Лекции по Американска литература

1
СЪДЪРЖАНИЕ
РАННИ ЛИТЕРАТУРНИ ПАМЕТНИЦИ И
КОЛОНИАЛЕН ПЕРИОД ДО 1776 Г.
ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОСНОВИ И АВТОРИТЕ
ОТ ПЕРИОДА НА РЕВОЛЮЦИЯТА (1776-1820)
РОМАНТИЗЪМ (1820-1860)
ЕСЕИСТИ И ПОЕТИ
РОМАНТИЗЪМ (1820-1860)
БЕЛЕТРИСТИКА
ВЪЗХОДЪТ НА РЕАЛИЗМА (1860-1914)
МОДЕРНИЗЪМ И ЕКСПЕРИМЕНТИ (1914-1945)
АМЕРИКАНСКАТА ПОЕЗИЯ СЛЕД 1945 Г.
АНТИТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ
АМЕРИКАНСКАТА ПРОЗА СЛЕД 1945 Г.
РЕАЛИЗЪМ И ЕКСПЕРИМЕНТИ
СЪВРЕМЕННА АМЕРИКАНСКА ПОЕЗИЯ
СЪВРЕМЕННА АМЕРИКАНСКА ЛИТЕРАТУРА
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕРМИНИ
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ Издание на Държавния
департамент на САЩ.
Автор Катрин Ванспанк ърън
Изпълнителен редактор Джордж Клак
Управителен редактор Пол Маламъд
Редактор консултант Катлийн Хъг
Художествено оформление
Тадиъс А. Миксински младши
Подбор на илюстрациите
Джоан Стърн
Превод гл. 1-6 – Н икола Найденов
Превод на гл. 7-10 –
А
лександър Долумджийски
Корица © 1994 Кристофър Лий
Кратки сведения за авторката
Катрин Ванспанк ърън е професор
в университета Тампа, изнасяла е
лекции по американска литература
в чужбина и е бивш дирек тор на
спонсорирания от „Фулбрайт“ Летен
институт по американска литература
за чуждестранни учени. Публик увала
е поезия и е авторка на книгите
„М
аргарет Атуд: блянове и форми”
(1988)
и „Джон Гарднър: критически
поглед” (1982). Има бакалав ърска
степен от Калифорнийския
университет и е защитила докторат в
„Х
арвард“.
3
15
28
38
49
62
81
97
115
119
130
АМЕРИКАНСКАТА
ЛИТЕРАТУРА

Следните текстове са защитени от закона за авторското право:
„В станцията на метрото“ от Езра Паунд. Copyright © 1926 by Ezra Pound. Translated and
reprinted by permission of New Directions Publishing Corporation.
„Във вечер снежна край леса да спреш“ от Робърт Фрост. © 1951 by Robert Frost.
Reprinted and translated by permission of Henry Holt and Co., Inc.
„Разочарованието на десетия час“ от Уолас Стивънс. Copyright 1923 and renewed 1951
by Wallace Stevens. Reprinted by permission of Alfred A. Knopf, Inc.
„Червената ръчна количка“ и „Младата невяста“ от Уилям Карлос Уилямс. Copyright 1938
New Directions Publishing Corp. Reprinted by permission of New Directions.
„Негърът говори за реките“ от Лангстън Хюс. Copyright 1926 by Alfred A. Knopf, Inc. and
renewed 1954 by Langston Hughes. Reprinted by permission of the publisher.
„Смъртта на самолетния картечар“ от Рандъл Джаръл. © 1945 by Randall Jarrell, © 1990
by Mary Von Schrader Jarrell. Permission granted by Rhoda Weyr Agency, New York.
Цитираният откъс от „Гарванът“ на Едгар Алън По е в превод на Георги Михайлов.
Много от илюстрациите също са защитени от авторско право и не могат да се
възпроизвеждат без разрешение.

