ЛИЧНОСТТА В ПСИХОЛОГИЯТА

1


ЛИЧНОСТТА В ПСИХОЛОГ ИЯТА

Дефиниции и основни подходи за изучаване на личността

Знаем малко или не знаем нищо за много хора, с които се срещаме, работим,
живеем. Особено важно за нас е ефективната ни реализация като професионалисти,
родители, приятели и да разберем, че и психологът, и обикновеният човек извършват
една и съща процедура, опирайки се на редица представи, теории за това, какво е това
„личност“, как тя функционира и кои са нейните същностни структурни компоненти.
Разликата тук е в това, че психологът изгражда своята теория на личността открито, а
обикновеният човек по правило я структурира за себе си, в един само за него свят от
мнения, преживявания и характеристики. Познаването на основни теории и схващания,
концепции за личността има съществен принос за развитието на бизнес секторите в
нашата икономика, макар това да има един индиректен ефект в това отношение. Нека
да не забравяме, че човекът е основен ресурс на пазарната икономика. Ето защо
познаването на личността има своите рефлексии по отношение на управлението на
човешките ресурси, по отношение на кариерното развитие на лицата, посветили
професионалния си живот на бизнеса и икономиката, по отношение на управлението и
лидерството в бизнеса, особено актуална е проявата на гъвкав мениджмънт във
фирменото развитие на бизнес средата, нужна е проявата на сензитивност по
отношение на настъпващите промени в пазарното развитие. Всичко това изисква освен
конкретни и модерни познания в рамките на икономическите познания, но и
психологически познания, отнасящи се до личността и нейни същностни
характеристики и особеност.
В най-общи линии необходимо е да подчертаем, че адекватна теория за
личността още не е създадена. Това положение се потвърждава и от мнението на
Г.Олпорт, койтов своетовреме е успял да обособи 50 определения за личността,
катоподчертава тяхната свързаност с философията, теологията, правото, социологията
и психологията. Такова разнообразие от определения за личността утвърждава и Л.
Рапопорт. Някои от по-честите определения за личността се свеждат до следното–под
личност се разбира съвкупност от относително устойчиви свойства и склонности на
индивида, които го отличават от другите. В този дух може да се направи следното
заключение, че личността може да бъде комплексна хипотетична конструкция. По-

2


конкретно Д. Бири изтъква, че личността може да бъде определена като комбинация от
всички относително устойчиви индивидуални различия, които могат да бъдат
измерени. Изучаването на личността е изучаване на хората и как те стават това, което
са.
Използването на множество разнообразни определения разширява и
задълбочава нашето разбиране за личността. В този смисъл могат да се отделят четири
основни подхода в изучаването на личността: биологически, експериментален, социален
и психометричен.
Първо, биологическият подход – това е изучаване на личността, което се
осъществяваотгледна точка на ранно придобития опит, генетическите предпоставки и
еволюционното развитие. Взаимодействието на поведенческите аспекти и
биологическата основа на развитието представляват и са предмет на особено внимание
от биологическия подход.
Второ, експериментален подход. Основа за изучаване на личността е
изучаването на процесите на възприятие, научаване и висшата нервна дейност.
Разбирането на тези процеси води към разбиране на това, как конкретните събития
влияят на последващото поведение на индивида чрез въздействието на структурата
нанеговата личност.
Трето, социалният подход – изучаването на социалното обкръжение на индивида
и неговото въздействие върху развитието на личността, т. е. изучаване на влияниетона
модели, на социални роли и култури като цяло.
Четвърто, психометричен метод. Изучаването на личността се основава на
изучаването на признаците, които се отразяват на вътрешната структура на свойствата
на личността. Измерването на личностните свойства и тяхното различаване се базира на
наблюденията на поведението на индивида, на самоотчетите, на непреките оценки и
характеристики.
Напоследък се подчертава приносът на изучаването на индивидуалните
различия като логически ключ за обясняване и изучаване на проблемите на личността.
По този начин личността може да бъде представена като уникална сума от нейни
свойства.
За по-пълното определяне на личността изследователите смятат извеждането на
различни критерии, които да включват всички аспекти на личността, а именно:
изменчивост (независимост от наследствеността, личността се отличава с постоянни
прояви на адаптация), структурираност и организираност (личността не е изолирана и

