Консултативна психология - Съкратени теми

Консултативна психология
Доц. Хаджийски

Консултативната психология /КП/е теорията и практиката на психотерапията, въпреки че са и отделни науки

1тема. Възникване и професионално обособяване

Човешката психика е много крехка и се нуждае от подкрепа. Най-простата форма на подкрепа е споделянето. Това е в природата на хората да споделят и да дадат съвет. Ползата е присъствието на човек с който може да се сподели, но в повечето случаи това трябва да е човек по-малко проблемен от нас и на когото имаме доверие. Това произтича от социалната природа на човека тя дава възможност да се търси подкрепа от социума. Това е т.нар. неформално консултиране - споделянето. По-късно се оформят професии които са пряко свързани с тази потребност – лекар, учител, поп…. Тава са непрофесионални психолози. Дават лаическа и интуитивна помощ
През късния ренесанс 18 век има нов поглед на психичното разстройство – появяват се първите форми на професионална психологическа помощ. Още в древна Гърция софистите са предлагали срещу заплащане помощ при меланхолия.
1 . стълб - Психотерапия, хипнотерапия, психоанализа и т.н. Роджърс е основополагащ за възникването на консултирането като помощ извън болестта.
2. стълб – Професионално насочване- 20 век Парсънс в САЩ
3. стълб – ученическите психолози – основен
Бурно се развива социалната работа, която се занимава и с консултиране - групово и индивидуално. Психофармакологията се развива интензивно и това отблъсква хората от скъпите и дълги психотерапевтични терапии. Търси се нещо по-просто и насочено към по-широк кръг. Обособява се консултирането. На базата на тези стълбове те предразполагат появата му. Особена роля имат и квазитерапевтите, гледачи, лечители и т.н.
Към средата на 20 /1946/ век вече с натрупан опит се обособява КП като отделна наука. Тогава излиза и списание аз консултиране. „Психологическо консултиране и психотерапия”

2 тема. Определение
Разликата между консултирането и психотерапията е много малка. Винаги се сочи болестност. Използват се едни и същи методи и затова се появяват много определения.
Определението е необходимо от научна гледна точка, за да се уточни типа помощ и връзката на тази професия с други помагащи науки.
1.консултира хората в норма – при проблеми в емоциите. При психозите обекта е с патология. Обектът може да бъде и личност, семейство или събрана група, но при консултирането е по скоро индивидуално.
2. при психотерапията целите са алопатични- (симптомо- унищожителни). При консултирането целите са по-широки свързани с психически проблеми – дистрес, консултиране на умиращи, при загуба на близък и т.н, възпитание и превъзпитание.
3. използват едни и същи теоретични и методически похвати. Консултирането е еклектично /вземат се предвид различни теории/
4. основното е че има разлика в процесуалното време но и това започва да отпада, тъй като вече има и съкратени терапии. Корсини намира разликата в тях количествено. Общо взето в повечето случаи няма съществена разлика м/у тях и понякога се използват като синоними.
Съществена разлика е че консултирането е най-вече вербално – разговор и се извършва в пълно ясно съзнание, будно състояние, но днес вече могат да работят и в стеснено състояние на съзнанието – с цел използване някои предимства на хипнозата, но все още се държи на тази разлика – съзнателното участие.
3 тема. Структура на консултативния процес
Влияние оказват не само психологическите закономерност, но и виждането на консултанта. Въпреки това съдържа естествени детерминанти. Най-общо може да се структурира като психоанализата – начален, същински, завършващ, но за разделение има етапи направени с учебна цел.
1 етап. Запознаване с клиента и неговата потребност. Изясняване на ситуацията и договаряне. Не се прави анализ, на трябва да се открои психопатизъм или невроза ако я има. Полага се началото на отношението.
2 етап – създаване на отношението главно от страна на консултанта – да включи клиента в работата. Клиентът трябва да усети че това е по-различно като отношение от това на лекаря и т.н. Основни и определящи са доверието и емпатията.
3 етап – диагностика – не да се поставя диагноза а по-скоро да се намерят сведения, чрез които да се направи оценка на клиента и проблема.
4 етап – поставяне на цели и определяне на начини за тяхното постигане. На базата на получените данни от диагностиката се поставят целите. Това е различието м/у споделянето и консултирането. При споделянето няма цели.
5 етап – същинска консултативна работа. Реализиране на срещите /договорените/. Зависи от състоянието на клиента.
6 етап – проверка на настъпилите евентуални или реални изменения. Активността на консултанта намалява и се дава възможност на клиента.
7 етап – приключване на отношението. Прави се обобщение в позитивен дух. Отделя се клиента от консултанта психически, за да се премахне привързването, да приеме клиентът че отношението свършва. Да е подготвен че може сам да вярва в себе си и да не се стимулира зависимост и да не остава с негативно чувство на отхвърленост.
8 етап – етап на собствена равносметка – да си отговори сам човек променил ли се е и до колко. Важното е да вярват в това което правят и консултанта и клиентът.
Има различни разделения, в основата си етапите ас това. Това не е задължително при работа да се случи точно така. Всичко зависи от клиентът и проблемът.