3
Глава
1
ранни литературни
паметници и колонииален
период до 1776 г.
Н
ай-ранните прояви на литературно твор-
чество в Америка са устните митове,
легенди, приказки и лирически произ-
ведения (това винаги са песни) на индиански-
те народи. Д о идването на първите европейци
индианските езици и племенни култури, чийто
брой надхвърля 500, нямат писмена литература.
Поради това устното народно творчество на ко-
ренните жители на Северна Америка се отличава
с голямо разнообразие. Р азказите на народите,
които водят полуномадски начин на живот и се
препитават чрез лов, като народа навахо напри-
мер, се отличават от преданията на уседналите
племена, като акомите, които обитават индиан-
ски селища от типа „пуебло“ и се занимават със
земеделие; устното творчество на индианците от
бреговете на северните езера, като оджибуите, се
различава коренно от фолклора на народа хопи,
който живее в пустинни райони.
Племената имат различни религии: свои бого-
ве, свещени животни, растения и герои. Форми-
те на управление са също различни: от демокра-
ция и управление чрез съвет на старейшините до
теокрация. У стното творчество неизбежно отра-
зява тези племенни различия.
Възможно е обаче да се направят и някои
общи изводи. Индианският фолклор е пропит с
преклонение пред духовната и физическата роля
на природата. Т я се възприема като живо съще-
ство, надарено с духовни сили. Г лавните герои са
животни или растения, които често са тотеми,
свързани с племе, група или отделна личност.
Най-близко до индианския религиозен свето-
глед в по-късната американска литература стои
трансценденталната „свръхдуша“ на Р алф Уолдо
Емърсън, от която е проникнато всичко живо.
Мексиканските племена почитат К ецалко-
атъл, бог на толтеките и ацтеките. Другаде се
срещат легенди за върховен бог или култура,
но не и стандартни, взаимосвързани цикли от
монотеистични религиозни предания. Н ай-го-
ляма прилика с разказите за свръхестественото
на народите от Стария свят имат историите за
шаманистки ритуали и пътешествия. Освен това
индианският фолклор включва и сказания за ле-
гендарни личности като М анабожо на племето
оджибуа или К ойота на навахо. Към тези така на-
речени трикстери се отнасят с различна степен
на уважение. В едни разкази те се проявяват като
герои, докато в други делата им изглеждат его-
истични и глуповати. В миналото някои учени,
като швейцарския психолог К арл Юнг, смятали,
че фолклорните истории за подобни хитреци
отразяват по-нисши, безнравствени черти на чо-
вешката психика, но според съвременните изсле-
дователи, включително и потомци на коренните
жители на Америка, уважавани древногръцки
герои като Одисей и Прометей всъщност спадат
към същия тип.
Фолклорното творчество на американските
индианци обхваща почти всички устни жанрове:
лирика, песни, митове, приказки, хумористични
анекдоти, заклинания, гатанки, пословици, епич-
ни сказания и легенди. Изобилстват разкази за
преселения и племенни хроники, визионерски
песни, песни за лекуване и за подвизи на трик-
стери. Особено популярни са някои истории за
сътворението на света. В една от най-известните,
чиито варианти се срещат във фолклора на мно-
го племена, костенурка крепи света. Във версия-
та на шайените например създателят М ахео раз-
полага с четири възможности да сътвори света
от водната вселена. Той изпраща четири водни
птици, които трябва да се гмурнат, за да донесат
пръст от дъното на морето. Арктическата гъска,
гмурецът и зеленоглавата патица се извисяват
в небето и стремглаво се спускат във водата, но
не успяват да достигнат дъното; малката водна
кокошка обаче, която не може да лети, успява да
донесе малко тиня в човката си. Едно-единствено

