Лекции по Архивистика

11.Определение на понятието “архивистика”
Архивистика — комплексна научна дисциплина, изучаваща и разработваща теоретичните, правните и методичните въпроси на архиАрхивистика — комплексна научна дисциплина, изучаваща и разработваща теоретичните, правните и методичните въпроси на архивното дело и неговата история.

Съставни компоненти на архивознанието
с
е
явяват редица специални ди
с
циплини:

Арх
ССъставни компоненти на архивознанието се явяват ре
дица специални дисциплини:

Архивна теория и методик
а –разработва принципите и методите на подбор и организация на

архивните документи, системата на научно-справочен апарат къ
м тя
х, формите и
методите на използването им.
История и организация на а
р
хивното
ААрхивна теория и методика –разработва принципите и методите на подбор и
ор
г
анизация на ар
хи
вните документи, системата на научно-справочен апарат към тях, формите и методите на използването им.
История и организация на архивното дело (Архивология)-изучава възникването, развитието и организацията на архивите.
И
з
следва всички аспе
кти на документирането на човешкия опит.

Археография - научна дисциплина, изучаваща документалните публикации и разработваща принципит
е
,
Документ — материален обект, който се използва за закрепването и съхраняването върху него на речева, звукова или изобразителна информация, включително и в преобразуван вид, и с реквизити, позволяващи нейното идентифициране; най-малката интелектуална единица в архива.

Архивен документ — документ излязъл от оперативно използване и предаден в архив.

Архив
Терминът «архив» (лат. archivum от гр. archaios — стар, древен, или arche — властвам, управлявам) започва да се използва още п
р
е
з класическия период в Древна Гърция.

В съответствие със статута и конкрет
н
ите функции на най-ранните
архиви този термин първоначално има две значения:

сбирка от юридически и административни актове.

място или сграда, където целенасочено се събират и съхраняват такив
а документи.

През средновековието тези значения се
запазват, тъй като организацията на архивите не се променя. Съ
с
създаването на националните архивни учреждения в отделните
евро
пейски държа
ви през периода от края на XVIII в. до началото на XX в.
,
тер
ААрхивен документ — документ излязъл от оперативно използване и предаден в ар
хи
в
.

Архив
Терминът «архив» (лат. archivum от гр. archaios — стар, древен, или arche — властвам, управлявам) започва да се използва още през класическия период в Древна Гъ
р
ц
ия.

В съо
Архив
Терминът «архив» (лат. archivum от гр. archaios — стар, древен, или arch
e

«Архиви — 1. Съвкупност от документи, съхранявани от тези, които са ги създали, или техни наследници, заради архивната им стойност; 2. Институцията, отговорна за получаването, обработването, описанието и съхранението на архивите; 3. Сграда или част от сграда, в която се съхраняват архивите HYPERLINK "http://www.electronic-library.org/books/Book%200014
.h
t
ml" \l "a0004" \t "_parent"

3. При
н
ц
ипи и метод
и на архивознанието
Научната основа на съвременното архивознание, представлява йерархическа система от принципи, научни методи и различни пр
и
з
наци, характеризиращи отделните етапи на работата със документа.
А)Принципи
П
ринцип на историзма – пред
полага задълбочено изучаване на документите, отчитащо особеностите на конкретната историческа обстановка, в която те са възникнали.Използва се при решаванео на всички о
сновни въпроси на архивознанието, а поради приложния
му характер и при всички основни архивни дейности.

Принцип н
а
всестранност – изисква многоаспектно изучаване на документи
те,
всестранно,
а не поединично.
Принцип на комплексна оценка – предполг
а
изучаването на документите не като единичен факт, а като съставна част на комплек
си
т
е, в които те
са
се образували или се съхраняват.

Принцип на социално-политичска неутралност – изисква изучаване и подбор на документите, отразяващи живота във всичките му проявления, независимо от политическата конюнктура или социа
л
н
ите пристрастия.
Б) Методи
Като комлексна научна дисциплина архивознанието се опира на всички научни методи. Сформирани на базата на принципите и са кон
к
р
Извороведски анализ – дава възможност за изучаване на вътрешните и външни особености на документа.

4. Основни понятия
Документиране — отразяване в документи на събитията, фактите и процесите от действителността и интелектуалната дейност на човека.

Документооборот — движение на документите в институциите и организациите от момента на тяхното създаван
е
и
получаване до завършване н
а
изпълнен
4
4
.
Основни по
нятия
Документиране — отразяване в документи на събитията, фаДокументиране — отразяване в документи на събитията, фактите и процесите от дей
с
т
вителността и интелектуалната дейност на човека.

