Консултиране при криза

Консултиране при криза

Кризисното консултиране е метод на лечение, предназначен да осигури неотложна помощ на хора в критично състояние. Според Томас, кризата е заплаха, предизвикателство, напрежение на вниманието, призив за промяна на действията. Линдеман: кризата е свързана с нормалното състояние на скръб. Каплан: кризата е състояние, резултат на сблъсък на индивида с препятствие, при постигането на важни жизнени цели. Кризата е индивидуалната реакция по отношение на нея.
Характерни особености на кризата
Милър и Искос: общи аспекти на кризата:
промяна в поведението: понижена ефективност.
Субективни аспекти: чувство за безпомощност и неефективност по отношение на онова, което му изглежда нерешен проблем. Налице е възприятието за заплаха или опасност за важни жизнени цели.
Релативистични аспекти: въпреки общити кризисни ситуации, перцепцията за заплахата и за кризисната ситуация са уникални за всеки индивид
Организмични аспекти: преживяване на генерализирано физическо напрежение.
Кризите са резултат от:
загуба
промяна в социалния статус
интерперсонални проблеми
дилеми.
Модел на развитие на кризата
Каплан различава 4 фази: 1) начало, съпроводено с чувство на дискомфорт, 2) стадий на повишено напрежение с непродуктивна дейност и нарастваща дезорганизация, 3) мобилизация на вътрешни и външни ресурси и полагане на нови условия за търсене на изход; 4) максимална дезинтеграция. Кризата може да завърши със взимане на решение във втората и третата фаза. Опасности: неудачни решения, и бягство от проблема.
Принципи на прилагането на кризисни интервенции
Активност на консултанта – той е активен поради спешността и състоянието на силен дискомфорт
Акцент върху анонимността на клиента – чувство за безопасност
Акцент върху достъпността на консултанта – редуцира преживяването за безпомощност
Подкрепа – абсолютно необходима, - а) безусловно приемане на клиента и проява към него на топлота, б) увереност на клиента за това, че има изход от неговата ситуация, в) сваляне на отговорността от клиента за развоя на консултацията
Целите на кризисната консултация са:
осигуряване на помощ в овладяването и преодоляването на актуалната психотравмена ситуация
корекция на неадаптивни личностни нагласи
Етапи на кризисната ситуация
Папуш:
Етап 1: установяването на контакт и оценка – клиентът трябва да бъде емоционално приет, за да се свали напрежението.
Етап 2: Интелектуално овладяване на ситуацията: намаляване на напрежението, слушане, формиране на релевантна картина. Техники: а) структуриране на ситуацията, 2) техника на универсализиране и преодоляване на изключителността на ситуацията, 3) техника на включване в жизнения контекст, 4) техника на снемане на напрежението, 5) техника на подкрепяне на самооценката. 6) техника на катарзис чрез вербализация.7) техника на дефиниране на ситуацията (клиентът сам).
Указания за провеждане на кризисните интервенции на този етап:
подпомагане на вербализираното саморазкриване
подсилване на самооценката
създаване на терапевтично взаимоотношение
подпомагане постигането на инсайт чрез разкриване на слабите и силните му страни
подпомагане на клиента в конфронтирането на реалността
Умения:
повторение на казаното
вербалзация
търсене на източника на емоциите
Етап 3: Планиране на действията за преодоляване на кризисната ситуация – след интелектуалното овладяване на ситуацията, се търси разрешение на ситуацията чрез идентификация на целите. Още: техникаат фокусиране върху ситуацията. Клиентът все още не е готов за корекция на нереалистичните си нагласи, т.е. необходимостта за корекцията им – конфронтация – може да намали самооценката му и да актуализира травматичното преживяване. Стъпки в процеса на планиране на действия:
генериране на алтернативни начини за решаване на проблема
избор на една алтернатива
определяне на поведенческите стъпки, които са необходими за постигането й
Основни консултативни умения:
интерпретация, при която консултантът изказва хипотези за възможните способи за разрешаване на ситуацията
планиране, при което консултантът подбужда клиента към вербално формулиране на планове за предстоящата дейност
използване на паузи: свързани с умишлено мълчание от страна на консултанта – стимулира се вербализация и инициатива, но най-вече се опитваме да изнервим клиента, за да каже нещо глупаво и да падне смях
Етап 4: Активна психологическа подръжка. Повишаване увереността на клиента в способностите му да преодолява трудни ситуации, подчертавайки предишни успехи. Не се интерпретират прояви на слабост. Умения: логическо аргументиране, убеждението, внушението.
Вербалната активност на консултанта се променя на всеки етап: от емпатично слушане към съучастие в интелектуалното овладяване. Успешното приключване на четвъртия етап е свързано с разрушаване на проблема на клиента и преодоляване на кризата. Вторият етап е коригиране на неадаптивните нагласи.
Типични реакции на криза
дезорганизация – условия за афективно отреагиране
реакция на демобилизация – снижение във волевото усилие, необходимо за преодоляване на трудности; трябва да се създаде увереност в клиента, разправяме му, че е супермен, черпим го.
Песимистични реакции – същност на тези реакции са негативните представи за бъдещето, което изискват значително търпение за преодоляване, формиране оптимистична представа за бъдещето чрез логически убеждения
Реакции при необратима загуба – емпатия и запълване на ценностния вакуум чрез насочване към различни алтернативи.