лекции общо

1.Психологията като наука – възниква като част от философските науки. Психиката е нещо първично, самостоятелно, същесствуващо независимо от материята. Психиката е вторично явление, производно на материята. Минава мнго време за да стане самостоятелна наука. Вилхелм Вундт създава първата лаборатория за психични изследвания . Предмет на психология - Същноста на психиката, закономерностите и особеностите на нейното възникване и развитие и функциониране. Обект на изучаване – човекът.
Задачи на психологията – Изясняване на същността на псих. Явления, техните закономерности.Изясняване на ролята на псих. Явления, в поведението дейноста на човека. Изучаване на обусловеноста на псих. Явления от външни и вътрешни фактори.Изучаване на ролята на личноста в различните сфери на човешката дейност.Изясняване на условиятам процесите и механизацията изграждане на личноста.Клонове на психологията – Обща, Социялна, Педагогическа, Възрастова, Спортна, Медицинска, Организационна, Класическа.Подходи в психологията – Индивуален подход, управление на взаимоотношенията, управление на състоянието, реформиране на личноста, изграждане на увереност и самочувствие, спряване с конфликтите.
2. Школи и подходи –
Структурализъм- основен метод за самонаблюдението – Според тях задачана псих. е измерването на непосредствените усещания и възприятия и обясняването на псих. закономерности единствата на нервната система, без да се интересуват от функционалните зависимости. Осн. – Вилхелм ВундтФункционализъм – Джеймс, Хол, Кестел – Насочва се към изследване на адаптивните форми на психологичните процеси. Разглеждат психологическия живот на човека като помощник на организма да се адаптира и справи с обкръжаващта го среда.Бихевиоризъм – Уотсън, Скинер, Толмън. Насочват се към изучаването на поведенитео на, ане на съзнанието, което не може да се наблюдва непосредственот. Свеждат поведението до комплекс от реакции на всички дразнители по формулата Стимул – Реакция. Използват метода награда и наказание
Гещалт психология – Вертхоймер, Кьолер, Кафка, Левин. Според тях възприятието на света е от елементи, но психичната стр-ра не е прост сбор от тях. Структурната организация на поведетението играе по-важна роля отколкото поведението като цяло.
Хуманистична- Маслоу, Роджърс, Хорни – изучава личното израстване и самоопределение на човека.Всеки има силни страни. Задачата е открият силните страни и лицето да се превърне в успяваща личност.
Дейностна школа - Изучава дейноста каято се разглежда като механизъм и двицеща сила за развитието на психиката.
3. Личност – Системно, социялно качество на индивида, добивано в хода на неговото общуване и взаимодествие с другите. Центърът, около който се интегрира индивидуалност на спортиста.
Изключителен напредък по отношение на техника, виртуозност, динамика и рис. Високи изисквания към личноста. Прецизна регулация на действитията. На условията на състоянията на поведението, на активноста. Надареност и резултат.
Понятия за личност – Индивид – човекът като представител на рода хомосапиенс.
Индивидуалност – съвкупност от специфични, уникални качества на личностаТипичност – общите, характерни за човека или за група от хора качества
Личностна активност – потребности (естествени и придобити) – недостиг нужда - мотиви – осъзнати потребности, стимули за дейности- ценностни ориентации – относително устойчиво и смислово избирателно отношение на човека към действителноста
-нагласи – готовност на човека към определена активност
-интереси – специфично избирателно отношение на личноста към обектна, съобразно неговото, значение и привлекателност.
4. Свойства на личноста, спобности, темперамент – същност класификация, характеристка. Темперамент – същност и характеристики Способности – свойства на личноста които задоволяват изискванията на дейноста и са условия за успешна реализация.
Склонност- желание за дейност. Пригодност – съответствие м/у особеностите на личноста и изискванията на дейноста. Надареност – съвкупност на всички способности които съотвестват на дадена дейност и са необходими за нейното успешно и високо ефективно изпълние. Талант – висока степен на развитие на способностите позволяваща да се получат резултати от дейноста отличаващи с с новост оригиналност съвършенсвто. Гениалност – най – високо степен на развитие на способностите.
Темперамент – Природно обусловени психодинамични особености на личноста които характеризират особеностите на висшата нервна дейност и поведените. Съвкупност от устойчиви индивидуално психични свойтства, определящи динамиката на психичната дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейноста. Вроден не се променя. Вида темперамент показва индидуалния стил дейност- 4 типа
Холерик – силен неуравновесен подвижен тип висша нервна дейност. Ряботят мн, бързо решават проблеми и трудности , резки смени на настроението, избухливи невъздържани, нетърпеливи, самоуверени.
Сангвиник – силен, уравновесен подвижен висша нервна дейност Енергичен и работоспособен, по лицето се познава настроението му, лесно се поддава на дисциплина, бързо съсредоточава вниманието си, бърза реч, дързи движения, готовност за нова работа
Флегматик - силен, уравновесен, инертен, висша нервна дейност. Спокойни хора, търпеливи целеустремени. Упорите работници, бавни нерешителни говорят спокойно без мимики, необичат да сменят работата. Предлагат нова идея само ако са пресметнали всички плюсове и минуси.Меланхолик – слаб уравновесен инертен висша нервна дейност – Неуверени, нерешителни, лесно се обиждат.Бързо се уморяват, говорят тихо и бавно.Ако има някаква промяна в живота им се притесняват, след като се активизират трудно се успокояват, лесно излизат от равновесие .
Характер – пълнота, сила, твърдост, уравновесеност. Всичко отношения на човек към каквото и да било. Характеристика на личноста, може да бъде променян и развиван
5.Психично познавателни процеси. Усещане, възприятие представа.
