Конституционализмът

ННай-общо може да се твърди, че всяко общество има своя К-я, т. е. такъв закон който е в основата на правния ред и на цялата правна система.
Корените на конституционализма се търсят както в Английската политическа история, така и по време на Просвещението във Франция. След
Великата Френска Буржоазна револ
юция възниква идеята за Обществения договор. Тази идея е подкрепена от

Ж.Ж.Русо, Монтескьо, Волтер и др.
Непосредствена юридиче
с
ка ф
о
р
ма
на Обществения договор е Конституцията. В първите Конституции по юридически път става възможно ограничаването на абсКорените на конституционализма се търсят както в Английската политическа и
ст
ория, така и по време на Просвещението във Франция. След Великата Френска Буржоазна революци
я възниква идеята за Обществен
ия договор. Тази идея е подкрепена от Ж.Ж.Русо, Монтескьо, Волтер и др. Непосредствена юридическа форм
а на Обществения договор е Конституцията. В първите Конституции по юридически път става възможно ограничаването на абсолютната монархия и премина
ване към парламентарна форма на управление. В теорията се приема че първите Конституции са създадени в Северна Америка от бившите колонии на Англия, които се обявяв
а
т за

самостоятелни държави и притежават т. нар. Харти дарува
ни им от английския крал. В Евро
па първата Конституция е Френската. По нейн образец се създават и други Конституции в Европа.
Съвременното развитие на конституционализмът като специфичн
о направление в правната д
октрина, е свързано с
развитието на межд.- правните отношения.
К
онституционализъм според проф.Стойчев е с-ма от конституционни принципи върху които се изграждат, публичните отношения в едно държавно организирано общество. Механизмите на тяхното действие, реалното им проявление в социалната практика.
Според друго становище конституционализмът е проявлението на една К-я, която дефинира правила установяващи държавното управление. По този начин конституционализмът се свежда до факта на учредяване на Конституцията. От друга страна конституционализмът се разглежда като утвърждаване на такива политически системи, които следят за лимитирането
на държавната власт. Тези систем
и предлагат кодекси и харти на правата и свободите както и структурни устройства предназначени да защитават
правата на индивидите срещу държавата.
Раззвитието на конституционализма у нас започва след Освобожд
ението с проекта на Лукианов за
“Органически устав”. В този момент устройството на българската държава е вече решено в Берлинския догово
р
.
Термина Конституция им латински произход и в Римската държава се използва за обозначаване на акт или дейност свързани с устройството и организацията на държавата. В съвременното общество този термин се използва за означаване на онзи юридически акт, който в съвременната държ
ава служи като основа на правови
я ред и цялата правна система.
За първи път термина Конституция в Бълг
а
рия е възприет от Учредителното с
ъбрание през 1879 годин
а
при

с
ъз
даване на Търновската Конституция.
В конституционно правната теория се среща термина конституционен закон означаващ закони, чието създаване е предписано от самата К-я.
Сега действащата българ
ск
а Конституция не дава легално определение на термина К-я. Единствено от разпоредбата на чл.5
ал. 1 може да се изведе таков
а определение. Според чл.5 ал. 1 – К-ятя е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат
.
Първата юридическа характеристика на К-ята е че тя е закон, т. е. такъв юридически акт който се създава по определен законодателен ред или от о
ргана на законодателната власт както е в повечето Конституции.
К-ята след като е закон съдържа правни норми, които обаче не следват класическата структура на остан
а
лите

правни норми. Разпоредбите на К-та имат непосредствено
действие според чл.5(2) => конс
титуционните разпоредби автоматично стават част от правната система и могат да породят пЗа първи път термина Конституция в България е възприет от Учредит
елното събрание през 1879
година при създаване
на Търновската Конституция.
В конституционн
о правната теория се среща термина конституционен закон означаващ закони, чието създаване е предписано от самата К-я.
Сега действащата българска Конституция не дава легално определение на термина К-я. Единствено от разпоредбата на чл.5 ал. 1 може да се изведе такова определение. Според чл.5 ал. 1 – К-ятя е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
Първата юридическа характеристика В конституционно правната теория се среща термина конституционен закон означаващ закони, чието създаване е предписано от самата К-я.
Сега действащата българска Конституция не да
ва легално определение на термин
а К-я. Единствено от разпоредбата на чл.5 ал. 1 може да се изведе такова определение. Според чл.5 ал. 1 –
К-ятя е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
Първата юридическа характеристика н
а К-ята е че тя е закон, т. е. т
акъв юридически акт който се създава по определен законодателен ред или от оргаСега действащата българска

К