми,
туршията.Донеси,момичетоми,орехитеичесънът,амедаазще
донесаотизбата.
/Бабатаиедноотдецатаизлизат.Влизатдядотоибащата,носят
голямпън./
Бащата:Здравейте!Вижтекаквохубаводървонамерихмесдядови,
щеимадагорицяланощ.НаБъднивечервогнищетосеслагадебел
дънернареченбъдник,койтогорицяланощ.Вдебелиякрайна
бъдникасеправидупка.Вътресеслагамалкозехтин,восъкитамян.
Колкотоповечеискрихвърчатотдънера,толковапо-плодороднаще
егодината.
ДЯДО:Ох,честуденавън!Къдеебабави?
Дете1:Отидедадонесемеда,чедасиподсладимКоледата.
ДЕТЕ2:Мамо,всесепитамзащоястиятанатрапезатанаБъдни
вечер трябвадаса7,9или12.
Майка:Слушай,момичетоми!Имастароповерие,споредкоетона

3 трапезатапредиколеднатавечертрябвадасесложивсичкоонова,
коетосепроизвеждавродниякрай.Намасататрябвадацари
изобилие,защотоаконепосрещнемсизобилиенастъпващата
година,тянямадаещедракъмнас.
Аястиятаса7,защототолковасаднитенаседмицата,9защото9
месецамайкатаносисвоятарожба,и12защото12самесецитена
годината.Сегаясноливие?Пребройтесегаколкосаястиятана
масата.
Дете3:/брои/Мамо,деветса.
Дете2:Не,седемса.
Дете1:О-О!Акъдесанаденичките?
Майката:Ах,ти,лакомнико!Постниястиязнаешликаквое?За
месцетодоутрещепотраеш!
Дете1:Защосамопостниястиятрябвадаядемднес?
Майката:Днесепоследнияденотколеднитепости.Натрапезата
трябвадаимавсичкоонова,коетосеражданаземята-ястиятаса
символнаплодородието.
Тазивечерниещепочетемотиванетонастаратагодинаище
очаквамеснетърпениенастъпванетонаНоватагодина.Чрезхляба,
коитощехапнем,щеспоменемсдоброотминаващатагодина,зада
посрещнемсчистадушановата.
/Всичкисядат,бабатаидететоидватисъщоприсядат/
Баба:Ех,чехубавовременавън.
Дядото:Каквомуехубавото.Снягдоколене.
Баба:Несесърдистопанино!Нализнаетепословицата:“Дебелсняг,
голямкомат.“
Дете3:Знаем,знаем.Идругимъдримислиеказалнародът.”Каквото
посееш,товащепожънеш”.
Дете2:Иоще-„Койтосенадяваначуждатрапеза-гладеностава„

4 Бабата:Хайдевсичкидасядамеоколотрапезата,чеднессевечеря
рано,за даузреятраножитата..Иникойнебивадаставаот
трапезата,докатовечеряме,заданеставаткокошкитеотполозите
презгодината.
Майката:Хлябътебожество.Предхлябалошидуминесеизрича.Да
сехвърляхлябегрехота,доритрохитенесегазят.Къмхлябапосягат
самочистиръце.
Целиятживотнабългаринаесвързанснего:хлябсемесиза
новороденодете,схлябсепосрещамладотосемейство,хлябсе
раздаваприкончинатанахората.Безхлябнямаживот!Хоратазнаят-
ималихляб,имаблагополучие,имаплодовитост,имаздравепохора
иподобитък.Етозащонай-светлитепразницинародътнипосрещас
хляб.
Бащата:/къмбабата/Майко,помнишлиощеоназиприказказа
хляба,детонияразказваше,когатобяхдете?
Бабата:Помня,сине,какданеяпомня.
Меги:Разкажия,бабо!
Бабата:Добре,добре........Отвасотърваненяма!
``Вървялапопътяголямасватба.Изведнъжсмокпреградилпътяи–
неяпускадамине.Молилисесватбарите–исдобро,исъсзло,но
тойнемръдвал.Алаетотиго,идехлябът.Щомговидял,смокът
избягалипотъналвдънземята.Дивилисехоратаначудотои
попиталихлябакакеуплашилтовастрашилище.``Заменемного
просто,-рекълтой.-Азсъмголямисилен,защотокатомехвърлятв
земята,шестмесецалежаитрая.Сетнемережативръзват.Катоме
притиснедиканятадамебелииситни–пактрая.Носятмена
воденицаимемелятмеждукамъните.Сводамемесят,наогънме
пекатиазвсетрая........``
Бащата:Разбрахтели,дечица,защоесиленхлябът?
Дете1:Да,тате,защототойдългосъбирасилииекаленсогъни
вода.

