Лекции по Култура на речта и поведението (КРП)

Правопис и правоговор на гласни
Правописа на всеки език се изгражда върху определени принципи. Най-голямо значение имат следн
ППравописа на всеки език се изгражда върху определени принципи. Най-голямо значение имат следните три от тях: фонетичен, морфологичен и традиционен ( исторически). Фонетиния изисква съответствие между изговор и писане. Между живите езици трудно може да се намери език изцяло подчинен н атози принцип, но от мъртвите такъв е бил санскритския.
По силата на морфологичния принцип морфемите винаги се записват по един и същ начин независ
имо от това как се изговарят.
Например: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Ис
т
орически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака два от тях са тесни и широки гласни. Тясната –и и широката –е; -а и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно
само под ударение. Когато не са ударени те приближават една към друга с тенденция да се слеят. Така ч
е
широките се приближават към тесните и обратно. Тази тенденция се нарича редукция на гласните.
Редукцията е естествено явление и зависи от ударението. Под ударение няма редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията
под ударение, който се наблюдават в източните говори. Диалектно –е и преминаването на –е в –и.
Възможни са три типа грешки в резултат наПо силата на морфологичния принцип морфемите винаги се записват по един и същ начин независимо от това как се изговарят.
Например: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Исторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака два от тях са тесни и широки глНапример: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Исторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развойИсторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовеков
ния развой на езика. Шесте

гласни в българския език се противоста
вят по няколко признака два от тях са тесни и широки гласни. Тясната –и и широката –е; -а и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно само под ударение. Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противостав
я
т по няколко признака два от тях са тесни и широки гласни. Тясната –и и широката –е; -а и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно само под ударение. Когато не с
а ударени те приближава
т
една към друга с тенденция да се слеят. Така че широките се приближават към тесните и обратно. Тази тенде
нция се нарича редукция
на гласните.
Редукцията е естествено явление и зависи от ударението. Под ударение няма редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията под ударение, който се наблюдават в източните говори. Диалектно –е и преминаването на –е в –и.
Възможни са три типа грешки в резултат на редукци
я
та.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мулив
Грешки по анаалогия например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формата за м.р. проверка правим като заменим м.р. със ж.р. или ср.р или мн.ч. Ако гласния звук се запазва в м.р той е А, ако отпада
в м.р. е Ъ
Казал – ка
з
ала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай о
баче не се грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни п
р
едставки. Главна причина е че те почти никога не са под ударение. Втората причина е че има немалко думи, който са дублетни например увенчавам – овенчавам; умиротворя
в
а
м
- омиротворявам
Третат
а
прична е ч е в езика съществуват думи с една и съща основа на в комбинция с –о или –у образуват думи с различно значение например опадам – упадам; оказвам – указвам; отдавам – удавам
Удава ми се – отдава ми се
Двете представки имат самостойни значения –о означава извършване на действияпо повърхността напрРедукцията е естествено явление и зависи от ударението. Под ударение няма редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията под ударение, който се наблюдават в източните говори. Диалектно –е и преминаването на –е в –и.
Възможни са три типа грешки в резултат на редукцията.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мулив
Грешки по анаалогия например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-
а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на
п
р
ичастие или прилагателно има най-често във ф
ор
м
ата за м.р. проверка правим като заменим м.р. със ж.р. или ср.р или мн.ч. Ако гласния звук се запазва в м.р той е А, ако отпада в м.р. е Ъ
Казал – казала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай обаче не се грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни предстаВъзможни са три типа грешки в резултат на редукцията.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например мо
При някой от тях може да се нап
р
ави проверка със сродни думи
Унасям се уловя усетя опитвам
Думите от чужд произход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че думите от латински се пишат с –ус, градус, конус, лансус(грешка) Унасям се уловя усетя опитвам
Думите от чужд произход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че дуДумите от чужд произход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че думите от латински се пишат с –ус, градус, конус, лансус(грешка) . думите от гръцки завършват на –ос колос, космос,
епос. В българския език –о съдържат наставките –от епот, кукот, кикот; на –ост радост, мъдрост;
н
а –ота висота, красота, грехота

е/и
при тях най-важно е разграничаването на представките – пре и – при
За разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
по
вторение – преписвам, претворявам
довеждане на действието до краен резултат – преглъщам предавам
-При

означава следното
- движение с достигане до определени граници – приближавам прибягвам
- действие слаба степен – притварям приглаждам
- неочакваност на действието – приспа ми се прияде ми се
Горепосочените правила се отнасят сам
о за българската лексика. Чуждите думи трябва да с езнаят на изуст или се прави справка с речника например рикошет, идентифицирам

Правоговор на гласните

Той е свързан с явлението редукция която е промяна в характеристиката на гласните. Редукцията действа на принципа на затихване. Колкото по близо до ударението е гласнат
ее/и
при тях напри тях най-важно е разграничаването на представките – пре и – при
За разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на ноЗа разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам,Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитпреодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма –
препивам, престоявам
възде
й
ствие – преластявам, предумам
повторен
ие преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
повторение – преписвам, претворявам
довеждане на действието до краен репрехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
повторен
и
е – преписвам, претворявам
довеждане на действието до краен резултат – преглъщам предвъздействие – преластявам, предумам
повторение – преписвам, претворяв
ам
довеждане на действи
е
то до краен резултат – преглъщам предавам
-При озповторение – преписвам, претворявам
довеждане на действие
то до краен резултат –
преглъщам предавам
-При означава следното
- движение с достигадовеждане на действието до краен резултат – преглъщам предавам
-При означава следното
- движение с достигане до определени граници – приближавам прибягвам
- действие слаба степен – притварям приглаждам
- неочакваност на действието

– приспа ми се прия-При означава следното
- движение с достигане до определени граници – приближавам прибягва- движение с достигане до определени граници – приближавам прибягвам
- действие слаба степен – притварям приглаждам
- неочакваност на действието – приспа ми се прияде ми се
Горепосочените правила се отнасят само за българската лексика. Чуждите думи трябва да с езнаят на из- действие слаба степен – притварям приглаждам
- н
еочакваност на действи
е
то – приспа ми се прияде ми се
Горепосочените правила се отнасят само за българската лексика. Чуждите думи трябв- н
еочакваност на действието – приспа ми се прияде ми се
Го
р
епосочените правила се отнасят само за българската лексика. Чуждите думи трябва да с езнаят на изуст или се прави справка с речника например рикошет, идентифицирам

П
р
а
Горепосочените правила

се отнасят само за българската лексика. Чуждите думи трябва да с езнаят на изуст или се прави справка с речника например рикошет, идентифицирам

Правоговор на гласните

Той е свързан с явлението редукция която е промяна в характеристиката на гласните. Редукцията действа на принципа на затихване. Колкото по близо до ударението е гласната толкова по-слаба е редукцията. Под ударение не се осъществява редукция. В граматиката са приети определени знаци за означаване на редукция.

В езика се наблюдава така наречения условен правопис. С него назоваваме случайте когато –а е под ударение но се изговаря като –ъ