Психопатология - Съкратени лекции

1. Психопатология - предмет и задачи

Психопатологията - psyche - душа и патология /отклонение, болест, смущение/ (Буквално - наука за болестите на психиката) е наука за разнообразните прояви (симптоми и синдроми) на разстройствата и аномалиите на психичната дейност, техните закономерности на възникване, динамиката и изменението им под влияние на различните фактори на средата и особеностите на личността.
Изучава възможните отклонения на психичните функции, наука между психиатрията и психологията.
Психопатологията представлява съставна част на по-обширната наука психиатрия (Буквално - лечение на психиката). Има две части-обща и специална.
В общата психопатология се изучават разстройствата на възприятията и представите, емоциите, мисленето, интелекта, паметта, съзнанието, влеченията, инстинктите и др. В специалната психопатология се разглеждат отделни психични заболявания, напр. шизофрения, афективни психози, епилепсия, органични психични разстройства, невротични разстройства, разстройства на личността и др.

2. Психиатрия и психология – взаимоотношение

I. Психология - наука, която се занимава с преживяванията.
Психологията (на гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда, λόγος — наука) е група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Психологията също се отнася до прилагането на това знание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания.
II. Психиатрия - раздел от медицината, който изучава лечението на психичните разстройства. Психиатрията се занимава и с изолиране на лица с психични разстройства или с патологични умствени отклонения, които представляват потенциална опасност както за тях самите, така и за околните.
1. Клинична занимава се с лечението и симптомите на болестта
2. Социална – със социалните аспекти на психичните заболявания.
3. Съдебна – със съдебно – психиатричните проблеми – установяване на вменяемост, дееспособност и свидетелска годност.
4. Детска психиатрия
5. Наркология
Психиатрията (от гръцки ψυχή — душа, дух, но означава също така и пеперуда и ιατρος — лекар:
„лечение на душата“) е дял от клиничната медицина, който изучава психичните разстройства и техните причини, патогенеза, клинична картина, протичане, патологична анатомия, патофизиология, разпространение, лечение и профилактика. Психиатрията се занимава и с изолиране на лица с психични разстройства или с патологични умствени отклонения, които представляват потенциална опасност както за тях самите, така и за околните.
Понятието „психиатрия“ е въведено през 1808 г. от немския лекар, физиолог и психиатър Йохан Рейл (Johann Christian Reil) в Хале. За първи път е преподавана като предмет през 1811 г. в Лайпциг. Първата съвременна психиатрична клиника е основана в Берлин през 1865 г.
Основни методи на лечение
Психотропни вещества - това са химически вещества, въздействащи на централната нервна
система, които предизвикват изменени състояния на съзнанието - създват временни изменения на възприятията, настроението и поведението. Използват се за лечение на психични заболявания и като средства за изследване на психиката и не на последно място за удоволствие.
Психотерапия - е вид терапия, която се основава основно на морална подкрепа, внушение, рехабилитация, хипноза и психоанализа

3. Психична болест - определение

Това е смущение в работата на главния мозък, при което се разстройва количествено и качествено субективната представа за реалната действителност. Така се нарушава правилното функциониране на личността в условия на нормална среда. Правилно възприемат, но неправилно тълкуват околната действителност. Следваща степен на психическо разстройство е психозата – лудост, халюцинация, болестно нарушена ориентация.

