Конституционен съд – образуване, правомощия, процедури и актове

Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.
Той е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и ЗКС. Седалището на Конституционния съд е в град София. КонституционТой е
независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и с
е ръководи само от разпоредбите на Конституцията и ЗКС. Седалището на Конституционния съд е в град София. Конституционният съд има самостоятелен бюджет.
Конституционният съд се състои от
12
съдии, 1/3 от които се избира от Народното събрание, 1/3 се назначава от президента на републиката
и 1/3 се избира на общо събран
ие на съдиите от ВКС и ВАС. Мандатът на всеки съдия е 9години. За членове на Конституционния съд се избират, съответно назначават, български граждани, ко
ито
ня
мат
друго гражданство и отговаря
т на условията по чл.147, ал.3,К-ята. За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени кач
ества, най-малко с 15 годишен юридически стаж.
Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на о
ста
вка пред Конституционния
съд;
3.Конституционният съд се състои от 12 съдии, 1/3 от
които се избира от Народното събрание, 1/3 се назначава от президента на републиката и 1/3 се избира на общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Мандатът на всеки съдия е 9години. За членове на Конституционния съд се избират, съответно назначават, български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл.147, ал.3,К-ята. За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15 годишен юридически стаж.
Ман
датът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъв
мес
тим
ост
с длъжности и дейности
6. смърт.
Конституц
ио
нният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко 2/3 от всички съдии. При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председат
еля
т на К
онст
итуционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на ВКС и ВАС да изберат, съответно да назначат, нови съдии.Членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници.
Съдиите

от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на клетва. Съдията полага клетвата в
едноседмичен срок от
назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на ВКС и на ВАС.
Срещу съдиите от Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване, преди да е снет имунит
ет
ът им. Имунитет
ът
на съдиите се снема при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд
от
главния прокуМандатът на съдия в Конст
итуци
онния съд се прекратява при:
1. из
тичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено пр1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказани
е лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности
6. смърт.
Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко 2/3 от всички съдии. П4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности
6. смърт.
Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко 2/3 от всички съдии. Пр5. несъвместимост с длъжности и дейности
6. смъ
рт.
Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията 6. смърт.
Конституционният съд снема иКонституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-
м
11. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията.
Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.
Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания. С решен
ие съдът се произнася по съществото на спора. Решенията на съда се
обнародват в "ДържаКонституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.
Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания.
С ре
шение съдът се произнася по съществото на спора. Решенията на съда се обнародват в "Държавен вестни
к" в 15-дневен срок от приеман
ето им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Актовете на съдКонституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания. С решение съ
дът
се
пр
оизнася по съществото на спор
а. Решенията на съда се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародва
нето им. Актовете на съда са окончателни. Решен
ията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Актовете на съда заедно
с м
отивите се издават в годи
шник.
Конституционният съд заседава, когато присъстват на
й-малко 2/3 от съдиите. Решенията и определенията на съда се вземат с мнозинство повече от половината от всички съдии. Не се допуска въздържане от гласуване. Конституционният съд действа по инициатива на органите и лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията - най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, ВКС, ВАС и главния прокурор.
Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказател
ств
а. Исканията за обявяване на неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им. Председателят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му. Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на
пис
мен
и с
тановища и доказателства. Конституционният с
ъд
може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения. Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този закон случаи.
Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституцио
нни
ят съд
обя
вява тяхната нКонституционният съд заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от съдиите. Решенията и определенията на съда се вземат с мнозинство повече от половината от всички съдии. Не се допуска въздържане от гласуване. Конституционният съд действа по инициатива на органите и лицат
а
, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията - най-малко на една пета от народните представит
ели, президента, Минис
терския съвет, ВКС, ВАС и главния прокурор.
Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства. Исканията за обявяване на неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнарод
ва
нето им. Предсе
да
телят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му. Заинтересуваните институции се ув
ед
омяват за образуването на делото, като
се оп
ределя срок за представяне на писм
ени становища и доказателства. Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения. Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този закон случаи.
Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. При актове, постановени от некомпетентен орга
н, Конституционният съд обявява тяхната нищожност.
Чл. 147. (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства. Исканията за обявяване на неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им. Председателят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му. Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за пр
едставяне на писмени становища и доказателства. Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения. Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този за
к