Психично развитие на децата в начална училищна възраст

Психично развитие на децата в начална училищна възраст

Съществуват основни фактори, които оказват влияние в/у псих р-тие на първокласника- промяната на дневния режим, новите междуличностни взаимоотношения, отношенията с началния учител, смяната на водещия вид дейност- играта с учене. Първият учител и първите дни в у-ще са важни за формиране на мотивация за учене.От особена значимост за развитието на личността е потребността от външни впечатления. Играта е все още актуална потребност и учителят трябва да се съобразява с това.Общуването- е съществен фактор за формиране на личността на ученика. На този етап учителят е главен и безспорен авторитет за детето и то общува предимно с него, като отношението към съучениците се опосредства от това общуване. Отношението към определени предмети също зависи от симпатията или антипатията м/у учител- ученик.Груповата сплотеност на учениците е малка- в началото на първи клас се наблюдават отделни малки групи, които се формират по случайни признаци- по местоживеене, познанства от детските градини. С течение на времето започва обособяването на група деца, които се изявяват като лидери- т.нар актив на класа..От втори до четвърти клас отношението на ученика към груповата дейност се променя- педагогът и неговото мнение стават все по- малко значими за сметка на мнението на съучениците. В общуването си с тях ученикът все по- ясно осъзнава личностните качества- своите и на другите. В началната училищна възраст интензивно се развиват и основните психични процеси- чувства, воля, възприятие,памет, внимание,въображение, мислене.
Чувствата- отразяват отношението на ученика към собствената му дейност, към другите хора и към самия себе си..В първи клас на учениците трудно им се отдава да сдържат чувствата си. Те се учат да ги контролират чрез изпълнението на ежедневните си учебни задължения,определени правила за поведение и участието в групова дейност.Започва формирането на нравствени, интелектуални и естетически чувства.Към края на трети клас се появяват и взаимопомощта,приятелството и съвместната работа.
Волята е съзнателна дейност, свързана с избор на цели и средства за постигането им.Формирането на волевата дейност изисква усилия за преодоляването на външни-обективни и вътрешни-субективни препятсвия.Като усвоява знания, умения и навици ученикът извършва волеви акт и формира своите волеви качества.Индикатор за тях е самостоятелността и самоконтрола при извършване на учебната дейност. Друг важен индикатор е издръжливостта- способността на детето да приеме изискванията на възрастните и училищния режим и самостоятелно да организира и изпълнява домашните учебни задължения.Упоритостта е важно волево качество, което дава възможност на ученика да постига високи учебни резултати.
Възприятието-познавателен псих процес на субективно отразяване на външните стимули и въздействието им в/у анализаторите.Усвоява се учебния материал формират се основните мисловни операции, диференцират се числа и предмети.Резултат от развитието на възприятието е наблюдателността.
Паметта е съществена функция на човешката психика и представлява процес на съхранение и възпроизвеждане на възприетата информация,участва във всички форми на мисловната дейност.В началната училищна възраст тя е насочена към запаметяване на учебния материал.Паметовата дейност отначало е непроизволна, но постепенно се превръща в произволна и волева. Важен метод е разделянето на уч мат на смислови дидактически единици за да може паметта от механична да се превърне в смислова.
Вниманието е свойство на човешката психика да поддържа за определено време съответно равнище и насоченост на психичната дейност. При първокласниците то е непроизволно, неустойчиво, неспособност за бързо превключване от един обект на друг. Развитието на произволно внимание е първостепенна задача на учителя.
Въображението- е псих процес който характеризира творческия характер на познавателната дейност.В учебната дейност децата получават множество емпирични знания, които е невъзможно да бъдат запомнени и възпроизведени без въображението. То става управляем процес, когато ученикът се научи да управлява умствената си дейност.
Мисленето е най- сложния познавателен психичен процес на отразяване на външните стимули с помощта на речта.В първи клас то има конкретно- образен характер-при решаването на учебните задачи учениците се опират на реални предмети.Учебния процес трябва да стимулира абстрактното мислене, потребността да се търсят причинно- следствените връзки, същността на нещата.С подходяща методика се развиват и основните умствени операции, чрез които се реализира мисленето- сравнение, анализ, синтез, абстракция, конкретизация, обобщение, систематизация.Развиват се и качествата на мисленето- самостоятелност, подвижност, гъвкавост и критичност.Психически индикатор за развитието на мисленето е степента на усвоените понятия и възможността чрез тях да се правят адекватни съждения и умозаключения.