4. Класификация на психичните заболявания

I. Класификация на психичните заболявания
1. Психични заболявания при органични заболявания на главния мозък.
2. Психични заболявания, обусловени от фактори, който действат в организма, но извън централната нервна система.
3. Ендогенни заболявания
а) шизофрения и циклофрения – заболявания с генно наследство.
4. Психогенни заболявания – свързани със стреса. а) неврозите и психозите
5. Психопатии – разстройства в характера – трайните, устойчиви черти на личността.
6. Интелектуалното недоразвитие а) олигофрении и деменции
II. Психопатологично изследване
1. Наблюдение – поведение, което е неадаптивно (неадекватно) за дадената среда. Има ли странност в обичайното поведение трябва да се търси психична болест. Промяна в стила на живот.
2. Рязка промяна в поведението – т.е. пречупване на мирогледа.
3. Има ли някаква наследственост или предходни епизоди (повтаряния) на някаква а) задълбочаване в себе си - депресия
б) с възрастта – губене на ориентация (в по-лека степен) – има белег на заболяването. III. Организация на психиатричната помощ
1. Психиатрични кабинети, където са длъжни да обслужат всеки пациент, считан за спешен.
2. Групова и специализирана практика
3. Психиатричните стационари
Спешен пациент – представлява опасност за себе си и за околните. IV. Екзогенни психични заболявания (фактори)
1. Предизвикани от външни фактори
2. Свързани с увреждане на мозъка, в резултат на дадени процеси. Всички болести с нарушена обмяна на веществата могат да ги причинят.
3. Състояние на помрачено съзнание, но могат да бъдат и на фона на ясно съзнание.
4. Може да стане по-подозрителен.
5. След употребата на алкохол (дори в малки количества).
6. След употреба на наркотици.
7. След детоксикацията може да се възстанови пациента, но не и след оглупяване.
8. Ако бъде лекуван навреме, може да няма трайни последици.
9. Всичко, което настъпва бавно, обикновено е много трудно и нелечимо и е на фона на ясно съзнание.
10. Причините могат да бъдат инфекциозни и не инфекциозни.
11. Съдовите разстройства на мозъка също спадат към екзогенните психични заболявания.
- неврозоподобни разстройства
- промяна в поведението
- дементни прояви (оглупяването)
- контузио – умиране на мозъчна тъкан
V. Ендогенни заболявания. Психози

5. Разстройства в усещанията, възприятията и представите

I. Възприятието представлява процес на отражение на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивните органи.
Промени в качеството на възприятието
1.Илюзии
Илюзиите са погрешни възприятия на реално съществуващи обекти. Те се изявяват при редуциране на основното ниво на сензорна стимулация (напр. зрителни илюзии в тъмно) или при редуциране на нивото на съзнанието (ниво на бодърстване), напр. при заспиване, при събуждане или при недостатъчна концентрация
на вниманието. Илюзиите са най-често зрителни или слухови.
Илюзорни възприятия се наблюдават при психични разстройства, но също така и при здрави хора.
Важна особеност на илюзиите, когато се наблюдават при здрави хора е, че след отзвучаване на илюзорното възприятие то се оценява като неточно и погрешно, т. е. здравата личност има критично отношение към него. При психичните разстройства липсва такова отношение.
Като патологичен симптом илюзиите са твърде чести при острите мозъчни синдроми – преди всичко делир и аменция, но също така не са нередки при афективни и при шизофренни разстройства. В тези случаи
болните приемат за действителност погрешното възприемане на самия обект.

2.Халюцинации
Халюцинациите представляват преживяване за възприятие на обект, без реално съществуване на такъв
обект. Въпреки че халюцинациите са важен симптом на психичните заболявания, те могат да се срещат и при здрави хора, например при умора или в преходите на заспиване или събуждане. Основен белег на
халюцинациите при здравите хора е, че след тяхното отзвучаване те се оценяват като нереални.
При болестните халюцинации, за разлика от тези при здравите хора, съществува пълна убеденост в реалното съществуване на обекта или халюцинацията.

