Конструктивна памет в перспективата на когнитивните науки

КОНСТРУКТИВНАТА ПАМЕТ В ПЕРСПЕКТИВАТА НА КОГНИТИВНИТЕ НАУКИ

лектор: н. с. Бойчо Кокинов

дискусия: Орлин Тодоров, проф. Богдан Богданов, проф. Боряна Пирьова, проф. Красимир
Калинов и др.

Аз обичам в такива изложения обикновено да има някакъв цялостен разказ, да има някакво послание, някакъв завършек, някакъв извод, който можем да направим. Днешното мое представяне няма да бъде такова. За съжаление няма да бъде и много задълбочено, а по- скоро ще се опитам да отида в ширина и да направя един по-широк преглед на проблемите на конструктивната памет в когнитивните науки и най-вече, моята задача, така беше и формулирана, да представя една международна научна конференция, която се състоя миналото лято тук, в Нов български университет, и то точно тук, в същата тази зала. В тази конференция участваха много известни имена на хора от цял свят, които са специалисти в тази област, и аз съм изправен сега пред една много трудна задача: да се опитам да обобщя онова, което много интензивно тече тук за няколко дни. Освен това, това нещо, това представяне се случва в някакъв контекст – контекста на всички предишни сбирки на този семинар, където се говореше през целия семестър все за памет от доста различни гледни точки, от гледните точки на различни науки и затова аз си позволявам волността да започна моето изложение с един опит за връзка с всички тези други гледни точки, за да не седи гледната точка на когнитивната наука изолирана и сама за себе си, а да видим какво е нейното място сред останалите. Поради тези две причини: представянето на толкова много работи на други хора, както и навлизането в територии, които съвсем не са ми толкова познати – на другите науки, по необходимост моето представяне днес ще бъде по- повърхностно, сигурно ще си позволявам волности, сигурно за всяко едно от отделните неща, които ще кажа, тук в залата има много по-добри специалисти, които ще подскочат и ще кажат какви са тези глупости, които казвам, затова предварително моля за вашето снизхождение. Не че ще го получа, де.

Темата от гледната точка на когнитивната наука е: “Как конструираме своето минало”. Започвам с въпроса: “Какво е това памет?”, някак си много фундаментален въпрос. Един семестър говорим за памет, но така и не сме стигали до някаква дефиниция. Аз ще се опитам да дам някаква. Значи имаме тука един човек, пред погледа на който се случва някакво събитие и след известно време този човек е в състояние да го опише това събитие или казваме - да го възпроизведе. Или пък е в състояние да го разпознае, да каже: “А, това съм го виждал!”. Друга мярка за това, което наричаме памет, е това, че можем по-бързо да го научим. Дори е възможно аз да не мога да го възпроизведа, да не мога да го разпозная, обаче когато тръгна да го уча наново този материал, аз го научавам за по-кратко време, от което съдим, че има някаква памет за този материал. И още една, четвърта, възможност: човекът може да прояви по-бърза реакция при обработката на този стимул в един следващ момент от време. Отново той може да не е в състояние да го възпроизведе, да го разпознае, да го опише и така нататък, но когато му кажат: “Кажи ми какво има тук на тази картинка”, той по-бързо от обичайното разпознава какво има на тази картинка. Всичко това, тези четири неща, които съм написал тука, не са случайни. Това са четири различни дефиниции на това какво можем да разбираме под памет. И както обикновено в когнитивната наука, ние се стремим в крайна сметка да измерваме нещо, в крайна сметка да стигнем до неща, които бихме могли, както се казва по-общо, да операционализираме, тоест да има някаква процедура, чрез която да можем да измерваме. Това са четирите процедури, чрез които в

когнитивната наука се измерва човешката памет. Значи до каква степен човек може да възпроизведе нещо, колко успешно може да го разпознае, дали по-бързо го учи, ако го учи повторно, и дали има по-бърза реакция. Опростявам, разбира се, много други неща биха могли да се кажат.

Добре, но така, както го изложих дотук, няма такова нещо като памет. Има някакво събитие, както видяхте, и има след това наша способност да правим нещо: да описваме, да говорим, да разпознаваме. Къде е тук паметта? Ами паметта е един теоретичен конструкт. Значи ние постулираме, че има такова нещо като памет в човешкия ум и стандартната, класическата представя за памет в този смисъл е следната: имаме процес на възприятие, при който се създава някакъв образ в ума на човека, след това паметта е тази, която съхранява, значи грижи се този образ да остане на място, за да може след време да бъде възпроизведен. Виждате, в предишната дефиниция, която въведох, има го възприятието, събитието, имаше го и възпроизвеждането и другите, но я нямаше паметта. Паметта е смътно нещо, чисто теоретично, хипотетично. Предполагаме, че има такова нещо като памет. Удобно е, за да опишем как може човек след време да възпроизведе нещо, което е станало в миналото. И, както съм имал случай да казвам на този семинар миналата година, класическата представа за паметта е като склад; склад, който съхранява тези образи, които сме създавали в него.

Би могло обаче да се гледа на нещата и по друг начин, без да постулираме такава памет: създава се образът при входа на възприятието, след което така да се каже той изчезва и след време бива отново ре-конструиран. Той не седи и не се съхранява в паметта. Тоест имаме тези два процеса: възприятие и реконструкция. От тази гледна точка не преставаме да говорим за памет, а говорим за спомняне – спомнянето като процес, който е конструктивен, като способността ни да конструираме неща, които като че ли са ни се случили в миналото. Аз обаче за опростяване ще говоря с термина “памет”, въпреки че през по-голямата част от времето аз ще изхождам именно от тази втората позиция, назиовавайки я “конструктивна памет”. Значи под “конструктивна памет” разбираме именно този процес на спомняне, на конструиране на образи.