5 Дете2:Защотосъбиравсебесисилатанамногожитнизрънца,
посадениотсилничовешкиръце.
Дядото:Ей,дечица,акойомесинашияхляб?
Дете3:Баба!Имама!
/Детедонасяхляба/
Дядото:Тованеепростохляб,товаецялакартина–етотукса
житните
класове,слънцето,харманът,кошаратаибъчвата.Тукескритцелият
трудовживотнахоратапрезотделнитесезони.
Бабата:Стигастеприказвали!Времеедаразчупимпитата!Хайде,
дядо!
/Дядотозаставатържественопредхлябаинарича/
Дядото:Сеганекапочетемихляба/вдигаговисоко/.Некапрез
иднатагодинапо-богатадаеземята,спорендаетрудът.
/отчупваеднахапка/Даепълнакъщатани!/оставяянадкамината/
/отчупвадругахапка/Данизаобикалятбедииневоли!/поставя
хапкатадосвещта/
/Подавапиткатанавсекидасиотчупи,звучинар.хоро/
Бащата:Ядавидимкаквикъсметисаскритивпитата!
Майката:Каквонетрябвадаправимаконенисепаднепарата?
Меги:Нетрябвадасесърдим,тяносикъсметнаединчленот
семейството.
Майка:Ноносикъсметинацялотосемейство.Асегатърсете
парата,давидимукогощеекъсметът.
Дете1:Ох,наменмисепаднамързелът!Ама,чекъсмет!
Майката:Анаменсепаднаградината!Товаедобре–щеимадасе
трудя
цялагодина!

6 Бабата:Анамен–къщата!Щеябелосвамиизчистя,тадаблесне
катопървахубавица!
Дете2:Анаменсепаднаучението!Е,всеазлищеуча!
Дядото:Безнауканямасполука!Добъртиекъсметът,чедо!Радвай
мусе!
Дете3:Анаменсепадназдравето!
Баща:Ауменепарата–щеимадапечелятазигодина!Щесикупим
още
животни,щепостроимновкокошарник,адецатащеиматпариза
книжкииновидрехи!
Дядото:Анаменсепаднаханивите–щегиораисея,задаимахляб
през
новатагодина.
Меги:Анаменсепаднаиграта.
Бабата:Онзиотвас,койтокихнетазивечер,щеполучичервеното
теленце
обичайетова!
Меги:Ахтозинос,другпътмиранемидава,асега......защонеми
дойде
кихавица!
Бабата:Асегасивземетеотпаничкатапожитнозрънце.Товаеза
почиткъмхляба.
/докатосивзематотжитцетозвучинар.хоро/
Бащата:Похвалиласегодина
сдългаръженица,
сбялапшеница,

7 Майката:схилядиагънца,
сживотиздраве!
Догодина,доамина!
Дете1:Бабо,дазапалимлисвещичкитенаелхата?
Бабата:Седни,баби,неподскачай,чеквачкитенямадаизлюпят
пиленца.Азщезапалясвещичкитенаелхата./Ставаизапалва
лампичкитенаелхата/
Бащата:Знаетели,деца,чеелхатаенашагостенкаотдалечната
русказемя.ЗапървипътелханаКоледасанаправилируските
войници,коитосаучастваливРуско-турскатавойна.Техниятгенерал,
койтобилотседналвСофияпрезлютатазимана1878г.,наредилда
посадятелховодървоигоукрасили.
Дете2:/къмелхата/Колкоекрасива!Тяевечнозеленодръвче,тяе
вечномладаининапомня,чеживотаесъщотолковамладизелен.
Меги:Вучилищеучихмееднаприказказаелхата.Историятаемного
тъжна,ноинтересна.Етояиисторията:
Живеелинякогамъжижена.Тесиималидведеца-момчеи
момиче.НаричалигиБорчоиЕлка.Щастливоживеелосемейството,
докатомайкатанесеразболялаиумряла.Заданеостанатдецатабез
майчиналаска,бащатасеоженилповторно.Новторатамуженабила
злакъмдецатаигипрокудиладалечотбащиниядом.Скиталисе
БорчоиЕлка,изтъмнитегори,докатонепопадналинаедна
къщичка.Почукалиивлезли.Посрещналагистарица,коятолюбезно
гипоканиладаостанат.Тябилажестокавещица,преоблеченакато
старабабичка.Вещицатагиомайваласхубавиприказкии
лакомства,докатотезабравилизародендомиродители.Дълго
живееливплендецата,ноединденсесетилизаобичниясибащаи
решилиотноводаговидят.Избягалиотпленаназлатавещица,нотя
разбралаипратиласледтяхбуриизлихули,затрупалагисъссняг,
захвърлялагивдълбокипропасти,задаимпопречидасевърнату
дома.Ипочтиуспяладагихване,когатоБорчоиЕлкауплашении
премръзналиотстуд,сеобърналикъмпадащазвездаисепомолили
нанея,катонароднамайчицадагиспасиотзлатавещица.Втози
мигтесепревърналивдвевечнозеленидръвчетаснежниимена:

