Кризисна интервенция

Кризисна интервенция-лекции-доц.д-р Пепа Митева

Риск.Оценка на риска
Риска в реалната практика се свързва с наличие на вероятни негативни последици в бъдеще.Понятието риск се свързва с понятието оценка на риска и изучава каква е вероятността от негативни последствия.Оценка на риска включително предвижда какъв е риска,последствията и какви действия трябва да се предприемат,за да няма негативни последствия.
В Сащ в пенетенциарните служби(без присъда,а наказание,т.е.пробация;замяна на наказанието с труд) е въведено понятието оценка на риска.
Няма методика,която да докаже насоката на бъдещето.
Оценката на очаквания риск се извършва на базата на предиктори(индикатори,фактори за тип поведение).Те могат да бъдат индивидуални,социални,а при деца се включва и фактора училище.
Индивидуални фактори-раждане,усложнения водещи до следващи проблеми(здравословни) и проблеми с развитието;психологически и поведенчиски особености на човека от малък(агресивно дете;хиперактивно дете;отчуждение;бунтарство;ниско IQ;склонност към лъжа и кражба;проблеми с вниманието и в по-късна възраст употреба на алкохол и наркотици.
Ако се намерят от 6 до 10 устойчиви фактори при изследване на едно дете и оценка на риска,която е рискова,т.е.има предпоставки за рисково поведение,което води до кризи на личността.
Социалните фактори-семейна среда(разделени родители,отгеждани от баби и дядовци,пътуване на единия родител,насилие в семейството,емоционална изолация в семейството,влиянието на връстниците,медиите,норми и традиции в българската култура,преходи,мобилността на хората(напрп.от едно училище в друго),съседска среда,квартал(напр.с престъпност).
Как училищната среда е фактор за асоциално поведение-нисък успех,конкуренция,предръзсъдъци и др.
Винаги факторите за риска са комплексни-идват от индивида,средата,средата в момента,т.е.нещата са много динамични и променливи.
Никога да не се етикира човек,защото не се знае в коя среда какъв е.

КРИЗА
В исторически контекст кризата съществува откакто е познато човечеството като състояние и във всяка една епоха и в някои култури,хората са имали определени начини на реагиране с поведенчески репертоар на събитията в живота-напр.раждането на децата е било съпътствано с ритуали;брака;смъртта и др.
Кризата като теория започва да се развива през 80-те г. на ХХ век и основата й идва от психиатрията.Думата криза има старогръцки произход(кризис) и означава пребом,т.е.основният смисъл на кризата е промяна,но такава промяна,която надхвърля потенциала на човек да се справя.Човек има някакъв праг на поносимост,тогава идва кризата.
Протичането на кризата е бурно,винаги носи риск за разрушение на организма и смърт и никога няма пълна гаранция за риска(ще се справи ли организма или не).На кризи са подложени не само живите същества и индивидите,но и системите,общности,организации,семейство,взаимоотношения и др.
Джералд Каплан е учен,чието име се свързва с теорията на кризите.Той като психиатър и психолог е изследвал пожар,в който е изследвал какво става с хората.
Няма универсална дефиниция за криза,но има определение:криза е нарушение на равновесието,при което са блокирани обичайните механизми за справяне на човека.
Отличителна характеристика на кризите е тяхната продължителност-от няколко дни и часове,до 6 седмици(при обичайни събития).Кризата не е болест,а състояние,продиктувано от няколко събития.То може да бъде външно или вътрешно(мога да си помисля нещо,въобразявам си и правя криза).
При смърт или неизлечимо заболяване,кризата продължава до 9 месеца.
Кризата е опасно състояние,но някои овтори я разглеждат като възможност.
Криза = опасност = възможност = негативното значение може да е съпътствано с това кризата да бъде разглеждана като възможност за развитие.Да накараме клиента да намели положителното нещо в кризата и каква е ползата.
Механизми за справяне:различните хора са строго индивидуални и механизмите за справяне на всеки е различна.
Адаптивни и Дезадаптивни-докато не изпадне в криза,човек не може да разбере какво и как???
-Адаптивни(при изгонване от работа позитивното е да търсим нова работа)
Адаптивните карат човек да предприема действия,а дезадаптивните-не.Когато търси контакт,помощ-това са адаптивни механизми.
Видове кризи:
1.-Нормативни(кризи на развитието)-т.е. те са предварително предречени(Е.Ериксън).Всеки стодий е вид криза.(8-те стадия на Ериксън)
Нормативни са наречени,защото има норми на всеки период(брак,пенсиониране и т.н.)
2.-Ситуационни(ситуативни)-внезапни или очаквани,но са продиктувани от ситуации.Те са случайни.(спадат и тези,които са очаквани като напр;цболен човек,очаква се смъртта му,но не знаем кога точно).
Др.пример-загуба на работа,доходи;нещастни инциденти;кражби;взлом;развод и всички варианти на раздяла;земетресения;торнадо;пожар;наводнение и др.
Основни етапи,през които преминава човек(публикуване през 1978г)

