Теми по Консултативна психология

Възникване и професионално обособяване
Споделянето на болки, тревоги и страхове е първата спонтанно възникнала форма на психологическа помощ, която съществува и до днес. Тя трябва да се търси не толкова в разтоварването, следствие убеждението или илюзиите, че човек е изслушан и разбран. Прехвърлянето на част от психологическия товар е начин за намаляване на тревоги и емоции. За търсещите помощ по важно се оказва, не това което ще чуят, а това което те самите ще кажат като оплакване.
Тъкмо за това изискванията към неформалните консултанти не са големи и в повечето случаи е достатъчно те да са близки.
Значително по късно по време на практиката в психологическата помощ се появяват т.н. непрофесионални консултанти. Това са хора, които се ползват с доверие и способност да влияят на другите. Става дума за свещеници, учители, лекари, които могат да въздействат на психиката. Освен обредно-ритуално служене те внушават смисъл, успокояват, снемат чувство на вина. Професията на учителя също предполага възможности за намеса в душевните проблеми на хората. Лекарите се оказват твърде близко до голяма част от емоционално наситените проблеми, те са търсени в един значително по-широк психологически аспект. По правило добрият лекар, свещеник или учител е и добър психолог.
На първо място това е силното влияние на професията върху отношението, подхода и цялостната философия на помагането. На второ място е недостигът на специални психологически познания. На трето място, подобно на неформалните консултанти и психологическата дейност са поставени на контрола на собствените етически норми. Това увеличава опасността от подмяна на целите и пренебрегване интереса на човека. Става въпрос за непрофесионални и полупрофесионални опити на ясновидци, гадатели, астролози..... .Тяхната дейност е белязана от няколко основни характеристики
претенции за изключителност и свръх възможности
използване на някои усвоени психологически похвати
липса на етика и професионализъм
Често пъти те надхвърляли саморегулативните възможности. Увеличаването на трайните разстройства регламентирало необходимостта от специализирана помощ.
Парсънс създава модел на професионално консултиране, включващ задълбочено познаване на човека знания за изискванията на различните професии, обективно свързване на двете групи фактори в контекста на вземане на решения за избор. ПК допълнило методическия инструментариум и дало нови насоки в професията- социална работа.
Промените в обществото довели до необходимост от промени в системата на образованието. По този начин училищното консултиране се утвърдило като най- значима форма на масова психологическа помощ. ПК се дължи и на развитието и промените в психотерапията. Практикувала се изключително от лекари- психиатри с практика и била насочена към страдащи от неврози и други псих. разстройства. От друга стана ПК и особено психоанализата били твърде бавни и често неспособни да реализират видими резултати. Мнозина известни психоаналитици като Пърлс, Бек, Бърн, разочаровани от бавните резултати на класическата психоанализа създали свои школи. Поведенческата, екзистенциално-хуманистичната и когнитивната школа дават основа на различни методи ориентирани най- вече консултативно.
Все по- очевидна ставала необходимостта от прекрачване границите на медицинската парадигма. Решителна крачка в тази насока прави хуманистичният подход с неговия различен поглед върху човека и проблемите му. Роджърс дал тласък за освобождаването на част от психотерапията от рамката на медицинския модел. Пациентите при Р. били клиенти които не било задължително да се третират терапевтично. Равнопоставеността с клиента била най-демонстрирана в клиент-центрираната терапия (похват в повечето съвременни методи).
Към средата на 20 в. бил натрупан достатъчно теоретичен материал и опит в проблемното псих. подпомагане. Обособила се консултативната психология, като дял в приложната, наред с клиничната, училищната и организационно-индустриалната.

Определение за консултативна психология – НЕ на изпита
Съществуват множество определения, представяйки го като процес, дейност или отношение. Консултирането е начин да се помага на клиентите да се справят с проблемите по отношение на това как да живеят по-добре. Взаимопомощ с препоръки за действия.
Това е съвкупност от процедури насочени към помощта.
Бъркс и Стифайър дават значително по разгърнато определение-професионално отношение на квалифициран консултант към клиент. Целта на консултирането е да се помага на клиента да разбере това, което се случва в жизненото му пространство.
Има противоречия в опита за определяне на консулт. по професионално –методически характеристики. Поради това всяко определение с претенции за състоятелност трябва да почива на разумния компромис м/у стремежа към разширяване на предмета и необходимостта от очертаване на специфични граници на дейността. Определянето на спецификата на консултативна дейност по отношение на цели, професионални особености и методики е необходимо условие за научното и легитимиране, особено по отношение на психотерапията.
Различията м/у консулт. и психотерапията са на практико-приложно ниво. Повечето автори мислят, че при психотерапията обект на въздействие са хора с психопатологични проблеми, или вътрешни затруднения. При консулт. обект са хора с психическа норма които имат проблем в сферата на емоциите, общуването. При него обект се явява и средата.
И при психотерапията и при консултирането целите се намират в рамката на психологичната помощ. При психотерапията целите са терапевтични, при консултирането са свързани с психически, житейски, педагогически, свързани с личностно развитие проблеми.
И при двата начина се използват едни и същи теоретични модели и методи. Някои автори свързват консултирането с прилагане на клиент-центрирания подход. Двете дейности имат обща концептуална основа, която прави идентични целите и резултатите.
Всяко консултиране или психотерапия е насочено към въздействие в/у личността в 3 основни плана: активиране и насочване, помощ и подкрепа и закрепване.

