Консултативна психология - Лекции

доц. Божинова

Ψ В Ъ П Р О С Н И К
по консултативна психология

1. Въведение в консултативната психология. Същност и основни принципи
2. Пациент и болен. Болестно поведение. Търсещо помощ поведение. Екстремни ситуации.
3. Методи на консултативната психология
4. Интервюто като терапия в процеса на консултирането
5. Същинско интервю
6. Консултираща терапия
7. Ниска самооценка
8. Техника за дискусии при ниска самооценка
9. Тревожност. Същност на тревожността. Видове тревожност. Основни моменти в консултирането и в терапията на тревожността
10. Паника
11. Хипохондрия
12. Натрапливост

Въпрос-1а

Ψ Въведение в консултативната психология.
Същност и основни принципи

1. Предмет на консултативната психология.
Като научна област основите на консултативната психология се полагат през 20-ти век от онези видни представители на динамичната теория в психологията и на екосистемния възглед за индивида, които са умеели да виждат и да слушат клиента (или пациента си). Тя застъпва разбирането, че всяко едно психично явление, колкото и да е сложно, може да бъде разбрано като се изследва неговия произход, неговото развитие и промяна.
Предмет на консултативната психология е консултацията и намесата при проблеми в:
адаптацията на пациенти, на болни, на инвалиди;
на лица с правно-поведенчески проблеми;
на психически и физически здрави лица с емоционални проблеми;
както и на близките на хората от горните категории, които търсят консултация и помощ.

2. Цел на консултативната психология.
Когато човек има проблем, за него е важно да разбере причините и факторите, лежащи в основата на този проблем. Само така човек може да реши (или да отстрани) проблема си. Неразбирайки нещата, хората приемат, че те нямат значение и по този начин причините и факторите, предизвикали проблема, остават неразбрани, а там - и самия проблем остава да "стои". Целта на психологичното консултиране е да помогне на хората да разбират.
3. Обект на консултативната психология.
Обект на консултативната психология могат да бъдат психично и телесно здрави хора с дезадаптивно поведение.
При тях много често става въпрос за различни варианти на "защитно поведение". Какво значи терминът "защитно поведение"?
То се проявява тогава, когато индивидът се стреми да промени ситуацията в своя полза преднамерено, но не и „симулиращо” При защитното поведение истината се "премества" на "удобно за индивида място". Защитното поведение означава, че някой в застрашаващата го ситуация се стреми да избегне очакваната репресия (напр. може да изразява дълбоко отчаяние, така че "обвинение то" да бъде отменено; може да бъде свърхпасивен - така се предпазва от евентуален неуспех, който не може да понесе и пр.) Защитното поведение не винаги трябва да се приема с отрицателен знак.

4. Основни понятия
Водещо значение консултативната психология имат понятията "консултиране" и "намеса".
"Консултация" означава, че трябва да отговаряме на въпросите на хора с проблеми.
"Намеса" означава третиране и подпомагане, т.е. решаване на проблеми.

5. Основни принципи на консултирането
Първи принцип: Едно и също събитие може да има различен смисъл и значение. Хората се травмират не от самите събития и ситуации, а от значението, което им придават и ако това значение е негативно, се стига до негативни емоции.

Втори принцип: Двамата (психолог и пациент) винаги работят в сътрудничество.
Когато имат емоционален проблем, хората мислят само по един начин. Консултативната психология обаче предлага и алтернативни начини на мислене. Това обаче не значи, че личната интерпретация е погрешна. При психологичното консултиране работата на консултанта е да идентифицира начина на мислене и да помогне за алтернативите, а човекът трябва сам да си избира коя от тях да приеме.

Трети принцип: "Приеманията" сами по себе си са ни полезни и не трябва да се махат - трябва само да бъдат по-гъвкави, а не ригидни.
Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция, променяща поведението. Например идеята, че ако се провалиш - ще изглеждаш глупак, е много разпространена. Сама по себе си тази идея води до напрежение. И това не е някакъв глас в главата, а е емоция.
Консултативната психология е емоционално ориентирана - важно е значението на мига, в който си бил напрегнат. Почти всеки човек при напрежение променя поведението си - смисълът, интерпретацията, а и поведенческата реакция. Така социалната фобия - "Страхът, че ще изглеждаш глупав" променя поведението по начин, по който човекът си мисли, че ще му помогне - напр. в такива случаи често се мълчи. Това са т.нар. "помагащи" поведения. Тези "помагащи" поведения обаче много често причиняват бъдещи проблеми.
Как става това?
Хората имат емоционални проблеми поради негативните си интерпретации на случки и събития. Тези негативни интерпретации идват от целия личен опит - т.нар. "приемания". Особеното в тези "приемания" е, че не си мислим непрекъснато за тях, но те са постоянно "отзад в ума ни" - за тяхното съществуване разбираме едва когато бъдат нарушени. Тези "приемания" обикновено са полезни. (напр.: Ако върху едно дете бъде упражнено насилие, то ще развие приемането "Не се доверявай никому!" и това приемане помага за оцеляването му. В същото време обаче това иначе полезно "приемане" по-късно, в зрелостта на детето, ще му пречи при създаването на емоционални връзки - т.е., ще създава проблеми).
Хората научават различни "приемания", но ригидният характер на тези "приемания" в бъдеще създават проблеми. (Напр. "приемането" че трябва да държиш емоциите си под контрол е полезно, но ако конкретната емоция е много силна, лесно можеш да повярваш, че губиш контрол, а това значи, че не се държиш както трябва - много често резултатът от подобно преживяване е паническата реакция).
При пациентите реакцията се разпростира върху целия им живот. Коренът на този начин на реагиране се крие в негативното мислене. На свой ред негативното мислене "стартира" със селективното внимание, последвано от селективното мислене – създава се „порочен кръг”.
Схемата на този порочен кръг изглежда приблизително по следния начин:
Ако мислиш негативно - това те прави нещастен: ако си нещастен - мислиш негативно. От тук следва отново селективното внимание - колкото си по-нещастен, толкова повече мислиш за негативни неща.

