Кормусът като организационен тип – характеристика. Растителни тъкани - определен

Въпрос № 1
2
Кормусът като организационен тип
ККормусът като организационен тип – характеристика. Растителни тъкани - определение и класификация. Мери
с
т
емни, основни и покривни
тъкани.

Кормус – характеристика.
Кормусът е най – високо диференцирания морфологичен тип, познат при растителните организми. Той е изграден от тъкани и външно диференциран на основни органи - стъбло с листа и корен. Кормусът е характерен за сухоземните ра
стения, рядко и за вторично водни.
Специфичните му особености са епидермис с устица и кутикула, механични тъкан, проводяща тъкан и лигнифициране на някои от технит
КормКормус – характеристика.
Кормусът е най – високо диференцирания морфологичен тип, познат при растиКормусът
е най – високо дифер
енцирания морфо
логичен тип, познат при
р
астителните
организми. Той е изграден от тъкани и въ
ншно диферен
циран на основни органи - стъбло с лист
а и корен. Кор
мусът е характере
н за сухоземните р
астения, рядко и за вторично водни.
Специфичните му особености са епидермис с устица и кутикула, механични тъкан, проводяща тъкан и лигниф
ициране на няк
ои от техните елементи. Хистологията, анатом
ията и морфологията на
растенията са посве
тени на модификациите,
чрез които е реализиран този орранизационен тип.

Растителни тъкани.
Изучават се от растит
елната хистоло
г
ия.
Определение. Тъка
ни
т
е
са групи от свързани
к
летки с
общ произход, еднаква външна и вътрешна структура, специализирани в изпълнение на определена функц
ия. При тъканите има тясна връзка между клетките, коя
т
о се осъществ
ява чрез плазмодезми
(при жив
ите клетки) или е механична (при мъртвите).
Класифик
ация. Ос
новава се на различни критерии:
І. Според физиологичната функция те се разделят на:
Недиференцирани тъкани
- образу
ват непрекъснСпецифичните му особености са епидермис с устица и кутикула, механични тъкан, проводяща тъкан и лигнифициране на някои от техните елементи. Хи
стологията, анатомията и морфологията на ра
стенията са посветени на модификациите, чрез които е реализиран този орранизационен тип.

Растителни т
ъкани.
Изучават се
от растителната хистология.
Определение. Тъканите са групи от свързани клетки с общ произход, еднаква външна и вътрешна структура, специа
лизирани в изпълн
ение на определена функция. При тъканите
има тясна връзка м
ежду клетките, която се осъществява чрез плазмодезми (при живите клетки) или е механична (при мъртвите).
Класификация. Основава се на различни критерии:
І. Според физиологичната

