Лекции по Детско-юношеска психология

Това е междинен вариант на учебника!
В този вариант непрекъснато се внасят промени.
За да сте сигурни, че имате последния вариант, моля, свалете го една седмица преди използването му.
Детско-юношеска психология
СЪДЪРЖАНИЕ
Задачи, предмет, цел и методи на детско-юношеската психология
Задачи, които хората се стремят да решат' чрез детско-юношеската психология
Предмет на детско-юношеската психология
Цел на детско-юношеската психология
Методи на детско-юношеската психология
Същност на детството
Детството като период (част) от човешкия живот, необходим за развитие на психиката
Развитието на психиката като увеличаване на нейната адаптивност
Психиката като главен адаптивен механизъм на животните и човека (запазващ съществуването им). Еластичност и пластичност на психиката. Конструирането и управлението на поведението на индивида - същност на адаптивността на психиката
Промяна на големините и съотношението между еластичността и пластичността на психиката по време на живота. Адаптивност на отделните полове и адаптивност на биологичния вид като цяло
Разлика и сходство между отделните хора по отношение на главните качества на психиката им. Относителна и абсолютна големина на еластичността и пластичността на психиката, и на съотношението между тях
Колебателно увеличаване на големините на еластичността и пластичността на психиката и промяна на съотношението между тях по време на детството чрез многократно редуване на последователни периоди, в едните от които се увеличава предимно пластичността (т.е. променливостта на психиката от въздействията на околната среда върху нея), а в другите - предимно на еластичността психиката (т.е. променливостта на околната среда от въздействията на психиката върху нея).
Възрастова периодизация (периодичност)на психичното развитие
Възрастовата периодизация като описание на неравномерното развитие на психиката чрез последователна смяна на различни периоди в развитието, началото и краят на всеки от които са закрепени от еволюцията в генетичната програма на човека.
Различна по вид и големина обучаемост във всеки отделен период от детството: (1) обучаемост за подредбата на околната среда (т.е. обучаемост за "знания"), и (2) обучаемост за подреждане на околната среда чрез поведението (т.е. обучаемост за "умения и навици")
Преобладаващ стремеж (подтик, емоционалност), причиняващ извършване на преобладаващо поведение, типично (т.е. сходно) за всеки отделен период, но различаващо се в различните периоди от детството. Развитието като последователност от сензитивни периоди.
Вътрешни и външни граници между периодите. Цикличност (колебателност) на развитието на психиката.
Съответствие между развитието на психиката и развитието на физиологията по време на детството. Колебателна промяна на физиологията, съвпадаща с колебателната промяна на психиката
По-продължителното детство на човека в сравнение с другите биологични видове, и непрекъснатото му удължаване (със всяко следващо поколение хора), причинено от натиска на експоненциално увеличаващата се скорост на промяната на околната среда върху психиката и биологията на хората
Продължителността на детството като следствие от екологичната ниша, към която се приспособява биологичният вид
Удължаване на детството като следствие от интензивното разширяване на екологичната ниша на човека
Удължаването на детството като следствие от екстензивното разширяване на екологичната ниша. Запълване и препълване на екологичната ниша на човека.
Поява на психиката в иидивидуалиото развитие
Развитие на психиката през първата година от живота
Адаптивна същност на промените в психиката през първата година от живота
Развитие на възприемането на обектите от околната среда.
Развитие на емоциите
Развитие на паметта и мисленето - съхраняване, подреждане и възпроизвеждане на психичните образи.
Развитие на психиката през втората и третата година от живота
5.1 .Адаптивна същност на промените в психиката през втората и третата година от живота
Усвояване на социалната среда.
Развитие на мисленето в ранна възраст.
Поява на съзнанието
Развитие на психиката от четвъртата година до постъпване в училище
Адаптивна същност на промените в психиката в предучилищна възраст
Развитие на мисленето в предучилищна възраст.
Развитие на познавателния интерес в предучилищна възраст
Развитие на психиката в начална училищна възраст
Адаптивна същност на промените в психиката в начална училищна възраст
Развитие на мисленето в начална училищна възраст.
Отклонения от типичното поведение в начална училищна възраст
Развитие на психиката в юношеска възраст
Адаптивна същност на промените в психиката през юношеска възраст
Изграждане на качества на психиката, адаптиращи младия човек към социалната
среда
Задачи, предмет, цел и методи на детско-юношеската психология
Задачи, които хората се стремят да решат чрез детско- юношеската психология
Качествата на човешката психика, които дават възможност на човек успешно да съществува в своята среда, се изграждат дълго (в продължение на десетилетия - 25-30 години), и този период заема голяма част от индивидуалния живот (около една трета част от неговата продължителност).
В това отношение човешката психика силно се различава от психиката на животните. Например, при най-близките (еволюционно) до човека животни (шимпанзе, горила, орангутан) необходимите за съществуването им качества на психиката се изграждат около три пъти по-бързо (за около 7-9 години), а тяхното изграждане заема не повече от една пета част от индивидуалния им живот.
При по-отдалечените (еволюционно) биологични видове това съотношение се променя още повече: при птиците изграждането на необходимите за съществуване качества на психиката продължава не повече от една десета част от индивидуалния живот (няколко месеца от живота, който продължава няколко години), при рибите - няколко седмици, а психиката на повечето от насекомите притежава необходимите за съществуването им качества секунди след началото на индивидуалния живот.