8 бориела,азвездатападналавърхуелхичкатаизаблестяласчудна
светлина.БилоКоледа,аелхатастаналасимволначовешката
красотаинепресъхващиястремежнахоратакъммладост,красотаи
надеждазапо-красивживот.
Майката:Вижтенашатазеленакрасавица-каксияеискрящаичиста,
премененавочакваненаНоватагодина.
/звучимелодиянапесента``Тиханощ,святанощ``/
Бащата:Тазинощдецаенай-дългатаинай-светлата.
Споредхристиянскитевярваниявтазинощсееродилспасителятна
човечеството.Идванетомунатозисвятвъввитлеемскатапещера
билосъпроводеносангелскипесни,коитославелимираи
спокойствиетоназемята.
Дядото:Товаенощтанасемейството,когатовсичкихорапосвета
отдаватпочитнасвоитеродителииблизкиисичеститят
настъпванетонановия,по-добърживот.
Дете1:Коледа!Тяидемногоотдалеч…Идесчуднитеси
приказки…Идесъсзапаленияогън…Надеждагрее.Вдушатание
топло,светло,радостно.
Аземятацяла,бялапобеляла.
Дете2: Тазинощезимна,мразовита,ноетяотвсичкинай-
честита.
Вижтетамелхатастройна,какивейкитеблестят.
Свещички,звездичкипонеяблестят
Имногоичуднииграчкивисят.
Ичука,чука,чука,чук.Скоро.
ДядоКоледащедойдетук.
Майката:Ощемъничкопотрайте,скорощеизгреечуднатазвездица,
Нанебетогоре,моивеселидечица.

9 Бащата:Ивсреднощдобриятстарецщебъдетука,всичкистаище
отвори,всекидомщеблагословисъслюбов,имотиздравеибез
многошумиврява,редпоредомщедаряванамомиченцатамалки,
намомченцатадобри,книжки,чанти,залъгалки.
Меги:Ех,какмисеискаДядоКоледадамиподарикукла–една
такавакрасива…счуднарокляотвоали…
Дете1:КойеДядоКоледаиоткъдеедошъл?
Дядото:ДядоКоледаневинагиебилтакъв,какъвтогопознаваме
днес.Вдревносттачовекът,койтораздаваподаръци,сенаричал
СветиНиколай.Тойероденвземите,къдетоднессенамираТурция,
през300-аг.Израсналвбогатосемейство,ноотмногомалък
останалсирак,тъйкатородителитемупочинали.Николайзаживялв
манастирикогатобиледва17-годишен,станалнай-младият
свещеник.Невероятномногоисторииописватнеговатащедрост.Той
раздалфамилнотобогатствоподформатанаподаръциипарикъм
всичкинуждаещисе,катонай-щедърбилкъмдецата.Отначало
подарявализдялканитеотнегоиграчкинабеднитедеца,нокато
виждалкаквсичкидецагочакатснетърпение,решилдагизарадвас
нещо.ИточновнавечериетонаРождествоХристовотойнарамил
единчувалсиздялканиотнегодетскииграчкиитръгналсдървената
сишейна,тегленаотеленчетомуРудолф,къмнай-близкотосело.
СпоредлегендитеСветиНиколайпускалторбисподаръципрез
коминитеилипъкгихвърлялпрезпрозорците,ноправелтоватайно
отвсички,презнощта,точновполунощвнавечериетонаКоледа.
ЗатовагонареклиДядоКоледаНачинът,покойтораздавал
подаръците,идоднесеостаналнепроменен.
Тойнеможелдасесправясамсизработванетонаподаръциза
децатапоцялсвятизатоваповикалджуджетатадамупомагат.
Дете1:Днесвучилищенаучихлегендатазаколедниячорап.
Слушайте:
Ималоедновремеединблагородник.Тойживялщастливои
честитодонеочакванатасмъртнасъпругатаму.Останалдасегрижи
затритесималкидъщери.
Неминаломноговремеобачеисемействотобилопринуденодасе
преместидалечотграда,тъйкатопаритенеимдостигали.Така

10 дъщеритебилипринуденидаготвят,чистятиператсъвсемсами.
Когатодошловремемомичетатадасезаомъжват,благородникът
изпадналвощепо-голямабезпомощност.Нитоеднаотдъщеритему
нямалазестра–никоймомъкнямадагивземебезбогатство.
Еднавечерследкатодъщеритемуизпралидрехитеси,те
простналичорапитесинадкамината,задасеизсушатпо-бързо.
СъщатанощСв.Николай,знаейкизаизключителнотрудното
положениенасемейството,спрялпредкъщатанаблагородника.
Погледналпрезпрозореца,задасеувери,чевсичкиспят,и
забелязалоставенитенадкаминатачорапи.
ВтозимигнаСв.Николаймухрумналаидея.Тойвзелотшейнатаси
триторбисъсзлато,влязълпрезкоминанакъщатаигисложилв
чорапитенамладитемомичета.
Насутринта,когатодъщеритесеразсънили,тенамериличорапите
сипълнисъсзлато.Такаблагородниятмъжуспялдавидитритеси
дъщериомъжениидоживялживотасищастливо.
Меги:Казватми,чесъмтъпа,защотовярвамвДядоКоледа..като
малкитедеца.
Ноазвярвамнатова,коетотисимиказал–чеДядоКоледа
наистинасъществува.Нали,татко?
Бащата:Съученици