Лекции по конспект Теория на възпитанието ПУ

КОНСПЕКТ по Теория на възпитанието

Предмет, проблемна ориентация, структура, функции, цели и задачи на теория на възпитанието. Статут и принципи на теория на възпитанието.

Събития, конструкти и референти в езика на теорията на възпитанието.

Същност на училищното възпитание.

Парадигми на възпитанието

Възпитателни съдържания

Теории и фактори за човешкото развитие

Фактори на възпитанието.

Социално възпитание в училище.

Интелектуално възпитание в училище.

Морално възпитание в училище.

Емоционално възпитание в училище.

Възпитаване на толерантност в човешките взаимоотношения.

Справяне с агресията и насилието в училище.

Възпитание на полова култура

Педагогическо общуване и комуникация.

Общи методи и форми на възпитание на възпитанието.

Тема 1
Предмет проблемна ориентация и структура,функции,цели и задачи на теория на възпитанието.Статут и принципи на теория на възпитанието.
Наименованието на теория на възпитанието е етиология , отразява смисъл произтичащ от два термина: теория- от гръцки (наблюдение,изследване), означава систематизирано и обобщено значение на съществени особености на обектите и още систематизирано изложение, научно обяснение и логическо обобщение на обществена практика.Що се отнася до другия термин възпитанието в случая отразява конкретния отрасъл на човешкото познание от тук като наименование Теория на възпитанието отразява определен дял на педагогическото образование.
Обект и предмет-обекта на предмета на Теория на възпитанието обикновено се разглеждат в единство с обекта с обекта на педагогиката, исторически погледнато термина педагогика се изработва в смисъл на науката за възпитанието при съвременното обособяване и развитие на педагогиката в теория на възпитанието и други социални науки имащи отношения към възпитанието, още повече е очевидно , че едно такова възхваляване на педагогиката на ТВ не е уместно, но говори за приоритетния статус на възпитанието като понятие на педагогика. Обектът на ТВ е педагогически план е възпитанието като педагогическо явление с неговото протичане и дейностно осъществяване.
Първо ТВ: е в границите на цялото социално познание. Има се в предвид, че възпитанието не е само педагогическо, а по-широко по характер и обхват социално явление. ТВ субект с обект педагогическо явление е най-често училищни условия и има за предмет закономерностите на професионалното протичане организирано и функционално осъществяване съответствие с педагогическата целесъобразност.
Второ ТВ: е обект на възпитанието като широко социално понятие има за предмет закономерностите на разумното овладяване и това явление т.е. съзнателно протичащия процес на социализация на човешкия индивид. 1 ТВ в най-общо може да бъде определена като относително самостоятелно научно направление с обект. Явлението възпитание и предмет неговите процесуални закономерности.
2. Функции-в общо педагогически план се разграничават следните по-конкретни функции.
а) мирогледна функция- свързана е с формирането на възгледи и убеждения, като определят главните насоки на педагогическата дейност и поведението на всички, които се занимават с проблемите на образованието и възпитанието.
б) методологическата функция-намира приложение при анализ на оригинални педагогически теории новаторски функции-система образуваща функция, която се състои в обособяване на взаимните връзки между всички науки в системата на педагогиката.
в) образователно-политическа функция- свързана с обособяването научното осигуряване образователната политика.
Призванието на ТВ е да изработва технология ориентирана към отглеждането и в духовното възпитание на подрастващото поколение способно адекватно на извършващите се изменения в обществото да обезпечава своите личности, позиции на високо равнище на правна и нравствена култура на професионализъм и нравствена култура и гражданска активност.
Обществени функции на ТВ са:
1. Теоретико- експликативна - установяване на факторите на явленията на теоретико-възпитателната реалност и разкриване на причинно-следствените връзки и закономерности.
2. Светогледно- методологичната -помага да се приведат знанията за фактите от действителността определена система от възгледи за света като цяло т.е. формира светогледна ориентация.
3. Прогностично- управленската -прогнозира и управлява субективна роля при възпитанието. Тази функция е най-специфичната с оглед на природата и възпитанието като целенасочен и съзнателно постиган процес.
4. Активно- преобразуваща -работи за материализиране на мислите и усилията проявява във връзка с почти всички други функции.
5. Комплексно -интерактивната - успешно да изпълнява своите задачи само, ако е широко отворена и интегрира у себе си комплексното познание за човека за неговото цялостно духовно и физическо формиране и развитие.
Основни задачи на ТВ са:
1. Да се обоснови научен статут на ТВ като основно направление на научно педагогическо знание.
2. Да се разкрие същността на възпитанието като социален проблем, задачи и насоченост и се изяснят неговите основни съдържателни направления.
3. Да се разгледа спецификата възпитателния процес в цялата негова противоречивост и сложност, неговите закономерности на протичане и неговите особености при педагогическото общуване.
4. Да се обосноват принципите, методите и формите на възпитание и самовъзпитание, както и начините за диагностициране и прогнозиране в това отношение.
5. Да се очертае системата на възпитателна дейност и специфичната роля на факторите, които действат при нея и да се обоснове нейното управление.
6. На основата на теорията за социализацията и инкултурацията на човешкия индивид и психоанализата да се разработи цялостна социално-педагогическа концепция за личността и нейното възпитание в условията на съвременна цивилизация.
Тема 2
Събития, конструкти и референти в езика на ТВ
(Основни понятия и категории)

