Лекции по Когнитивна психология

КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ
Въведение в когнитивната психология – обща характеристика и връзка с другите научни области.
Цел на Когнитивната психология: прецизно да опише процесите при човека при изпълнение на когнитивни задачи.
Въпроси на Когнитивната психология:
Как възприема?
Как учи?
Как разсъждава?
Как общува?
Задачи на Когнитивната психология:
Да дефинира познавателните процеси.
Да разкрива и тълкува връзките между различните психични процеси.
Познанието е отражението на обекта в субекта, в съдържанието на човешкото познание /съзнание/ и памет. Познанието по начало е предмет на гносеологията, от гл. т. на Когнитивната психология познанието е предмет на активната познавателна дейност /познавателните възможности на психиката/.
Човек получава информация чрез усещане, възприятие и внимание.
Ученето е кодиране на информацията. Човек се учи чрез:
Опит
Интуиция
Овладяване на наука
Допитване до друг човек
Информацията се натрупва и съхранява в памет.
Обработка на информацията – мислене.
Предаване на информацията – общуване.
Научен подход: сравняване на възгледи.
Същност на когнитивния подход: не само да обясни фактите /механизмите за преработка на знанията/, но и да предскаже нови.
Научна теория: хипотези, принципи, механизми.
Критерий за добра теория: уточненост и проверяемост.
История:
Предшественици: сър Фредерик Бартлет /Когнитивни структури и схеми/, Доналд Бронбент /Теории за вниманието/.
Основатели: 1960 г. Джордж Милър и Йорлик Найсер /Първа когнитивна теория за ученето/.
Когнитивната психология е интердисциплинарна /свързана с информатиката, лингвистиката, невронауките, философията, антропологията, социологията, общата психология/.

Личност и когнитивна дейност – съзнание и дейност.
Когнитивната психология – наука за поведението и психичните процеси.
Проблеми:
За активността на човека
За вътрешната организация на човека
За взаимоотношението на човека със заобикалящия свят
СЪЗНАНИЕТО Е ПО-ТЯСНО ПОНЯТИЕ ОТ ПСИХИКАТА /върхът на психиката/.
Съзнанието е висша форма на отражение. Формира се в процеса на общуване и в дейността. Свойства на съзнанието – к о н с т а н т н о с т. Съзнанието зависи от психичното състояние на личността, проявява д и н а м и ч н о с т в зависимост от процесите на изменение на личността. Езикът и съзнанието възникват едновременно.
Форми на съзнание:
Самосъзнание
Обществено съзнание
Групово съзнание
Дейност: взаимодействие на човека със заобикалящата среда, в която той осъществява съзнателно поставена цел като се стреми да избегне неблагоприятни влияния.
Човек се отнася и з б и р а т е л н о към своята дейност и я поставя съзнателно във волята си.
Всяка дейност се различава по своя предмет.
Всяка дейност се разделя на по-елементарна, докато се стигне една н е д е л и м а. За да осъществи дейност е необходим опит, знания /най-ранната дейност – игра/.
Всяка дейност има цел, преживяване на степента на трудност /волево усилие/ и актове /по признак – мисловен, емоционален/.

Личност и когнитивна дейност – характер – личност; ефективна дейност.
Психични явления:
Психични процеси /краткотрайни – усещане, възприятие, представа, памет, въображение, воля, внимание/. ВСЕКИ ПСИХИЧЕН ПРОЦЕС Е ОТРАЖЕНИЕ ОСВЕН ВНИМАНИЕТО.
Психични състояния /определят дейността за определено време – настроение, чувство/.
Психични свойства /дълготрайни, осигуряват количествено и качествено отношение на дейността – темперамент, характер, способности, умения/.
ИНДИВИД Е ПО-ОБЩО ПОНЯТИЕ ОТ ИНДИВИДУАЛНОСТ /индивидуалността е свързана с темпераментовите особености/.
Темперамент: индивидуално психично свойство на изразходване и възпроизвеждане на жизнените сили /нравственост/.
Характер: основата на личността, осигурява вътрешно единство на субекта в ежедневието.
Личност: съзнателно активна, индивидуално неповторима, тя се формира в социалната среда, не се ражда. Личността се проявява, когато човекът е в криза, когато трябва да пренебрегне Его-то си с цел да бъде на висотата на нравствените си идеали и да надскочи себе си. Това се нарича РАЗГРЪЩАНЕ НА ЛИЧНОСТТА ОТВЪД НЕЙНИЯ ХАРАКТЕР. За разлика от характера личността е непредвидима. Да станеш и останеш личност изисква жертвоготовност, воля и бдителност. Статус на личността: оказва влияние върху всички страни на личността /зависимост на личността от мястото в обществото/. Процесът на превръщането на индивида в личност се нарича с о ц и а л и з а ц и я.

Усещане – същност, класификация. Измерване на усетливостта. Закони.
В основата на всеки психичен процес са прости нервни импулси и хормонална секреция.
Усещането отразява свойство или качество на предмет или явление, което непосредствено въздейства върху сетивата.
Екстероцептивни усещания – идват отвън.
Проприоцептивни – информация за положението на тялото.
Интероцептивни усещания – информация за състоянието на органите, оказват влияниевърху самочувствието.
Освен горните 3 групи: осезателни, вибрационни и интерзиционни.
Измерване на усещанията /сензорни прагове/:
Долен абсолютен праг – минимум сила на дразнителя, който предизвиква най-слабо усещане.
Горен абсолютен праг – силата на въздействие на дразнителя, при който все още възниква съответно на дразнителя усещане.
Диференциален праг – най-малката промяна в интензитета на стимула.
ЗАКОН НА ВЕБЕР: Едва доловимата разлика в усещането е постоянен процент от интензитета на стимула, а процента, установен за различни стимули е константна величина. КОНСТАНТА НА ВЕБЕР.
ЗАКОН НА ФЕХНЕР: не е универсален за всички сетива.
ЗАКОН НА СТИВЪНС: Силата на усещане е пропорционална на силата на дразнение, повдигната на степен, съответстваща за всяко сетиво.

