Лекции по история на психологията

ЛЕКЦИЯ 1
- нямаше

ЛЕКЦИЯ 2
14.10.2008

НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХОЛОГИЯ. СЪЩНОСТ И ПРИРОДА НА ПСИХИЧНОТО

Психология – наука за психиката, за душата. Наред с това има и други определения , които или са непълни, или са неистинни, или стесняват предмета на психологията.
Психика – все още няма завършено и удовлетворително определение на психиката.
Къде откриваме психика, кой е неин носител, коя е нейната територия? Няколко гледни точки:
а) панпсихизъм /хилоизъм, физикализъм/
- всички явления, предмети и процеси обладават психика. Тотална одушевеност на битието, на органичната и неорганичната природа. NB! Не става дума за това, дали психиката сътворява материя. Днес теорията е възприета за ненаучна. Около тази гледна точка са формулирани хипотези относно кардиналния въпрос за отношението душа-тяло, материя-съзнание, физично-психично.

б) биопсихизъм
- води началото си от Аристотел /ІV в.пр.н.е/. В нея има една голяма истина, но и един проблем : Според Аристотел има човешка, животинска и растителна душа. На планетата наистина не е открита психика вън от някаква жива материя. Проблематичен обаче е въпросът дали растенията обладават психика. В науката недвусмислено е прието, че растенията нямат истинска психика, но обладават еволюционното свойство дразнимост – те реагират /манифестират поведение/ на фактори, които имат значение за живота им. Тези реакции се наричат тропизми. Тропизмът е реакция на биологичен фактор, например фототропизъм, термотропизъм и др. Дразнимостта е еволюционен вход към психиката – нещо като протопсихика. Опитите да се провери хипотезата дали растенията реагират на стимули като музика, като контакт с психични състояния на други системи вървят бавно, защото самите растения реагират бавно. Извод: растенията не притежават свойството чувствителност, усещане.

в) антропопсихизъм
- картезианска гледна точка /Декарт/. Дуализиране на света : единствено човекът притежава душа, а животните имат рефлекси. Само човекът, достигнал до определена степен на развитие, притежава онази психика, която наричаме съзнание. Животните притежават високо развита интелектуална психика, но не притежават съзнание психиката има съзнателна природа.

г) зоопсихизъм
- единствено животните обладават психика – невярно. Хората също са психични същества. Но има разлики в човешката и животинската психика по отношение на отногенетичното и индивидуално развитие.

д) неропсихизъм /нейропсихизъм/
- научна гледан точка, според която материалне носител на психиката, територия на психичното, е нервната клетка, нервната система, мозъка, особено в кората на мозъка т.е. – нервоорганизираната материя. Извод: без нервна система няма психика.