а) Слухови халюцинации
1.Елементарни, наричани още акоазми- чуване на различни шумове.
2.Сложни, наричани още вербални - чуване на гласове. Те имат различни варианти по форма и съдържание. Тези, които притежават по-голяма диагностична стойност са:
- коментиращи, които са “халюцинации за трето лице”. Срещат се основно при шизофренното разстройство.
Близки до коментиращите са т. нар. антифонни халюцинации, при които се чуват повече гласове - едни от тях обвиняват, а други защитават пациента. Характерни са за алкохолните психози и шизофренията;
- заповедни (императивни) халюцинации, които са “халюцинации във второ лице”. Друга част от тях нямат заповеден характер, а са по-скоро коментиращи. Императивните халюцинации се срещат предимно при шизофрения, коментиращите във второ лице, особено с обвиняващо съдържание, се срещат и при голямото
депресивно разстройство;
- функционални халюцинации - чуване на гласове само в периода на реална външна слухова стимулация. Гласовете се чуват едновременно и успоредно с провокиращия ги обективно съществуващ шум.

б) Зрителни халюцинации
1. Елементарни, наричани още фотопсии - виждане на искри, дим, пламък и т. н.
2. Сложни - виждане на предмети, животни, хора, като единични обекти или като цели сцени. Поначало съдържанието на зрителните халюцинации е по-малко значимо за диагнозата. Срещат се преди всичко при
синдроми с помрачение на съзнанието, но също така и при шизофрения и други психози.
Някои по-особени варианти са следните:
- екстракампинни халюцинации - виждане на обекти, които са извън обсега на зрителното поле на пациента, напр. зад гърба му;
- аутоскопични халюцинаци - пациентът вижда сам себе си;
- микроптични халюцинации - халюцинаторните образи са умалени.

в) Вкусови халюцинации
При поемане на обичайна храна, пациентът има особено неприятен вкус, най-често “вкус на отрова”.
г) Обонятелни халюцинации
Пациентът има преживяване за мирис на неприятни миризми. Вкусовите и обонятелните халюцинации се
откриват при шизофрения, темпорална епилепсия, тумори на главния мозък и др.
д) Двигателни халюцинации
Пациентите имат преживяването, че пропадат, че става земетресение, че летят.
е) Рефлекторни халюцинации
Те са налице, когато при реално съществуващо дразнение на един анализатор, възниква халюцинация в друг
анализатор. Среща се при интоксикация с дроги и при шизофрения.

ж) Висцерални (органни) халюцинации
Пациентите имат усещането, че в своите телесни кухини (най-често корема) имат чужди предмети.
з) Тактилни халюцинации и халюцинации на висцералната сетивност
Пациентите имат преживяването, че ги лазят насекоми и животни, че им обгарят кожата, че им причиняват сексуална възбуда и т. н.

3.Псевдохалюцинации
За разлика от халюцинациите, певдохалюцинациите не се отъждествяват с реални външни обекти.
Пациентите съобщават за особени, различни от реалните гласове или видения, които не са навън в пространството, както са халюцинациите, а в тяхното субективно пространство, “вътре в главата”. Пациентите с псевдохалюцинации не се съмняват в действителното съществуване на гласовете или виденията, но за разлика от пациентите с халюцинации твърдят, че са резултат от въздействие отвън, т. е., че са изкуствено предизвикани.

4.Деперсонализация и дереализация
При деперсонализация пациентите може да имат чувството, че вече не управляват собствените си мисли, спомени, представи, движения и поведение и сякаш са отчуждени от тях, че части от тялото им са количествено променени или лицето е “разкривено”, “погрозняло” (този симптом се нарича
дисморфофобия). Най-често се оплакват от загуба на чувства, което се съобщава обикновено от пациент с депресивно разстройство.
При дереализация околният свят (пространството и времето) се възприема като променен, призрачен, неистински, неподвижен, чужд. Хората могат да изглеждат като безжизнени, двуизмерни, изкуствени фигури. Предметите могат да са неестествено уголемени (макропсии), умалени (микропсии) или изкривени
(метаморфопсии). Често е променено преживяването за време - то се движи бавно или е спряло, или бързо. Минало, настояще и бъдеще могат да се преживеят като разбъркани и смесени заедно.
Отделно същес