Лекции по Диференциална психология

Теми По Психология

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

гл.ас._Ирина Зиновиева

К ОНСПЕК Т

I._МЕТОДОЛОГИЯ.

1._Предмет на диференциалната психология.

Възникване на диференциалната психология. Основни проблеми. Психология на индивидуалните различия и психология на индивидуалността. Методи на диференциалната психология.

II._ОСНОВНИ ИНТЕГРАЛНИ ИНДИК АТОРИ ЗА ИНДИВИДУ АЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ

3._Интелектът като интегратор на когнитивната сфера. Функции на интелекта. К онцептуализация на интелекта:
а)_първи стъпки в теоретизирането на проблематиката (F.Galton, A.Binet, W.Stern) б)_факторен подход (Ch.Spearman, L.Thurstone, J.Guilford, R.Cattell) в)_информационен подход (R.Sternberg)
г)_множественост на интелекта (H.Gardner)

д)_био-екологичен подход (S.Ceci)

4._Теория и практика на прилагането на тестовете за интелигентност: употреба и злоупотреба с този клас тестове. Ограничения, валидни при индивидуалната диагностика.

5._Метафората за "чертите на личността" като обяснителен принцип за индивидуалните различия.

6._К онсистентност на поведението. Стабилност на чертите на личността във времето. Последици от чертите на личността. Парадокс на консистентността.

7._Локус на контрола. Перцепцията за причинност в поведението. Външен и вътрешен локус на контрола. Скала на Rotter. Регулативни функции на локуса на контрола в поведението.

8._К огнитивен стил. Въвеждане на понятието. Теория за психологическата диференциация (H.Witkin). К огнитивен стил и когнитивна сложност. Видове когнитивен стил и тяхното измерване. Регулативни функции на когнитивния стил в поведението.

9._Личностни конструкти. Теория на G.Kelly. Възможности на техниката на "репертуарните решетки". Перспективи пред теорията за личностните конструкти (D.Bannister).

10._Идеята за психологическите типове. Meyer's-Brigg's Type Indicator. III._ФАК ТОРИ, ОБУ СЛАВЯЩИ ИНДИВИДУ АЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ.
11._Наследственост. Изследвания на близнаци, отгледани отделно. Интелект и наследственост. Наследственост и личност. Влияние на наследстевността върху поведението.

12._Социален и културен контекст. Лонгитюдни изследвания. Последици от социалната депривация и от обогатяването на социалната среда за интелекта и личността.

13._Взаимодействие между наследствеността и средата.

14._Ситуацията като фактор, стимулиращ индивидуалните различия. Механизми и модели на взаимодействие между ситуацията и личността.

IV._ГРУ ПОВИ РАЗЛИЧИЯ

15._Различия между половете: К огнитивни функции. Мотивация. Особености на личността. Постижения. Сексуално-ролеви очаквания и стереотипи. К ооперативност и стремеж към съревнование.

16._Различия, свързани със социалната принадлежност. Интелигентност, мотивация, ценности, постижения от позицията на социалната принадлежност. Различия, породени от местоживеенето (град - село). Аспирации и агресия и тяхната връзка със социалната принадлежност. Възможности за адаптация при смяна на социално-културната принадлежност.

17._Общосоциален резонанс на знанията, генерирани от диференциалната психология: разбиране за основите на човешките права, междуетнически и междурасова толерантност.

(19.10.1995)

Въпрос_1. ПРЕДМЕТ НА ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

I ._Възник ване на диференциалната психология.

1._Исторически бележки.

Първите сведения за отчитане на индивидуалните различия и тяхната оценка в обществената практика датират от времето на династията Хан в Древен К итай (206_г. пр.н.е.), където държавните служители периодично (на всеки 2 - 3 години) са подлагани на специална процедура за оценка, както и при назначаване на работа. По-строги правила на тестуване са прилагани при повишаване в длъжност. Дюбоа (Dubois) пише, че държавните служители в армията, юридическата система, селското стопанство и др. са полагали писмени изпити. Тази практика продължава и досега в някои страни. Чрез пътешественици и дипломати тази идея е заимствана в Англия през средата на ХIХ_в., където при назначаване държавните служители са се съревновавали един с друг чрез полагане на изпити.

Известно внимание към индивидуалните различия има и в Древна Гърция, но отношението към този въпрос е по-скоро теоретично, "за размишление". К ласическо произведение в тази насока е "Характери" от Теофраст, подобни идеи се срещат в "Етика" и "Политика" от Аристотел. Но в Древна Гърция индивидуалната "диагностика" имплицитно включва типологични особености.

През Средновековието идеите за индивидуалните различия са изоставени, отделният човек е възприеман като неотличимо принадлежен към някаква група.

Едва с настъпването на капиталистическите отношения (и индивидуалната инициатива) различията между хората се връщат във фокуса на вниманието (при социализма индивидът е без особено значение). Интересът към умствените способности се заражда с последната фаза на индустриалната революция (САЩ , Англия, Франция), и с демократизацията на училищата. В края на ХVIII_в. образованието става достъпно за всички, което поражда необходимост от създаването на методи за оценка на индивидуалните възможности за обучение. С тази задача в края на ХIХ и началото на ХХ _в. се заемат и психолози.

