Лекции по Антропология

Предмет, задачи, раздели и методи на антропологията.

Предмет – неин предмет са вариациите в биологичния тип на човека във времето и в пространството. Човекът е био-социално същество и затова антропологията се отличава от другите социално-исторически науки за човека като археология и етнография. Археологията изучава историята на човека по веществени данни. Етнографията се занимава с културата и с бита на съвременните народи и с историята на тяхното разселване.
Задача на антропологията е да проследи процесите на преход от биологичните закономерности в развитието на човека към социалните.
Раздели – класическите раздели са три :
Антропогенез – изучава произхода и еволюцията на човека, разглежда в сравнителен план неговата морфология, изучава и историята на образуване на човешките общества. Този раздел включва т.н. приматология ( изучава съвременните и изкопаеми примати) ; еволюционна анатомия на човека ( развитието на неговите органи, системи еволюционно); палеоантропология (изучава изкопаемите човешки форми).
Морфология ! – изучава разстежа и развитието на организмите, факторите и закономерностите на развитието на човека; конституционалните типове; физическото развитие; телесните пропорции; полов диморфизъм;
Расология – формирането на расите; расообразуващите фактори; расовия състав на народите и др.
Тези три раздела са взаимно свързани. Съвременната анатропология включва и нови раздели като физиологична антропология; екологична антропология; антропогенетика (генетика на човека); одонтология( наука за зъбите).
Методи – включват две групи
Приложими на живия човек – антропологичните методи са два вида: измерителни (антропометрични – ръст, тегло, обиколки и т.н. ) и описателни (антропоскопични – описателни цвят на коса, форма на носа и т.н. ).
Приложими на костни останки - (кост – ос ; ребро – кост вторите са на латински).
Има няколко вида : остеометрични ( за определяне на пол, ръст и т.н.) и остеоскопични . В свъремието се използват и биохичмични, статистически методи, молекулярни методи. Атропологията днес не е чиста дисциплина.
Един от методите в антропологията е дерматоглифика. Тя изучава релефа на пръсти, длани и ходило. Пръстовите отпечатъци са генетично детерминирани. Непцовията отпечатък е по-надежден от пръстовите.
Направленията на дерматоглификата са : етническа дерматоглифика (изучава причините за изменение на изображенията при различни раси и народи); генетична дерматоглифика ( изучава механизмите на предаване на изображението); клинична (изучава дерматоглифичните изменения при различни заболявание като хромозомни аномалии)

Място на човека в природата

Съществуват различни подходи за опознаване на човешкото минало. Най-общо те се разделят на: религиозен подход (креационизъм) ; философски подход (глобален еволюционизъм) и научен подход ( еволюционна теория).
Религиозен - Мисълта за сътворението на човека като висше същество се основава на различни митове, които са различни при различните народи и са в основата на трите световни религии. Съвременният християнски креационизъм , признава морфологичната еволюция на човека, но се отхвърля еволюцията на душата.
В античността се заражда мисълта за това, че целият свят е единна система, която с е развива по общи закони. Човек и цялата вселена се развиват по един общ природен закон (глобален еволюционизъм). Привържениците му считат, че венец на еволюцията на материята(космогенеза) се явява антропогенеза (появата на човека ).
Мисълта за произхода на човека от примати е възникнала спонтанно още при примитивните народи, но става научна в по-ново време. Днес в науката се приема т.н. синтетична теория за еволюцията, която се основава на естествения подбор и на данни от съвременната генетика. Съвременната наука (за място на човека) определя така мястото на човека:
Клас млекопитаещи
Разред примати
Подразред човекоподобни
Секция тесноноси (низши и висши)
Надсемесйтво висши тесноноси
Семейство човеци (хоминиде)
Род хомо (човек)
Вид разумен (сапиенс)
Доказателства за това, че човек принадлежи към клас млекопитаещи :
Морфологични доказателства
Космената покривка на тялото, макар и редуцирана.
Наличие на потни и масни жлези в кожата
Топографското положение на гръкляна ( той е сонсовен гласообразуващ орган в горната тръба)
Наличие на две зъбни поколения.
Безядрени еретроцити (кръвни клетки)
наличие на три слухови костици (чукче, наковалня, стреме); --наличие на външно ухо; оформени устни; млечни жлези , снабдени със зърна; плацента
Има и физиологични доказателства :
Постоянна телесна температура
Живо раждане
Кърмене
Сходни, близки срокове на износване на плода
За родство на човека с животните говорят и т.н рудиментарни органи( закърнели органи) и атавизма( силно развит рудимент).
Рудиментарни са : мъдреци, апендикс, опашни прешлени.
Атавистични са хиперокосменост, повече от две млечни жлези и т.н.

Особености в биологията на човека.