Ето защо развитието на човешката психика зависи в много по-голяма степен, отколкото развитието на психиката на животните, от адаптацията й към конкретната околна среда, заобикаляща индивида по време на неговия живот.
Голямото влияние на околната среда върху качествата на психиката (в това число и върху нейната адаптивност), и продължителността на това влияние (като абсолютна и относителна част от живота), насочват хората към идеята за организиране (въздействие, управление) на околната среда, заобикаляща развиващия се индивид по такъв начин, че в психиката му да се изградят качества, увеличаващи нейната адаптивност. Това е задачата на педагогиката.
Съдействието (помощта) от околните хора за изграждането на адаптивни качествата на психиката на развиващия се индивид, изисква знания за същността на тези качества и за правилата на тяхната промяна в резултат на променящата се околна среда. Намирането на тези знания е задачата на детско-юношеската психология.
Задачата на детската психология е много значима (важна), тъй като първата част от живота на всеки човек, продължаваща десетилетия, е закрепена от природата (чрез еволюцията) за изграждане на адаптивни качества на психиката, съответстващи на конкретната околна среда - това е
периодът, през който по-старото поколение отглежда и възпитава следващото поколение.
По-възрастното поколение организира околната среда на по-младото поколение, а обществото като цяло полага огромни усилия за това - чрез изграждане и поддържане на семейни групи, и на образователна система (учебни и възпитателни институции - детски ясли, градини, училища, колежи, университети), целта на която е изграждането на адаптивни качества в психиката на следващото поколение. Животът на огромна част от възрастното поколение (учители, преподаватели, социални работници, администратори) е посветен на отглеждането, обучението и възпитанието на следващото поколение, поради което всеки един от тези хора използва в своята ежедневна работа знания за развитието на психиката в детско-юношеска възраст, т.е. използва детско-юношеската психология.
Нещо повече, хората се стремят да увеличат и задълбочат знанията си за детско-юношеската психика като правят големи усилия за наблюдаване и описание на нейната същност и правила на промяна (в десетки хиляди книги и периодични списания), и чрез експериментално преподреждане на околната среда с цел изясняване последствията от подредбата и промяната на околната среда върху появата на едни или други качества на психиката. Важността на детската психология (като съвкупност от знания) произтича от факта, че тя е главното средство, чрез което предшестващото поколение съдейства за оптималното развитие на психиката на следващото поколение.
Предмет на детско-юношеската психология
Предметът на всеки раздел от човешките знания е някаква природна реалност, която хората се стремят да опишат, т.е. да намерят знания за нея, да я опознаят.
Предметът на психологията е психиката.
Предметът на детско-юношеската психология е област (част) от предмета на психологията, а по-точно областта, представляваща промените на психиката, които настъпват в нея в детско-юношеската възраст.
Човешката психика, която е предмет на психологията, и нейните промени с възрастта, които са предмет на детско-юношеската психология, е съвкупност от множество отделни психични реалности - отделните психики на отделните хора, всяка от които се променя по конкретен отделен начин с промяната на възрастта на отделния човек. Предметът на психологията обаче (а така също и предметът на детско-юношеската психология) е сходството между психиките на хората, а не на разликата между отделни от тях. Поради това предмет на психологията (в това число и на детско-юношеската психология) не са всички качества на отделните психики, а само на онези качества от тях, които са валидни (в смисъл срещат се, съществуват, има ги) при психиките на всички хора (или поне на значителна част от тях). Ето защо, предметът на детско-юношеската психология е сходството (еднаквото, повторението) между промяната на качествата на психиката на отделните хора, причинена от (или свързана по някакъв начин с) промяната на тяхната календарна възраст. Т.е. предметът на детско-юношеската психология са правилата на промяната на психиката с възрастта.
Човешката психика сама по себе си е механизъм за издирване на правила (сходства) в реалността. Психологията, като област от човешките знания, и следователно като част от човешката психика, също е механизъм за издирване на правила: на правилата, чрез които психиката намира правила в реалността. Т.е. същността на психологията (в това число и на детско-юношеската психология) е намирането на правила за правилата за намиране на правила.
Цел на детско-юношеската психология
Целта на детско-юношеската психология (а по-точно целта на хората, които издирват знанията за промяната на психиката с възрастта), естествено, е да опише своя предмет по такъв начин, че това описание да може да бъде използвано по-късно от човека, който го е направил (или от други хора) за разрешаване на някаква задача (т.е. справяне с някаква трудност), която обикновено е изграждане на някакво качество в психиката на друг човек чрез подходящо за тази цел подреждане на обектите в заобикалящата го среда.
Ето защо резултатът от достигането на целта на детско-юношеската психология, е описание на издирените от нея правила, по които се променя психиката с течение на времето.
Методи на детско-юношеската психология
Психологията осъществява своята цел чрез методи (т.е. начини) за издирване на правила (т.е. сходства) в промяната на психиката. Сходствата (т.е. правилата), валидни за всяка природна реалност (в това число и за психиката), и могат да бъдат намерени единствено чрез сравняване на различните отделни обекти, образуващи тази реалност.
Реалността "човешка психика" е съвкупност от множество психики на отделните хора, поради което правилата, валидни за това множество, могат да бъдат намерени единствено чрез сравняване на отделните негови компоненти
това са различните психики на отдел