Препоръки - Наука 4, 1991

НАУКА 4, 1991
ПРЕДИ НА НАПИШЕМ ПЪРВАТА СИ СТАТИЯ
Стефан КЕРПЕДЖИЕВ ,
Институт по математика с ИЦ

"Work, Finish, Publish" Мichае1 Fаradeу
През тази година като секретар на програмния комитет на международна школа имах
възможността да се запозная с много научни съобщения на млади изследователи и
аспиранти, а така също с рецензиите на тези съобщения, направени от опитни учени. Тези
наблюдения, както и редица други откъслечни сведения ме убеждават, че на много
български младежи, тръгнали по пътя на научната кариера, липсват основни знания и умения
за това как се оформят научните публикации.
Тази статия е предназначена именно за такива млади и неопитни изследователи, които -
улисани в преките си научни занимания, дълго време са пренебрегвали въпроса за
ефективното оформяне на изследванията си във вид на публикация (задължение на техните
научни ръководители е било да им обърнат внимание на този въпрос).
Проблемите, свързани с писането на научни статии, са представени в четири
групи. Първата група съдържа някой аспекти на ползването на научни статии.Тема
на втората група е информационната структура на научната статия, т.е от какви
типични части се състои една публикация и каква информация съдържат тези
части. Третата група включва някой бележки по езика, стила и оформянето на
научните статии. В четвърта група се разглеждат разнообразни спомагателни
дейности, които съпровождат подготовката и оформяноето на статията, а така
също и кореспонденцията, свързана с нейното публикуване.

КАК ЧИТАТЕЛЯТ ПОЛЗВА НАУЧНИТЕ СТАТИИ
"The world is divided into two great
camps: yourself and others. A little
obscurity or indirection in writing will
keep the others at a safe distance; if they
get close, they may see too much."
Paul M. Merrill, The Principles of Poor Writing
Почти всяко ръководство по писане на научни статии започва с правилото "Отчитайте
нуждите и интересите на читателите". Прилагането на това правило се затруднява от
липсата на обратна връзка и от нееднородността на групата на читателите. Поради това ще
се спрем накратко на въпроса как би могла да бъде ползвана вашата статия.
След като една статия бъде публикувана, части от нея (заглавието, резюмето, ключови
думи) се появяват в различни реферативни издания, бази от данни и други информационни
фондове. Това, от една страна, е вид реклама за статията, а от друга - ще е единствената
информация, която голям брой читатели ще получат за съответното изследване. Ето защо
желателно е да оформим тези части максимално информативно и независимо от останалия
текст.

Неуместно е да се мисли, че всеки, който започне да чете дадена статия, ще направи това
докрай. Проведени психологически изследвания показват, че читателите обръщат повече
внимание на резюмето, увода, заключението, отколкото на основното изложение; затова тези
части трябва да бъдат написани много внимателно, така че да бъдат разбираеми за по-
широк кръг читатели.
Почти винаги - преди да пристъпи към четене дори на резюмето и увода, читателят
оглежда статията цялостно - каква е структурата й, подзаглавията, общият обем (като
правило читателите са лениви и не обичат дълги текстове); какви илюстрации, чертежи,
схеми, таблици са използвани (визуалната информация се възприема много по-бързо от
текстовата, разбира се, когато е оформена умело). По някои откъслечно прочетени
изречения читателят вади заключение за стила на автора, например дали използва
достатъчно примери. Естествено тази цялостна оценка на статията се прави с чисто
прагматична цел - "Да я чета или да не я чета?"
Следователно преди да пристъпим към оформянето и изглаждането на текста, трябва да
се постараем да си изясним общата структура на статията и да осигурим достатъчно
атрактивен илюстративен материал, който да привлече читателя. Нека структурата с нейните
подзаглавия бъде максимално проста и ясна и да дава най-обща представа за съдържанието,
а обемистите данни и трудните за разбиране формални описания бъдат отделени в
приложения.Така те няма да отблъскват читателите, които не владеят използвания
формален апарат.

ИНФОРМАЦИОННА СТРУКТУРА НА НАУЧНАТА ПУБЛИКАЦИЯ
"In writing a paper, one ought
always to have the intention of
actively informing the reader, in
the sense that the reader will
have learnt something that
transforms his or her scientific
practice."
Micheal Mac an Airchinnigh
• ЗАГЛАВИЕТО (ТIТLЕ) е първият елемент на научната публикация, който привлича
вниманието на читателите. То трябва да бъде съдържателно така формулирано, че да е
разбираемо за широк кръг специалисти от областта, в която работите; да съдържа в сбит
вид предмета на изследването. Понякога в заглавието се включват елементи от подхода,
методиката и основния резултат, но само ако за това има достатъчно сериозни основания;
например, ако резултатът е особено изненадващ и разчупва виждане, съществувало от
дълго време.Същевременно обаче заглавието не трябва да бъде прекалено дълго и да се
превръща в кратко резюме.
• РЕЗЮМЕТО (ABSTRACT) съдържа в сбит вид специфичните особености на
изследването - предмета, използваната методика, главните резултати и изводи. Тъй като
резюмето е от тези елементи, които се разпространяват и чрез вторични информационни
издания независимо от основния текст, то не трябва да съдържа цитати; не се препоръчва
също така в него да се използват формули, таблици и други подобни средства. Допуска се
използването на изречения от основния текст на статията. Обемът му обикновено е около
200-300 думи.
• КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ (KEYWORDS) се използват главно от информационните служби, за
да преценят в какви вторични издания и под какви рубрики да включат информация за
вашата статия. Поради това често се изисква те да бъдат от предварително определен