3


при нея се отделят различни характеристики),уникалност, индивидуалност (нито един
човек не е напълно еднакъв, идентичен с друг). Личността е ясно изразен феномен,
който серазкривачрез това, как човек се държи, какво той чувства при
междуличностните отношения, общуването, но и определя характерния индивидуален
стил на поведението в широк спектър от ситуации.
Също често срещано дефиниране на личността е виждането, че тя е съвкупност
от фактори, които правят всеки отделен човек индивид и представител на човечеството;
мисленето, чувствата и начините за поведение са общи за всички хора, а така също и
особени индивидуални модели на тези елементи, които правят всеки човек уникален.
Изследователите често подчертават интегрираната и динамична природа на личността
на човека, а така също важната роля на несъзнателните процеси, които могат да бъдат
скрити от самия индивид, но могат да се възприемат от другите хора.
Два са основните подхода по отношение на описанието на личността:
• използването на личностни качества и
• типология на личността.
Личностното качество, това е дълго съществуваща и стабилна черта, която се
проявява в едно голямо разнообразие от ситуации. Свойствата на личността могат да се
проявяват на различни нива и е нужно да бъдат различавани.
Развитието на кариерата, нейният вид, скоростта на преминаването през
отделните длъжности, насочеността през отделните стадии се определят и от личностни
фактори, като лични качества, мотивация и квалификация. Всеки човек, за да се развива
в кариерата, трябва да се отличава с подходящи лични качества, да бъде мотивиран за
кариерно развитие и да притежава съответни знания, умения и навици в избраната
сфера на дейност.
Има много характеристики, по които всички хора (или големи национални,
възрастови, етнически и други групи от тях) си приличат, но в същото време всеки
отделен човек е уникален, има специфични характеристики и личностни свойства,
налице са индивидуални различия. Психологията като наука групира индивидуалните
различия по психически процеси, състояния и свойства на личността: усещане,
възприятие, памет, представи, въображение, мислене, внимание, реч, емоции и чувства,
воля, темперамент, характер, способности. Очевидно е, че хората са твърде различни по
много показатели, но за управлението на човешките ресурси, респективно за
управлението на кариерата, най-важни са различията по начина на възприемане и

4


взаимодействие със света, личностните особености като интровертност и
екстровертност и някои други качества.
Съществуват редица типологии на личността. Принадлежността към един или
друг тип има относителен характер. Теоретичният подход за класификация на
личностните типове е по-скоро традиционно емпиричен подход, който разкрива
действително съществуващи в популацията черти и ги осмисля в теоретични термини.
В съвременните изследвания типовете личности се разглеждат като групи индивиди,
обединени по силата на няколко непрекъснато изменящи се параметри.
Пълното представяне на човешката личност в рамките на психологията е
възможно само в рамките на един цялостен подход към личността. Тук трябва да
подчертаем, че личността се изразява в целостта на характера, в непротиворечивостта
на мотивационните тенденции, които имат вътрешна логика на развитието. В
продължение на дълги години психолозите дискутират същността и особеностите на
характера на личността. Определено се смята, че характерът на човека има оценъчно
значение. Човек с характер се обособява като устойчив в своето отношение към
обкръжаващите, проявява определеност в своите действия и постъпки. В психологията
характерът се определя като съвкупност от устойчиви индивидуални свойства на
човека, които се изграждат и се проявяват в дейността и в общуването и обуславят
типичните за него начини на поведение. В характера се разкрива избирателната
насоченост на човека. Той се изразява в единството на отношенията и начините на
действия или характерът е действено отношение, избирателно, съществено, устойчиво
отношение на субекта към главните условия на неговия живот, които се реализират
чрез типични за него начини на действие и поведение. Водеща роля в структурата на
характера имат чертите, които изразяват отношението на човека към другите
хора.Основен въпрос в психологията на характера е това, как подбудите и мотивите са
свързани с обстоятелствата, при които човек попада и се превръщат в устойчиви
свойства на характера.
ОСНОВНИ ТЕОРИИ ЗА ЛИЧНОСТТА
Теориите за личността водят своето начало от учението на Аристотел, Платон и
други древни учени. Изследователите Хол, Линдзи и Кемпбел привеждат списък от 20
основни теории, които могат да се разделят на няколко направления. Човекът и
неговият живот са особено сложни и многообразни, богати на събития и интереси, за да

5


може да бъдат отнесени към определена категория или да бъдат обяснени с помощта на
една от съществуващите теории.
Бихевиористичен подход
Наблюдаваното поведение на човека е единственото, от което се е интересувал в
проучванията си Дж. Уотсън. Желанието му е било да се изследват връзките между
стимулите и ответните реакции. Бихевиористичното изследване на личността е
свързано с обективната експериментална проверка на хипотезите в контролни
лабораторни условия. Бихевиористите широко използват животни в рамките на
лабораторните изследвания, като са пренасяли резултатите от тези открития върху
хората. Подобно на Дж. Уотсън, Б. Скинър разглежда процеса на формиране на
условния рефлекс като ключов. Смятал е, че наградата и положителната подкрепа са
по-ефективен начин за формирането на поведени ето, отколкото наказанието.
Наказанието показва на човека от какви форми на поведението трябва да се откаже,
докато наградата показва, че определен модел на поведение трябва ак