2._Обособяване на диференциалната психология като теория и обществена практика.

Създаването на лабораторията на Вилхелм Вундт в Лайпциг се приема за символично начало на съвременната психология, но не и на съвременната диференциална психология. Защо? Защото отклоненията, дължащи се на различия между хората са били приписвани на "грешка" в измерването, артефакт.

Основоположници на диференциалната психология са Френсис Галтън, Алфред Бине и У илям Щерн. През 1869_г. Френсис Галтън (основател на психотерапевтичното направление в психологията) публикува в Англия книгата "Наследственият гений", считана за манифестиране на социалния Дарвинизъм, тъй като е написана под влияние на идеите на Дарвин. Галтън обръща внимание на различията във възможностите за адаптация на отделните индивиди в индустриализиращото се общество. К нигата представя своеобразна история на семействата на бележити поети, писатели и учени, като се превръща в някакъв вид доказателство за наследствения характер на умствените способности. По-късно Галтън създава т.нар. "антропометрична лаборатория", в която срещу минимално заплащане клиентът може да установи умствените си способности чрез измерване на черепа му, асоциациите, които прави между думите, времето му на реакция, възприятието му и др. За първи път в тази лаборатория се използват и количествени методи за обработка на данните - тази
идея е най-сериозният принос на Галтън към диференциалната психология.

Най-голяма заслуга за създаването на основните методи на диференциалната психология има Алфред Бине . През 1895_г. заедно с Анри, той пише статия "Индивидуалната психология", в която обосновава необходимостта от изследване на природата и развитието на индивидуалните различия, както и на взаимоотношенията на отделните психични процеси у един и същи индивид, с оглед да се разкрият фундаменталните процеси, които ще позволят класифицирането на хората в отделни типове. Бине подхожда към проблема от гледна точка на практиката, след което го обосновава теоретично, защото му е възложена задачата да създаде система за различаване на децата с умствена недостатъчност от тези с нормално умствено развитие, като последните могат да се обучават в обществените училища.

През 1896_г. Бине въвежда понятията "умствено развитие" и "умствена възраст", а през 1905_г. заедно със Симон създава първата скала за измерване на интелигентността, преработена през 1908_г. Скалата на Бине и Симон е запазила основната си идея и в съвременната Станфордска ревизия на теста. Цялостната дейност на човека според Бине и Симон се определя от две основни заложби: 1)
_тенденция към себесъхранение (фактор "наследяване"); 2)_тенденция към себеразгръщане (фактор
"приспособимост за конвергенция").

Първата книга, специално посветена на индивидуалните различия, е "Върху психологията на индивидуалните различия. Идеи върху една "диференциална психология" от Уилям Щерн (основоположник на персонализма), публикувана през 1900_г. Задачите на диференциалната психология са формулирани от Щерн така:

* _Разкриване природата и размерите на различията в психичния живот на индивидите и групите;

* _Факторите, определящи тези различия;

* _К ак тези различия се проявяват (в лицето, почерка, жеста, мимиките).

На У илям Щерн принадлежи идеята за оценка на умственото израстване - сравняване на умствената и календарната възраст не чрез изваждане (както е при Бине). Така Щерн създава формулата за изчисление на коефициента на интелигентност, базиран върху тестовете на Бине, както следва:

IQ = У мствена възраст/К алендарна възраст х 100 (в %).

В САЩ тестирането е стандартна процедура и е високодоходна индустрия. У частието на САЩ в

Първата световна война дава силен тласък на употребата на тестовете за установяване на годните за офицерския състав. Използван е ААЕ (Army Alfa Examination), но поради големия брой неграмотни, както и за чужденци, е прилаган и АБЕ (Army Beta Examination), който е невербален.

Този опит е пренесен в училищата и колежите. Луис Терман пише: "К ои ученици трябва да бъдат тестирани? Всички! Всеобщото тестиране дава гаранции." Особено след 30–те години тестирането масово се използва и при кандидатстване за определени длъжности.

Поставя се въпросът за стандартизация на процедурите и съответно за създаване на правила за тестиране. През 1935_г. се появява списанието "Психометрика", което е нов етап в изследването на индивидуалните различия. Технологията на тестирането придобива по-рафиниран характер,а самото тестиране става основа за развитие на множество професии, и то доста доходни.

Опитите за систематично изследване и измерване на индивидуалните различия датират от края на
XIX век, но само 20 години след "началото" са изследвани много хора и диференциалната психология вече има специфичен предмет и методи.

I I . Основни проблеми и предмет на диференциалната психология.

Всички основни научни източници са единни в мнението си, че диференциалната психология има за
ПРЕДМ ЕТ :

1. Природата и размаха на индивидуалните различия между хората.

Особено внимание се обръща на различията в психичния статус между големи групи от хора - различия между половете, между големи социални групи в обществото, между човешките раси и др. Това е специфичният предмет на диференциалната психология.

2. Факторите, които ги пораждат.

Сред факторите, които обуславят и поддържат индивидуалните различия са:

а) наследственост;

б) социално обкръжение (среда);

в) социално-класова принадлежност;

г) културният контекст, в който индивидът се развива.

3. Начините за адекватно измерване на индивидуалните различия.

Възгледите, оформили се в диференциалната психология, могат да въздействат върху обществото и да влияят върху поли