1ЕТАП-събитие-т.нар.кризисно събитие.То е мигновено или очаквано и е свързано с висока доза стрес.Нарича се още начален етап.Появява се емоцията-страх,ужас) и тя води до поведенческа реакция.
Този етап има един много важен момент,наречен прецитипиращо събитие.То е отключващото събитие.То е капката,която ппрелива чашата.Води до промяна на обибайния начин на живот и пречи на индивида да се справи(надхвърля неговите способности).Това прецитипиращо събитие е важно,защото без него нямо криза.Това събитие може да е реално,но може да бъде и въображаемо.Прецитипиращите събития винаги носят заплаха за оцеляването на индивида(пожари,наводнения,загуба и т.н.).
Важен е смисъла,който човек придава на това прецетипиращо събитие.
Следва(като стане събитието)-втора,индивидуална реакция-

2ЕТАП-как човек възприема събитието(дали го възприема като възможност,т.е.има адаптивно поведение,или като опасност(има дезадаптивно поведение).В този етап е нарушено равновесието,развиват се симптомите:шок,плач,ступор(блокиране),истерия,смях,халюцинации.
В този втори етап се генерират решения за действия(справяне).
Тук се появява интензивна емоционална реакция.
Основни емоции-гняв,страх,вина,срам,радост,тъга(тя идва на по-късно ниво при кризата,след като осъзнае.Тъгата е свързана с осъзнаването;отвращение).
4 групи симптоми:
Емоционални(няма контрол на емоцията):
Плач;смях(защитна реакция);скръб(тя идва на по-късен етап)
Соматични(телесни):
Треперене;изтръпване на пръстите;подкосяване на краката;внезапно главоболие;бодежи в сърдечната област;отпадналост;пребледняване
Когнитивни:
Губи възможност за целенасочено действие;спира да мисли;губи способност да прави преценка за реалността;бяло петно(губи момент);амнезия(мн.дълготрайна загуба на моменти).
Поведенчески:
Отдръпване;блокиране;апатия;злоупотреба с алкохол и наркотици,храна и др;.нарушения в съня,взаимоотношенията;променяне на обичайния начин на живот.

Човек по време на криза не носи отговорност за действията си,но човека,който консултира такъв човек-носипълна отговорност.
По време на криза консултиращия трябва да има водеща роля.
От О –до 24,72 часа(т.е.до третия ден)(или от 2 седмици,мах до 6 месец в зависимост от случая) човек трябва да се отърси от емоцията и да се справи с кризата(изключение прави смъртта и смъртоносните новини).След този период се включват защитните механизми-отричане,регрес и т.н.В този период човек трябва да получи помощ,трябва да се разпознае(дали не се държи компенсаторно-напр.започва да работи повече от нормалното за него).
Тежката психоза не е криза,а болест.
Ако не се отреагира травмата най-късно до 3 ден или максимарно до 3-тия месец,човекът ще получи поведенчески симптоми.
Дебрийфинг-начин за справяне с посттравматичното стресово разстройство-ПТСР
Мигновената мисъл,която преминава през съзнанието на човека,прави кризата.Тази мисъл е неуловима и остава в подсъзнанието.Първите часове са критични и важни,тъй като при провал на усилията на човек да се справи,тревожността рязко се покачва.
Усещането за провал носи травмата.
На този етап човек включва стари механизми за справяне,които обаче не са ефективни.

