КОМПЕТЕНТНОСТИ НА СОЦИАЛНИЯ ПЕДАГОГ ПРИ РАБОТАТА СЪ С СЕМЕЙСТВА

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ
УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”





УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА :
СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКА
РАБОТА СЪС СЕМЕЙСТВА

ТЕМА:
КОМПЕТЕНТНОСТИ НА
СОЦИАЛНИЯ ПЕДАГОГ ПРИ
РАБОТАТА СЪС СЕМЕЙСТВА







Велико Търново
2019

Въведение
Социалната работа е специфична дейност, която е свързана преди
всичко с оказването на професионална помощ и съдействие на индивид,
група или организация, като целта е да се осигури на съответните лица
възможности за достоен живот, равнопоставеност, адекватно
материално и културно равнище, както и адекватно съдействие в
рискова или предкризисна ситуация. Много често социалната работа е
свързана със семейството, тъй като именно то е една първична
институция, която съществува, за да удовлетвори както базовите
потребности на индивида, така и неговите образователни, социални и
други необходимости. Много често когато при даден член от
семейството възникне проблем, това се отразява на всички членове на
групата. Следователно може да се твърди, че социалната работа със
семейството е една от най-трудните дейности, което пък изисква от
специалистите наличието на опит, специфични знания и умения. [1]
Темата е особено актуална и именно това стои в основата на нейния
избор за обект на настоящата разработка. В следващите страници
предстои да бъде анализирана работата на социалния педагог при
работата със семейства, като акцентът е поставен върху нужните за
целта професионални компетентности.
Компетентности на социалния педагог при работата със семейства
Социално-педагогическият процес най-често се разглежда като
динамиката на развитието на конкретното социално-педагогическо
явление или последователността от действия (педагогическата
дейност) на социалния педагог, взаимодействието на възпитателя и
възпитаника, което гарантира достигането на определена социално-
педагогическа цел [3]. В случая при работата със семейства основната
цел е да се предизвика някаква социална промяна, за да се разреши
съответният проблем, възникнал в отношенията между членовете на

семейството. Към днешна дата социално-педагогическата работа
извежда на преден план психичното здраве на индивида. Вече акцентът
не е върху социалните условия, тъй като именно психичното здраве на
индивида има най-голямо значение за справянето с житейските
трудности и проблеми. [4]
Социално-педагогическият процес се реализира в няколко
задължителни етапа:
1. Подготвителен – от ключово значение за ефективността на
социалната работа. Тук се включват различни подетапи, в зависимост
от конкретната ситуация, например диагностика и разкриване
индивидуалността на обекта (или групата като цяло), дефиниране на
социално-педагогическия проблем, социално -педагогическо
прогнозиране, моделиране, избор на техники и способи за реализация,
планиране на социално-педагогическата дейност;
2. Непосредствена дейност (изпълнение на избраната педагогическа
технология) – този етап започва с апробиране на социално-
педагогическата технология. Следва адаптация в социално -
педагогическата дейност на субекта и обекта. Всички действия на
социалния работник изискват мониторинг и контрол;
3. Заключителен – тук съществено значение имат анализът и оценката
на действеността на социално-педагогическата технология, с цел
определяне на последващите перспективи. [3]
Всеки етап изисква реализирането на редица дейности, за които е
необходимо социалният педагог да бъде отлично подготвен. Това
означава, че в професионален план той трябва да притежава определена
съвкупност от знания, умения и компетенции, за да може адекватно да
реагира в различни ситуации и да може да избере и приложи ефективно
най-подходящата техника. Преди да преминем към този набор от
компетентности, обаче, следва да се подчертае, че социалният работник

