Конспект по физиология

1
М Е Д И Ц И Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т - В А Р Н А
КАТЕДРА ПО ФИЗИОЛОГИЯ И ПАТОФИЗИОЛОГИЯ
УНС ПО ФИЗИОЛОГИЯ


К О Н С П Е К Т

за теоретичен изпит
по физиология за студенти от втори курс, специалност „медицина“, придобиващи
образователно-квалификационна степен “магистър-лекар”,
учебна 2015/2016 год.


1. Предмет, задачи и значение на физиологията за медицината. Етапи в развитието на
физиологията и методи на изследване. Кратка история на физиологията, в т. ч. и на българската
физиология.

2. Организъм, външна среда и хомеостаза. Видове регулаторни системи. Общи принципи на
нервно-ендокринната регулация и саморегулация на физиологичните процеси.

3. Клетъчни мембрани. Активен и пасивен транспорт през клетъчните мембрани. Транспорт на
големи молекули. Транспорт през клетъчни слоеве.

4. Функционални особености на възбудимите клетки. Фактори, които определят мембранния
потенциал. Равновесен потенциал. Потенциал на покой.

5. Протичане на процеса на възбуждане в електровъзбудимите мембрани. Електротонични
потенциали. Локално възбуждение. Акционен потенциал, йонни механизми. Следови
потенциали.

6. Възбудимост и възбуждане. Зависимост сила-продължителност; хронаксия. Промени във
възбудимостта по време на възбуждането; рефрактерност; акомодация. Особености в различни
възбудими тъкани; автоматия.

7. Провеждане на възбуждането по нервното влакно. Салтаторно провеждане. Закони за
провеждане на възбуждането. Скорост на провеждане. Класификация на нервните влакна.

8. Синапси – класификация. Електрични синапси. Особености на провеждането в химичните
синапси. Обща характеристика на мембранните рецептори и постсинаптичните потенциали.
Елиминиране на медиаторите.

9. Мускули – видове, общи функции. Напречнонабраздени мускули – функционална
морфология на клетъчно и субклетъчно ниво. Важни структурно-функционални белтъци в
мускулната клетка.

10. Възбуждение на мускула. ЕМГ. Разпространение на АП и роля на Т-системата. Роля на
Са
++
и СР.

2

11. Механизъм на мускулното съкращение: свързване на възбуждането и съкращението; теория
на приплъзването; химиомеханично свързване.

12. Видове мускулни съкращения. Фактори, от които зависи силата на мускулното съкращение:
зависимост дължина–напрежение; зависимост сила–скорост; регулиране на силата на
мускулното съкращение.

13. Енергиен метаболизъм на мускулното съкращение. Видове мускулни влкана. Работа и
умора на мускула.

14. Гладки мускули. Структурно-функционални особености. Инервация. Особености на
възбуждането, провеждането и съкращението.

15. Сърдечно-съдова система – обща характеристика. Функционална морфология на сърдечно-
съдовата система: миокард, артерии, капиляри, вени.

16. Физиологични свойства на сърдечния мускул. Възбудимост: мембранен и акционен
потенциал; рефрактерност. Съкратимост: електромеханични взаимоотношения при
съкращението на миокарда.

17. Възбудно-проводна система. Автоматия – произход. Провеждане на възбудния импулс.
Екстрасистоли.

18. ЕКГ – произход и принципи на регистрация, отвеждания. Нормална ЕКГ – анализ на
записа. Електрична ос на сърцето.

19. Сърдечен цикъл – периоди, фази и интервали. Обем и налягане в камерите и предсърдията
по време на сърдечния цикъл. Ударен и минутен обем.

20. Сърдечни тонове, причини за образуването им. Идентификация във фонокардиограма и
поликардиографски запис. Аускултация на сърцето.

21. Регулация на сърдечната дейност. Вътрешна саморегулация (интракардиални механизми).

22. Екстракардиална регулация на сърдечната дейност. Нервна регулация. Хуморална
регулация – електролитна, хормонална, паракринна.

23. Хемодинамика – общи данни. Общи закони за кръвообращението. Фактори, обуславящи
движението на кръвта в съдовата система. Обемна и линейна скорост на кръвния поток.
Обиколно време – определяне, клинично значение.