Псичхично познавателни процеси – кратковременни делят се на познавателни, емоционални и волеви
Познавателните се делят на сетивнопознавателни (усещане, възприятие представа) и абстрактнопознавателни (мислене, въображение, памет)
Усещане – отразява сам отделни свойства на предметите и явленията при тяхното непосредствено въздействие в/у сетивните органи. Чрез него се открива околната среда и се кодира в нервни сигнали. Видове усещане: зрителни, слухови, вестибуларни(равновесие), кинестетични (мускулно двигателни), обонятелни, вкусови, органични.Усетливост: абсолютна (долен и горен праг на усещане) различителна (диференциален праг на усетливост). Адаптация – повишаване и понижаване на абсолютната чуствително под влияние на продъжително въздействие на на дразнителя в/у сетивната с-ма. Взаимодействие на усещанията – изменение на усетливоста на един анализатор под въздействието на дразнители и др сетивни органи.Сенсабилизация – повишаване на чувствителноста на един анализатор, група или всички анализатори. Въздействие в/у анализатори с адекватен стимул или дразнител. При повишено емоционално напрежение.Синестезия – възникване на усещане на усещане характеризиращо един анализатор при въздействие на дразнител адекватен за друг анализатор.Контраст – изменение на на интензивноста и качествто на усещанията под влиянието на съществуващ или предшестващ дразнител.Възприятие – Процес който отразява предметите и явленията от действителноста при тяхното непосредствено въздействие в/у сетивните органи. Формира цялостен психичен образ на предмета при невото непосредсветно въздействие в/у сетивните органи. Видове възприяте – според главния анализатор на който се осоновава сетивния образ – зрителни, слохуви, кожни обонятелни, вкусови, мускулно двигателни. Възприятие за простраство, за време, за движения. Закономерности на възприятеието – предмесност- образ отнесен към точно определен предмет. Цялостност – цялостен образ на предмета въпреки липсващи части от него.Константсност – предмета се възприема като относително постоянен по форма големина цвят. Избирателност - само някои от обкръжаващитени предмети избирателно се отразяват в съзнанието.Аперцепция - влияние на миналия опит в/у възпряитието
Представа – псих. позн. Процес на отражение на обекти от действителноста които в момента не действат в/у сетивните органи но за които в миналото са получавани възприятия: цялостен псих. образ, но представата не е толкова схематична като възприятието Видове представи – според анализатора ( зрителни, слухови и т.н), според начина на образвуване ( престави на паметта и въображението)Приложение – за мотивация, за създаване на тактически план, за разрешаване на проблемни ситуации преди състезание, за настройка
6.Мислене. Видове мислене. Псих. позн. процес на отражение на сщественото, причинно – следственотои закономерно в предметите и явленията от девйствителноста.Видео мислене - практическо(конкретно – действено), художествено (конкретно – образно), теоритично (словесно логическо)Процеси на мисленето Разбиране – мисловен процес на проникване в съшноста на обекта, отразяване на неговите съществуващи връзки и отношения.Разсъждаване –процес на съпоставяне на различни основания и доводи свързани с разбирането.Решаване откриване на неизвестното и търсене на необходимото десйтвие при конктретна ситуация във възникнала задача
7.Памет - псих. позн. процес на натрупване и изпол;зване на опита чрез запомняне и възпроизвеждане. Памета отразява минал посредством минал опит. Видове памет неволева ( непреднамерена) волева (преднамерена ), мигновенна (несъзнателна) краткотрайна и дълготрайна , механичка и смислова, словесна логическа, двигателна(моторна),сетивна(зрителна слухова)емоционална.Видове дълготрайна памет памет за епизоди –, семантична ( смислова памет). Фактори влиящи в/у паметта – активност на учащия (мотивация, интерес, концентреация, нагласа, осмисляне. Повтторение, сън.
8.Въображение – псих. позн. процес на отражение на непознато и на бъдещето чред създаване на нови образи основани на съществуващ опит. Видове въображение : репродуктивно ( възпроизвеждащо) – формират се образи на неща, които съществуват но не са открити от човека. Творческо (новосъздаващо) – формират се образи на обекти които още не съществуват в действителноста
9.Внимание – същност и особености.Видове внимание. Свойства на вниманието – Насоченост и съсредоточеност на съзнанието в/у определени обекти и явления от действителноста при едновременно абстрахиране от други.Видове – волево (препятствие цел) неволево – когато обектите само привличат внимание. Постволево – възниква след волевото в началото са необходими повече уислия но после правим всчико с лекота.Качества : устойчивост, разпределеност, превключване на вниманивето (пренасочване от една дейност в към друга. Концентрация – степента и силата на съсредоточаване в/у даден обект
10. Воля и волеви качества- . Дейност, при която съзнателно си поставяме цел и преодоляваме трудностите и препятствията за нейното постигане
Фактори това са различни предмети и явления, условия и влияния, с които човек се сблъсква и които стават пречка за достигането на съзнателно поставената цел: Видове фактори външни: техниката на изпълнение, тактиката на водене на състезателната борба, условията в които се провеждат състезанията или тренировките/ светлина, температура, влажност, покритие на стадиона или площадката, инвентара и др./, действията на противника, съдията, зрителите и др. Вътрешните фактори могат да бъдат измененията в различните системи на организма на спортиста , неговите функционално и психическо състояние. Възникването на вътрешните препятствия е свързано, като правило със външните препятствия Волеви качества: Целеустременост – това е проявяване на воля, характеризираща се с яснотата на целите и задачите, планирането на събитията и конкретните действия, съсредоточаването на мислите,чувствата и действията за непреклонен стремеж към постигане на целите.Настойчивост и упоритост – това е проявяване на воля , която се характеризира с продължително съхраняване на енергия и активност в борбата