Контминации и сценарни послания

КОНТАМИНАЦИИ И СЦЕНАРНИ ПОСЛАНИЯ

Доц. д-р Ирена Иванова Левкова
ШУ „Епископ Константин Преславски”

Изказвам огромната си благодарност на тази,
която тук беше наречена Н.М.,
не просто за съгласието й,
а за нейното желание да бъде герой на този анализ,
за да може това да помогне
и на други хора в нейната ситуация!

Контаминация на Възрастния от страна на Родителя ще бъде описана при един показателен случай от живота на Н.М (виж ”Загадката на парадокса”, където са анализирани други контаминации, разкрити при същото лице). При него успешното функциониране на Възрастния е блокирано от Родителски твърдения, които са много по-съществени от едно бащино изискване, защото представляват съставна част на самия светоглед – представата на Н. М. за Бог.
Да се върнем към историята на първата любов. Тя започва като ученическо влюбване но 14-15 годишна възраст – с погледи през терасата, държане за ръка и целувки. Историята приключва бързо, поради това че двамата постъпват в различни училища и се възстановява към края на юношеството, когато случаят отново ги среща. Истински сериозен характер, ако можем така да се изразим, тя придобива едва когато и двамата са студенти. Всъщност, според Н. М., за нея всичко това е било само едно забавление, тя просто се наслаждава на общуването с него и компанията, в която се движат, наслаждава се на свободата и разкрепостеността на студентския живот. По това време тя е много весела, не гледа на отношенията сериозно, често пъти флиртува с други, не усеща, че го обича. От негова страна отношението е доста по-сериозно, изпълнено със сцени на ревност. Отношенията постепенно се влошават и те се разделят без особени драми по време на дипломирането. Три месеца не се срещат, като през това време тя е в крайморски град, а той остава в града, където живеят и започва дружба с друго момиче, което и преди го е харесвало. Когато Н. М. се връща след дългата ваканция, той много скоро след това се среща с нея, казва й, че е разбрал, че само нея обича, че се е разделил с другата и те отново започват да се виждат. Едва тогава, при тази нова среща, според думите й, Н. М. си дава сметка, че наистина го обича. Решават да се оженят, определят датата на годежа и изведнъж – той спира да й се обажда. Тя го търси, но той не иска да говори с нея и когато накрая тя успява да предизвика разговор, чува само, че всичко е свършено, че трябва да се разделят, защото другото момиче е бременно, не иска да махне детето и той е длъжен да се ожени за нея, макар че това означава цял живот да живее без любов. Н. М. предлага различни варианти, например той да признае детето и да се грижи за него, но да не се жени, но младежът е категоричен – той няма да постъпи така, както някога е постъпил баща му, ще изпълни честно дълга си, ще отговаря за грешките се. Оженва се и от тогава тя не го е виждала, защото се премества да живее в друг град, за да не я среща.
Историята е наистина драматична. Лесно е да разберем болката, отчаянието и т.н. Но освен това Н. М. реагира и със силно чувство за вина. Задавайки си въпроса “Защо се случи така?” тя започва да упреква себе си за това, че не е осъзнала навреме обичта си, че е гледала на своята връзка “несериозно”, че се е “забавлявала”, че не е разбрала чувствата на младежа и постепенно стига до заключението че развитието на нещата представлява всъщност “Божие наказание”!
В последвалия диалог се изяснява, че за нея Бог е “някой, който те дебне отгоре дали няма да сгрешиш”, “наказващ”, неразбиращ, почти жесток. По това време се появяват и първите симптоми. Става ясно, че описаната представа за Бога се базира на изказвания на родителите й, особено на баща й. Тук образът за Бога, който Възрастния би трябвало да си изгради, липсва. Информацията е изцяло в Родителя, Бог е много сходен с поведението на баща й, само че това поведение е изведено до ранга на “Божествено”, срещу него не може да се оказва никаква съпротива, случилото се е “Божие наказание” и то трябва да се понесе – т.е. симптомите са част от това наказание и затова те трябва да се изстрадат.

Следващият диалог дава основание да се открият и анализират и други контаминации:

Н. М. Страх ме е, че ако изляза на улицата, мога да припадна и тогава ще бъде много лошо, не знам какво да правя...
П. (психологът) Припадала ли си някога?
Н. М. Да, веднъж, преди много години, когато бях абитюрентка.
П. Защо припадна тогава?
Н. М. Ами бях много зле... имах гинекологичен проблем...
П. Да, но каква беше конкретната причина?
Н. М. Ами този проблем беше свързан с петдневен силен кръвоизлив, но аз не отидох на лекар, аз сама съм си виновна.
П. Знаеш ли точно защо си припаднала?
Н. М. Страх ме е, че пак мога да припадна!
П. Човек припада поради конкретна физиологична причина. Ти знаеш ли каква беше причината, за да припаднеш? Разкажи ми точно какво се случи.
Н. М. Ами аз вървях с една приятелка по баира, бързахме и припаднах.
П. Какво ти каза лекарят, защо си припаднала?
Н. М. Лекарката ми каза, че прекалено дълго съм чакала, трябвало е да отида по-скоро, но аз се страхувах, не бях ходила на гинеколог, така че аз сама съм си виновна.
П. Да, ясно е, разбира се, че трябва при възникването на проблем, особено толкова сериозен, като обилно и ненавременно кръвотечение, което не спира, навреме да се потърси помощ. В това няма съмнение, но аз те питам каква е конкретната причина за самия припадък. Ти разбра ли това? Попита ли лекарката? Защото сега се страхуваш, че можеш да припаднеш, а не е ясно знаеш ли причината, поради който си припаднала тогава?
Н. М. Не знам защо съм припаднала! (смее се) Това е абсурдно – излиза, че и до сега аз всъщност не знам защо съм припаднала, така ли? След толкова много години?!
П. Ти си споменавала преди, че имаш ниско кръвно. Не ти ли се струва възможно, поради продължителния кръвоизлив кръвното ти налягане още повече да е паднало и това да е конкретната причина за припадъка?
Н. М. Да, лекарката каза, че ми е паднало кръвното. Освен това, ние бързахме по баира нагоре, почти тичахме! Значи затова съм припаднала?!
П. Логично е, без да съм лекар, да предположим, че е затова. Нещо, което би се случило на всеки при същите условия. На всеки човек може да се случи да припадне поне веднъж през живота си. Причините за това са най-различни, но са най-често са физиологични. Поне в твоя случай така изглежда. Ти никога ли не си се замисляла за това, че за да припаднеш отново, е необходимо да бъдат налице същите причини?
Н. М. А това аз няма да го допусна!
П. Да, ти вече си наясно, че в подобен случай трябва колкото се може по-скоро да потърсиш лекар. И никога ли до сега не си се сещала, че падането на кръвното е било причина за припадъка ти?
Н. М. Толкова ли е просто? Аз мислех, че причината ще се окаже много сложна! Че дълго време трябва да се търси. Не вярвах, че може да бъде открита. Но на мен кръвното ми поначало е ниско. И пада, когато се притесня, например. Не може ли да се случи пак да се понижи и да припадна?
П. Разбира се, че може да се понижи. Но това може да се случи и на всеки друг. Хората обикновено правят различни неща, за да си повишат кръвното – сядат за малко, за да не припаднат или се опират някъде, пият вода, кола и т.н. Неща, които можеш да направиш и ти.
Н. М. И всичко е толкова просто?!
П. Всичко е толкова просто, защото досега страховете ти са се основавали на едно погрешно заключение. Когато бъде направен верният извод, всичко се оказва проста.
Н. М. Но защо съм си направила погрешен извод?
П. Да, това именно е един от най-интересните въпроси. Защо си направила такъв погрешен извод?

Без да можем да преразкажем толкова подробно последвалия диалог, става ясно, че погрешното заключение на Възрастния тук обслужва едно сценарно послание на родителите: посланието „Ти няма да можеш да се справяш без нас в живота!”. В горния диалог откриваме първо чувство на вина за припадъка: „Ако бях казала навреме на майка си, че не съм добре и тя ме беше завела на гинеколог, нямаше да припадна.” Изводът е в унисон със сценарното послание: „Не можеш да се справиш в трудна ситуация без майка си.” Второ, откриваме страх, който едновременно се поражда от сценарното послание и се подсилва от случката. Тези чувства не дават възможност на Възрастния в Н. М. да си зададе въпроса: „И все пак, защо точно припаднах и как за в бъдеще да избягвам подобни случки?”, тъй като той е контаминиран едновременно от обвинението на Родителя (може би дори изказано като директно обвинение от майката; във всеки случай такава е била позицията на лекарката, която едновременно се явява Родител за момичето и в същото време подкрепя Родителя на майката, тъй като е авторитетна фигура) и от вината и страха в Детето.
По-късно страхът от припадък (който за нея означава не просто да ти стане лошо и евентуално да загубиш временно съзнание, а нещо много лошо, направо ужасно, застрашаващо живота) се допълва и подсилва от други страхове – от сърдечна криза, от пристъп на панически страх и треперене и др., докато стигне до страх за живота. Всъщност, сценарното послание създава именно страх за живота или, казано по друг начин – страх от живота. Страхът от самостоятелното справяне с проблемите на живота съвсем естествено и логично се преобразува в крайния резултат от такова несправяне – загубата на собствения живот. Тук думата „живот” от обобщено философско понятие се превръща в биологична функция – живеене, да си жив.
Контаминацията на Възрастния води до невъзможност да се различат някои вътрешни състояния – например: опасение от страх, грешка от вина и др. Вместо усещането за дискомфорт, за несъответствие и за някаква грешка да премине във Възрастния в преценка на ситуацията, откриване на погрешното в поведението, обмислянето му и евентуалната промяна в поведението, тези емоции веднага се превръщат в чувство за вина.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Адлер, А., 1996, За нервния характер. ИК "Здраве и щастие"
Адлер, А., 1996, Смисълът на живота. ИК "Европа"
Берн, Э., 1992, Игры, которые играют люди. Люди, которые играют в игры. Лениздат
Берн, Э. , 2002, Познай себя. О психиатрии и психоанализе – для всех, кто интересуется. ЛИТУР. Екатеринбург
Берн, Э., 1998, Секс в человеческой любви. АСТ-ЛТД.
Берн, Э., 1992,Транзакционный анализ и психотерапия. С.-П.
Василева, М., 1996, Психолого-педагогическа консултация и помощ. С.
Харис, Т., 1991, Аз съм добър, ти си добър. С.
Crespelle, A. Self, Role, and Personhood, 1998, Differences and Interferences. В: Transactional Analysis Journal, \3
Gayol, G., 1997, Diagnosis and Treatment of Ego State Boundary Problems: Effects on Self-Esteem and Quality of Life. В: Transactional Analysis Journal, \4
Novey, T., 1999, The Effectiveness of Transactional Analysis. В: Transactional Analysis Journal, \1