Лекции по Дидактика ПУ

Обект, предмет, структура, функции, цели и принципи на дидактиката. Статут на дидактиката като наука

1. Дидактиката като наука
Терминът "дидактика" произлиза от старогръцките думи "дидаско", която означава обучавам, наставлява и "дидаскалия" - обучение. Следователно дидактиката е наука за образованието и обучението.
Както всяка друга наука и дидактиката отговаря на следните изисквания:
- има свой обект и предмет, т. е. събития, които изследва:
-притежава методи за изследване на предметната си област
- има свой категориално-понятиен апарат
- принципи
- наличие на изведени закономерности на явленията, събитията, които изследва:
- идеи и прогнози за бъдещото изменение на предметната и област -открояване на по-важните нерешени проблеми и наличие на хипотези
за тяхното решаване
2. Обект на дидактиката
Това e съвкупността от преднамерено организираните, целенасочени, институционализирани събития училищното обучение и образование. Тези събития са обект на изследване и от много други науки сред които са: психологията, образователната тестология, мениджмънтът на образованието, квалитологията на образованието, социологията и др. поради което се дефинира предметът на дидактиката.

3. Предмет на дидактиката
Той може да се дефинира по два различни начина:
*Първият се отнася до класическото обучение лице в лице .Предмет на училищната дидактика са преподаването и ученето с техните взаимоотношения в контекста на училищното обучение лице в лице. Общата училищна дидактика е наука за повтарящите се сходни елементи, събития, конструкти, отношения взаимодействия и свойства предимно в институционализираното училищно обучение.
* Втората дефиниция се отнася до модерните форми на обучение - Дистанционно обучение, компютърне базирано обучение, телеобучението и др. ,където преподаването от учителя или изцяло липсва, или присъства като посредник, консултант, контрольор и т. н. Когато преподаването липсва или присъства индиректно предмет на дидактиката е ученето на ученика като функция от взаимодействиете на ученика с електронни и аудиовизуални носители на информация (Е-обучение) с или без посредническите функции на преподаването.

4. Структура на дидактиката
Предикативна дидактика - съвкупност от изказвания за обекта, предмета, структурата, принципите, функциите и целите й
Тезаурус (език) на дидактиката - терминологичен, понятиен и категориален апарат (корпус);
Телеономична дидактика- отнася се за конкретни цели на обучението;
Обектно, субстанциална дидактика (антодидактика) - отнася се до Съдържанието на образованието и обучението, основни документи за уч.съдържание и т. н.
субектна дидактика - отнася се за дейностите преподаване и учене в обучението;
субектно-обектна дидактика - отнася се до изясняване и разкриване на процеса на обучение;
Номотетична дидактика- касае закономерностите и принципите на обучение;
Проективно и технологична дидактика - включва форми, методи, техники и технологии на обучението;
Идеографска дидактика (диверсификативна дидактика) свързана с индивидуализацията и диференциацията в обучението;
Оценъчна дидактика (доцимология)

5. Функции на дидактиката
Сред многообразието от функции на дидактиката, посочени от П. Радев, са следните: познавателна, обяснителна, описателно- фактографска, систематизираща, информираща, нормативна, оценъчно-критична, прескриптивна (предписваща прогностична, евристична и др.
6. Цели на дидактиката
Да изследва, опише, обясни и предпише:
-видовете цели на училищното обучение и тяхното подреждане;
- компонентите на училищните учебни съдържания;
-различните видове училищно обучение;
- технологиите на училищното обучение;
- критично разглеждане на дидактични модели, които са рефлексия на практиката
7. Принципи на дидактиката
- принцип на развитието;
-принцип на обяснението;
-принцип на предоставяне на различни предписания за практиката на обучението;
-принцип на възхождане от абстрактност към конкретната приложимост:
-принцип на верификацията;
-принцип на редукцията - свързан с изискването да се използват постиженията и на други науки, но с необходимата мяра и критицизъм;
-принцип на релевантност- дава възможност значими изводи и обобщения в училищната дидактика да се използват и от другите Дидактики;
-принцип на джастификацията (оправданого знание) - отнася се до изискването представените знания в дадена наука да не са продукт на непроверени догадки, неоправдани аналогии други.
8. Статут на училищната дидактика
Тя е елемент от науките за образованието, където има и други дидактики (дидактика на висшето училище, професионална дидактика андродидактика, производствена дидактика и др. Важно е да се знае, че не съществува всеобща дидактика.
-Тя е умерено детерминистична наука, т.е. в обучението и образованието не може да се разчита само на свободната воля, тъй като за тях няма нужда от наука.
- Тя може да се отнесе към поведенческите науки в зависимост от използваната методология в нея бихейвиоризъм, интербихейвиоризъм или необихейвиоризъм.
- Може да се причисли към когнитивните науки, тъй като в обучението и образованието има възприемане, преработка и използване на информация.