24. Налягане в съдовата система – фактори, които го обуславят. Налягане в различните части
на съдовата система. Артериално налягане. Пулсово налягане. Средно артериално налягане.
Измерване на кръвното налягане.

3
25. Артериален пулс – формиране и основни характеристики; сфигмограма. Движение на
кръвта във вените – фактори. Регулация на венозния кръвен поток. Венозно налягане.

26. Контрол на съдовия тонус. Локални механизми на авторегулация – миогенни и
метаболитни. Ендотелен контрол. Нервна и хуморална регулация на съдовия тонус.

27. Обща организация на регулацията на сърдечно-съдовата система. Сърдечно-съдов център,
супрамедуларна регулация. Рефлексна регулация на кръвообращението.

28. Регулация на артериалното налягане. Бързи, междинни и дълготрайни механизми в
регулацията на артериалното налягане.

29. Микроциркулаторна единица. Функции на капилярите. Регулация на микроциркулацията.
Коронарна циркулация.

30. Особености на циркулацията в мозъка, белите дробове, черния дроб и храносмилателната
система. Кожно кръвообръщение.

31. Кръв – основни функции, свойства, състав и количество. Хематокритна стойност –
клинично значение. Кръвна плазма – състав, функции на плазмените белтъци.

32. Еритроцити – брой, свойства, функции. Хемоглобин – строеж, видове, функции,
количество. Роля на неговите съединения.

33. Регулация на еритропоезата. Еритропоетин. Роля на вит. В12 и фолиева киселина. Обмяна
на желязо.

34. Левкоцити – брой, видове (левкоцитна формула), общи свойства и функции. Регулация на
левкопоезата.

35. Функционална характеристика на неутрофилните гранулоцити, моноцитите-макрофагите
(моноцитно-макрофагеална система), еозинофилите и базофилите.

36. Лимфоцити – видове и функционална роля. Имунитет – неспецифични и специфични
механизми. Видове имунни реакции.

37. Тромбоцити – брой, свойства и функции. Регулация на тромбоцитопоезата.

38. Кръвоспиране – същност и фази.

39. Кръвосъсирване – същност, фактори, етапи. Регулация.

40. Фибринолитична система. Антикоагулантни механизми. Антикоагуланти и
фибринолитици.

41. Кръвни групи и принципи на кръвопреливането. Система АВО и Rh.

4
42. Лимфа и лимфообразуване. Функции на ломфните възли и слезката.

43. Функции на дихателната система. Функционална анатомия на дихателната система.
Кръвоснабдяване и инервация на белите дробове. Дишане – същност и биологично значение.

44. Биомеханика на дишането. Дихателна мускулатура. Промени в обема на гръдния кош и
белите дробове. Интраплеврално и транспулмонално налягане.

45. Еластична тяга в белите дробове. Пневмоторакс. Сили на повърхностно напрежение и роля
на сърфактанта. Респираторен дистрес синдром на новороденото.

46. “Работа при дишане”. Еластично и тъканно съпротивление. Белодробен къмплайънс.
Аеродинамично съпротивление, физиологичен контрол и физиологични промени на
съпротивлението във въздухоносните пътища.

47. Белодробна и алвеоларна вентилация. Обеми и капацитети на белите дробове. Мъртво
пространство. Минутен дихателен обем и минутна алвеоларна вентилация. Типове вентилация.

48. Вентилация, перфузия и гравитация: вентилация и гравитационни сили; перфузия и
гравитационни сили, зони на West; съотношение вентилация/перфузия.

49. Газова обмяна в белия дроб и тъканите – обща схема. Движещи сили. Парциално налягане
на газовете в атмосферния, алвеоларния и издишания въздух, и кръвта. Роля на респираторната
мембрана; дифузионен капацитет. Други фактори, обуславящи скоростта на дифузия на
газовете.

50. Обмяна и транспорт на кислорода. Дисоциационни криви на оксихемоглобина. Фактори,
повлияващи насищането на хемоглобина с О2.

51. Обмяна и транспорт на CO2. Дисоциационни криви на CO2 в кръвта. Респираторен
квотиент.

52. Регулация на дишането. Дихателен център – видове респираторни неврони и компоненти
на ДЦ. Дихателна ритмогенеза.

53. Химичен контрол на активността на стволовите респираторни центрове и дишането.