Взаимодействия при усещанията. Закономерности на зрителните, слуховите усещания и усещанията за болка. Теорията за адаптацията и теорията за откриване на сигнала.
Взаимодействието между усещанията се проявява при сенсибилизацията /промяна на чувствителността на една сетивна система/ и въздействие с адекватен стимул на една система върху друга сетивна система – при наслагване на усещанията от другата система се усилва усещането в първата. СИНЕСТЕЗИС: при въздействие с адекватен за определена сетивна система стимул се получава усещане, характерно за друга сетивна система /смесване на различни модалности – модалност – вид усещания/.
ТЕОРИЯ ЗА АДАПТАЦИЯТА:
Това, което чувстваме сега, зависи от това, което сме чувствали преди /сензорна адаптация/ - намаление на чувствеността в резултат на продължителна и непрекъсната стимулация.
ТЕОРИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА СИГНАЛА:
Сензорните преценки се определят от нашите мотиви.

Възприятие – същност, закони.
Усещането – непосредствено преживяване на прости изолирани стимули.
Възприятието – организация и интерпретация /цялостен познавателен процес/.
Видове: /според активността на субекта/ - преднамерени /наблюдение/ и непреднамерени, /според доминиращата модалност/ - чисти и комплексни.
Закони:
Отделяне на фигура от фон /възприемане на ф о р м а/
Закон за близост /близките неща се възприемат като група/
Закон за тенденция
Закон за доброто продължение
Закон за затвореност
Закон за движещи се

Видове възприятия и тяхната характеристика.
Възприятието е устойчиво и ярко.
Свойства на възприятията:
Константност /движение – смаляване/
Цялостност /организиране на различни качества по сетивен път/
Избирателност /насоченост към познати обекти/
Предметност /съзнание за липсващата част/
Осмисленост /разпознаване на образи, смислена интерпретация чрез анализ на признаци на предмета/. Четене: низходяща и възходяща обработка на информацията. Низходящ – смисълът се съхранява в краткотрайната памет, смисълът на всяка дума се търси в речниковия запас. Възходяща, когато вече има богат речников запас.
Подпрагово възприятие /под прага на осъзнаването/
СЕТИВНИТЕ ПЪТИЩА СА ПЛАСТИЧНИ.

Същност на представата. Представата като процес и образ. Видове представи.
Представа: образът, който остава в съзнанието след като предметите престават да действат върху нашите сетива. Отражение, обобщен образ, вторичен образ – те се изследват трудно. Представата е посредник между познавателните процеси и сетивно-познавателните процеси.
Представа: сложен психичен процес, обхващащ цяло разнообразие от външни прояви на действителността, в нея се включват признаци и явления, които не могат да бъдат открити от само себе си /празно пространство/, свързана с образ, за да възникне има нужда от възприятие и от време. ЕЙДЕТИЗЪМ /Гьоте/ – пълнота на зрителните представи /точни, ясни, пълни представи/. Представата може да се породи и от собствените движения на човека. При децата впечатлението е много силно и образите остават в тяхната яркост. Характерно за представата е пространствената панорамност /различни гледни точки, независимо от модела на перцептивното поле/.
Представа: бледа, неустойчива, фрагментарна.
Представите често са променливи в зависимост от първото или последното впечатление, отпадат елементи, които не са същностни за предмета или явлението, напр. възприятие за цветовите нюанси /представите се приближават до основния спектър на цветовете/. След запазване в паметта на дадено понятие то може да се допълва и уточнява.
ПРЕДМЕТ – ОБРАЗ – ПРЕДСТАВА – ДУМА.
Представата е в тясна връзка с понятието. Липсата на сетивен опит затруднява формирането на понятия.
Видове представи:
Сигнална /за определено поведение в дадена ситуация/
Регулираща /актуализират се представи, въз основа на които може да се реши дадена задача/
Настройваща /нагласа за дадена дейност: когнитивни карти/

Памет – същност и структура.
Памет: конструктивен процес, отнася се до способността синапсите да получават, съхраняват и възпроизвеждат информация /БИОХИМИЧНА ТЕОРИЯ/. Малко се знае за биологичните основи на паметта!
Експлицитна памет /точна, ясна, категорична/. Съзнателно извличаме информация от паметта, челен дял.
Имплицитна /неточна, неясна/. Няма преднамерено съзнателно припомняне /асоциации, подсещане/, тилен дял.
Процеси:
Кодиране /интерпретация/ - последователност от различни равнища от преработка на информацията.
Съхранение
Извличане /припомняне и разпознаване/ и забравяне.
НАВИКЪТ ПОДПОМАГА ЗАБРАВЯНЕТО.

Качества на паметта. Мнемоника.
Качества на паметта: обем /капацитет/, трайност /съхранение/, точност.
Силата на паметта включва обема и трайността.
1) Сетивна памет /под 1 сек., но с голям обем/
2) Краткосрочна памет /7 мнемонични единици/. МНЕМОНИКА: техника за запаметяване /зависи от смисловата натовареност на думите/, краткосрочната памет се губи мигновено, ако не се повтаря наум /поддържащо повторение/.
3) Дълготрайна памет /усъвършенстващо повторение/.
процедурна /практическа дейност/
епизодична /последо