4
създание – кротката Баба К остенурка – има фор-
ма, върху която М ахео може да закрепи изграде-
ния от него свят от кал. Именно затова индиан-
ците наричат Америка Острова на костенурката.
Подобно на прозаичните произведения, пое-
зията и песните покриват диапазона от възвише-
ното до забавното и смешното: приспивни, бой-
ни и любовни песни, песнички за детски игри,
специални напеви, изпълнявани при игра на ко-
мар, по време на трудови дейности, магични или
танцови обреди. В песните често се използува
повторението. Кратките песни в стихове, които
се явяват в съня на човек, понякога се отличават
с ясната образност и тънката чувствителност на
японските хайку или на повлияната от източни
образци поезия на имажизма. Една от песните на
чипеуите например гласи:
„Помислих си, че е гмурец,
а то било е плисък от веслата
на моята любов.“
Песните визии, често съвсем кратки, са друга
характерна форма. П оявяващи се в сънища или
видения, понякога без предупреждение, това са
целебни, ловни или любовни песни. Често те са
лични по характер, както в тази песен на модо-
ките:
„Аз,
песента,
крача тук.“
Индианският устен фолклор и връзката му с
американската литература като цяло е една от
най-богатите и най-слабо изследвани теми в аме-
риканистиката. Приносът на индианците е по-
голям, отколкото често се смята. Стотици инди-
ански думи, като кану, мокасин, томахок и тотем,
са влезли във всекидневната реч на американеца.
Творбите на съвременната индианска литерату-
ра, разгледана в Г лава 8, са също прекрасни.Литература на
изследов ателския период
А
ко историята бе избрала друг път, Съе-
динените щати можеха да станат част от
огромната колониална империя на Фран-
ция или И спания. В такъв случай жителите им
сега щяха да говорят испански и да бъдат един
народ с мексиканците, или да говорят френски
и да съставят обща нация с днешните канадски
франкофони от Квебек и М онреал.
Първите изследователи на Америка обаче не
са нито англичани, нито испанци, нито фран-
цузи. Първите европейци, оставили писмени
сведения за новия континент, са скандинавците.
В староскандинавската „Винландска сага“ се раз-
казва как храбрият Л айф Ериксон и група стран-
стващи викинги се заселват за кратко някъде
по североизточния бряг на Америка – вероятно
в днешна Н ова Скотия в К анада – през първата
половина на 11. век, близо 400 години преди пре-
откриването на Н овия свят от европейците.
Първите трайни контакти между Америка и
останалия свят обаче започват със знаменито-
то пътешествие на италианския мореплавател
Христофор К олумб, финансирано от испански-
те владетели Фернандо и Изабела. Дневникът
на Колумб, наречен „Епистола“, отпечатан през
1493 г., свидетелства за драматизма на плаване-
то: ужаса на моряците, които се боят от незнайни
чудовища и смятат, че могат да пропаднат в без-
дната, когато стигнат края на света; напрежени-
ето сред тях, почти прераснало в бунт; измамата
на Колумб, подправил корабните дневници, за да
не научат хората му, че са стигнали по-далеч от
всеки друг; появата на суша на хоризонта, когато
наближават американския бряг.
Бартоломе де лас К асас е най-богатият източ-
ник на информация за първите контакти между
американските индианци и европейците. К ато
млад свещеник той участва в завладяването на
Куба. Лас Касас преписва дневника на К олумб, а
по-късно създава пространната и ярка „История
на индианците“, в която критикува заробването
им от испанските завоеватели.
Ранните опити на англичаните да колонизи-
рат континента завършват злополучно. Първа-
та колония е основана през 1585 г. на о. Роънок

5
край брега на днешна Северна Каролина. Всички
заселници изчезват, но и до днес се разказват
легенди за синеоките индианци кроатани. Вто-
рата колония оцелява по-дълго. Джеймстаун е
основан през 1607 г. К олонията е изложена на
глад, жестокости и лошо управление. Литера-
турата от това време обаче рисува Америка с
топли краски като земя на несметни богатства и
огромни възможности. Разказите за колонизаци-
ята стават известни по целия свят. И сторията на
изследването на Р оънок е грижливо записана от
Томас Хариът в „Кратки и достоверни сведения
за новооткритата земя Върджиния“ (1588).