54. Нервно-рефлексна регулация на дишането. Патологични типове дишане.

55. Обща характеристика на храносмилателната система, функции. Функционална морфология
на стената на храносмилателния тракт. Инервация на храносмилателната система. Принципи на
регулация на функциите на храносмилателната система.

56. Двигателна активност на храносмилателната система. Функционални особености на
мускулния апарат. Дъвкане и гълтане.

5
57. Моторика на стомаха. Механизъм на напълване и изпразване на стомаха. Нервна и
хуморална регулация. Повръщане.

58. Моторика на тънкото и дебелото черво. Нервна и хуморална регулация. Дефекация.

59. Общ преглед на секреторната функция на храносмилателния тракт. Слюнкоотделяне.
Състав и функции на слюнката. Регулация.

60. Стомашна секреция – състав и значение. Механизъм на секреция на солна киселина.
Регулация на секрецията на стомашен сок – фази.

61. Панкреатичен сок – състав, значение и регулация на секрецията. Жлъчка – състав, функции,
регулация на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето.

62. Секреция на тънкото и на дебелото черво. Пристенно храносмилане. Бактериална флора.

63. Смилане и резорбция на въглехидрати и масти в различните части на храносмилателната
система.

64. Смилане и резорбция на белтъци в различни части на храносмилателната система.
Резорбция на вода и електролити в различните части на храносмилателната система.

65. Физиология на черния дроб.

66. Въглехидратна обмяна. Регулация на кръвнозахарното ниво.

67. Белтъчна обмяна. Регулация на белтъчната обмяна.

68. Липидна обмяна. Регулация на липидната обмяна.

69. Обмяна на енергията. Поддържане на постоянна (нормена) телесна маса.

70. Физиологични основи на храненето – основни принципи. Физиологично значение на
мастноразтворимите витамини.

71. Физиологично значение на водноразтворимите витамини. Физиологично значение на
макро- и микроелементите.

72. Телесна температура – колебания, фактори. Топлопродукция и топлоотдаване (топлинен
баланс). Регулация на телесната температура. Аклиматизация. Треска.

73. Отделителни функции – общи данни. Функционална морфология на бъбреците. Бъбречна
хемодинамика.

74. Гломерулна филтрация. Фактори, обуславящи гломерулната филтрация. Ефективно
филтрационно налягане.

6
75. Функции на тубулите. Транспортните процеси в проксималните тубули – механизми на
реабсорбция и секреция на неорганични и органични вещества. Екскреция на екзогенни
вещества.

76. Транспортни процеси в бримката на Хенле. Механизъм на концентриране и разреждане на
урината.

77. Транспортни процеси в дисталните и събирателните тубули. Концепция за клирънс.
Значение на някои клирънси: инулинов, креатенинов, ПАХ и др.

78. Регулация на гломерулната и тубулните функции. Локални, нервни и хормонални
механизми. Диуретици.

79. Обем и състав на крайната урина. Механизъм и регулация на микцията.

80. Физиология на кожата.

81. Телесни течности – обем, разпределение и състав. Динамика на обема и осмолалитета на
телестите течности. Воден и електролитен баланс в организма – регулация.

82. Алкално-киселинно равновесие – показатели; буферни системи; респираторна и ренална
регулация на pH. Алкалоза и ацидоза.

83. Общи принципи на ендокринната регулация. Хормони – природа и физиологични ефекти.
Пътища и механизми на действие на хормоните. Регулация на хормоналната секреция.

84. Хипоталамо-хипофизна система – структурно-функционална характеристика. Хормони на
неврохипофизата.

85. Хормони на аденохипофизата – физиологични ефекти и регулация на секрецията.

86. Регулация на калциево-фосфорната обмяна. Значение на паратхормона, тиреокалцитонина,
вит. D. и фибробластен растежен фактор 23.

87. Ендокринна функция на задстомашната жлеза.

88. Надбъбречен кортекс. Характеристика и физиологични ефекти на минералкортикоидите и
надбъбречните полови хормони. Регулация на секрецията.

89. Надбъбречен кортекс – характеристика и физиологични ефекти на глюкокортикоидите.
Регулация на секрецията.

90. Щитовидна жлеза. Характеристика, биосинтеза и физиологични ефекти на
йодсъдържащите щитовидни хорм