Възприятия

Х. Рьодигер, Е. Капалди, С. Парис и Дж. Поливи

Възприятия
Откъс от Христоматия по психология на познанието
Съставителство и превод от английски език Людмила Андреева
Издателство ЛИК, София, 1999

Перцептивна организация
Когато очите ни изследват околния свят, милионите пръчици и колбички във всяка ретина реагират на електрически сигнали. Осъзнаваме обаче само обектите и повърхностите в средата. Не съзнаваме какво пръчиците и колбичките правят; ако правехме това, може би щяхме да виждаме света като огромна поредица от точки, вариращи по цвят и яркост, а не като сцена в средата, съдържаща естествени обекти. Структурирането на елементарните усещания като точки, линии и ръбове в обектите, които възприемаме, се нарича перцептивна организация. Гещалтпсихолозите, включително Макс Вертхаймер, Курт Кофка и Волфганг Кьолер са сред изследователите, които имат най-голям принос за извеждането на това понятие на преден план в психологията на възприятието през първата половина на XX в. Те твърдят, че възприятието е повече (или е поне различно) от сбора на усещанията, лежащи в основата му. Точно както природата на молекулата се определя не само от съставящите я атоми, но и от подреждането им, природата на перцептивния опит зависи не само от усещанията, създадени от рецепторите, но и от начина, по който те са подредени в цялостни модели или гещалти.
Демонстрация на гещалт
Следният експеримент илюстрира едно понятие от гещалтпсихологията. Да предположим, че светлинен източник се прикрепи към гумата на велосипедно колело и колелото се върти в тъмна стая. Какво вижда наблюдателят? Не колелото, защото стаята е тъмна, а само светлината, движеща се в циклоида. Ако светлинният източник е поставен във венеца на колелото, наблюдателят вижда само светлинна точка, която се движи хоризонтално в стаята. Нито в единия, нито в другия случай не се вижда нещо, наподобяващо въртящо се колело. И накрая, представете си, че два светлинни източника са прикрепени към колелото - единият във венеца, а другият - върху гумата. Ако двете перцептивни събития се преживяват просто като акт на събиране, наблюдателят ще вижда едната светлина като следваща циклоидната крива, а другата - като права линия. Това обаче не става; двете светлини се възприемат като формиращи единно, въртящо се колело и дори най-упоритият наблюдател не може да види циклоидната пътека на светлината върху гумата.Тази демонстрация подкрепя твърдението на гещалтпсихолозите, че възприятието на целия модел или конфигурацията от стимули се различава от простия сбор на възприеманите части. Вместо сбор наблюдателят възприема модел или взаимоотношение между частите.
Принципи на групирането и на фигурата и фона
Гещалтпсихолозите осигуряват два набора от принципи за описване на начина, по който възприятията са организирани в смислени цялости. Първият се занимава с перцептивното групиране, а вторият - с разделението фигура - фон.Перцептивното групиране е начинът, по който пространствените модели са организирани в по-големи единици. На част А е изобразен квадрат със сменящи се редици от точки в различни цветове.Поради начина, по който точките са оцветени, е по-вероятно да ги видите като организирани в редици (хоризонтални групи), отколкото в колони (вертикални групи). В част В е по-вероятно да видите точките като организирани в колони. Част А и В демонстрират групиране по сходство: сходните стимули обикновено по-лесно се групират в една и съща единица, отколкото различните стимули. Част С демонстрира сравнимия принцип на групиране по съседство: стимулите, които са близо един до друг, обикновено се поставят в една и съща единица по-често, отколкото тези, които са по-отдалечени -точките са организирани в колони, а не в редици. Групирането по плавно следване се състои в това, че следващите се плавно стимули е по-вероятно да се видят като отделна група, отколкото ако няма приемственост. И накрая нека разгледаме как организирате последователност от сменящи се леви и десни скоби. Най-вероятно е да видите елементите като групирани в двойки [ ( ) I ( ) I ( ) ], но можете да ги видите и като тройки [ ( ) ( I ) ( ) ], като изолирани елементи [(1) I (I)] или като някаква друга възможна група. Тези принципи на гещалта ни дават научно разбиране на всекидневното възприятие в света. Представете си, че виждате движеща се кола през метална решетка: макар че образът върху ретината е насечен на малки парченца от решетката, все пак виждате колата като единен обект. Това отчасти става поради сходството и плавното следване: парчетата от колата са подобни по цвят и по строеж и освен това се следват плавно. Роботите и другите създадени от човека перцептивни устройства често са заблудени от такива образи и да успеят да видят цялата кола през оградата.Подобни ефекти на групиране се появяват и при слуховото възприятие. Когато слушаме някой да говори, можем да останем с впечатлението, че думите му са разделени от кратки паузи. Когато звуковите вълни от гласа на говорещия се запишат на касетофон и се изследват обаче, се оказва, че това изобщо не е така. Макар че потокът от звукове наистина съдържа паузи или интервали на тишина, те се появяват с еднаква честота както между думите, така и в самите думи и следователно не са от особена полза при отделянето на всяка дума в изречението. Когато слушаме някой да говори на чужд език, често оставаме с впечатлението, че говорят прекалено бързо и сливат думите. Вярно е, че сливат думите, но същото важи и за тези, които говорят собствения ни език. Когато слушаме майчиния си език, перцептивната ни система групира слетите звукови елементи така, че чуваме отчетливи думи.Вторият гещалтистки принцип на перцептивната организация е отделянето на фигура и фон или начинът, по който перцептивната ви система отделя обекта от фоновия му контекст. Илюстрация на това понятие е представена на фигура 4.3. Ако гледате фигурата достатъчно дълго, ще я възприемете или като ваза, или като две лица, които се гледат едно друго. Трудно е да се видят двата образа едновременно. Когато виждате вазата, областите, които изглеждат като лица, стават фон, а не основни обекти. Макар че добре съзнават проблемите на групирането и на фигурата и фона във възприятието, психолозите все още не разбират напълно как перцептивната система ги разрешава. Никой не знае точно как системата групира различните частиq но понякога зрението може да осигури забележително смислена интерпретация на объркващи сцени.