списък. Естествено в такъв случай авторът трябва предварително да се е запознал със
съответната класификация. Ако няма ограничения при избора на ключови думи, пак е
полезно да се ползват подобни списъци на други издания; така ще бъдем сигурни, че
използваните ключови думи ще бъдат правилно разбрани. Използването само на
специфични ключови думи води до значително съкращаване на публиката за вашата статия.
- УВОДЪТ (INTRODUCTION) като първа част на статията трябва да даде отговор на
следните два въпроса:
- Какви са мотивите за провеждане на изследването?
- Каква е непосредствената цел на изследването?
Те мотивират по-нататъшното четене и ако не им се даде убедителен отговор, може да
бъдат изгубени много от потенциалните сериозни читатели. Освен тази основна функция,
уводът може да изпълнява и други, спомагателни функции: да даде основни сведения, нужни
за разбиране на статията, и кратък обзор на подобни изследвания на други автори, да
заинтригува читателите, да ги информира за организацията на статията и т.н. Обикновено
уводът създава най-много трудности на авторите и поради това е полезно неговото
оформяне да започне още в началото на изследването (вж. "Планиране на публикацията").
- ИЗЛОЖЕНИЕТО , в зависимост от характера на статията, включва разнообразни типове
информация - описание на понятие, метод, техническо устройство, хипотеза, подход,
експеримент, резултати, доказателство, обсъждане на резултати и други. Поради
разнородността на тези елементи ще разгледаме на групи най-често срещаните типове
изложения.
- Описание на понятие, метод, устройство. Почти всяка научна статия съдържа такова
описание. Много млади автори, все още под прякото впечатление на току-що завършеното
изследване и преодолените трудности, правят типична грешка, като започват описанието с
редица второстепенни подробности, без да са казали главното за описвания обект с прости и
разбираеми думи. Едва след като сме обосновали защо въвеждаме описваното понятие или
сме съобщили каква е функцията на описваното устройство, може да преминем към
поднасяне на конкретни свойства, елементи или други детайли на обекта.
Опитният автор се грижи да разработи проста и ясна схема за структуриране на
описанието. Така то става кратко, информативно и разбираемо. Изборът на една или друга
структура в голяма степен зависи от природата на описвания обект. Прилагат се следните
типови схеми за структуриране на описанията:
- Времево описание. Основава се на подредени във времето дейности. Подходяща е за
описание на химически и производствени процеси, на алгоритми и процедури за провеждане
на експерименти.
- Описание по категории. Основава се на подходяща класификация на обектите,
подлежащи на описание. Подходяща е при описание на понятия с проста класификационна
структура (например йерархична). Когато понятието се поддава на няколко класификации
според различни критерии, може да възникнат проблеми при избора на най-подходящата от
тях.
- Логическо описание. Прилага се при описание на физически устройства и обекти, като се
следва подходяща логическа схема; например от входа към изхода, или от началото към
края. За да онагледят логическото описание, грижливите автори използват схеми или
чертежи.

- Сравнително описание. Тази схема е особено ефективна, защото непосредствено
свързва знанията за новия обект със стари знания на вече познат на читателя обект.
При писането на изложението не трябва да се предполага, че читателят е тесен
специалист в разглежданата област и че е следял всички досегашни изследвания на автора.
•Описание на експеримент (ЕХРЕRIМЕNТ). За много науки, като например природните
науки, психологията, медицината, експериментът е основен метод за изследване. Поради
това в някои списания има разработени специални инструкции за описание на експерименти.
Там изрично се отбелязват елементите, които задължително фигурират в описанието.
Основно изискване е абсолютно точно да се отбележат условията, в които е проведен
експериментът. По този начин се осигурява нужната информация за възпроизвеждане на
експеримента и проверка на публикуваните резултати.
•Представяне на резултати (RESULTS). Резултатите от наблюдения и експерименти
обикновено са в числова форма. Често те са огромни по обем, особено ако при тяхното
получаване са използвани автоматизирани средства. Задължение на автора е да намери
подходящо средство за представяне на тези данни в обозрим вид, като съобщи ясно до каква
степен това е довело до загуба на автентична информация. Особено ефективни за
представяне на данни са графиките и диаграмите (блокови, кръгови), а така също и
таблиците. За показване на качествени аспекти на изследвания обект с успех се използват
рисунки и фотографии.
• Формални описания и доказателства. Този тип изложения са типични за
математическите статии. Те са наситени със символика, която често ги прави неразбираеми
за читатели, встрани от тясната област на статията. Затова единствената ми препоръка към
авторите на такъв вид статии е да се погрижат да включват коментари на естествен език, с
което да спечелят и някои "външни" читатели. За да не отвличат вниманието на читателите
от нормалния ход на статията, много автори отделят трудните за разбиране формални
описания в приложения.
• Обсъждане на резултатите (DISCUSSION). В тази част авторът интерпретира
резултатите, убеждава читателите в истинността на направената от него интерпретация, в
полезността и перспективността на изследването, формулира хипотези и очертава насоки за
бъдещи изследвания. Тук се изисква изключително прецизен език. Трябва да се прави ясна
разлика между факт и убеждение, между сигурност и съмнител-ност, да се очертаят точно
границите, в които се разпростират изложените твърдения. Така се доказват достойнствата
на работата и се избягват евентуални упреци в неточност, подвеждане и други подобни
нежелани последствия.
•ЗАКЛЮЧЕНИЕТО (CONCLUSION) резюмира основните резултати и изводи от
изследването, както и различията в настоящото изследване с други изследвания на тази
тема.
•БЛАГОДАРНОСТИ (ACKNOWLEDGEMENT) се отправят към лица и организации, които
са спомогнали за осъществяване на изследването идейно, технически или финансово, като
се о