Лекции по Философия

Същността на философията
1. Философия и наука.
Със зараждането си през 6 век през Новата ера в древна Гърция философията
започва да се развива в следствие на диаметрално противопоставяне на
определени теоретични възгледи – материализъм, идеализъм, динамизъм,
статизъм, познание чрез сетивата, познание чрез разума.
В тази раздвоеност на философията се вписва и отношението към нейната същност.
Няма спор, че философията е знание и като такова се очаква да бъде научно
знание.
Другата концепция е че философията има самостоятелен статут, тоест тя не е наука,
въпреки че е знание.
В началото на 19 век един от най-великите философи в историята – Хегел определя
трите изисквания едно знание да бъде философско:
 За да бъде наука знанието трябва да притежава реален обект/предмет на
изследването
 Да има специфични методи/подходи на изследването
 Теоретична система, състояща се от понятиен апарат, принципи, закон,
аксиома.
Тези изисквания са използвани както от определени науки, така и от философията.
Различията между философията и науката не е в липсата на изисквания, а вътре в
различията на тези изисквания. В рамките на европейската философия, чието
начало е древногръцката философия. В рамките на системното знание науката и
философията съществуват заедно до началото на 17 век. Тогава започва процес на
отделяне на природните науки от философията. До тогава 1200 години
организираното, систематизираното знание има два неотделими вътрешни
аспекта- научен и философски. Тези факти обслужват идеята, че философията след
това вече престава да бъде наука без при това да губи нещо от своята полезност.
В науката се оформят 3 основни раздела:
 Теоретична наука
 Експериментална наука
 Приложна наука (които пък са сбор от други науки – медицина, инженерни
науки и др.).

2. Аспекти на философското и научното знание.
Като част от общото знание философията и науката изпълняват едни и същи
изисквания, но в различните необходими елементи се проявяват съществените
разлики на тези знания.
- Обект на философията – науките в своя съвкупен вид могат да обяснят
същността на всичко съществуващо, а всичко съществуващо е пълният сбор
от констатираните природни и обществени явления.
- Предмет на философията е светът като цялостност. Философията разглежда
цялото битие именно като начало на разсъжденията – „Светът е единно
цяло”. Това е абсолютната предпоставка за философски разсъждения. Светът
не се приема като сбор от явления, а всяко явление се приема като
конкретни градивни елементи на цялото
- За разлика от конкретните методи на различните науки философията ги
обобщава в единна методология, в които се търси общото. Типични
философски методи са анализ, синтез, индукция, дедукция, редукция. В
областта на методите философията ги обобщава в единна универсална
система, наречена методология. В основата на общата методология стои
логиката
- Термините, с които философията работи са крайно отвлечени и нямат
сетивно установен аналог (например като свобода, общество..)
Философията използва като понятиен инструментариум категориите, които са
пределно общи понятия без определя щи/ограничаващи характеристики.
Категории са например форма, съдържание, същност, явление (само по себе си).
Философията не се интересува дали е физическо или химическо, интересува се
дали е явление.
3. От митологията към знанието
Понятието цивилизация произхожда от думата град. Културата стои в основата на
цивилизацията. Първоначалните характеристики на културата определят облика на
изграждащата се върху нея цивилизация. В различните региони на планетата са
възниквали различни култури, но в цялото богатство на различията има и нещо
общо, което е характерно за всички култури без изключения – от най-
примитивната до най-високо развитата. Това общо, характерно за цялото
човечество е митологията. Няма народ без митология. Митологията е една,
създадена от фантастични картини, история на света. Митологичното възприемане
се разпада на две с възникване на философията на знание и на умонастроение -
подход към света, при който емоционалността е рационализирана. Разпадането на
митологичното световъзприемане на обособено знание и умонастроение

