Критерии и методи за оптимален инвестиционен избор

Критерии и методи за оптимален

инвестиционен избор

2
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Основни задачи на иновационния мениджмънт ............................................................. 3
2. Критерии и методи за оптимален инвестиционен избор ............................................... 6
2.1. Инвестиции – същност и структура........................................................................... 6
2.2. Инвестиционен мениджмънт ................................................................................... 11
2.3. Същност на инвестиционната фирмена стратегия ................................................ 13
2.5. Характеристика на инвестиционните решения...................................................... 15
2.6. Избор при многовариантно инвестиране................................................................ 18
3. Изводи .................................................................................................................................. 26
4. Ключови думи ..................................................................................................................... 27
5. Литература ........................................................................................................................... 28

3
1.Основни задачи на иновационния мениджмънт

Човек с нова идея е манияк
дотогава, докато идеята успее
М.Твен

В световната икономическа литература „иновация” се интерпретира като
превръщане на потенциалния научно-технически прогрес в реален, който се въплащава в
новите продукти и технологии. Проблематиката на нововъведенията в нашата страна в
продължение на много години се разработваше в рамките на икономическите изследвания
на НТП.
В съответствие с международните стандарти иновацията се определя като краен
резултат на иновационната дейност, като получава вид на нов или усъвършенстван
патентноспособен продукт внедрен на пазара, или усъвършенстван технологичен процес,
използван в практическата дейност, или в нов подход към социалните услуги. Иновацията
може да бъде разгледана както в динамичен, така и в статичен аспект. В последния случай
иновацията се представя като краен резултат на научно-производствения цикъл.
Разработката, внедряването в производството на нова продукция имат за фирмата
важно значение като средство за повишаване конкурентноспособността и отстраняване на
зависимостта на фирмата от несъвпадение на жизнените цикли на произвежданата
продукция. В съвременните условия обновяването на продукцията идва с доста бързи
темпове.
Иновационният мениджмънт - едно от направленията на стратегическото
управление, се осъществява на високо ръководно ниво в компанията. Негова цел се явява
определянето на основните направления на научно-техническа и производствена дейност
на фирмата в следващите области: разработване и внедряване на нова продукция
(иновационна дейност); модернизация и усъвършенстване на произвежданата продукция,
по-нататъшно развитие на производството на традиционни видове продукции, сваляне от
производство на остаряващи продукции.
За успешно управление на иновационната дейност е необходимо задълбочено
изучаване на иновациите. Преди всичко е необходимо да се прави разлика между иновации
и несъществени изменения в продуктите и технологическите процеси (например –
есетически изменения в цвета и формата); незначителни технически или външни
изменения в продуктите, които не променят конструктивното изпълнение и не оказват
голямо влияние върху параметрите, свойствата, стойността на изделието, а така също и

4
входящите в него материали и компоненти; от разширяване на номенклатурата на
продукцията за сметка на усвояване производства, които не са били пуснати до момента в
дадено предприятие, но вече известни на продуктовия пазар, с цел удовлетворяване
текущото търсене и увеличаване дохода на придприятието. Класи фицирането на
иновациите дава възможносто за по-дълбоко познаване на тяхната същност. По-важните
класификации на иновациите, систематизирани от проф.Тодор Ненов са показани в табл.1
№ Критерии за разграничаване Видове иновации
1. Според степента на новост
~ базови (истински, радикални)
~ последващи
~ периферни (модифицирани,
рутинни)

2. Според характера на творческия процес
~ първична
~ имитация
~ дифузия или транфер
3. Според източниците на възникване
~ теглени (по принуда)
~ тласкани (иницирани)
4.
Според ролята им за развитието на
бизнеса
~ стратегически
~ тактически
5.
Според продължителността
въздействие
~ дългосрочни
~ средносрочни
~ краткосрочни
6. Според значимостта им
~ главни (съществени)
~ малки (инкрементални)
~ подобрени (вторични)
7. Според начина на осъществяване
~ еволюционни
~ революционни
8.
Според начина на задоволяване на
потребностите
~ иновацц, възбущащи нови
потребности
~ иновации, задоволяващи по нов
начин потребности
~ иновации, подобряващикачество,
дизайн, функционални възможности и
др.
9.
В зависимост от начина на въздействие
върху клиентите
~ с пряко въздействие върху ползата
на клиентите
~ с косвено въздействие върху ползата
на клиентите
10 В зависимост от сферата на приложение
~ призводствени
~ пазарни
~ социални
11.
Според източниците на идеи за
иновации и субектът, който ги
осъществява
~ вътрешни
~ външни
12.
Според предмета (предназначението) на
иновационните продукти
~ продуктови
~ иновации в услугите
~ процесни
~ технологични
Таблица1. Класификация на иновациите

