Лекции по Литература за деца и юноши

2. Жанрова специфика на ЛД. Фолклорът и детската литература
1.Въпреки ,че творчеството за деца се отличава с голямо богатство, то се подчинява на жанровете и видовете в художествената литература.Жанровете имат своя специфика и някои са характерни само за нея.Думата жанр идва от френски. За основа на жанровете е послужило народното творчество.То е началото на приказките, песните, преданията. и др.
2.Според В. Проп литературата се ражда от фолклора.Различията на литературата и фолклора са в различния начин на тяхното проявление. Фолклорът съществува като художествена цялост на фолклорното съзнание, а литературната творба за литературното съзнание.Детското съзнание не е нито фолклорно, нито литературно, но то е по – близко до фолклорното, което обяснява фолклорните предпочитание на децата.
Днес терминът фолклор се използва за да се обозначат словесно художествени произведения, които са създадени от народа и битуващи в народна среда.То е една от най – ценните съставки на народната култура, защото вълнуващо са представени бит, естетически ценности, култура.Някои творби са адресирани само за децата.Някои са създадени от възрастни разказвачи, а други от деца предназначени за забавление. Обогатяването на детския фолклор с произлезлия от фолклора за възрастни е важна особеност за неговото съществуване.
Тематиката е близка до детските интереси,а формата със своята достъпност отговаря на детското художествено произведение Обособяват се няколко песни, залъгалки, броилки, песнички при детски игри, детски празнично – обредни песни и др.
Приспивни – “ Сънчо”,
Залъгалки – целят да привлекат вниманието на децата, не са богати от към съдържание
детски песнички за природата – те са обръщение към нея, така детето разговаря с всичко, което го заобикаля.
броилки – имат рима, по – малко смисъл
скороговорки игрословици - развитие на речта на децата
гатанки – свързани са с природни обекти
пословици и поговорки
празнично обредни песни

3. Приказката – основна жанрова форма в литературата за деца . Специфика и еволюция от фолклор към литература.
Тя е фолклорен, а не литературен жанр и изиграва важна роля в развитието на литературата.Бележи развитие в продължение на векове. Тя е една от най – жизнените и богати прояви на човешката дейност.
1.Жанрова специфика и типологични разновидности.
Богатото съдържание на приказката се свежда до определен кръг теми, сюжети, образни идеи, пре4чупени през призмата на приказната условност.Проп говори за устойчивост на приказката.С тази устойчивост на темите , както и мотивите спомага да се направи, дори условно едно подвидово деление.Това е в зависимост от съдържанието и темата на приказката.Има 3 основни дяла на приказката и това са: вълшебна приказка, за животни и битова приказка.Най –стари според възникването си са приказките за животни. В тяхната основа са първобитните, тотемни представи за света.Като чрез изображението на животните се разкрива човешката психология.Възпроизвеждането на животинския свят не е цел на приказката, но отсъства и пряко изображение на човешкия духовен мир.Тази двуплановост отделя приказката за животни от другите видове, но наличието на наличието на фантастичен момент ги прави близки до вълшебните.
Във вълшебните приказки присъстват герои животни, но те имат друга структура и насоченост. Наличието на тематичен елемент е основен жанрово- характеризиращ белег, който не се среща в битовите приказки.В тях има донякъде хиперболизация.Но редица приказки имат смесен характер.В тях има различни мотиви и персонажи.Затова жанровото деление трябва да става на базата на преобладаващия елемент.
Генезис и поетика на приказката
Приказката възниква заради необходимостта да се утвърдят индивидуалните ценности.Това може да се утвърди само при наличието на хармония между индивидуалните и обществените ценности.Но индивидуалното и колективното благо често са в противоречие.Приказната фабула има стар митологически характер. Митът е свързан с ритуала, обреда.Преобръщането на обреда, като се въвежда съзнателна измислица, демитологизацията на героите, както и времето и пространството за причина да се трансформира фабулата.
Поетиката разглежда структурата на литературната творба, тема, сюжет, идея,композиция и др.Приказката преди всичко представлява повествователна сюжетна форма.В приказката е налице изключителна динамика като белег на нейната фабула.С това се разкриват персонажите в обобщен вид, като действието е акцента.То интригува и разказвача и слушателя, като е важен най – вече крайния резултат.Според изследванията върху сюжета на приказката показва, че тя е многопластово явление, редица по – малки сюжетни единици, които се наричат мотиви.Основният конфликт е централен мотив и главното за сюжета, а останалите мотиви помагат на съдържанието да се изясни.Сюжетно – композиционните рамки са най – ясни в началото и края на приказката.Композицията на приказката се свързва със сюжета, така ,ч е между тях да няма рязка граница.Когато се съчетават епизодите няма строга логичност.Не е нужно героите да са мотивирани. Следва се логиката на приказното повествование.Изображението на времето и пространството в приказката е неопределено.Има много глаголи, няма описание, няма монолози. Фразата е кратка и стегната. Има епитети , сравнения, хиперболизация, градация.