ЛЕКЦИЯ 3
21.10.2008

Фундаментално условие за наличие на психика е мозъкът и въздействието на дразнители от външния свят. Това води до въпроса какво е психика – едва ли някой може да отговори, но може да се размишлява върху проблема. Ако по-широко се погледне, науката няма отговор на най-фундаменталния въпрос:
Всичко, което съществува, сътворено ли е, или не и кой го е сътворил; материята е несътворима, неразрушима, а само се променя, трансформира, няма отговор за първопричината. Имаме отговор на въпроса, че светът съществува и по тази причина нещата си взаимодействат – това е изходният принцип за обяснението на проблема. Обикновено протича на различни равнища /отражение/. Една от най-висшите форми на отражение е психичното отражение - способността на мозъка да реагира на обективния свят по специфичен начин, да го отрази, да го запише в себе си под формата на нещо идеално.
По-късно и едновременно с това възниква и друг въпрос – как да се обясни нещото независимо от неговата идеалност като нещо, което реално съществува, има го в собствена природа, която не може и не бива да обясняваме с нещо, което не е част от нея. Когато размишляване върху категорията идеално, трябва да знаем, че тя има смисъл само като се отнесе към категорията материално /ако не се отнесе към нея, идеалното губи смисъл, стойност/. Тъкмо идеалното се свързва с отражението, с представянето на обективния свят във форма, която не е материя. То се свързва с тази форма на отражение, която наричаме психика и съзнание.
Онтологичният аспект се фиксира върху факта на самото съществуване – без значение идеално или не. Тези два аспекта поставят сложния въпрос как да интерпретираме психиката.
Психиката е фундаментално свойство на нервноорганизираната материя да отразява, да преработва и да възпроизвежда обективния свят в специфични процеси, образи, свойства, състояния.
Психичното не може да се пипне, помирише, няма форма, цвят, нито може да се измери – нямаме сетивно познание за него.Психичният образ е невъзможен без физиологичните процеси, но е скроен по подобие на обекта вън от човека и описва този образ със свойствата, с особеностите на външния обект.
Психичното е невъзможно без невромозъчното кодиране, но нервният код все още не е психика – тя е субективна. Психичен код – възникване на усещания, образи, емоции, чувства. Секретът на психиката е как невромозъчния код продуцира психичен код.
На съвременния етап от развитието на науката поради липса на успешен отговор на въпроса за онтологията на психичното, ние описваме психиката посредством основните й функции, които изпълнява.
ФУНКЦИЯ 1: познавателна, когнитивна : психиката е инструмент за познаване на реалността. Без познание няма оцеляване и адаптация.
ФУНКЦИЯ 2 : регулативна : психиката манипулира, управлява поведението на живия организъм, проявява се от и чрез него.
ФУНКЦИЯ 3 : креативна : /неотбелязана в литературата/ - чрез психиката организмът не само променя обкръжението, но и реализира творчество /не е дадено отгоре/.
ФУНКЦИЯ 4: рефлексивна : психичното е източник, предмет и метод за познание на себе си /у животните я няма, но у човека е силен показател за личност; човекът може да мисли за мислите си и да знае, че мисълта и предмета на мисълта не е едно и също. Психичното не е материя, а е вътре в нея и не може да избяга от нея. Психиката е продукт/ резултат от взаимодействието между нервоорганизираната материя с обективно въздействащия й свят - тя има своя автономия, не се управлява само от външния свят, но и от своите вътрепни закономерности, които й придават необяснима сложност.

СЪЩНОСТ И ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕТО

В своята еволюция психиката достига най-високата степен на своето развитие в съзнанието. Единствен носител на съзнание е здравият човек, достигнал определена степен на индивидуално психосоциално развитие. Животните не притежават нито психика, нито съзнание. Твърдениятa за съзнание у тях са плод на свободно и неконтролирано мислене, на незачитане на разликата между психика и съзнание. Съществува писан и неписан еволюционен закон : в колкото по-сложни условия на живот съществува един организъм, толкова по-висши и адекватни на средата форми на психика развива. Човекът е единственото същество, което битува в 2 вида среда : природа и култура /общество/. Природата от своя страна е достатъчна срда за животното.

Природа => животно
Култура, общество => човек – това е средата, която създава човекът – продукти на духовната и материалната култура.

критичен, ключов възел за разбиране произхода на съзнанието е фундаменталният факт, че човек е абсурден, физически и духовно невъзможен вън от общество, вън от групи, вън от връзка с другите хора. Връзката е опосредствена – не е само чрез физическите контакти, а и чрез предметите на културата.

Дума, знак, значение
Въвеждането на думи и знаци преобразува психиката в съзнание. Съзнанието е облечена и затворена в думите психика. Човекът е знаково същество, културата му също.
Учене на думи и модели на поведение – първи стъпки в оформянето на човешката психика.
Значение – всяка дума означава /обозначава нещо/, т.е. –има сигнификативна функция. Знчението е съществено общо за цялото понятие. То трябва да се неговото приемане и одобряване – ратификация. Следващият етап е комуникацията – изпращане на съобщение, интелектуална размяна на значения. Тя може да бъде специфицирана.
Думите и знаците позволяват на човека да се откъсне от реалността, да я пренесе във вътрешен план и да се завърне към реалността отново.
Пр: обяснението на нещо непознато.

