Лекции по Анатомия и физиология на висшата нервна дейност

Храносмилателна система

Ядърце – обработва рибозомите
Тъкани:
епителна
мускулна
нервна
съединителна
Устройство – дели се на 2 типа:
тръбести – стена, от вътре на вън – 3 слоя, най-вътрешен
паренхиметозни (плътни)
Тръбести :
лигавица
мускулен
Външни – хлабава съединителна тъкан, чрез която ораганизмът ще се закрепи, или серозна обвивка
Сероза – един слой плоски клетки (епителни)
Хлабава съединителна тъкан
Плътни органи – имат скелет, който е изграден от ретикуларна съединителна тъкан, в нея са вмъкнати различно организирани епителни клетки.
Хранопроводен тракт (тръба) – представлява дълга тръба, която започва с устното отверстие и завършва с ануса, по своя ход има и няколко разширения. В този хранопроводен тракт се отварят жлези, в които се намират близко слюнчести жлези, околоушната, подезична и подчелюстната жлеза, които изливат своя секрет в устната кухина.
Черния дроб (hepar) и задстомашната жлеза (pancreas), които се отварят в храносмилателната тръба.
Устна кухина – поема храна, раздробява се хапката, отива в гълтача.
Гълтач – (pharynx) преминава в хранопровода, прекосява цялата гръдна кухина, отваря се в стомаха (ventriculus) и после преминава в тънкото черво.
Дванадесетопръстник – празно и хълбочно черво
Дебело черво – сляпо завършваща торбичка с апендикс (сляпо черво)
Ободно черво
Право черво (rectum)
Коремна кухина - (esophagos)
Устната кухина – ограничава се от горна и долна устна, а в страни - от бузите.
Пространството мужду устните и бузите и двете зъбни редици се нарича преддверие. Срещу втория горен кътник се отваря каналчето на околоушната жлеза.Преддверието съществува само, когато двете зъбни редици са в контакт.
Таван – изграден от твърдо и меко небце.
Твърдо – предните 2/3 и има костна подложка (горна челюст с небцов израстък).
Меко – задните 2/3, представлява лигавична дубликатура, в която се разполагат 4 чифтни мускула и 1 нечифтен.
Границата между носна и устна кухина е твърдото небце.
Напречно набраздени мускули в мекото небце.
Подът на устната кухина – изграден от няколко напречно набраздени мускула, четирите горни подезични мускула.
Устройство на устни и бузи – отвън покрити с кожа, вътре с лигавица.Между кожата и лигавицата – напречно набраздени мускули. Преход между лигавицата и кожа.
Специализирани органи в устната кухина – език и зъби
Зъби – 2 редици , биват постоянни (32 бр.) и млечни (20бр.). Всеки зъб има своя корона, шийка и корен. Резци, кучешки, предни кътници, кътници.
Език – изпълнява различни функции. Има връх, гръбна повърхност, тяло и корен (радекс), чрез който езикът се захваща за подезичната кост. Покрит с лигавица. По гърба на езика се образуват папили (издавания).
Мускули на езика – напречно набраздени. Скелетни и собствени.
Скелетни – започват от черепа (променят положението)
Собствени – в езика (променят положението и формата)
Околоушна жлеза
Подчелюстна жлеза
Подезична жлеза
Слюнка – отделя се птиалин, който започва разграждането на въглехидрати. Съдържа вода, соли, натриев хлорид и др.
Хранителна хапка – навлиза в гълтача, мускулна фиброзна торбичка, която е обърната с дъното нагоре, и заляга към черепната основа. Напред се свързва с носна, устна кухина и гръкляна. Заляга към първите 6 шийни прешлена. От вътре – лигавицата, в носна част е покрита с ресничест епител, характерен за носната кухина. Има движение на храната.
Скелетните мускули – от черепна основа до гълтача, напречно набраздени мускули. Повдигат гълтача. Констриктури, горен, среден и долен – свивачи на гълтача. Той в горната част се свързва със съседното ухо. Храната след това преминава в хранопровода.