5. Авторизирана и авторова приказка. Шарл Перо – особености в поетиката на приказките му.
1. Типологични особености на авторизираната приказка В днешно време фолклора и литературата трябва да се разглеждат като 2 типа литература, но и като 2 етапа в исторически план.Тези различия се състоят в различният начин на проявлението им и в различните им форми на съществуване. Различаваме авторизирани и авторови приказки.Това са завършен и творби ,които са сами за себе си.За разлика от фолклорната приказка,която има множество варианти и която е предназначена за устно възпроизвеждане, то авторизирана и авторовата са написани. Писателят има възможност многократно да се коригира написаният текст и се превръща в неин съавтор.Авторизираната приказка има близка връзка с фолклорната.Тя запазва в значителна степен нейния облик и белези.Често този тип приказки се наричат преразказани.Но това не е така защото в текстове са направени множество промени.Затова по – сполучлив е термина “авторизирани”.Приемаме че тези приказки са по – скоро лит-ра отколкото фолклор или междинна форма на между авторовите и фолклорните приказки.Авторовата намеса може да е по – незначителна, но може да засяга идейно – тематичният характер, моменти от сюжетното развитие, начина на изграждане на образа.В литературната приказка е характерна пълноценна авторова изява. Тя е своеобразно проявление на литературният жанр и е най- късно създадена.Принадлежността й към литературният жанр е безспорна ,но се отличава с редица литературни черти и по точно с оригинално творческо мислене, близост с литературните жанрови форми и тип повествование.
2. Особености в поетиката на приказките на Ш. Перо. (1628 – 1703).
Той е основоположник на авторизираната приказка. Роден в Париж в богато чиновническо семейство. По професия е бил юрист, избран за член на френската академия на науките. По времето му господстващото литературно изкуство е бил класицизма. Тази литература възпява кралската власт. Ш. Перо най – ревностно поддържа съвременната литература Той препоръчва съвременните представители да пишат чрез сюжети от заобикалящата ги действителност.Той събира и обработва голям брой народни приказки, които през 1697г. издава в сборник “ Приказки за феи или приказки от стари времена”.Това е първият сборник във френската литература, който става любимо четиво за децата по цял свят. Те са написани на много достъпен език, интригуваща е и фабулата. Има елементи , които описват тогавашния бит.Преработка на приказките – запазва се първообраза и се акцентира върху възпитателното им значение.
В приказките на Ш. Перо присъства фантастичното, но без да противостои на реалния живот.Авторът има положително отношение към героите от народните низини.Известни приказки са: “Червената шапчица”, “Пепеляшка”, “Котаракът в чизми “ и мн. други.
“Червена шапчица “ е позната във фолклора на много народи, но става попълярна чрез обработката на Ш.Перо.Това е приказка алегория за съдбата на добродушни и наивния.И тук доброто побеждава.

6. Литературата за деца в епохата на романтизма. Приказките на Братя Грим и фолклорната традиция

Двамата братя Яков и Вилхем разказват и събират народни приказки.Те са германски учени , професори в Гьотинген, а след това в Берлин.Членове на Пруската академия на науките.Живеят с мисълта за обединението на Германия.Пътуват и събират много приказки.Доказват общността на народа чрез общността на фолклора.Но дейността им не се харесва на Гьотингенския феодален владетел и той ги прогонва.Установяват се в Берлин като продължават а събират приказки и да ги публикуват. През 1812г. – 1814г. излизат 2 тома “Детски семейни приказки”, а след 2 години излизат “Немски предания”.съставят също така и немска граматика и история на немския език..Издават книгата “Немска митология”. Приказките им се отличават с ярка образност,, занимателна фабула, богатство на въображението. Запазват народният им характер и звучене. Извършените преработки не са съществени.Те са събрали над 200 приказки,като по – голямата част за известни и до днес.Приказките им могат да се обособят в трите направления – битови, вълшебни и за животни.Техни известни приказки са: “Снежанка”, “Златната гъска”, “Храбрият шивач” и др.Там има изобилие от вълшебни предмети, но водеща е идеята, че човекът съперничи на вълшебните сили дори ги побеждава. В тези приказки са разкрити нравствените качества на героите, подложени на множество изпитания и се възнаграждават от вълшебните сили. Приказките за животни засягат преживяванията на хората и изтъкват предимствата на човешкия разум пред физическата сила.Пример за това е “Вълкът и 7те козлета”).”Бременските музиканти” има увлекателна фабула, поредица от весели приключения на животни ,които са изоставени.Те се обединяват за да потърсят своето щастие заедно.Накрая героите имат свой дом и заживяват заедно.
В битовите приказки са описани занимателни моменти от реалния живот и взаимоотношенията на хората. В тях се осмиват различи човешки пороци и слабости като завист и алчност.Посредством фабулата и персоналната с-ма получават редица човешки положителни качества.Най – популярни са: “Седемте храбреци”,Ленивият
Ханс” и др.Обикновени хора от народа са описани с много симпатия, дори когато проявяват недостатъци те не носят отпечатък на негативизма Героите от народните низини са работливи, смели, умни.В приказките се долавя народният бунт и недоволство срещу робството и експлоатацията. И увереността, че правдата ще възтържествува.Братя Грим смятали , че поезията може полезно да въздейства на всекиго. Това е идеята за доброто