3.ЕТАП-фаза на вземане на решение или дезорганизация.-вземането на решение е адаптивно действие и означава,че човек осъзнава(бързо превключва) в реалността.
Дезорганизацията е психична или телесна и е свързана с развитието на болест.Ако човек се възстанови(излезе от кризата),постига по-високо ниво на личностна организация,т.е несъзнателно му се повишава самооценката.
Рискови групи:Хора с по-тежко протичане на криза са деца и юноши(с по-голям риск-наркотици,алкохол….);други хора са тези,които са в изолация,т.е.нямат социална среда;други рискови групи са хора,претърпели тежки загуби;хора,които са в депресия или психози,т.е.някакво психическо заболяване.Трудно излизат от криза хората с хронично заболяване.
Ханс Селие-за стреса-изследвал е медицинския аспект на стреса.
Стреса е тясно свързан с кризата.
В МКБ-10 има специално място за реакции на тежък стрес и дезадаптация.
Стресът е остра реакция на организма,свързана с адаптацията.
Връзка между теорията на кризата и стреса-под стрес се разглеждат всички ситуации,при които организмът е изложен на външна заплаха.В резултат на тази външна заплаха човек преживява напрежение,тревожност и страх.Заплахата може да бъде физическа или психологическа,действителна или въображаема.Това променя нормалното състояние на човека и го подтиква към някакво действие.Нормалният стрес е полезен за организма,тъй като човек се активизира,за да се адаптира към новата среда,в която е попаднал-адаптация
Сред източниците на стрес могат да се изброят много разнообразни ситуации.Стреса може да бъде и шумна околна среда,
-горещо време;
-много силен студ;
-конфликтна ситуация;
-съобщаване на лоша новина;
-катастрофа,бедствие,аварии…
Границата между стреса и кризата е много фина и неясна.Когато стреса прехвърля една определена граница,говорим за дистрес-той е болест,а стреса не е болест.
Дистреса може да се приравни към кризата.
Фрустрация-неудовлетвореност-тогава е блокирана възможността за удовлетворяване на потребностите.Всеки човек си има свой собствен фрустрационен толеранс,т.е. има си свои граници.
Психотичен срив-когато кризата е свързана с много ярки прояви на психиката при много висока ктепен на тревожност,тогава възниква психотичния срев.Всичко,което води до стрес са факторите,наречени стресори.Симптомите,които се проявяват при стрес съвпадат с четирите типа симптоми-психически,емоционални,соматични(телесни) и поведенчески.
Метод:0І-----25-------50------75---------І100-питаме клиента по време на консултация къде се намира той в момента,ако стреса е отбелязан по този начин-напр.може да каже,че е 25-значи-спокойно ми е,приятно ми е на емоциите,но при др.стойности следва:
О-студен съм като лед
25-спокойно ми е
50-малко нервен,неспокоен съм
75-силно неспокоен съм
100-ще се взривя
(Подсъзнание;НЛП теория;Техники за въздействие)
По време на криза манипулацията е важна.
Техники за оказване на манипулация.Мисълта води до отделяне на хормони.

НИВА НА СТРЕС(книга Стрес-личен лекар)
Установено е,че стреса на психологично ниво поразява психологичната,емоционалната и интелектуалната сфера.Кризисното събитие въздейства върху цялата социална сфера на човека.
При първо ниво на стрес се получава:човек губи усещането зя наслада-напр.ако си изпитвал удоволствие от слушане на музика,сега не изпитваш желание,дори от секс,храна и др.
Човек компенсира едно с друго,т.е. ортанизма има нужда да изпита тази наслада
На първо ниво стресът е опасен психически.Няма култура на стреса и човек прехвърля първо и второ ниво-човек губи внимание,държи се странно,вниманието е намалено,нарушен сън,сутрин става уморен,започва да сънува,т.е. надскочил е границата си на поносимост.
Та първо ниво се блокира творческия потенциал.
При второ ниво на стрес-човек започва да се храни много повече,други ядат много по-пикантни храни(люто),алкохол,психостимуланти….Започват грешки в работата,човек става свръхконтролиращ и перфекционист.Страх от публични изяви;прибягва до приспивателни;обострят се хроничните заболявания;започват болки в ставите.
Психосоматика-алергии,диабет,язва,нощно напикаване.
Развива се трайна е