Хранопровод (30 см) – разполага се в шийна, гръдна и малко в коремната област. Навлиза в стомаха. Прекосява аортата.Лигавицата образува надлъжни гънки, които се изглаждат, когато храната преминава през хранопровода. Разполагат се жлези. Мускулен слой (гладък) – два подслоя:
Кръгов
Надлъжен
Отвън има хлабава съединителна тъкан. Хранопроводът преминава през специалне отвор на диафрагмата. Плосък мускул, разделя коремната от гръдната кухина. Хранопроводната тръба има торбовидно разширение – кордие – място, където навлиза, дъно, тяло и изходяща част пилор.
Стомах – има две повърхности:
Предна и задна
Лява и дясна изрезка
Стена – от лигавица, мускулатура, серозна обвивка. Няколко гънки в малката кривина. Епителът е еднороден цилиндричен. Тънкото и дебелото черво са покрити с такъв епител. Разполагат се прости тръбести жлези, които отделят стомашния сок.
Гладък мускулен подслой – косвено свързани влакна, кръгов, надлъжен. Храната в стомаха се задържа от 2 до 4 часа, подлага се на стомашните ферменти. Съдържа пепсиноген, фермент, който разгражда белтъците на пептиди и солна киселина. След това на порции се обработва в свинктера, който пропуска храната в тънкото черво. В стомаха се извършва и всмукване на вода, алкохол, лекарства и др.
Тънко черво (5-7м) – начална част (дванадесетопръстник), обхваща главата на задстомашна жлеза, после празна черва и хълбочна черва. Образува множество гънки. Функции:
Отделяне на чревен сок, съдържащ ферменти – пептидазия, амилазия, лимбазия, разграждат до прости съединения.Структури – чревни жлези – всмукване на съединения (резорбция). Приспособителни механизми са лигавицата.В лигавицата – просто тръбести жлези.
Прости съединения, трябва да бъдат всмукани, осъществява се посредством чревни власинки – пръстовидни издавания на лигавицата , които са покрити с 1 ред цилиндрични резорбиращи клетки. В основата на чревните власинки се отварят чревни жлези.
Мускулен слой – циркуларен и надлъжен мускулен слой. Отвън е покрит със серозна обвивка.
В дванадесетопръстника има още един вид жлези – те отделят натриев бикарбонат, за неутрализиране на киселото стомашно съдържание.
Дебело черво – обхваща тънкото черво.
Ободно черво – напречна, низходяща сигмовидна, възходяща част.
Право черво - вскумкване на вода в дебелото черво. Жлези, които да отделят слузен секрет. Под действието на микроорганизми – образуват се витаминни групи – има един ред цилиндрични клетки, отделящи слузен секрет, за да се слепят частички и да бъдат изхвърлени. Има два слоя, външен събран в 3 линии (темии). Останалата чат от стената оформя издувания. От вътре всяко едно издуване е маркирано с клапи. Мастни висулки по външната повърхност на дебелото черво. Това са четири анатомични разлики между тънкото и дебелото червно. Хистологичната разлика е, че няма чревни власинки.
Черен дроб – най-голяма храносмилателна, жлеза, разполага се в коремната кухина, в дясното потребие, под десния купол на диафрагмата. Има 2 повърхности :
Изпъкнала гладка, заоблена – обърната към диафрагмата
Неравна – вътрешна, насочена към останалите коремни органи.
Диафрагмената повърхност разделя със серповидна връзка черния дроб на два асиметрични дяла – десен и ляв. По вътрешната повърхност има 2 бразди, които са в предно – задна (дясна и лява) посока. В предната част на дясната има ямка – жлъчен мехур, в задната част на браздата заляга долната куха вена. Лява бразда – в нея се намират остатъци от закорнялите през ембрионалния живот кръвоносни съдове. Двете бразди се свързват по между си чрез напречно разположена бразда – т.н. входна врата на черния дроб. Намират се 3 съда – 2 влизат и 1 излиза.