- Може да се определи като номотетична наука, защото се стреми да открие и дефинира общи закономерности и принципи в рамките на своя предмет.
- Училищната дидактика има и нормативен характер, тъй като разработва и предлага модели на поведение, както и различни предписания за практиката.
- Дидактиката е интегративна наука.
- Училищната дидактика е надпредметна, т. е. тя не разглежда конкретното обучение по отделни учебни предмети, което се прави в методиките на обучение, а дава обобщени предписания за него
Връзките на дидактиката с другите науки са двустранни и могат да бъдат преки или косвени. По-конкретно те се изразяват в следното:
- използване на основни идеи и теоретични положения;
- използване на методи на изследване или на данни и резултати от изследвания;
-осъществяване на комплексни изследвания.
Езикът на дидактиката

Конструкти Събития Референти

същност видове стандарти същност видове същност видове
цел,мотив,знание,умение,компетентност и др. урок,пленер и др. обяснение,пример и др.
1.Конструкти
Конструктът е:
-категория, понятие; нещо ненаблюдаемо
-продукт на теоретизирането;
-обяснителен модел или схема за отношения;
-всяко логическо или интелектуално образувание.
В науките за образованието и в частност в дидактиката, се използват конструкти като: интелект, разум, съзнание, цел, знание, умение, компетентност, Вътрешен процес, воля, способност, схема, хипотеза и др..
Счита се, че теориите често пъти са системи от конструкти и тогава се наричат "номологични мрежи".
2. Събития
Събитието е:
-конкретен акт, действие;
-наблюдаема и манипулируема променлива; случай, явление;
-част от действителността; нещо, което има начало и край и се обяснява с термините на наблюдението и изменението.
Събитията могат да бъдат: •пълни или непълни;
•целенасочени или случайни;
•правилни или грешни;
•важни или маловажни
• регулярни или хаотични;
•едностранни или многостранни и др..
Събития са: формите на обучение - урок, екскурзия и др. ситуациите по време на процесите преподаване и учене, резултатите от обучението и др..
Референти
Той е нещо, което съществува в действителността и се обозначава с дума, фраза или изказ. Референтът е операционализиране на конструкта.
Референтите произлизат от конструктите, обектите и събитията и не могат да се класифицират.
Пример за свързаността на трите определения :
Събитие - посещение на исторически музей с ученици Конструкт-конкретни знания и умения
Референт- разказ, наблюдение, беседа, четене и др.
•Възпитанието, обучението и образованието са събития, а не конструкти.
•Понякога е възможно превръщането на конструкт в събитие напр. знанията стават събития със знаенето, а уменията с правенето и моженето, метод на обучение - приложен в конкретна училищна среда вече се превръща в събитие; интелигентност - при решаването на картинен или друг вид тест също се превръща в събитие и т. н.
Училищното обучение
1. Същност
Пламен Радев счита, че институционализираното обучение е специална организация на фактори и условия, чрез която преподаването и ученето влизат помежду си в специфична интеракция, за да протича ученето по-ефективно, по-бързо, по- системно и рационално, научнообосновано и по-адекватно на индивидуалните потребности и социокултурните поръчки.
Резултатът от ученето като една от страните в институционалното обучение е институционалната обученост на учениците.
2. Видове обучение
-индивидуално, групово или -колективно;
-дистанционно;
-модулно;
-теоретическо или практическо
-обучение в или извън класната стая и училището;
-системно или несистемно;
-проблемно базирано;
-интердисциплинно обучение и др.
3. Закони на обучението (по М. Данилов и Ю. Бабански) - закон за връзка на обучението с живота;
-закон за единство на обучението и възпитанието;
-закон за активността на учениците в обучението и възпитанието
Училищното образование
1. Същност
Според В. Хумболд (1767 - 1835) образованието е "развитие на таланта и способностите".
П. Наторп (1854 1924) смята, че образованието представлява сумата от възпитаност и обученост.
Според П. Радев Образованието е събитие или съвкупност от събития, чрез които човек от природно същество се създава и самосъзнава като знаещо и можещо културно, хуманно и социализирано същество.
Резултатът от институционалното образование и интеграцията на качествата на образованата личност, създадени в училище е институционалната образованост.
2. Видове образование -предучилищно, начално, прогимназиално, средно и висше образование;
- надграждащо, перманентно образование;
-общо или професионално образование;
-класическо или интегрирано образование;
-интеркултурно образование;
-приобщаващо образование; -образование за подрастващи, възрастни, лица със СОП и др.
Характеристика на някои от видовете образование
Интеркултурно образование
To е процес на съзнателно формиране на ценности като уважение, толерантност, доверие, емпатия, добронамереност към другия човек - различния от нас. Интеркултурното образование в училище се основава на следните основни идеи: -стимулиране развитието на малцинствените деца;
-обучение, което е съобразено с интересите и потребностите на учениците;
- развитие на способността за съвместни действия и съвместно решаване на възникнали конфликти;
-провеждане на извънучилищни дейности; -отвореност на училището към обществеността;
-осъществяване на взаимни контакти с училища от различни страни (Иванова, 2004).
Приобщаващо образование Приобщаващото образование обхваща повече дейности от училищно обучение. Подпомага образователните структури да посрещат потребностите на всички деца. Признава и зачита различията между децата. То се отнася и до разглеждане на различията като ценен ресурс, а не като проблем, до подобряване на работната среда за ученици и персонал, преодоляване на бариерите пред достъпа до образование за всяко дете (Стобс 2005).

Приобщаващото образование основава множество Демократични идеи, сред които са следните:
- всички деца имат право на образование в своите общности;
-всички деца са обучаеми и всяко дете може да срещне
трудности при научаването; -ориентираното към детето преподаване е от полза за всички деца
-гъвкави и отворени образователни системи;
-премахване на дискриминацията и изключващия натиск; -подготвяне на учениците за живот в общество, зачитащо и ценящо различията;
-сътрудничество и партньорство между различни субекти и т. н.
Този тип образование е насочено към местни ресурсни екипи и центрове, работа с родителите, групи за изучаване на жестомимичен език, центрове за изучаване на Брайл, обучение в ранна възраст, неформални програми за обучение, програма за рехабилитация в общността, обучение у дома.
Характеристиките на интеркултурното и приобщаващото образование показват наличието на следните допирни точки:
-зачитане на различията между хората;
-обучение, което е съобразено с интересите и възможностите на учениците;
- участие на родители, хора с у