Съществува сходство по редица признаци на човека с човекоподобните примати (особено африкански). В същото време човекът е уникално същество и някои негови свойства като екологично превъзходство (може да се адаптира във всякаква среда) и способност целенасочено да изменя обкръжаващата среда, отсъстват при животните.
Висшите човекоподобни в развитието си вървят в две направления/ клона/ посоки :
понгиден и води до свъременните човекоподобни примати.
Хоминиден и води до появата на човек от свъременен вид.
В дългия процес на антропогенез възникват редица отличия, които отделят човека като правовървящ примат от лазещите по дърветата примати. Тези отличия са :
Признаци на адаптация към изправен вървеж (бипедиа) отнасят се до изправянето на човек на два крака.
Вертикално туловище и шия
Разширeна форма на таза
Двойна S-образна извивка на гръбнака (изкривяанията са сколиози)
Силно развити мускули на долния крайник и др.
Признаци, свързани с горния крайник (ръка) :
Относително малка дължина на ръката
Увеличена подвижност и здравина на китката
Развитие на мускули, които противопоставят първия пръст на останалите пръсти
Развитие на мускули, които осигуряват ротация на ръката.
Развитие на мозъчни отдели(части), които осигуряват движенията.
Признаци на прогрес в развитието на мозъка (мозък).
Увеличение на размерите на мозъка.
Силно развити на новата кора и на асоциативните зони.
Развитие на центрове на речта.
Богатство на синапси.
Признаци в строежа на гръкляна , свързани с речта:
Изменение в топографията.
Развитие на гласов мускул.
Специфични признаци на черепа и зъбите:
Намаляване на лицевия отдел на черепа в сравнение с мозъчния.
Намаляване размерите на долна челюст.
Изправяне на лицевия профил (според лицевия профил лицата биват: ортогнато лице при човек от съвременен тип и прогнато лице).
Намаление размерите на кучешките зъби.
Редукция на космената покривка на тялото (белег, който показва , че човек принадлежи към клас млекопитаещи):
Специфично разпределени на космената покривка.
Оредяване и скъсяване на космената покривка.
Загубване на терморегулаторните функции на космената покривка.

Основни етапи в еволюцията на човека

На базата на палеоантропологията, археологията и геологията се отделят 4 основни стадия в развитието на човека:
Предчовек (параантроп / австралопитек);
Най-древен човек – притекантроп (архантроп);
Древен човек - палеоантроп ( неандерталец);
Човек от съвременен тип – неоантроп (кроманьонец);
Четирите стадия можем да разделим на два етапа : етап на развиващи се човеци ( от 1 до 3 ) и етап на съвременен човек( 4 )
Хоминидният клон в развитието еволюира в направление на адаптация към наземна форма на живот (живот по земята), изправен вървеж, освобождаване на предните крайници от опорна и двигателна функция, към загубване на хватателната функция на ходилото, към бурно развитие на главния мозък, към поява на брадичкова изпъкналост.
Счита се, че всичко това е станало преди 8 - 6 мил. години и австралопитекът е един от първите стадии в човешката еволюция. Живял е преди 7 – 1 мил. години. Условни се разделя на 3 различни по морфология и последователно сменящи се във времето групи:
Ранни австралопитеци – живели от 7 до 4 мил години. Предоплагаем ръст – 1 м.
Правовървящи.
Мозък като на шимпанзе.
Строеж на ръката, показващ способност за лазене по дървета.
Грацилни австралопитеци
Предполагаем ръст от 105 до 150 см.
Мозъчен обем 380-450 кб. См.
По-малко архаични черти от ранните австраопитеци
Масивни австралопитеци – тя е най-специализираната група от 2,5 до 1 мил години
Повишена масивност на черепа.
Ръст 150-160 см.
Тегло от 50 до 70/80 кг.
Мозъчен обем от 400 до 550 кб.см.
Растителноядни.
Измират преди 1 мил. години
Хомохабилис - преди 1 мил години са намерени останки от хомохабилис (сръчен човек).
ПО редица признаци той превъзхожда австралопитека :
Мозъчен обем от 650 до 700 кб см.
Развитие на първия пръст на ръката, което говори, че това потвърждава статуса на хабилиса като творец на първите каменни оръдия (олдовайска култура)
Питекантропа.
Живял е преди 1,8 мил год. до 200 хил. години.
Тук се отнася явайски човек; хайделбергски човек и китайски човек.
Предполагаем ръст 160 – 170 см.
Мозъчен обем около 750 до 1350 куб.см
В мозъка се развиват части за регулация на сложни движения и речта.
Развива се и зоната на Бернике за теменно-слепоочния дял за разбиране на речта.
Културата е ашелска, което значи, че са изработвани оръдия от устойчив тип.
Палелоантроп (неандерталец)- те са били най-близо до човек от съвременен тип.Живели са 350 – 30 хил години. Групата се Алексеев ги класифицира в 4 групи:
Европейска – в нея има 3 подгрупи : най-ранни неандерталци; ранни и късни преди 70 до 50 хил.год. При късните пропорциите са като на ескимосите.
Африканска
Палестинска
Предно-азиатска група
Средния ръст е 150-160 см.
По-къси предмишниц и подбедрица в сравнение с мишница и бедро.
Ръка мощна и силна, но по-малко ловка.
Мозъчен обем от 1200 до 1500 куб.см , но с недоразвити отдели, контролиращи висшите психични функции.
Културата е мустерска та, ( изработвал е оръдията, имам е технически познания)
Неандерталците са първите, които са погребвали своите умрели съплеменници, при което са спазвали определени ритуали ( по отношение на позата ), което говори, че са имали някакво отношение към живота и смъртта. При тях има и зачатък на изкуство ( прости орнаменти форми по кости). Еволюционната съдба на неандерталеца е неясна. Изказани са следните хипотези:
Пълна трансформация на неандерталеца в сапиенс.
Пълно унищожаване на неандерталеца от сапиенса с извъневропейски прозход.
Метисация(смесване) на двата варианта. Тя е най-приемливата и се доказва генетично при съвременните методи.
Пълна замяна на неандерталеца с хомосапиенс в Европа е станало пре