В резюме - "приеманията" (допусканията), които хората развиват в опита си, са полезни за момента, в който се формират. Но когато те са ригидни и се фиксират, започват да пречат, защото при промяна на ситуацията, трябва да се промени и мисленето, а ригидните "приемания" пречат на тази промяна на мисленето.
Четвърти принцип: Всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен на възможностите за справяне, т.е. в определен момент проблемът може да премине прага на поносимост и тогава на човек му трябва помощ.

Петият основен принцип в консултативната психология е принципът за отношението на професионалиста - трябва да се мисли глобално, а да се действа локално, т.е., първо трябва да се направи всестранен анализ за да се стигне до конкретния начин за помощ при конкретния проблем на този конкретен човек.

Въпрос-2а

Ψ Пациент и болен. Болестно поведение.
Търсещо помощ поведение. Екстремни ситуации.

I. Основни понятия
Понятията "пациент", "клиент", "болен", "болестно поведение", "търсещо помощ поведение", "екстремни ситуации" са основни понятия в консултативната психология, поради което техният смисъл и значение трябва да са точни и ясни.
Понятието "пациент" е тясно свързано с болестта т.е. с нарушеното физическо или психическо функциониране на индивида. Пациентът е човек, който изтърпява някакъв вид страдание - соматично, психично, психосоматично. В този смисъл болният човек е подвид на пациента,
Понятието „клиент” се отнася до здравия човек - здрав и като психика, и като сома.
Сделката – най-честата форма на общуване при консултирането между клиента и психолога т.е., клиентът получава услуга и заплаща за нея (независимо по какъв начин). В психологическите услуги отношенията винаги трябва да са ясни. Клиентът не бива да се чувства длъжник. Ако един човек си плаща, то той винаги приема услугата по-сериозно. „Колкото е по-ниско заплащането, толкова е по-ниско доверието”.

II. Нормалпсихологично и болестно поведение
Нормалпсихологично поведение – Поведението на болния човек не е болестно поведение. Поведението на болния човек е нормалпсихологично поведение, повлияно от конкретните прояви на болестта.
Болестно поведение – Болестното поведение не трябва да се разбира като поведение на боледуващ човек (в прекия смисъл на думата), а като поведение на страдащ човек. По принцип болестното поведение е в различна степен дезадаптивно, а не нормалпсихологично поведение. Болестното поведение се явява тогава, когато индивидът преживява някакво нежелано явление, което го кара да страда и той иска да се освободи от него, но не притежава в достатъчна степен необходимите за целта умения и способности.
Решаващо значение за болестното поведение има обаче силата на тревожността.
Тревожността е перцепция (т.е. възприятие) за заплаха. При това възприятие човек обикновено преценява вероятността тази заплаха да е реална и това е съществен момент в човешкото поведение.
При консултирането психологът трябва да установи:
Как се чувства човек в своя проблем като емоция;
Да бъде убеден, че наистина е разбран;
За да изпълни тези задачи психологът трябва да има: а) годност за емпатия, б) умения за слушане и в) добри аналитични способности.
При консултирането на тревожността психологът помага на клиента да разбере как "работи" проблемът при него - това се постига чрез т.нар. "споделено разбиране". За целта се идентифицира начина, по който дадената тревожна мисъл води индивида до разбирането на собственото му тяло или психика (зависи с кое от двете е свързана конкретната тревожна мисъл ). Освен това трябва да се има предвид и факта, че всичко, което този човек вижда, чете или чува, води все до същата тревожна мисъл. А това са все порочни кръгове (за всеки проблем те могат да са няколко) - от тези порочни кръгове следва самонаблюдение - това самонаблюдение още повече засилва тревожността и т.н.

III.Модели на болестно поведение
Съществуват две групи спонтанни модели на болестно поведение:
а/ активни модели - те разрешават намеса и водят де активното и търсещо помощ поведение. При този тип поведенчески модел хората търсят психологичната консултация. Към тези модели спада и търсенето на "компетентна помощ" от врачки, лечители, екстрасенси и пр. При консултиране охотно разрешават намеса.
б/ пасивни модели - хората, които ползват тези модели, не стигат до психологичното консултиране, тъй като в случая или е налице отричане на проблема, или се предпочита изчакване на неговото спонтанно разрешаване. При консултиране са трудно достъпни.
От тези два модела следва следното поведение на психолога:
Спрямо активните модели – пасивно поведение, изслушване, насочване към избор;
Спрямо пасивните модели – активно поведение, трудности, продължителна работа, подпомагане, насочване, по-чести консултации;

IV. Екстремна ситуация
Екстремната ситуация винаги възниква остро, изведнъж. По тази причина човек обикновено няма готовност (а и годност) за справяне с нея.
Екстремната ситуация има няколко разновидности:
-Загуба:
-Ампутация;
-Умиращ индивид (или пациент).
Екстремната ситуация винаги се преживява като шок. И този шок има няколко последователни фази:
- Депресивност;
Отричане на реалността;
Стремеж към връщане на невъзможното (нормалпсихологичното желание времето да се върне назад, до преди възникването на екстремната ситуация);
Враждебност ("Светът - съдбата - е несправедлив!")

От тук и справянето с екстрем