и семейството формират специфична форма на съдружие. Семейството
е партньор в интервенцията, в която са участниците са актьори от
собствено име, ето защо със сигурност може да се твърди, че
социалният работник не носи пълна отговорност за успеха. Необходими
са съвместна работа и синхрон. [1]
Ефективността на социално-педагогическия процес зависи от
множество фактори, но най-голяма роля има самият социален педагог.
Тук ключово значение имат неговата целенасочена дейност, личната му
мотивация, ниво на интелигентност и култура, заинтересоваността му,
отношението към педагогическото влияние и времето на участие в нея,
майсторство и упорит труд, професионалната му компетентност и опит.
Според К. Сапунджиева, „Ядрото на професионалната компетентност
при работата с хора и помагащите професии е духовността, хуманното
отношение, чувството за социалност, професионализмът, подчинен на
човешкото и насочен към конструирането на една по-съвършена
човечност” [5].
За да работи със семейства, социалният педагог е необходимо да
притежава определен набор от лични умения и характеристики, както и
придобити, заучени умения. Нужно е да се разграничават отделните
категории компетентности, които социалният педагог трябва да
притежава, за да работи ефективно със семействата. Тук се включват:
1. Социалната насоченост на педагога – представлява своеобразен
микс от устойчиви социални мотиви, които определят неговата дейност.
Тук се включват:
· алтруизъм;
· социална отговорност, чувство за дълг;
· широк кръгозор, ерудиция
· духовност;

· социален оптимизъм;
· социална инициатива активност;
· чувство към новото.
2. Професионалната насоченост на социалния педагог – може да се
дефинира като определени психолого-педагогически качества на
личността, които обуславят нейната предразположеност към
педагогиката. Такива са:
· социалните умения и възможностите за общуване;
· интересът към децата и човека, като обект на познание и педагогическа
дейност;
· постоянният стремеж към самоусъвършенстване и развитие;
· желанието за предаване на знания;
· педагогическата помощ.
3. Педагогическите способности – представляват индивидуално-
психически особености на личността, които са задължително условие
за успешно изпълнение на педагогическата дейност. Те се разделят в
две основни групи:
· общи педагогически способности – търпение, емпатия, въображение,
воля, адекватност на възприятието, интелект, възможности на паметта;
· специални педагогически способности – в това число прогностични,
изследователски, емоционално-изразителни, комуникативни,
гностически, сугестивни и конструктивно-организаторски.
4. Други качества и компетентности:
· социални качества и умения – за да помага на семействата, социалният
педагог е необходимо да бъде добър, да уважава човека, да има нагласа
за подкрепа, да бъде отзивчив и склонен към сътрудничество, да е
толерантен и съпричастен, да притежава качества като чувство за дълг,

съвестност, самокритичност, инициативност, трудолюбие, гражданска
отговорност и самосъзнание;
· нервно-психични характеристики – способност за задържане на
вниманието, концентрация, чувство за време, емоционална
възприемчивост, самообладание, настойчивост, устойчивост на стрес,
сдържаност;
· нравствени принципи – социалният педагог е нужно да бъде обективен,
да се ръководи от хуманистични подбуди, да уважава достойнството на
човека, да има индивидуален подход;
· придържане към етичния кодекс на социалния педагог, в това число
спазване на определено адекватно поведение в работата със
семействата, конфиденциалност и педагогически такт, обективност,
приемане на съвети и помощ от по-компетентни хора в интерес на
групата. [3]
За да може ефективно да постигне своите цели, социалният педагог е
необходимо да познава отделните типове семейства, за да може да
избере подходящи стратегии, норми на общ уване, вид на
взаимодействие и конкретни инструменти. Основните типове
семейства са аутсайдери, покорни семейства, упорити семейства,
свръхнуждаещи се семейства, балансирани семейства, неблагоразумни
семейства и игнорирани семейства.[1] Притежаването на определени
знания и лични умения и компетенции помагат на социалния педагог в
процеса на диагностика при работата със семейства, а това е от
съществено значение за избора на адекватен подход за разрешаване на
проблема.

Заключение

Видимо е, че социалният педагог е необходимо да притежава
определен набор от лични умения и професионални компетенции, за да
работи ефективно със семейства. Специалистът се ръководи от общи
принципи, рамка, норми на поведение и последователност от действия,
но всеки конкретен случай протича по индивидуален начин. Тази
особеност е продиктувана от факта, че се работи с повече от един
клиент, но освен това е обусловена и от особеностите на всяка отделна
семейна система. Социално-педагогическият процес е многоаспектен,
което изисква преди всичко изключителен професионализъм от страна
на пряко помагащия социален работник.





Използвана литература:
1. Иванов, И., Диагностиката в социалната работа със семейството,
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, 2008