4 тема – Групово консултиране
Възниква и се налага поради същите основания. За появата на груповата психотерапия – ефективността на масовото социално влияние и възможността да се обхване по-широк кръг от хора. Разликата е условна м/у консултант и психотерапевтичните групи. При консултирането се включват хора без психопатология и със запазена способност за учене. Целите са по-скоро научаване и подкрепа, не дълбока личностна промяна. Работи се със съзнавани проблеми.
Тези които работят с терапевтични групи са обучени като терапевти. Всички периоди и етапи и тук важат – подготовка и събиране на група и т.н. също и положителните страни – възможността за обратна връзка.
Действат същите фактори предаване на информация, групова сплотеност. При различните групи водещи са различни фактори.
Има 4 вида групи:
Групи за решаване на проблеми
Групи за решаване на междуличностни проблеми
Групи за личностно развитие
Групи за терапия
Първите 3 могат да бъдат консултативни. Използват се различните тренингови методи. Групите са типично консултативни – напр. групи за тренинг на асертивност – отстояване на собствените права без нарушаване тези на другите. Групата дава възможност чрез проиграване на ситуация да се научат тези неща и да се прехвърлим в реалния живот.

5 тема – Семейно консултиране
Дълго време се е смятало за разновидност на семейната терапия като даване на препоръка. Но това е неправилно. Твърди се, че семейните терапии са по-сложни, докато консултирането е по-проста форма. Терапевтът пренарежда семейните връзки, докато консултанта не влияе толкова на семейната структура и не толкова дълго като време. Понякога се свързва със семейно обучение /за приемно семейство или осиновяване/. Целта е някакво изменение на семейното отношение и научаване на нещо с цел преодоляване на някакъв проблем или криза и недопускане на повтарянето му. Обичайна криза е при изневери, продължителна болест и т.н.
Методите са като при терапиите /семейните/. Има няколко школи – най-голямата е в Калифорния – Дон Джаксън, Грегър, Бейсън. Там има различни направления. Общия подход е че човек трябва да се разглежда в контекста на семейните отношения.
Модел на Айдемилер
1.Установяване на работно отношение със семейството – емпатично отношение и доверие
2.Семейна диагностика – особености на семейството и на членовете – характера на отношението и връзката с проблема. Много рядко споделения проблем е реалния, обикновено е друг. Идентифициран пациент – човек, който е нарочен за проблема или носителя. Беседа, дискусия, разговор и информация от странични хора.
3.Договаряне на помощта и определяне на отговорностите. Това е по различното от индивидуалното консултиране, за да може да се ориентира консултанта за проблема и за нужните сеанси. Консултантът отговаря за безопасността, че няма да влоши нещата, а семейството че ще е искрено. Договарят се размера на заплащането и се уточняват формалностите.
4.Провеждане на самото консултиране. Директно предписание – в случаи на много ясен проблем в крайна нужда; Семейна дискусия, обсъждане на проблема , спор като консултантът обобщава и направлява и следи всеки да може ад се изкаже.
Контролирано общуване – с цел избягване на нещо и корекция. Консултантът е посредник – участниците не общуват пряко един с друг. Друг вид е писането на бележки. Разиграване на семейни роли – смяна на местата. Решаване на конфликти. Професионална намеса – когато семейството проявява твърдост в неприемането и разрешаването на конфликта. Тогава се нарежда на семейството да се карат /например/ като условието е примерно да продължи 4 часа и да се запишат изживяванията. Или да не се карат вечер преди 8 ч. – тогава се губи спонтанността и др. такива.
5.Проверка на ефекта – създава се проблемна ситуация и ако се повтори се предоговарят условията и се продължават консултациите
6.Затвърждаване на резултата – писане на взаимни характеристики, домашни задачи
7.Прекратяване – много често в консултанта се вижда сигурност. Най- важното условие е искреността на семейството и желанието за промяна. Тези модели са за западните семейства. Пир нас не са особено добри поради затвореността.