5

Главно внимание в иновационния мениджмънт се отделя на изработване на
иновационна стратегия и мерки за нейното реализиране. Разработването и произвеждането
на нови видове продукции е приоритетно направление за стратегията на фирмата, тъй като
определя всички останали направления в нейното развитие
Осъществяването на иновациоония мениджмънт като цяло предполага:
1) разработване на планове и програми за иновационната дейност;
2) наблюдения върху процеса на разработване на новата продукция и нейното
внедряване
3) разглеждане на проектите за създаване на нови продукти
4) провеждане наединна иновационна политика: координация на дейността в тази
област в производствениет подразделения

5) обезпечаване с финаси и материални ресурси програмите за иновационна дейност
6) обезпечаване на иновационната дейност с квалифицирани кадри
7) създаване на верменни целеви групи за комплексно решаване на иновационните
проблеми – от идеята до серийното производство на продукцията.
Ръководещият девиз на стратегията на текущия бизнес е „По-добро и повече”. При
иновационната стратегия максимата е „Ново и различно”.
1
Иновацията не се осъществява в
аритметична прогресия. Доста дълго, понякога в продължение на години, има само усилия
и никакви резултати. А първите продукти рядко се купуват от клиентите. Първите пазари
рядко са големи. Първите приложения рядко са онези, които ще бъдат действително важни.
Изборът на стратегия е залог за успех на иновационната дейност. Фирмата може да се
окаже в криза, ако не успее да придвиди променящите се обстоятелства и не реагира
навреме. Изборът на стратегия е основна съставна част от иновационния мениджмънт. В
условията на пазарна икономика не едостатъчно ръководителят да притежава добър
продукт, той трябва внимателно да следи за появяването на нови технологии и да планира
тяхното внедряване в своята фирма, за да не изостава от конкурентите.











1
Питър Дракър, Мениджмънт: задачи, отговорносити, практики, „Класика и стил”, София, 2003

6


2. Критерии и методи за оптимален инвестиционен избор
В тази част от рабатата си ще се опитам да разгледам инвестициите като понятие, да
ги разгранича, в зависимост от тяхното приложение; да дам кратка характеристика на
понятието инвестиционен мениджмънт и от там същността на инвестиционната фирмена
стратегия. Като целта ми е по този начин да се откроят критериие и методите за вземане на
най-добро решение при избор на инвестиция.
2.1. Инвестиции – същност и структура
Инвестициите играят важна роля в икономиката на предприятията. Те са едни от
основните фактори и необходима предпоставка за успешно осъществяване на стопанската
дейност, за повишаване качеството на продукцията, за снижаване на разходите, за
разширяване на производствените мощности, за повишаване на конкурентоспособността и
укрепване позициите на пазара. За това е необходимо влагането на капитал, и то в такива
направления, които са изгодни за стопанската организация, фирма, предприятие. В този
смисъл нарастват ролята и значението на дългосрочните фактори, каквито са инвестициите,
за намирането на решения , позволяващи рационално използване на ресурсите и постигане
на възможно най-добри резултати.
Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под
формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се
характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока
на експлоатация на инвестиционния обект.
В икономическата литература се срещат различни определения за инвестициите.
Някои автори определят инвестицията като текущо влагане на средства за определен
период, които ще компенсират инвеститора за:
а) времето, през което са ангажирани средствата;
б) очакваното равнище на инфлация;
в) несигурността на бъдещите плащания.
Дж.Тери Пейдж, свързва инвестициите с покупка на ценни книжа и други
вложения, от които се очаква възвращаемост под формата на редовни дивиденти и/или по-
голямо заплащане на по-късна дата.
2
Освен това понятието „инвестиции” включва и самия
процес за целево използване на средствата.
Според микроикономистите инвестициите включват в себе си всички активи,
придобити с цел осъществяване на стопанска дейност, насочена към получаване на
печалба. Към инвестициите се отнасят:

2
Йоханес, Х., Дж.Т. Пейдж, Световен речник по мениджмънт, Делфи прес, Бургас.

7
а) парите, вложени в дълготрайни активи;
б) парите вложени в краткотрайни активи;
в) доходът, получен от инвестициите;
г) дейността, свързана с инвестирането и разглеждана като процес.
Според макроикономистите инвестициите са:
а) капиталовложения, които имат по-продължителен срок на използване и служат за
производство на продукция, стоки и услуги;
б) различни видове ценни книжа, обикновено продавани на организирана борса;
в) правителствени инвестиции, свързани с поддържането на отделни сфери от
националната икономика и инфрастуктура;
г) всички средства, вложени с цел:
- облагородяване на земята или запазване и увеличаване на останалите природни
ресурси;
- научна, развойна и внедрителска дейност;
- обучение и квалификация.
В икономическата литература понякога не се пра