Същност на Психологическото консултиране

Съдържание

І. Същност на психологическото консултиране

1. Цели на консултирането
2. Принципи на консултирането

ІІ. Основни етапи в процеса на консултиране

1. Първи етап – Първи прием за психологично консултиране.
1.1. Основни техники необходими през първия етап

2. Втори етап
2.1. Използвани техники през втория етап

3. Трети етап

ІІІ. Описание на случай

І. Същност на психологическото консултиране

Психологичното консултиране е вид психологична помощ, оказвана при затруднения и проблеми, съпътстващи човека в неговия жизнен път. То представлява сложна социално потребна дейност основана на взаимодействието. Насочена е към осъзнаването на проблема от клиента и намирането на ресурс, за да се справи. Има много допирни точки с клиничната психология и психотерапията, но е различен вид помощ. В процеса на психологичното консултиране консултантът може да направи срещи със социалния работник, учителя, с представители на други институции, може да бъде препоръчана психотерапия, посещение при клиничен психолог или лекар.

Психологическото консултиране е рамката, в която се търсят и намират обяснения на случващото се тук и сега, в която се търсят и намират отговори на въпроса, защо нещата се случват по един или друг начин. Позволява да се формулира проблем на ниво, по-дълбоко от нивото на оплакванията и симптомите, помага да се проумее и преживее случващото се на едно друго ниво и в една друга плоскост.
Съществуват три основополагащи фактора , на които се базира консултирането:
взаимодействие
емпатия
екипност

1/ Предположение за симбиоза – клиентът и системата не могат да съществуват сами по себе си – те са взаимозависими.
2/ Понякога хармоничните отношения се нарушават
3/ Системата и отделната личност разполагат с достатъчен ресурс, за да възстановят равновесието във взаимоотношенията си.

Целта на психологическото консултиране е да помогне на клиента да формулира и структурира по-ясно своите проблеми и потребности, и да състави добър план за справяне с тези проблеми. То е форма на взаимодействие и обикновено се провежда в рамките на няколко сесии по един час. Подходящо е за всички възрасти, включително за деца и юноши, както и за родители, които могат да получат консултация заедно с децата си или сами.

Характерни елементи на психологическото консултиране са: формулиране на хипотези, правене на интерпретации, планиране на стратегии за справяне, поведенчески експерименти, предоставяне на информация и психологическо обучение, а също така и (макар и относително рядко) директно съветване.
Психологическото консултиране е насочено към хора, които нямат сериозни психиатрични проблеми или отклонения, но в същото време се нуждаят от психологическа помощ по повод проблеми във взаимоотношенията с околните, затруднения в адаптирането към житейски промени, преживяват лични емоционални кризи, страдат от ниска самооценка и неувереност, имат трудности при взимане на решения и други.
Основна предпоставка за пълноценна психологическа консултация е наличието на усещане за доверие. Изграждането на доверителни отношения е изключително важно и предопределящо успеха във връзката консултант - клиент.
В психологическото консултиране се работи с различни проблеми като стрес, конфликти, раздяла или загуба на близък човек, трудности при вземане на решения.
То позволява на хората да получат по-голяма яснота и разбиране за своите проблеми, както и разбиране на себе си и своите нужди.

Консултирането се прилага при проблеми в:
- Областта на семейните отношения
- Възпитанието на децата
- Лични проблеми
- Социални проблеми и др.

Хората се нуждаят от консултиране, когато:

- Не могат да се мобилизират;
- Не решават проблемите, които са в състояние да решат;
- Не вземат необходимите решения;
- Не реагират на обичайните мотиватори;
- Когато вървят, против собствените си интереси;
- Има значителна промяна в поведението им;
- Ако не осъзнават последиците от своето поведение

1. Цели на консултирането

Различните психологични школи формулират целите на консултирането по различен начин:

2. Принципи на консултирането

- При консултирането е необходимо консултантът да проявява заинтересованост, искреност и да избягва негативните преценки. Трябва ясно да покаже, че случаят го вълнува, че е готов да помогне и приема проблема като автентичен. Необходимо е да се създава и поддържа атмосфера на добро разбиране. Да се задават отворени въпроси и внимателно да се изслушват отговорите.

- Необходимо е да се установява атмосфера, допускаща изразяване на емоции. Консултантът се съобразява с емоциите, докато те се изразяват.
- Консултантът подкрепя и успокоява. Подкрепя опитите на клиента да приеме ситуацията или да я разреши и го успокоява, че може да се справи или да направи необходимото.

- Консултантът създава атмосфера на позитивни очаквания и надежда. Споделя искреното си очакване и вяра, че клиентът ще се справи с кризата.

- При консултирането е необходимо да се дават правдоподобни обяснения на причините и да се споделят тези идеи за възможни решения. Ако клиентът поиска да бъдат обяснени причините за станалото или за кризата, е необходимо да се даде приемливо обяснение. Няма нужда това да бъдат непременно доказуеми истини; всяко разумно обяснение би било полезно. В по-малка степен и само при молба на клиента могат да се предлагат идеи за преодоляване на кризата. Необходимо е клиентът сам да достигне до тези идеи.

