Лекции по Експериментална психология

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Психология и практика

Дарли и Латане извършват следния експеримент: доброволци се поканват да влязат в зала, като предварително им се казва да седнат отпред във фоайето (пригодено така, че от местата за сядане да няма видимост към страничните части на коридора) и да изчакат да бъдат поканени. В първата група човекът е сам, във втората група са хората са двама, а в третата 5-6 души. В един определен момент от място в коридорът, което не се вижда от местата за сядане се чува писък. При първата група около 80% от хората, които са сами в коридорът реагират, като стават и отиват да погледнат мястото от където идва звукът, при втората група процентът пада до 50-60, а в третата едва 10-20% от изследваните лица реагират активно.
Този феномен е дефиниран от психолозите като размиване на отговорността – колкото са повече свидетелите на определено събитие, толкова е по-малка вероятността някой да реагира.
Преживяванията на хората по света относно психологичните феномени и прояви в поведението са сходни, макар и с малки културни различия.
Филип Зимбардо(Психология на всекидневието) има сайт в интернет, където може да се видят снимки и материали за затворническият експеримент. Стенли Милгрем и неговият експеримент с електричеството (скала от 20 до 600 V). И двата експеримента се отнасят до т.нар. „сила на авторитетът”.
Луцифер ефект – как хората които в ежедневието си са съвсем нормални, изведнъж се превръщат в жестоки убийци, това е един от феномените, които изследва Зимбардо.
Професионалната задача на всеки психолог е да се опита да разбере защо хората постъпват по определен начин, без да дава морални оценки.

Точните и прецизни в днешно време тестове не винаги са били такива.
Първата скала за изследване на психиката е въведена от Алфред Бине през 1905 год. Малко по-късно я преработва два пъти. По-късно Щерн въвежда понятието IQ. Тестовете са въведени във Франция за да не се пращат в помощни училища деца с потенциал, които са от по-бедни семейства.
През 1916 год. Луис Терман превежда на американски скалата на Бине, като променя част от задачите така, че да бъдат релеванти към американската култура.
През 1917 год. Америка влиза в ПСВ и американската армия възлага на институтите по психология да се разработи методика, по която военните да бъдат разпределяни по родове войски, в зависимост от равнището на интелигентност и от личностните им особености. Но поради фактът, че тестът на Бине изисква много време, вербален е, а не всички войници говорят добре английски, се налага нова разработка. Тогава Йеркс(който формулира закона за оптималната мотивация) заедно с екипа си(Комисия на Йеркс) създава два теста. Това са армейски алфа и армейски бета тест. Алфа тестът е първия групов тест, а бета тестът е първия невербален. Така, под натиска на практиката, се разработват съвършено нови инструменти. В следствие на грандиозния успех на Йеркс, тестовете се превръщат в абсолютно универсално средство. Прилагат се навсякъде, за всичко, от всеки. В следствие на масовото неточно използване на тестовете, в определен момент те са компроментирани.
Скала за социална желателност – степента, в която индивидът е склонен да се съгласява с обществено приетите норми.
Тестовете на Айзенк са прреведени и се употребяват и у нас – E.P.I( E Personality Inventory) и E.P.Q(E Personality Questioner). От тях скалата за за невротизъм и инверсия не работят за българските условия, тъй като при преводът на психологически тест не е досатъчно да се преведат думите на съответният език. Трябва тестът да бъде преработен така, че да бъде релевантен за социо-културните особености на определената националност.

Основни понятия в експерименталната психология

Експериментът се характеризира с три уникални качества 1. промяната в условията се манипулира изцяло от експериментаторът 2. експериментът може да бъде повтарян- притежава репликативност и 3. той дава причинно-следсствена връзка.
Първите основни понятия са зависима, независима и променлива. За да има експеримент трябва да има най-малко две различни условия, защото всеки експеримент се основава на сравнение. Тези условия всъщност са двете нива на независимата променлива, а това от което се интересуваме е как човек реагира в съответните две различни ситуации. Независимата променлива(НП) е тази която се манипулира от експериментатора, при нея говорим за нива, условия и състояние(3-те са синоними). Зависимата променлива(ЗП) е тази, която се изменя в резултат на промяна на независимата, при нея говорим за значения. За всяко ниво на НП съответства едно ниво на ЗП. Третото понятие е експериментална хипотеза (ЕХ). Хипотезата е предположение, допускане за възможна връзка между ЗП и НП.
Условията на независимата променлива се осигуряват, чрез манипулация от страна на експериментаторът (манипулаторът), това са истинските експерименти. При квази експериментите (ex post facto) за условия на НП се използват естествените различия между хората, като например пол, ръст, тегло и т.н.
При изследването с количествени методи е необходимо да имаме задължително хипотеза, която да бъде приета или отхвърлена, докато при качественните методи не е задължително да имаме такава.