Разпознаване на модели
Всеки ден веднага и без грешка разпознаваме кучетата, но малко хора разбират как правят това. Постижението на идентификацията се нарича разпознаване на модели или с други думи това е процесът на класифициране на стимулите в смислени категории обекти.Можем да идентифицираме почти всеки обект или събитие като модел или кълбо от характеристики. За да определим кучето например, започваме с набор от черти: четири крака, космена покривка, опашка. Разбира се, дотук списъкът описва не само кучето, но и котката. Добавяме други характеристики, например кръгли зеници (котките имат вертикални) и мек език (езикът на котките е като шкурка). Изоставяме характеристики като еленови рога и плавници. И накрая даваме известна свобода за характеристики, които могат да отсъстват в някое конкретно куче: например опашката му може да е била подрязана. Когато мислим по този начин, виждаме, че самата категория куче е сложно, абстрактно понятие. Повечето теории за човешкото разпознаване на модели приемат, че зрителната система използва такива характеристики при разпознаването на обектите.Теориите за разпознаването на модели могат да се групират в два класа - преработка “от долу на горе” и “от горе на долу”. И двата типа приемат, че перцептивната система разпознава току-що споменатите видове характеристики. Нека разгледаме случая на разпознаването на буквите от азбуката - процесът, който ви помага да четете тази страница. Буквите могат да се представят с кратък списък от характеристики, например хоризонтални, вертикални и диагонални линии, прости криви, пресечни точки. Например ако знаете, че дадена буква съдържа само една вертикална и една хоризонтална линия, сте сигурни, че тя трябва да е или Т, или L. Разпознаването на буквите обаче се усложнява, тъй като те се печатат по най-различен начин , но всички вариации могат да се опишат чрез отчетливи характеристики.
Преработка “от долу на горе”
Теориите за преработката “от долу на горе” разглеждат зрителната система като вертикално организирана: пръчиците и колбичките са в основата, а абстрактните категории или понятия, например куче и стол, са на върха - някъде в кората на главния мозък. Описахме клетките в зрителната кора, наречени детектори на характеристиките, които реагират на прости черти като линии и ъгли в различни положения. Те са разположени много близо до основата на зрителната система - до пръчиците и колбичките, от които получават сигнали.Според тези теории хората разпознават зрителен модел, например буква от азбуката, като отбелязват кои детектори на характеристиките са активирани, когато гледат някакъв модел. По-точно казано, клетките за разпознаване на линии и ъгли подават информация на друг набор от клетки, които могат да се нарекат детектори на букви. Детекторът на буквата L ще се възбужда от детектори на характеристики, които реагират на хоризонтални и вертикални линии, и ще се потиска от детектори на диагонални линии, т.е. такива, които не се съдържат в L. Макар че могат да съдържат много сложни подробности, моделите за разпознаването на модели отдолу нагоре вършат добра работа при обясняването на определени перцептивни грешки. Например те предвиждат, че буквите със сходни характеристики (например Е и F) ще се бъркат по-често, отколкото тези с различаващи се характеристики (като Е и О) - предвиждане, което е потвърдено. Преработката отдолу нагоре се използва в опитите за конструиране на машини които са в състояние да “виждат”. Ясно е, че подходът е значим и има много практически приложения, но независимо от интензивните усилия на психолози, инженери и компютърни специалисти и до днес не е била разработена машина, която да е 100-процентно успешна.Най-обещаващите съвременни изследвания принадлежат на Дейвид Мар и са описани в книгата му “Vision” (“Зрение”). Той приема, че възприятието винаги работи отдолу нагоре през серия от стъпки.Теорията на Мар е смел опит да се осигури отговор на основния въпрос при реконструирането на обекта: “Как разграничаваме представените
характеристики?” Авторът се опитва да му отговори във форма, която може да се използва от учените за създаване на “зрящи” механични средства. Моделът работи автоматично от зрителният образ, без системата да знае предварително какво трябва да очаква. Поради тази причина го споменаваме под рубриката модели на преработката отдолу нагоре. Теорията на Мар е приветствана като съществена революция в обяснението на начина, по който зрението трябва да се концептуализира, но е създадена за целите на конструирането на виждащи машини. Дали теорията му работи при хората и другите животни?Ървинг Бидермън предлага концепция, която прилага принципите на теорията на Мар към човешкото възприятие и разпознаването на обектите. Тя се нарича разпознаване по компоненти и приема, че хората разпознават сложни обекти, като ги разчленяват на основните им съставни части. Ако вземем за пример проста аналогия, всички думи са съставени от подредени в различни комбинации букви. Буквите могат да се разглеждат като основните съставни части, които ни позволяват да разпознаваме цели думи. Според концепцията на Бидърмън съществуват сравнително малък брой основни (първични) елементи - геони, които могат да представят хиляди обекти в средата, когато са подредени в различни комбинации.Авторът смята, че трябва да съществуват около 36 геона, за да обяснят разпознаването на обектите... Емпиричните свидетелства подкрепят неговата идея, че лекотата при разпознаването на обектите е директно свързана с броя геони, които могат да се възприемат.Теорията на Мар за изчислението и тази на Бидърмън за разпознаването по к