Кризата в Дунавска България от средата на VIII в.

След смъртта на хан Тервел между България и Византия настъпил продължителен мир. Името на прекия наследник на Тервел в Именника на българските ханове е заличено , но се предполага , че той е бил Кормесий – същият , който сключил договора от 716 г. Той бил от рода Дуло и управлявал 28 години. След него на престола се качил Севар. Той бил последният владетел от стария хански род Дуло, като предал властта на Кормисош , който произхождал от рода Вокил.
Залезът на рода Дуло предизвикало анархия и отслабване на българската държава.След възкачането на Кормисош , продължителният мир с Византия бил нарушен.
След смъртта на Лъв III византийския престол бил зает от неговия син – Константин V Копроним , който изявил намерение да възвърне византийските територии , които били дадени на България след сключването на мирния договор от 716 г. Новият император заздравил позициите си в Тракия и започнал да се готви за военни действия срещу Ханството. По това време в него управлявал хан Винех. След като разбрал за бъдещите ходове на византийския василевс и за нарушаването на договора от 716 г. , българският хан поискал от императора допълнителен данък. След отказа на византийския василевс българската войска навлязла в Тракия и започнало сражение. Според Теофан Изповедник българите причинили опустошения , взели пленници и се върнали в териториите си невредими. Патриарх Никифор ни съобщава , че същите били отблъснати , оставяйки много жертви на бойното поле. Това сражение се водило през 755 г.
През следващата – 756 г. , Константин V решил да отвърне на удара и организирал първия си поход срещу България. Важната битка се водила при крепостта Маркели (вероятно край днешен Карнобат), която завършила с победа за византийците. Между двете страни започнали преговори за мир. Не са известни подробности за преговорите , но може да се предполага , че България загубила владенията си в Тракия , а Византия спряла да плаща годишния данък.
През 759-760 г. византийският василевс отново насочил поглед към Българското ханство. По същото време в него избухнал бунт , в резултат на който ханът и неговия род били убити. На престола българите поставили Телец от рода Угаин. Новият владетел не бързал с действията си срещу Византия и изчакал поредната инициатива на Константин V , който отново организирал поход срещу България. Решителната битка се водила в Анхиалското поле , където в крайна сметка отново надделели византийците.
Поражението не било простено на Телец и той бил убит. На негово място българите поставили Сабин , който принадлежал към рода Вокил. Той нямал намерение да води война с Византия и и предложил мир. Това обаче не било посрещнато с възторг от българите , които решили сами да го свалят от престола, но българският владетел успял да избяга.На негово място бил поставен Умар , също от рода Вокил, но съдбата му не е известна. Историците предполагат, че е бил убит. Това е последният владетел , записан в Именника. Наследил го Токту , който бил брат на някой си Баян. Очевидно в Ханството отново избухнали размирици , където братята намерили смъртта си.
Наследник на Токту станал Паган, който също като Сабин бил привърженик за сключването на мирен договор с Византия. Новият владетел успял да сключи привиден мир с Константин V , но за кратко. Амбициите на византийския император не стихнали и малко по-късно той нарушил мира и тръгнал отново към България. Константин V навлязъл в страната и достигнал до Чика (река Тича) , но се задоволил само с опожаряването на аулите – хански резиденции или селища. След като разбрал какво го очаква, хан Паган успял да избяга във Варна , но там бил убит от собствените си слуги.
Краят на бурната политическа криза в Ханството е свързано с името на хан Телериг. Обстоятелствата , при които поел властта и действията му през първите години от управлението не са известни. България и Византия продължили военните действия помежду си до 773 г. , когато между двете страни , поради неизвестни причини , бил сключен временен мирен договор. Сега от привидния мир се възползвал Телериг , който се насочил към славянската област Верзития в Македония и имал за цел да изсели тамошното население в България. Този ход не останал неизвестен на Константин V Копроним , който се престорил , че изпраща войска срещу арабите , но тя фактически била насочена срещу войската на Телериг. Сражението станало в местността Литосория , където българите били разбити.
Хан Телериг си дал сметка , че византийският император има шпиони в българската столица. За да разбере кои са , той написал писмо до Константин V , в което изявил намерението си да избяга от България , с помощта на приятелите на византийския василевс. Като знаел за случая със Сабин , императорът е могъл да повярва , че и животът на Телериг може да е в опасност. Той изпратил имената на своите осведомители , които българският хан веднага заловил и избил. След като разбрал за измамата , византийският василевс организирал поредния поход срещу българите , но по пътя той заболял от синя пъпка, която причинила силна треска, завършила със смърт.
Управлението на хан Телериг завършило по неочакван начин. Поради неизвестни причини през 777 г. той сам бил принуден да потърси убежище във Византия. Там бил приет радушно от новият император – Лъв IV , който го покръстил и му дал титлата патриций.
За наследникът на Телериг – хан Кардам, се знае сравнително малко. Първите преки сведения са от 791 г. , когато новият византийски император Константин VI тръгнал на поход срещу българите и се установил при крепостта Проват, недалеч от Адрианопол. На следващата година – 792 г. , византийският василевс навлязъл в Тракия и се установил в пограничната крепост Маркели. Наблизо се установил и Кардам. Константин VI прибързал да влезе в сражение с българите и претърпял голямо поражение.
След победата си при Маркели Кардам поискал възобновяване на изплащането на годишния данък от 756 г. , но вместо да получи такъв , византийския император му изпратил конска тор в кърпа и го предизвикал на решително сражение отново в Маркели. Според Теофан Изповедник , в продължение на няколко дни там Константин VI призовавал българския владетел на сражение, но сам той не се осмелил да го започне и се завърнал в страната си.
Последните години от управлението на Кардам преминали в мир с Византия. Той стабилизирал и омиротворил ханството.