Нива на измерване в психологията

Ако имаме две деца с еднакъв коефициент на интелигентност, равен например на IQ=60. Това не значи, че те могат да решават задачи, които решава дете с коефициент на интелигентност, колкото сбора на другите две, тоест IQ=120. За да се борави с дадената числова характеристика на личността, трябва да сме наясно с правилните начини на обработка на информацията, тоест статистическите методи. Измерването е приписване на числови характеристики на обекти по определени правила. Числата имат определени характеристики(свойства – подредба, разстояние и начало), затова трябва да намерим система за придаване на такива характеристики на определено едно еднозначно съответствие. Тоест за да измерим даден признак трябва да намерим първото ниво на обекта.
Само количествените свойства са обект на измерване.
Ако имаме 5 обекта с различно количество от даден признак, можем да ги класифицираме с определени числа, в зависимост от количеството и съответно да ги номерираме с 1,2,3,4,5, но ще имат абсолютно същата подредба и ако ги номерираме с 8,16,325,527,18234, това се нарича рангово подреждане (рангова скала). При ранговата скала знаем само кое е по` Х, но не и разстоянията между ранговете. Тоест А е по` Х от Б. Ранговата скала е само по първото свойство на числата – подредба.
При интервалното скалиране нулата е условно избрана. В този случай измерваме с колко е по Х. Следователно скалирането се извършва и по подредба и разстояние. (Пример за такова скалиране е измерването на температурата по скалата на Целзий – в случая нулата не означава липса на температура, и от това следва, че не можем въз основа на данните от тази скала да кажем, че някъде е два пъти по-топло, отколкото другаде, тоест можем да кажем само и единствено само колко е по-топло, а не колко пъти)
При пропорционално ниво на измерване имаме истинска нула, тоест нулата означава липса на признак. Тук разбираме колко пъти е по Х. Измерването е по трите свойства подредба, разстояние и начало. (Пример за това е абсолютната температурна скала на Келвин).
Съществува още една скала на измерване - номиналната. При нея числата заместват имената и няма пряка връзка между приписаното число и някаква характеристика или свойство на обекта. Затова и е много спорно дали това наистина е ниво на измерване.

Едно от най-важните качества на един експеримент е освен това да бъде измерен коректно, но и да може да бъде повторен, това се нарича репликаторен принцип. При това експериментът, трябва при повторение да дава сходни резултати където и да е, тоест хипотезата трябва да може да бъде потвърдена и при повторение на експеримена.

Операцонализация на променливите – дефиниране на променливите чрез средството за тяхното измерване. Когато експериментираме, нещата трябва да бъдат изключително точни, тоест променливите да бъдат операционализирани. При дефиниране на променливите концептуалните дефиниции описват феноменът такъв какъвто е. За да може да се работи с тази променлива, то тя трябва да се дефинира операционално. Важното за критерия е да е достатъчно подробен, за да може друг експериментатор да повтори експериментът по същият, като първият начин, само чрез неговите описания.
Шахтен решава да провери хипотезата, че когато хората са тревожни те са склонни към афилиативност (събиране в група). Той проверил хипотезета по следния начин: Поканил две групи, първата е поканена в една голяма зала, по чиито стени е наредена много различна и непозната апаратура, в стаята влиза мъж – висок и едър, със сериозно лице, облечен с бяла лекарска престилка, представя се като невролог и им казва, че ще правят експеримент с електрошок, който ще бъде много болезнен. След това им казва, че ще могат изчакат реда си или в голяма зала предвидена специално за целта или в отделните офиси. Те трябва да напишат на картонче, къде предпочитат да изчакат. В другата група влиза същия човек, но облечен във вссекидневни дрехи и им казва същото, само че им представя експеримента, като приятен и отново обяснява предназначението на картончетата, които секретарката им раздава.
НП в тази хипотеза е тревожността – едното ниво е 0-во ниво(обичайно ниво) на тревожност, а другото високо ниво на тревожност.
ЗП е склонността към афилиативност.
НП е операционализирана по следния начин

Операционализацията на НП е да опишем, какво точно предприема експериментаторът, за да създаде условията на експеримента.
Операционализацията означава да измислим как точно да конкретизираме променливата.
Първият критерии за избор на операционална дефиниция е валидност и надеждност, тоест трябва да сме сигурни, че това поведение, което вземаме за критерий за промяна в ЗП, се дължи на точно на промяната на НП, а не на нещо друго.
Нулевото ниво на НП е нивото (не при всички хипотези има нужда от такова ниво) което ще сравняваме с не нулевата. Групата в това ниво се нарича контролна група, а групата от нивото, в което ще променяме условията, се нарича експериментална група.
Дали ще имаме нулево ниво на НП или не зависи изцяло от характера на измерването, тъй като понякога тя не е нужна за доказване или отхвърляне на хипотезата. Това е така защото хипотезата е определяща за цялостния характер на експеримента.
Например: формулирайте експеримент, който да докаже или отхвърли хипотезата – децата заспиват по-бързо на тиха музика.

Концептуалната дефиниция е дефиниция за променливата дадена в учебници и речници. Операционализацията всъщност предсталвява конкретизация на действията на експериментаторът за да постигне промяна в НП.
Понятието парадигма в ЕП означава схема, понякога към нея се добавя и теорията в рамките на която се добавя теорията.
Понятието конструкт е въведено в науката от Кун, означава хипотетичен феномен. Пример: интелигентост, мотивация, несъзнавано – конструктна променлива. Неконструктна променлива е всичко, което може да бъде пряко наблюдавано и измерено. Това са феномени, които не се подават на пряко наблюдение, тоест ние ги хипотезираме. От това следва, че не всички парадигми в психологията използват един и същи понятиен апарат. Можем да кажем, че всички конструкти са понятия, но не всички понятия са конструкти.
Пример: хипотезата е бебетата плачат повече в тъмна отколкото в светла стая. НП е осветеност на стаята, ЗП е плачът на бебето и двете променливи са неконструктни. Това, че променливите са неконструктни, не означава, че те не трябва да бъдат операционализирани. Трябва да се дефинират не само понятията тъмно и светло, но и понятието плач, понятието бебе.
2. Оценка на експеримента - понятията свързани с оценката на експеримента са вътрешна и външна валидност.
Вътрешната валидност е осигурена, тогава и само тогава, когато само и единствено ЗП се изменя в условията на НП, ако има някаква друга променлива, която се изменя едновременно с НП, тогава вътрешната валидност на експери