фу
нкция те се разделят
на:
Недиференц
ирани тъкани- образуват неп
рекъснато нови клетки и осигуряв
ат нарастването на растения
та. Наричат се още образувателни (делителни, меристемни);
Диференцираните тъкани (трайни)- изпълняват различни функции (защитна, опорна, хранене, провеждане на асимилати и др.). Те биват основни (паренхимни), покривни, механични, проводящи и отделителни тъкани.
ІІ. Спор
РастРасти
телни тъкани.
Изучават се от ра
стителната хистология.
Определение. ТъканИзучават се от растителната хист
ология.
Определени
е. Тъканите са групи от свързани клетки с общ произход, еднаква в
ъншна и
вътрешна структура, специ
ализиран
и Определение. Тъкан
ите
са гру
пи
Инициални
к
л
е
тки - запазват способността си да се делят.
Производни клетки - диференцират се в клетки на трайни тъкани. Но, при определени условия прои
з
в
одните клетки могат да въ
зстановят меристемния си характер (напр. паренхиПроизводни клетки - диференцират се в клетки на трайни тъкани. Но, при определени условия производните клетки могат да възстановят меристемния си характер (напр. паренхимните клетки);
В зависимост от местополо
жението им се различават следните видове меристеми: връхни, странични и вмъкнати.
Връхни (апикални) меристеми. Осигуряват нарастването на корена и стъблото на дължина- намират се на върха на стъблото, корена и разклоненията им (вегетационен връх). Връхната меристема е предс
тавена от една иници
ална клетка при
мъхове и папрати или о
т
група инициа
лни клетки при голосеменни и покритосеме
нни.
Страни
чни (латерални) меристеми. Разположени
са странично п
о осевите органи
на растенията под
формата на периферен цилиндър, изградВ зависимост от местоположението им се различават следните видове меристеми: връхни, странични и вмъ
кнати.
Връхни
(апикални) меристеми. Осигуряват нарастване
то на корена и стъблот
о на дължина- намира
т се на върха на стъбл
ото, корена и разклоненията им (вегетационен връх). Връхната меристема е представена от една
инициална клет
к
а при мъхове и папрат
и
и
л
и от група инициални к
л
етки при
голосеменни и покритосеменни.
Странични (латеВръхни (апикални) меристеми. Осигуряват нарастванет
о на корена и стъблото на дължина- намират се на върх
а
на стъблото,
корена и разклонени
ята им (в
егетационен връх). Връхната меристема е представена
от една
инициална клетка при мъхове и папрати или от група инициални клетки при голосеменни и покритосеменни.
Стр
анични (
латерални) меристеми. Разположени са странично по осевите органи на растенията под формата на периферен цилиндър, изграден от няколко пласта клетки. Според
произхода си биват:
първични- прокамбий и
перицикъл;
вторични- камбий и фелоген. От камбия се образуват вторичната дървесина и вторичното лико п
ри многогодишните дъ
рвесни видове. Има форма на цилиндър, разположен между ликото и дървесината в стъблото и корена. Фелогенът образува вторичната покривна т
ъкан - корк. Прои
зхожда от клетки на епидермиса, първична
та кора или перицик
ъла.
Вмъкнати (интеркаларни) меристеми – заемат отделни участъци от растителното тяло, вмъкнати между диференцираните тъкани, напр. в основата на междувъзлията при житните расте
н
ия
и хвощовете. Обикнов
ено действат к
ратко време и служат за удъ
лжаване на междувъзлията. При ст
ареене на растенията се пре
връщат в трайни тъкани. На тях се дължи и изправянето на стъблата след полягане поСтранични (латерални) меристеми. Разположени са странично по осевите органи на растенията под формата на периферен цилиндър, изграден от няколко пласта клетки. Според произхода си биват:
първични- про
камбий и перицикъл;
вторични- ка
мбий и фелоген. От камбия се образуват вторичната дървесина и вторичното
лико при многогоди
шните дървесни видове. Има форма на цилиндър, разположен между ли
кото и д
ървесината в стъблото и к
орена. Ф
елогенът образува вт
орич
ната п
ок
Видове пок
р
и
в
ни тъкани в зависимост от произхода си. Биват:
първична покривна тъкан- епидермис
вторична покривна тъкан - корк.
Това е най-в
ъ
н
шният слой клетки, който
покрива листата, младите стъбла, цветните части и плодовете.първична покривна тъкан- епидермис
вторична покривна тъкан - корк.
Това е най-външният слой клетки, който покрива листата, млавторична покривна тъкан - корк.
Това е най-външ
ният слой клетки, който покрива листата, младите стъбла, цветните ч Епидермис.
Това е най-външният слой клетки, кТова е най-външният слой клетки, който покрива листата, младите стъбла, цветните части и плодовете. Образуван е от един, рядко два или повече реда клетки. Произхож
да от протодермата.
Устройство. Съ
ставен е от три вида сп
ец
иализирани к
летки: основни, устични и власинкови.
Ос
новни клетки
на епидермиса- най-слабо диференцирани
. Те са живи,
многостенни с раз
нообразна форма, п
лътно разположени- без многоклетъчни пространства. Характерна особеност- външните им стени са надебелени и отлагат кутикула. Тя предпазва
тъканите от об
езводняване, тъй като слабо пропуска вода и
газове. Понякога върху
кутикулата се отлаг
а восъчен налеп (видим
като светлосив пласт)- подсилва защитното действие на епидермиса. От бразилската восъчна пал
маУстройство.

Съставен е от три вид
а
с
п
ециализирани клетки: о
с
новни, у
стични и власинкови.
Основни клетки на епидермиса- най-слабо диференцирани. Те са живи, многостенн
и с разнообразна форма, плътно разположени- без много
к
летъчни прост
ранства. Характерна
особеност
- външните им стени са надебелени и отлагат кутикула
. Тя пре
дпазва тъканите от обезводняване, тОсновни клетки на епидермиса- най-слабо диференцирани. Те са живи, мног
остенни
с разнообразна форма, плътно разположени- без многоклетъчни пространства. Характерна особеност- външните им стени са надебелени и отлагат кутикула. Тя пред
пазва тъканите от обезводняване, тъй като с
лабо пропуска вода и газове. Понякога върху кутикулата се отлага восъчен налеп (видим като светлосив пл
аст)- подсилва защит
ното действие на епидермиса. От бразилската восъчна палма (Copernicia cerifera) се получава карнаубски восък.
Устица- Схема. Регулират тр
анспирацията и га
зообмена между растението и външната сре
да. Разполагат се п
о епидермиса на листата и други надземни органи- средно по 200-300/1мм2. Съставени са от две високо специализирани клетки- затварящи (устични) клетки с бобовидна форма. Допрени
с
а
с краищата си така, ч
е между тях се
образува отвор (остиолум).
Около тях има две, четири (рядк
о повече) клетки с по-разли
чна форма- околоустични клетки. При напречен пререз се вижда, че средната част на отворчето е стеснена. Навън, към повърхността се разширява и образува предно дворче. Навътре, към мезофила също има разширение- задно дворче. То е свързано с голямо междуклетъчно пространство- подустна
стаичка. Обвивката на затварящи
те клетки е неравномерно задебелена, което позволява лесно да се увеличав
а или намалява ост
еолума при промяна на тургора им. При увеличено тургорно налягане
(когато
клетките са добре снабде
ни с вод
а) устицата се отвар
ят,
а при
по

5