Категориално понятийната йерархическа структура на ТВ може да бъде представена по следния начин:
1. Изходни категории на ТВ:
А) Развитие
Б) Социализация
В) Инкултурация
2. Основна категория на ТВ с нейните разновидности:
А) Възпитание в широк социален смисъл на думата
Б) Възпитание в конкретно педагогически смисъл
3. Други основни понятия на педагогиката, имащи непосредствено отношение към ТВ:
А) Образование
Б) Обучение
4. Производни от основната категория понятия на ТВ:
- възпитателен идеал, възпитателна цел, възпитателно явление, възпитателен процес, възпитателна дейност, възпитателно отношение, възпитателно взаимодействие, възпитателна система, възпитателен принцип, възпитателен метод, възпитателна форма, възпитателен фактор и др.
Каква е същността и съдържанието на тези категории и понятия в ТВ.
4.1. Развитието, от който изхождаме ТВ е необратимото, насочено, закономерно изменение на материалните и преалните обекти в резултат на развитието възниква ново качествено състояние на обекта. Що се отнася до развитието на човека, то включва както неговите биологически, така и психическите и социалните му аспекти и изменения.
4.2. Социализация на човешкия индивид е една от ключовите категории на съвременното социално познание. Основните особености на социализацията за американските социолози през 20 в. се представят по следния начин за американците, които са подложени на силно влияние на културната антропология. Социализацията често съответства на този процес на познанието посредством в който детето се превръща в добре приспособен член на обществото, към което принадлежи. Френските учени разглеждат социализацията като цял комплекс от взаимоотношения между човека и обществото в процеса на създаване на личността. В обобщен вид различните определения на социализацията я свеждаме до:
- Усвояването, интериоризацията, интернализацията – Пиаже
- Придобиването на опит и знания
- Включване в минимум обществени взаимоотношения
- Адаптацията към система от ценности, норми, отношения
- Възпитанието на човека
- Процес на очовечаването на човека
- Формиране на социалното в човека, което съвпада с формирането на личността
- Поведението на личността в обществото
- Възпроизводство на съществуващите социални структури
Социализацията може да бъде определена като двуединен диалектически процес, който включва както усвояването, така и създаването на социален опит и културни ценности, при които се развива и усъвършенства човешката социална и биологическа природа, в резултат на активното взаимодействие между отделния човешки индивид и окръжаващата среда, крайния продукт е човешката личност.
5. Инкултурация – тя е процес на съзнателна или несъзнателна обусловеност, чррез който индивида възприема културните традиции, образците на поведение на своята група и действа според тях. Тя също се определя като процес на придобиване на културни традиции в обществото. Процесът е насочен предимно към личността, а не към групата като цяло.
6. Възпитание – тази категория е родово понятие и се отнася към областта на сътворяването на човешката личност едни от най-детайлните значения на възпитанието са:
- възпитание в широк социален смисъл, това е когато става дума за възпитателното въздействие върху човека на целия обществен строй и на окръжаващата го действителност;
- възпитание в широк педагогически смисъл, това е когато се има предвид целенасоченото възпитание, осъществяване в системата в училищата и обхваща целия учебно-възпитателен процес;
- възпитание в тесен педагогически смисъл, това е специално осъществявана възпитателна работа, насочена към формиране на определени качества, възгледи и убеждения;
- възпитание с тясно значение се има предвид решаването на определена възпитателна задача, свързана например с формирането с нравствени качества.
7. Образованието отразява процеса, резултата и степента на овладяване на определена тема от знания, умения и навици на основата, на която се изгражда съответен светоглед и се развиват потенциалните възможности на човека.
8. Обучение – целенасочен процес на взаимодействие между учители и ученици, входа на който се осъществява образованието, възпитанието и развитието на учениците. Производните понятия са:
- възпитателен идеал е ценностно ориентиращия образ или качество на човека при неговата съзнателна социализация и инкултурация.

Тема 3
Същност на училищното възпитание
За определение на същността за образованието като събитие, е необходимо да се премине в определянето на други общи събития и те са :
1. изменението на човека е най – обща форма на неговото битие ,преход на едно състояние към друго през целия жизнен цикъл.
2. Развитието на човека е необратима последователност на събития и качествени и количествени изменения в хода на взаимодействието между неговата биологична програма и обкръжаващата среда
3. Динамиката на човека