6 тема. Консултиране по телефона
Специализирана помощ насочена към овладяване на екстремна ситуация с цел запазване на психиката и физическата цялост. Краткосрочна е. Реализира се чрез различни видове телефони /за юноши, горещи телефони за проблеми, сексуални, за религиозни консултации, телефони на доверието/
Тук помощта е пряко свързана с актуалната необходимост и по-лесно се приема. Желаещият – нуждаещият се остава анонимен и клиентът се оставя в своята среда. Консултантът също е анонимен.
Недостатък – краткостта на формата, липса на визуален контакт – това ограничава и оценката и следенето на развоя, освен това не позволява развитие заради краткостта. Ханес Линдеман има разработки по темата. Основно започва за ограничаване на самоубийствата. Методите не почиват на строга парадигма. Приоритет или практическото, а на теоретичното.
Има няколко принципа за работа в криза:
Незабавност
Контрол от консултанта
Оценка – статус, особености, поверителност , минали кризи…
Пренасочване – ако трябва към друг специалист при съмнения за психопатизъм
Проследяване – на другия ден прозвъняване
Хуманност – при всички обстоятелства консултантът трябва да проявява емпатия, доброта.
Прилага се в кризисни ситуации, преломни моменти, краткосрочно разстройство, свързано с негативна емоция. Може да са предизвикани от външни, вътрешни дразнители, изостряне на заболяване. Тежестта на кризата не е директно свързана с тежестта на стресора, а с неговото възприемане. Имат определени граници във времето и стадии:
Първично напрежение – отговора на организма – дискомфорт. Обикновено човек се справя
Дезорганизация – нарастване безпокойството, обърканост, безразборно търсене на помощ, безпомощност.
Превратна точка – тревогата е стигнала максимума и човек не може да се справи. На този момент за да избяга от проблема се правят самоубийства. Тогава се търси помощ по телефона.
Реорганизация – овладяване, напрежението спада – ако не се случи може да се стигне до депресии и психози.
Възстановяване
Посттравматично стресово разстройство – невротично разстройство вследствие тежко преживяване. Забавен отговор на психиката и организма на това, което се е случило. Раздразнителност, стремеж към уединяване, емоционално охладняване, загуба на чувствителност към другите, болки в гърба, изтръпване на крайниците, сърцебиене. За първи път е описано през Първата световна война - наречено „войнишко сърце”. Най-добре е изучено при ветераните от Виетнам. Целите са възстановяване на равновесието и подобряване на състоянието като се залага на адаптивните възможности на човека.
Модел: 1.