Лекции по Криминална психология

Лекции по Криминална Психология:

1. ПРЕДМЕТ И ИСТОРИЯ НА КРИМИНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Дял на психологията, който е част от структурата на правно – психологичните науки. А тя е основен дял в психологията. Правната психология се занимава с психологичните аспекти на създаването и прилагането на правото.
1.Структура на правно – психологичните науки – Те включват следните учения: психология на девиантното поведение, кп, съдебно – психологична експертиза (приложно поле), психология на законотворчеството (юриспроденцията), юридическа психология свързана с правораздаването, пеницентиарна и полицейска психология ( поведението на служителите на МВР). КП е интердисциплинарна наука.
2.История на КП – а) предистория – развитие на криминологията. Тя включва статистика, социална психология и право, т.е. осмислянето на света такъв какъвто е. Началото е около средата на 17в, първо Чезаре Бакария и неговият трактат “За престъплението и наказанието” (Защо съществува престъплението?). След него Чезаре Ломброзо насочва изследването си върху самия индивид, който извършва престъплението. За него обществото е контекст , докато за Бакария в самото общество се съзрява престъплението. Ломброзо търси покровителни грижи вътре в човека, от което произлиза детерминацията на криминалното поведение. Той поставя емпиричното начало на в криминалната психология. б) история – след Втората световна война се създават алтернативни младежки движения. (Защо младите хора разрушават традиционните стандарти?). Дефиницията за престъпление от 70 – те години е функциониращ отрасъл на криминалната психология.
3.Предмет – изучава човешкото поведение, през призмата на негативните субективни причини и резултати. Съзнанието съществува само чрез поведението. Поведението е продукт на психичното, но не е същото (емпирична наука). Психологията е количествена наука, като поведението е най – близкостоящото до това, което наричаме психично.
интроспекция – Тя дава възможност да се анализира индивидуалната феноменология (Аз – а на личността). Поведението е като субективност, следователно субекта е автора на действието си, който може да даде аргументи защото го прави субективно. А то от своя страна е вътрешното пространство на субекта. Произволното – именно това го инересува психолога, защо човек е направил точно това. Важно е да се разбере субективният свят на човека, а именно неговото поведение.

3. МЕТОДИ НА КРИМИНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Методите на общата психология са с по – различни модификации. Трябва да се прави разлика между емпиричните методи чрез които се събира и анализира за конкретното поведение на човека (за интерактивната диагностика). Научното и емпиричното изследване имат различна цел. Оттам следва, че методологията се различава. Например: ако използваме тестове за IQ с оглед да се установи взаимовръзка между професия и IQ, то ние ще съберем набор от тестове, следователно общи насоки (релации), а оттам употребата на тестовете е различна. КП има индивидуално приложими методи. Тази специфичност е свързана и с модифицирането на тестовете за индивидуална диагностика. Следователно КП се занимава с поведението на престъпника (причина и резултат). 1. КОНТЕНТ - АНАЛИЗ – Причината, която може да бъде са речите в/на една вещ, нерядко е единствената възможност за откриване на видовете поведение. По следите и отпечатъците може да търсим причините и лицето, което е извършило престъплението. Възможно е да няма заподозрян, да има или няма свидетели, различни показания, може да има преки свидетели на престъплението следователно кой е извършил престъплението. А оттам целта е да се стигне до най – вероятния типаж на извършителя. А) Графологичен анализ – анализ на почерка, целта е да се установят авторството, да се съпостави образеца на даденото лице с документи, които като, че ли са авторство на същото лице (завещание). Следователно се сравняват подписите. Б) Психографологичен анализ – психолонгвисичен анализ, т.е. какво е било психичното състояние на лицето което е съставило текста (завещанието) плюс има ли и колко сериозно съответствието между съдържанието на анализираният текст и субективното намерение на автора на текста (при заплаха, аудио запис, изрезки) следователно е важно психичното значение какво иска да каже автора? 2. МЕТОД НА ПРОФИЛИРАНЕТО (криминално портретиране)
При портретирането анализа се извършва върху реално съществуващо лице. Условно да се съпоставят основните тенденции на личността с профила на престъплението, т.е да ли има съответствие. Когато няма физическо лице, а има престъпление говорим за профилиране. Профилирането е помощен метод на наказателното производство, неговото място е единствено в него. А) Профилиране – за да се разработи добър профил трябва да има: оптимално количество информация – тръгва се от най – значимата. Има различни типове като: 1) Съдебно – медицинска информация (експертизи) – дава възможност за ориентиране за начина на нападението , следователно за психологичния анализ (какъв ще е човека? Какъв е интензитета на нападението?колко са ударите, които са нанесени?). Тя дава и свидетелства за наличие на ексцесии; тип посегателства; дали някоя от интервенциите е била след смъртта.
2) Следи на местопрестъплението ( има два варианта: на място и по документи) 3) протоколите от разпитите (кой какво е видял?), следователно инф. за жертвата (високо, средно и ниско рискови жертви) и инф. за извършителя. 3) Биографични данни за заподозрените лица (профила е вероятностен метод) – няма категоричност. В крайна сметка профила има констативна и прогнозна част. (описва се типажа, посочват се най – вероятните действия, които лицето би могло да предприеме нататък)
Съществен елемент при профила е т.нар. почерк на извършителя, следователно индивидуалната специфика на самото поведение на престъпника, а оттам да се открие повтарящо се нещо, например нетипичното по отношение на други престъпления от същия тип, обаче ако не е серия от престъпления. Портрет – множество от методи, анализ на поведението, интервю. 4) Криминално интервю – Възпитанието е извън роцесуално. Когато възложено извършване на съдебна експертиза психолога е абсолютно свободен по отношение избора на метод. При първоначални действия на полицейските органи при установяване на извършителя на престъплението. Интервюто включва анализа на поведение, психология на влиянието, вербални и невербални сигнали на базата на които да идентифицираме истината в показанията, психология на влиянието и грешка от втори род – установяваме неистина за истина, като съдебни грешки от първи род, т.е има истина за неистината, когато психолога унивини виновно лице. 5) Анализ на поведението – т.е. да има структура на поведението чрез детайлна схема или матрица за вербалното и невербалното поведение плюс кодове за разчитане на поведенческите сигнали от които можем да интерпретираме психологичните елементи на поведението, какво диагн. всички движ.