(емоционалност) е характерно само за европейската духовна култура. То се
извършва в хода на появата и развитието на древногръцката философия. Процесът
на разпад на европейската духовна култура и обособяването на нейните основни
части довежда до появата най-напред на религията и изкуството, а по-късно на
науката и философията. Често се допуска грешка, че религията и митологията са
едно и също нещо. Религията, чийто фундамент е вярата съществува само като
елемент на митологията, но не се отъждествява с нея. За истинска религия може да
говорим само тогава, когато има вяра само в един единствен Бог, възприеман по
мистичен път. До появата на християнството религията и изкуството са свързани
два градивни елемента на умонастроението.
Знанието се превръща в абсолютна цел за древногръцката философия. Още
първите нейни представители прокарват различия между знание и мнение.
Знанието е събрана и систематизирана информация, която се изгражда чрез
доказателства. Мнението е симбиоза между емоции и рационално отношение към
определен предмет, явление, човешко поведение и т.н. Древногръцката
философия отхвърля автентичността на мнението, препраща го към
умонастроението. Тази философия издига своя програмна цел – събирането на
обосновани, доказуеми знания. В него водещо значение има разума,
рационалността. Така обективно се формира една от най-главните характеристики
на европейската култура – рационалността, тоест идеята за водещото значение на
разума, стигаща до култ към разума и рационалното познание. Тази постановка на
гръцката философия създава благоприятно предпоставки за разделянето на
знанието на два обособени дяла: философско и научно (или философия и наука).
Пълното еманципиране/освобождаване на науката от философията се
осъществява в началото на 17 век. Знаците на това обособяване са различни
(използване на експерименти при изкуствено създадена среда, задължителната
комуникация на учените, математизацията на този вид знание и т.н.) От началото
на 17 век до нашата съвременност в продължение на 400 години научното знание
отбелязва голям напредък. Темпото на този напредък е ускоряващо се. Научното
знание се осъществява чрез смяна на водещите науки. В първия етап на
свободното развитие водеща е механиката (основа на физиката). В началото на 19
век за кратко време химията си извоюва водещо място сред останалите. До края на
19 век водещо положение има биологията. От края на 19 век (с откритието, че
атомът е разложим) до 50-те години на 20 век водеща наука е отново физиката. От
80те години на 20 век отново биологията е водеща наука.
ОБОБЩЕНИЕ: Освен по предмета и методите на изследване как по спецификата и
теоретичната си надстройка философията се различава от науката и по
функционалните си специфики. Науката търси същността на нещата и явленията,

независимо в коя област се появяват те. Философията се интересува от техния
смисъл, тоест от тяхната функционална определеност.

Историческото развитие на философията
Европейската философия е най-старото систематизирано знание. Тя има
изключително сложна история, която е едновременно история на развитието на
философските идеи и история на изграждането на философията като специфичен
вид знание, като особен феномен на духовната култура. При разглеждане история
на философията и история на науката се добавя още една разлика между тези две
обособени части от знанието.
След откъсването си от философията историята на науката представлява история
на растящия обем от теоретични знания. Това е история на усъвършенстване на
методите на изследване, история на задълбочаването и специализация на обекта
на изследване на науката. В методологията и историята на науката са се
формирали 3 направления. Според първото обликът на науката се променя с
промяната в нейната предметна област. Тези промени предизвикват промени в
теорията и методите на изследване. Второто направление приема, че промените в
методите на изследване води до все по-голяма специализация на обекта, на
нейната предметна област. Освен това промяната в методите води до промени и в
теорията. Третото направление дава предимство на структурните промени на
теорията, от които следва и промени и в методите и в предметната област.
1. Специфика на философската история
Историята на философията протича по коренно различен начин, отколкото
историята на науката. Фундаментални водещи промен и в развитието на
философията се дължат на прибавяне на цял блок от проблеми. Историята на
философията е история на изграждането на нейната предметна сфера.
Прибавянето на нова проблемна система към философията играе ролята на
революционен преврат в нея. В историята си философията преминава през 4
революции в обогатяване на своя предмет, за да се стигне до неговото
окончателно комплектуване. Историята на философията преминава през следните
4 етапа, белязани като 4 велики философски инициативи. Философията се оформя
като обособен от митологията духовно явление през 6 век преди Новата ера.
Първият интерес на философията е била природата като съществуване на
абсолютната цялостност, на космоса. В разбиранията на старите гърци космоса не
е всичко съществуващо, а е хармонизираното съществуване на абсолютното цяло.

 Онтология – наука за битието. В тази първа философска инициатива е
заложен стремежа да се обясни огромното разнообразие от явления в
природата.
 Антропология (наука за същността, смисъла на човешкия живот). Изразява се
в рязката промяна на интереса на философите от природата към човека.
Главното лице е Сократ.
 Третата велика инициатива е свързана с приоритетния интерес към
познанието (гносеология). Началото на тази инициатива е положено от Рене
Декарт и Френсис Бейкъм. И до тогава философията се е интересувала от
познанието на битието, човека, но с тази инициатива основен обект на
познанието става самото познание. Истинското познание изисква намеса в
природата, практическото отношение към света.
 Праксеологическа инициатива – слага край на класически период на
философията. Започва посткласическия период – преминава през две фази.
Едната – история на философията на 19 век, другата – история на
философията на 20 век.
Названията на тези две фази са условни. Те не съвпадат с календарните граници на
двете столетия.
Ф