- Консултантът помага на клиента да почувства, че има възможност да постигне успехи.

- Необходимо е да се стимулира укрепване на вярата в собствените сили на хората. Ако вярва, че ще успее, клиентът по-лесно ще се справи с проблема. Най-добрия начин да се стимулира създаването на увереност в собствените си сили е да се опита друг начин на интерпретиране на станалото или какви са другите начини, които правят интерпретацията по-окуражаваща.

Клиентът трябва да бъде консултиран, без да получава директни съвети, инструкции или рецепти. Консултирането се явява, като процес на създаване на психологически условия за активизиране на индивидуалните капацитети на клиента – атмосфера на приемане и доверие; нагласа на консултанта, към окуражаване и доверие в успеха на клиента; поведение на консултанта насочено към помощ за вербализиране на чувства и мисли, на тяхното зачитане и стимулиране на разбирането на клиента за проблема, за ситуацията, за възможните решения; подпомагане на разумни избори на варианти и действия за решаване на проблема.

ІІ. Основни етапи в процеса на консултиране

Консултирането преминава през няколко основни етапа.

Първи етап – свързан е с установяване на проблема
Втори етап – изразява се в съвместна идентификация и уточняване на проблема от консултанта и клиента. Този етап е ключов в целия консултативен процес, защото в него се определя истинския проблем на клиента.
Трети етап – изработване на план за действие

1. Първи етап
Първи прием за психологично консултиране.

В първият прием е важно как родителите приемат рамката на психологичното консултиране. Наблюдават се различни поведения – от приемане на рамката, до пълно атакуване – намиране на различни извинения и причини за отлагане. Към всичко това консултантът трябва да се отнася внимателно, любезно и..неотстъпчиво, защото спазването на зададената рамка означава, че децата и родителите знаят къде отиват – това не е приятелска среща, а психологична консултация.
В първият прием родителите трябва да бъдат оставени да покажат това, с което идват. Ако посещението е на цялото семейство и поводът е поведението на детето, задължително трябва да се даде думата на всички присъстващи, за да изложат своето виждане, а за детето или юношата трябва да се осигури самостоятелно пространство в рамките на приема. Родителите трябва да бъдат помолени за излязат за малко, ако това не тревожи детето или тях самите.
Обикновено консултацията е свързана с появил се симптом – нещо което пречи, плаши и притеснява родителите, училището или друга институция изпращаща родителите. Много често в тези случаи родителите се оплакват от нещо или от някой . Както и да ни звучат тези първи думи на родителите , те са напълно легитимни и в консултативния процес ние трябва да тръгнем от тях. Какво искат родителите за своето дете? Какво искат тези хора за себе си като родители? Както и да изглежда родителят, какъвто и да е неговият социален статус и етнически произход, всеки човек, който е родител иска да бъде „добър родител”.

Личностни особености на родителите на деца със специални образователни потребности

Раждането и отглеждането на дете с аномалии в развитието представлява специфична психотравмена ситуация в семейството, в резултат на което настъпват редица негативни личностни изменения у родителите и съответно промени в съпружеските им отношения.
За много от родителите това е катастрофално събитие, което нарушава обичайния ход на живота и поражда трайното съществуване на редица трудности и отрицателни емоционални състояния.
С напредването на възрастта на детето не само изпъкват все по-ярко неговите аномалии, но се множат и трудностите около обгрижването и обучението му, а с това и негативните и двусмислени оценки на околните. Човек е особено чувствителен към психични преживявания от подобен род. Освен това релацията “родител-дете” е със специален статут сред плеадата от човешки взаимоотношения. По тази причина често приспособителният капацитет на личността на родителя не е достатъчен, за да се справи с действието на такъв силен и хроничен стресогенен фактор,в резултат на което се проявяват реакции на дезадаптация, водещи до трайна промяна на личността на родителя и до нарушаване на функционирането на семейството.
Изследвания в тази насока сочат, че такива родители се характеризират с подчертано намалена комуникативност и отвореност към света (интровертност); повишена емоционална нестабилност (невротичност); завишена тревожност, депресивно настроение и социална импотентност. Тези тенденции по правило са по-изразени при майките, отколкото при бащите. Това не е изненадващо като се има предвид, че в българското семейство традиционно майката е тази, която поема основната роля, а съответно и отговорност за “раждането”, отглеждането и възпитанието на децата. По-изявеното развитие на вторични личностови особености у нея е съвсем обяснимо, тъй като тя е този член от семейството, който поема основната тежест от всекидневните грижи по надзора и обслужването на детето. Животът й е изцяло съсредоточен върху проблемите на болното дете и именно тя е основното свързващо звено между него и външния свят. Не без значение е и факта, че тя много по-често от другите членове на семейството си задава въпроса за причината предизвикала болестта, търси вината в себе си, поема обвиненията, явни или загатнати, на околните