Кратка история на клиничната психология в България. Етични стандарти

Тема 1. КРАТКА ИСТОРИЯ НА КЛИНИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ.
ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ

Професията „клиничен психолог” е регламентирана като самостоятелна правоспособност в периода 1990- 1995 г.. Първото поколение на клинични психолози започва да се определя още през 1971 г. отначало в клиниките по психиатрия, а по- късно и в другите много профилни болници. В отговор на професионалното развитие на съвременните европейски изисквания за професията се предлага професионална квалификация „клиничен психолог” като магистърска програма или като специализация за придобиване на специалност с продължителност три години към МУ София. От 1995 г. с Наредба № 20 МП на клиничните психолози се възлага самостоятелна или комплексна / съвместно с лекари/ съдебни експертизи за нуждите на ГПК и НПК. Клиничната психология е широк подход към психологическите проблеми на човека в здраве и болест и цели подпомагане на повишаване на психологическото благополучие на хората. В своето широко поле на практическа и изследователска реалност тя използва психологическите принципи за оценка, лечение , превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичния дистрес на инвалидността , на нарушената способност на дисфункционалното, здравно, рисково поведение и на запазване на психичния комфорт въпреки болестта. Клиничната психология включва работа в две основни направления:
Клинична работа, фокусирана върху психологическото оценяване и психологическото въздействие;
Изследователска работа , фокусирана върху търсене на общи закономерности на взаимовръзка между телесното и психичното функциониране при здраве и болест между индивид, социална среда и екосистема.
Работата на клиничния психолог включва оценка, диагноза, консултиране и терапия, както и развитие на програми за изследване и въздействие , прилагани към групи от индивиди. Методите на работа и специализираните интервенции на клиничния психолог се основават предимно на емпирични данни по отношение възможността за компенсиране и възстановяване на психичния живот и поведение след психично и телесно боледуване. Клиничният психолог носи оптимистичния възглед за способност и наличен потенциал за позитивна промяна при всички варианти на боледуване и постигане на по – добра прогноза при всеки. Със своето присъствие до болния му помага да се адаптира към болестта и така намалява неговата инвалидност. Затова всеки кминичен психолог трябва да има терапевтични умения, те са важни и при съобщаване на лоши новини, защото иначе се проявява поведение. Клиничният психолог се основава на ценностите на човешкото благополучие и на професионалното поведение в съответствие с тях клиничният психолог съблюдава дейността си, принципите на уважение към личността и изявата на човека и отговорно интегрира своята професионална дейност с представителите на другите помагащи професии / лекари, социални работници, юристи, педагози и др./. Клиничният психолог работи с хора от различни възрасти, с традиционни и смесени семейства, с групи и организации и хора в неравностойно положение - маргинали. Той осъществява дейността си във всички системи на националната здравна система. Етиката на клиничния психолог е в съответствие с утвърдените етични стандарти и законодателни разпоредби на медицинската практика в страната и в европейската здравна система. Спазването на етичните стандарти е основен акцент в поведението на клиничния психолог.