КРИМИНОЛОГИЯ, КРИМИНАЛИСТИКА И КРИМИНАЛНА
ПСИХОЛОГИЯ

1. Криминология – интердисциплинарна наука, влияеща върху четирите научни области – социология, право, статистика и политология. Основно се занимава с въпросите на престъпността като социален проблем – генези, причини на престъпността като социален проблем /съвкупността от всички престъпления и тяхната тенденция/. Следователно съществува количествен анализ, който цели да открои тенденциите и да дефинира динамиката /перспективите/. Индивидуалното престъпление не представлява интерес. То се включва в общия профил на всички престъпления.
2. Криминалистика – по същество тя е част от юридическата наука. Занимава се с начина на разследването на престъпленията. Тук има рамка, която включва техните методи и технологии в рамките на процесуалното право. Следователно съществуват ограничителни модели като разпит, претърсване и изземване, оглед на местопрестъпление и други.
3.Криминална психология – в центъра е човекът, който е и5звършил престъплението, изследва се генезисът, виктимологията на престъпленията.

5. ДЕВИАНТНО И КРИМИНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

1. Девиантно поведение - тип поведение, при което се нарушават социалните норми, като изключим: правните норми, наличието на физически и органични дефицити и включим социалните импликации. /Криминалното поведение не съдържа социалните импликации, социалното пространство отсъства от същината на криминалния опит/.При девиантното поведение човек се интересува от социалното пространство, т.е. да провокира обществото, чрез поведението си цели да скандализира социалното. Девиацията е алтернативна социална форма в три вида: 1.деструктивна алтернатива, 2.неутрална алтернатива – например графитите, 3.Девиация от престъпен вид – не разрушаващо, а контрастиращо. Девиантното поведение е резултат от индивидуалното решение. При корпоративната девиация най-често се вършат кражби на местоработата. При пасивната девиация – кражби в секти – т.е. има избор.
2.Криминално поведение – То е свързано с нарушенията на правните норми. То е институциализирано. Тези поведения са очевидна вреда, щета за функционирането на обществото и за хората в него. Престъпление е всяко деяние, което е извършено и е обявено от закона за наказуемо.

6. ГЕНЕЗИС НА КРИМИНАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ

1. Същност на криминалното поведение – Този термин се интерпретира и от юридическите науки. Всяка наука има свой инструментариум, следователно – различна гледна точка, която има свои достоинства. Друга наука, която разглежда криминалното поведение, е социологията. Тя разглежда количествения анализ и социалните контексти, които създава престъпността. Следователно развитието на престъпността е на основата на развитието на групите, средата, от която произхожда /гетата произвеждат алтернативно поведение/. Друга наука е педагогиката. Тя изследва институционалното управление на девиациите, следователно тяхната превенция и корекция. Криминалното поведение е това поведение на индивида или групата, което нарушава правните норми.
2. Генезис /произход и възникване на криминалното поведение/. Съществуват две дименсии /причини, измерения/ - а/ социална, б/ индивидуална. Социалните проблеми /параметри/ - криминалното поведение е тип социално поведение, то не се случва в някаква различна социална среда, която обитаваме всички, следователно криминалните типове са обикновени хора. Обществото така или иначе дава базата, в която се случва криминалното поведение. Самата структура на обществото, начинът му на съществуване съдържат в себе си престъпление.
Обществото не е еднородно, то съдържа различни образувания – сдружения, институции и други структури, групи. Проблемът е в моралната /нормативната/ дисперсност. Всяко едно от образуванията в обществото би трябвало да реализира минимален набор от социални правила – например, 10-те божи заповеди. Индивидите по различен начин биват социализирани – т.е. има пространства, в които 10-те божи заповеди се видоизменят / строго се спазват. Индивидуалното поведение е различно, а криминалното поведение е алтернативно поведение, проявяващо в чужда среда за развитие.
Социалното като самостойност няма своя телесност, социалното се случва и се реализира чрез индивидуалното. Социалното винаги персонифицирано, а от там криминалното поведение бива генерирано от самите нас, като индивидът се грижи за формирането на личността – например, училището, в което се научават социални знания, норми на социалното поведение и формиране на физиката и волята. Учителят е по-важен със своята личност, отколкото със своите знания.
Персонификация на социалното, социална мъгла.
Стратифициране на социалното пространство от гледна точка на интересите на обществото /то има отделни пространства, които трябва да се запълват, следователно и институции/. Основни стратификации: 1. Семейство – наличие или липса на родители. Това е предпоставка за криминално поведение. Също и семейният климат – общуването вътре в семейството, комуникацията. Стилът на отношението родител-дете, двете крайности – положителна и отрицателна. 2. Училище – Учителят и неговото поведение /поресонифицирането на институцията/. Съществу