Константин Дмитриевич Ушински(1824-1870)

Константин Дмитриевич Ушински(1824-1870)



Ако педагогиката иска да
възпитава човека във всяко
отношение, тя е длъжна преди
всичко да го познава във всяко
отношение.

Ушински


Произведения:

• “Педагогическа антропология”
(Човекът като предмет на
познанието) (1868-1869);
• “За народността в
общественото възпитание”;
• “Трудът в неговото психическо
и възпитателно значение”;
• “За ползата от
педагогическата литература”;
• “Трите елемента на училището”;
• “Христоматия към “Родно слово” за учители и родители”
(1864);
• Христоматия “Детски свят” (1861);


Епоха:

В Русия нараства и се задълбочава кризата в крепостния
слой и се развиват капиталистическите отношения. В
общественото пространство е непримиримата борба с
крепостниците и либералната буржоазия в областта на
политиката, философията и педагогиката. Обществено-
политическото движение от 60-те години в Русия с главни
представители революционерите-демократи Н. Г. Чернишевски и Н.
А. Добролюбов издига призива освобождаване на народните маси
от самодържавието и крепостничеството чрез селска революция.

Хронологична таблица:

1824г.– роден в гр. Тула, в семейство на дребен дворянин;
1840-1844г. следва в Московския университет и придобива
научната степен ”кандидат на юридическите науки”;
1846г.– назначен като професор в Демидовския юридически
лицей в Ярослав;
1849г.– уволнен заради демократичния характер на лекциите
си;
1854-1859г.– работи като старши преподавател по руски
език и география в Гатчинския институт и инспектор (завеждащ
учебната част);
1859–1862г.– инспектор на класовете на Смоленския
институт за благородни девици, където провел редица реформи за
усъвършенстване учебно-възпитателния процес. Дейността му
предизвикала недоволството на Министерството на просветата и
бил отстранен;
1862г.– командирован в Германия и Франция за изследване
девическото образование и съставяне учебник по педагогика.
Боледувал продължително от възпаление на белите дробове;
1870г.,22.12. – умира в Одеса. Погребан в Выдубицкия
манастир около Киев.


Водещи педагогически идеи:

�‰ главна мисъл в педагогическите му разработки е тази за
народностния характер на възпитанието. Само възпитание,
създадено от самия народ и основано на народните традиции,
има възпитателна сила;
�‰ главна задача на елементарното обучение е овладяването на
родния език. Именно на тази основа, детето започва да
овладява елементите на народната култура. Анализира ролята
на обучението по роден език за нравственото и умственото
възпитание на децата;
�‰ подчертава значението на народното творчество (приказки,
гатанки, пословици и поговорки) за овладяване на родния език
и за възпитанието на децата;
�‰ основна цел на възпитанието според него е нравственият
човек, полезен член на обществото;
�‰ най-важното средство на възпитанието е обучението, затова
той говори за възпитаващо обучение;
�‰ противопоставя се на тенденцията за опростяване и
облекчаване на обучението с убеждението, че ученето е
сериозен труд и не трябва да се подценява. Но за отмора и
нравствено развитие на децата трябва да се редува умствения
труд с физическия;
�‰ подчертава значението на психологията за педагогиката и дава
ценни препоръки за развитие на вниманието, волята, паметта,
емоциите на децата и съобразяване със закономерностите на
тяхното развитие в процеса на обучение;

‰ високо цени личността на учителя и влиянието му върху
учениците. За да може учителят да бъде на висотата на своето
признание, той трябва непрекъснато да се учи;
�‰ разкрива голямата роля на семейното възпитание и особено
ролята на майката, която трябва да бъде не само
възпитателка, но и учителка на децата си, а оттам и
възпитателка на народа;
�‰ да се избягва прилагането на чуждестранния опит в областта
на образованието без критическа преработка в духа на руската
народност.


Приноси:

• Определя основното съдържание на началното обучене по роден
език и усъвършенства методиката на обучението по роден език.
Неговото “Ръководство към “Родно слово” за учители и
родители има над 150 издания.
• Обосновава едно от най-важните изисквания във възпитателно-
образователната работа: съобразяване с възрастовите и
психологическите особености на децата.
• Развива психологическите основи на дидактиката. Дава
конкретни препоръки за привличане интереса и вниманието на
децата в процеса на обучението, как да развиваме паметта на
децата, как да се извършва повторението на изучаваното.
• Психологически обосновава най-важните принципи на
обучението: нагледност, системност и последователност,
трайност.
• Разработва теорията на детската игра и подчертава
възпитателното значение на играчките.
• Един от първите теоретици на общественото предучилищно
възпитание в Русия, дал ценни съвети за отношението между
подготовката за учене и методическото обучение в
предучилищната възраст.



Библиография:

Ушински, К. Д. Избрани произведения. - С., 1965.
Бойчева, В. Наследство за настоящето и бъдещето. 160 г. от
рождението на К. Д. Ушински. - Проблеми на ком. възпитание,
1984, № 3.
Обрешков, О. К. Д. Ушински в България. - Народна просвета,
1974, №10.
Ципро, Мирослав. К. Д. Ушински. - В: Мислители на
образованието, Перспективи, т.4, - С., 1995, с. 675-683