Документооборот — движени
е
на документите в институц
иите и организациите от момента на тяхното създаване и получаване до завършване на изпълнението, изпращането на адресат или предаването им в архив.

Архивиране — предав
ане на документите от деловодството в архива на учре
ждението и от архива на учреждението в държавен архив
Архивен
д
окумент — документ излязъл от оперативно използване и п
ДДок
умен
тооборот — д
вижение на документите в институциите и организациите от

момента на тяхното създаване и получаване до завършване на изпълнението, изпращане
то

на адресат или
п
редаването им в архив.

Фонд —
всички документи, независимо от формата и носителя на информация, възникнали по естествен път и/или натрупани и използвани от определен
и

Архивна колекция — приравнена към архивния фонд класификационна и отчетна единица в архивите, съставена от документи с различен произход, свързани по тема, вид и др.
Национален архивен фонд
Чл. 2. Националният архивен фонд се създава за осигуряване с документална информация управлението на държавата, развитието на науката и културата и защитата на пр
ав
а
та и законните интереси на
г
ражданите.
Чл. 3. Наци
оналният архивен фонд е постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото.
Чл. 4.

(
1) Националният архивен фонд се попълва със:
1. определените за постоянно з
а
пазване документи, създаде
ни от дейносНационален архивен фонд
Чл. 2. Националният архивен фонд се създава за осигуряване с документалнаЧл. 2. Националният архивен фонд се създава за осигуряване
с документална информация управлението на държавата
, развитието на науката и културата и защитата на правата и за
к
онните интереси на гражданите.
фон
д е постоянн
о попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи

материалния и духовния живот на обществото.
Чл. 4. (1) Националният архивен фонд
се

попълва със:
1.
определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции и други юридически и физически лица независимо от времето, носителя, начина на създаване, мястото на съхраняв
а
н
е и формата на соб
ственост;
2. документи или с копия на документи за историята на България, получени от чуждестранни архиви и от други чуждестранни юриди
ч
е
“Нашето архивно дело, трябва да признаем това, е все още в стадия на чисто практическите занимания. Теоретическите проблеми като че ли не съществуват за нас: върху тях почти не е писано в нашата научна и общодостъпна книжнина или пък съществуват само случайни и общи приноси. “

“Една голяма задача от първостепенно значение си остава създаването на наро
чн
о
българско архивно законода
т
елство. Същ
е
с
твуващото д
осега законодателство, доколкото се отнася до архивното дело, е напълно незадоволително.”
“...има един въпрос, чието разрешение изглежда веч
е

напълно назряло: това е въпросът за създаването на Български държавен архив.

Още твърде отдавна е изтък
ната цялата нужда от създаването на този Български държавен архив, като «паметник на българската държава», като «институт за концентриране на държавната мисъл» — «само
след създаването на който държавата ще встъпи в пътя
на своя съзнателен национален живот».”
“Но даже и без да бъ
д
е извършена анкета върху нашите архиви, за да се установи те
хния
т брой, съст
ав и съдържание, както и тяхната организация, не е трудн
о
да си дадем един общ отговор: състояние
““Една голяма задача от първостепенно зна
че
н
ие си остава с
ъз
даването на нарочно българско архивно законодателство. Съществуващото досега законодателство, доколкото се отнася до архивното дело, е напълно незадоволително.”
“...има един въпрос, чието разрешение изглежда вече напъл
н
о
назряло: това е в
ъпросът за създаването на Български държавен архив. Още твърде отдавна е изтъкната цялата нужда от създаването на този Български държаве
н

Част седма: глава 7. Обръща внимание на аудио-визуалните архиви, които ще бъдат изключително важни в контекста на новите мултимедийни възможности на национално и европейско ниво; спазването на резолюцията на Съвета от 24 ноември 2003 г. (Официален журнал на Европейските общности С295/5 от 5. 12. 2003 г.).

Част осма: съдържа четири анекса, както следва
:
1
) списък на националните ек
с
перти и пре
д
с
тавителите
на институциите и органите на ЕС, допринесли за изработването на Доклада; 2) други експерти, подпомогнали разработването на Доклада; 3) спис
ъ
к
на предложените конкретни действия и бъдещи насоки: разширяване на архивнот
о
сътрудничество в Европа;
4) списък на акронимите и съкращенията

Връзки на теоретичната архивистика с други науки и научни дисциплини.
Архивознанието и специалните исторически дисциплини
I.
Връзки на теоретичната архивистика с други науки и

Регистрирайте се за пълен достъп

Лекции по Архивистика

Описание

0 коментара