Структура на консултативния процес
Психологическото консултиране е сложен процес на общуване, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цели и прилаганата методика. Всяко консултиране или психотерапия е насочено към въздействие в/у личността в 3 основни плана:
- Активиране и насочване. Човек с псих. проблеми е пасивен или насочва активността си неправилно. Целта на външната консултативно-терапевтична терапия е да активира псих.процеси и да насочи енергията към правилна и самосъхранителна позиция.
- Помощ и подкрепа –Консултантът трябва да си осигури включване на нови неизползвани ресурси. Те могат да бъдат вътрешни или външни.
- Закрепване. Смисълът на всяка консултативна помощ е в осигуряване на възможности за самостоятелно справяне в бъдеще.
В теорията на псих.консултиране има редица опити на общ универсален модел, обхващащ всички страни на взаимодействието консултант-клиент. Етапи:
I. Запознаване с клиента, с неговата потребност от помощ, с преценка на ситуацията и договаряне на работното отношение.
II. Създаването на консултативното отношение, което предполага искреност, информираност и взаимна отговорност. Успехът зависи от умението да се включи активно клиента в процеса.
III. Диагностика -поставят се целите и се определят подходи за тяхното постигане.
IV. Самата консултативна работа, реализирането на необходимия брой консултации за постигането на поставената цел.
V. Свързан с настъпилите вътрешни промени в реално поведение. Клиентът трябва да предложи решаване на проблема и да направи практически стъпки в това отношение.
VI. Бележи приключването на консултативното отношение.
VII. Касае консултанта и се състои в самооценка на работата.

Групово консултиране
ГК се налага в практиката поради ефективността на социалното влияние за изменения в личността и от др. страна необходимостта да се обхванат по-голям брой нуждаещи се хора. Изразходва се по-малко енергия, отколкото при индивидуалната работа. Днес групови варианти на психологическа помощ има и в трите основни помагащи професии-психотерапия, консултиране и социална работа. По принцип се търсят следните 3 аспекта, формиращи ГК:
1/състав на групите (хора без психопатологични проблеми)
2/целите (при ГК се поставят цели свързани с развитие на уменията в общуването, адаптация)
3/в подготовка и функциите на водещите.(приема се че при ГК те са подготвени повече в сферата на проблемите с нормалното развитие на жизненият цикъл, отколкото в отклоненията.)
ГК често се насочва към конкретен вид проблеми: образователни, професионални, обществени или лични и се провежда в институционализирана обстановка: училище, клиника за псих.здраве и в др.служби. Консултативната група често е ориентирана към решаването на конкретни въпроси и не се ангажира с лечението на невротични и психотични разстройства.
Общата концепция за ГК гласи, че групата е естествена среда, която отразява външния свят и придава реалистичност на изкуствено създадените отношения. Второто предимство на групата се състои във възможността човек да получи обратна връзка и подкрепа от др.членове, които имат сходни проблеми. На трето място е обстоятелството, че в групата човек може да бъде не само участник, но и зрител. Четвъртото обстоятелство е възможността за личностен ръст. На последно място - ГК има икономически предимства и за 2-те страни.
Терапевтични фактори на ГК: вдъхване на надежда; групова сплотеност; универсалност на преживяванията; катарзис; проява на алтруизъм; коригиращо пресъздаване на първичната семейна група – определят се в групата като семейство; междуличностно учене; сигурност – групова сплотеност
Важно в груповото участие е правилния подбор на участниците. Мястото трябва да бъде достатъчно, но не много голямо.
Сутрин около 10.00 ч. е най-доброто време за събиране и след 14.00 ч.
Групата се позиционира в кръг, като консултанта е част от него.
Човек става и говори, останалите слушат, след това обсъждат всички заедно. Трябва тактично да се потиснат свръх активните и да се стимулират по-затворените. Не бива да се допускат диади и триади в групата.

Семейно консултиране
По принцип СК се определя като краткосрочна дейност, насочена към помощ на относително здрави семейства за преодоляване на обичайни кризи и трудни моменти, като ударението може да се постави или на конкретния проблем или на отделен член.
Семейното консултиране се насочва към анализ и въздействие на ролевите взаимодействия, към търсене на решение на проблемите и използване на личностни ресурси на самото семейство. На основата на най-често прилаганите подходи, като когнитивно-поведенчески, системния и емпирическия. Айдемилер и Юстицкис предлагат обобщен интегративен модел на СК, включваш следните етапи:
1. Ус