Влиза – Вратната вена (vena porte), която внася функционална венозна кръв.Това е венозна кръв, която е богата на хранителни вещества. Вратната вена събира венозната кръв от всички нечифтни коремни органи (стомах, тънко и дебело черво,задстомашна жлеза, далак).
Излиза – общи чернодробен канал, който изнася жлъчката, която се сентезира в чернодробните клетки.
Жлъчка – съдържа жлъчни соли, жлъчни киселини, вода, пигменти. Жлъчният сок подпомага смилането на липидите.
Устройство – най-малката структура и функционална единица – чернодробно делче. Има около 800 чернодробни делчета. Делчето има форма на шестостенна пирамида. Има централна вена.Чернодробните клетки са радиално разположени над централната вена, те са повлекла от клетки. Всяко едно делче е оплетено от всички страни от кръвоносни съдове, които са клонове на чернодробна артерия и на вратната вена. Кръвта от тези два съда, които оплитат делчетата се излива в синусоиди (разширени капиляри), които се намират между чернодробните клетки. Там става смесване на венозната и артериалната кръв. Вливат се в централната вена само като венозна кръв. Централните вени на съседни делчета се обединяват в по-големи кръвоносни съдове и чрез чернодробните вени, венозната кръв се изнася и се влива в долната куха вена.
Чифтни коремни органи – яйчници, тестиси, бъбреци, надбъбречни жлези. Долна куха вена събира тази кръв. Намира се на нивото на четвърти поясен прешлен. Събира се от долните крайници и от органите на таза в двете общи хълбочни вени. Притоци, които водят начало от вените от яйчници, тестиси, бъбреци и надбъбречни жлези. Долна куха вена преминава през диафрагмата, влиза в дясно предсърдие.
Функции: Образуване на белтъци, монозахариди, липидна обмяна, синтез на витамин А и С, образуване на жлъчка, дезинтоксикация на вещества, преработване на хемоглобина, образуване на специални белтъци, които имат отношение към съсирване на кръвта.
Задстомашна жлеза (pancreas) – в коремната кухина, заляга към задната коремна стена, притежава глава, тяло и опашка.
Глава – обхваната от дванадесетопръстника.
Опашка – достига до далака, по дължината й преминава задстомашният канал (жлеза). Състои се от външна и вътрешна секреция.
Съдържа секреторни структури – ацини.Изградени от един ред цилиндрични клетки, техните каналчета се отварят в общия канал. Външно секреторна част на Панкреаса (ацини)– произвеждат ферменти (пептидазии, амилазии, липазии). Допълва и подпомага смилането на храната в тънкото черво. Между ацините се разполага вътрешна секреторна част – Лангерхансови острови. Струпване на клетките в острови, които образуват хормони и ги отделят в кръвта.Това са жлези без отводни канали. Клетките делим на – А, В, РР, D.
Клетки А – 25% от клетъчния състава на Лангерхансови острови и отделят глюкагон. Клетки В – 75% от клетъчното съдържание и отделят инсулин.
Инсулин – спомага за навлизане на глюкоза в клетките и нейната използваемост.
Горна куха вена – от мозъка и от органи по лицето, от шията и горни крайници. Тези съдове се събират и така се формира вената – дясно предсърдие.
Пентомеон – серозна обвивка, покрива отвътре коремната стена и на няколко места се прехвърля върху коремните органи и образува тяхната серозна обвивка. В зависимост от това дали са обхванати от всички страни се разделят на интрапериториално разположени органи:
Ретропериториални (от 1 страна обвити)
Мезопериториални (от 3 страни обвити)
Екстрапериториални

Сърдечно – съдови системи

Сърце (core) – разполага се в гръдната кухина, в средостение. 1/3 от сърцето е разположена в дясно,