Чрез думите се фиксират знанията, а те от своя страна са модели на реалността. Образите, понятията и символите се обединяват в думи. При животните няма понятийна психика, а само обикновени образи.

Символ: разгърнат, допълнен, обогатен образ или знак. В него има нещо прибавено, което изисква тълкуване; той е информационно и ефективно емоционално натоварен код на съзнанието. Хората произвеждат, ползват, борят се за символи.

ЛЕКЦИЯ 4 ВЮРЦБУРГСКА ШКОЛА
28.10.2008

Психология на актовете, Франсис Брентано – преподавател във ФФ на Виенския университет; „Психология от емпирична гледна точка”.
Идеи на Брентано:
интенционална психология – интенция = намерение
насоченост към нещо – въвежда се обектът, към който съзнанието клони в момента
сблъсък на обект и намерение – взаимодействие с реалното съдържание на съзнанието
психичното се случва
насоченост към дадено взаимодействие
рефлексивни свойства на човешкото съзнание
всичко в съзнанието е ефективно оценено

Основни положения във Вюрцбургската школа:
признават се принципите на Вунд
експериментално търсене
вместо интроспекция се прилага ретроспекция

ЛЕКЦИЯ 5 КОГНИТИВНИ СТРУКТУРИ И ФУНКЦИИ НА 04.11.2008 СЪЗНАНИЕТО
/ЧОВЕКЪТ КАТО ЗНАЕЩО И ПОЗНАВАЩО СЪЩЕСТВО/

Всички живи системи учат, придобиват опит и в този смисъл познават толкова, колкото е необходимо да съществуват. При човека най-дълбоко, в основата, във фундамента, в базата на съзнанието, лежи един пласт, структура, пространство, което е изпълнено със знаци.

тези образи, понятия и тн. изграждат индивидуалния образ на реалността NB! Няма съзнание без знание. Всеки човек има рамка, контекст, обем от знания, които носи. Квадратите илюстрират различната широта на тези рамки при различните хора. Човекът си обяснява света в рамката на своето познание за него. Така например рамката на един шофьор на такси е по-тясна от тази на един лекар. Вярата в религията е друг пример за мислене в тесни рамки – тези на хипотезата, а не в широките рамки на емпиричното и рационалното.
Знанията изграждат съдържателната страна на съзнанието. Тук функционират 6 когнитивни процеса:
усещане
възприятие
представа
фантазия
мислене
памет
Първите 3 процеса са сетивни, а всички заедно построяват процесуалната страна на съзнанието.

Внимание – насоченост на психиката към даден обект или с други думи концентрация с насоченост.

В когнитивната психология основният процес е възприятието, но за съзнателната психика тази роля има мисленето. То интегрира всички процеси – няма мислене без представи, образи, фантазия. Знанието и мисленето са психични факти, които конструират интелекта /интелигентността/. Интелектът е органичен синтез от знание и мислене, чрез който решаваме проблеми и придобиваме опит. Той може да е общ, теоретически, семантичен, креативен и др. нарушаването на тези процеси води до патология на познанието.

NB! * Еволюционен смисъл на познанието – когнитивните структури са насочени към разкриването на истини, към съхраняване обективните значения на нещата. Те ни дават малко или много достоверна картина на света. Груба и ограничена представа е редукцията на съзнанието до когнитивните структури. Знанието и горните 6 процеса не изчерпват съзнанието. Нещата са по-сложни и тази именно сложност може да бъде нарисувана чрез ситуация, в която участва всеки един от нас:

Ако на един човек му поднесат предмет, идея, лице или каквото и да било друго, пред него изникват два въпроса:
Какво е това? Защо е така?
отговор на този въпрос дават разумът, интелектът, когнитивните структури. Те казват: това е вода, болест, писалка, причината е в еди какво си.
Какво значение лично за мен има този предмет, какво ми дава? Приятен или неприятен е, желан или нежелан, обичам ли го, или го ненавиждам? Носи ли ми удоволствие, или не?
отговор на този въпрос дава не познанието, а нещо друго