В когнитивната наука има много различни понятия за памет. Още едно от нещата, които не обичам да правя, но съм принуден – да дам малко дефиниции и разяснения на понятия. Имаме семантична памет – това е памет за общите знания, за вярванията, за езика. Имаме епизодична памет – това е паметта за събития, конкретни събития или конкретни обекти, които сме виждали около нас. Тя от своя страна също се разделя на автобиографична памет
– това са онези събития, които са изключително важни в моя собствен живот, имат лична, персонална важност. И има, разбира се, памет за колективни събития или за публични събития. Под “колективни събития” разбирам ето примерно днешния семинар е едно колективно събитие, на което всички ние тук сме свидетели и участници. Публично събитие е, да кажем, войната срещу Ирак. Процедурна памет – това е паметта за умения. Ние имаме някакви умения, които сме научили в миналото и продължаваме успешно да ги ползваме, примерно да караме колело, да плуваме, да пишем, да разговаряме и така нататък, това е така наречената “процедурна памет”. И накрая имаме имплицитна памет – това е несъзнавана памет, памет, за която ние не можем да говорим, да опишем, за която само косвено можем да съдим. Тя съответства на тези операции, които преди малко показах, най-вече при по-бързата реакция, която хората имат при обработката на някакви стимули.
Сега ще се опитам да разгледам част от науките, които бяха представени тук на този семинар и какъв аспект на паметта те изследваха.

Наука Предмет Въпрос Метод

Социология Памет за публични събития Какво се помни от обществото? Анкетни проучвания

История на културата Произведенията на изкуството като памет Какво се помни от обществото? Анализ Интерпретация

Социална психология Памет за групови и публични събития Какво се помни от индивида?
Тест-Ретест Вътреиндивидни различия

Психоанализа Памет за лични (травматични) събития Какво се забравя? Защо се забравя?
Клиничен метод (случаи)

Когнитивна наука Памет за лични и публични събития, знания, умения Как се помни/
забравя? Експерименти, моделиране

Невронауки -----------“------------ Как се помни/забравя? М. Увреждания изобразяване

Започвам със социологията, която ни представи Христо Тодоров тука. С какво се занимава, какъв е техният предмет, какъв въпрос задават и какви методи използват? Всичко е много опростено, моля за извинение, за да могат да се съберат в една таблица и да се видят връзките между тях. Социологията се занимава главно с паметта за публични събития – такива, до които цялото общество има достъп, има спомен. Главният въпрос, който се задава е: “Какво се помни от обществото?” и начинът, по който това нещо се изследва са анкетните проучвания. Бихме могли да съпоставим, например, какво се помни по въпросите за Втората световна война непосредствено след нея и в наши дни, да съпостави тези две неща и да видим как се е променила тази памет. Или можем да направи изследване на две различни групи, да кажем българи и евреи, какво помнят за едно и също събитие и да видим има ли разлика. И така нататък.

Историята на културата се занимава с един друг вид памет, която е по-материална памет. Това са произведенията на изкуствата, това са ритуалите и други такива неща. Тя е също една форма на паметта, която е по-опредметена. И отново може да се зададе въпросът какво помни обществото чрез своята култура. И методите, които използва, са анализ на тези произведения, интерпретация и така нататък.

Социалната психология, също както социологията, се занимава с памет за публични събития, но се занимава също така с памет за групови събития, т. е. събития в малката група или колективни събития, както казах този пример с нашия семинар. Нашата група тук има някаква памет за всички тези минали семинари и аз непрекъснато ще се позовавам на тази памет, така че е важно, че има. Гледната точка на социалната психология е обаче какво помни индивидът в групата, не какво помни групата като цяло; не се занимава с усреднената представа на групата, а се занимава главно с въпроса какво индивидът помни за тези колективни събития. Главният метод, който тук се използва, както съм го нарекъл “тест – ретест”, т. е. два пъти правим едно и също изследване и търсим вътреиндивидните различия, т. е. как един човек в един момент е помнел, пък в следващия как се е променило и така нататък.

Минавам нататък към опасната територия на психоанализата, с моя дискутант тук. Тя се занимава главно с паметта за лични събития и особено много с паметта за травматични такива. Тя, разбира се, се занимава с въпроса какво се помни, но всъщност за първи път в по-явна форма, експлицитно, говори за въпроса какво се забравя, т. е. какво не се помни и особено, също така, се опитва да отговори на въпроса защо се забравя, търсейки че има някакъв специален мотив за това забравяне. И методът, който се използва тук, в случая е клиничен метод, т. е. анализ на отделни конкретни случаи – всеки конкретен случай се анализира и на него се дискутира какво е забравено, каква е причината и т. н.

Минаваме към когнитивната наука, която е предмет на днешното събиране. Тя се занимава с памет както за лични, така и публични събития, така и с паметта за знания и умения, т. е. с всички тези памети, които одеве въведох. Главният въпрос, с който когнитивната наука се занимава, не е “Какво се помни?”, а “Как се помни?”, т. е. какви са механизмите, по които това става и респективно “Как се забравя?”, какви са механизмите, по които става това забравяне. Методите, които използва, са експерименти и моделиране.

И накрая невронауките. Тук доста се чудих дали да ги отделям, защото те са част от когнитивната наука, но има някакъв смисъл и особено на нашия семинар също бяха представени отделно, в отделна лекция от професор Пирьова. Те се занимават със същите тези неща, значи с памет както за лични, така и публични събития, знания и умения. Отново задават въпроса “Как се помни?”. Само по-специфични са методите, а именно занимават се с мозъчните увреждания и какво влияние те оказват върху това какво се помни и какво се забравя, и с методи за изобразяване на функционирането на мозъка, при които м