Лекции по методика на обучението по български език и литература в началното уч.

МОБЕЛ в НУ Лекции 07-08.01.2023г.

Методиката на обучението по Български език и литература в началното училище съдържа 4 раздела:
1. методика на началното ограмотяване- буквар
2. обучение по български език- развитие на умения за работа по български език (правила, правопис и др.)
3. обучение по литература( литература + четене)
4. развитие на свързаната реч (устна и писмена форма)

Стойка Здравкова- методика на обучението по бел в ну (най-важно е за началното ограмотяване)
Левчо Георгиев- за обучението по бел в ну
Всичко от Нели Иванова- методика на обучението по литература; урокът по литература в нач. Класове

НАЧАЛНО ОГРАМОТЯВАНЕ
Какво разбираме под начала грамотност?- овладяването на четенето и писането, като два дяла на грамотността, за това разделяме обучение по начално четене и обучение по начално писане и са подредени в строга последователност.
Етапа на начално ограмотяване продължава 9 месеца- има 3 етапа- предбуквен, буквен и следбуквен (букварен).
Предбукварен период- картинки и схеми, етап, в който децата работят в устна форма- правят звукови модели на думи и отговарят на въпроси по картинките, изработват текстове. Децата успяват да се подготвят за работата, която е най-съществена- буквен период. Предбуквения период трае 1 месец. Той включва 16 урока по четене и 16 урока по писане. Тетрадка номер 1 върви в предбуквения период. В него децата изучават елементи на буквите и техн. Упражнения подготвящи децата за писане.
Буквен период- обхваща 4 месеца- най-важен и най-продължителен. 64 до 72 урока по четене и 64 до 72 урока по писане. Работи се с тетрадка номер 2. Четенето и писането се съчетава с умения за изписване на съответните букви. Лявата страница на буквара е за работа в урока по четене, който е първия урок от поредицата. Следва урок по писане с тетрадка номер 2 където децата изписват малка ръкописна буква. След урока по писане на малка буква, следва урок по четене върху дясната страница от буквара. След втория урок по четене идва втори урок по писане на главна буква. Това е задължителната последователност на работа.
Следбуквен период- продължава около 1 месец. Специализирани уроци по четене и писане т 12 до 16 за двата вида. При писане се използва обикновена тетрадка. Когато изучат цялата азбука и всички букви се прави тържество- празник на буквите.
От март месец до края на учебната година се започва учене по специализирани учебници по четене и писане- читанка и български език.

Когато децата четат в буквара думи, изречения или текстове винаги те четат първи!

Структура на урок по начално четене- урока на лявата страница на буквара- урок запознаване с нов звук и буква и упражнения в четене:
1. затвърждаване на стари знания- упражняване на четене, актуализиране на знания и умения свързани с новата тема;
2. поставяне на темата и мотивиране;
3. запознаване с новия звук и печатната му буква, упражнения в четене:
1.отделяне на новия звук чрез анализ на изходната дума;
2.изучаване на новия звук- на практическа основа се коментират характеристиките му;
3.показваме белега на звука- печатна буква малка и малка;
4. обобщение на изученото в часа;
5. преценка.

Структура на втори урок по четене- урок за затвърдяване на упражнения в четене (дясна страница на буквар)
1. актуализиране на овладените знания или умения- проверка;
2. поставяне на темата и мотивиране;
3. затвърдяване на представата за новия звук и буква и усъвършенстване на уменията за четене;
4. обобщение;
5. преценка.

Структура на урока по начално писане (писане на малка и голяма ръкописна буква):
1. затвърдяване на стари знания и умения (диктовка, коментар върху написаното);
2. поставяне и мотивиране на темата;
3. запознаване с новата ръкописна буква и упражняване на писането (показ на буквата; асоцииране на графичния образ със съответната фонема; коментират се елементите на буквата; учителя пише буквата на дъската, като подробно обяснява от къде започва, по какъв начин се свързват елементите, особености на формите и начина на изписване, наклона, разстоянието, показва как може да бъде изписана самостоятелно или свързана с друга буква; учениците започват да пишат буквата в тетрадката като гледат образеца; започва се изписване на отворени и затворени срички с тази буква; пишат се отделни думи, словосъчетания, изречения с новата буква; учителя припомня изискванията, минава да провери, коментира, коригира;
4. обобщение;
5. преценка.

ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
В последните месеци на първи клас започват да изучават бел. Обучението продължава до края на средното училище. Основните правописни правила се учат в началното училище. Формират се умения и навици за пълноценно речево общуване. Докато изучават бел в училище, учениците изучават и различни езикови явления на практическо ниво, с цел да ги използват в речевото общуване. Учениците ползват спец. Учебници, тетрадка. Целта е да се акцентира върху материята на езика и да се разбират езиковите значения, да се развие езиков усет. Обръща се внимание на устната реч, спряно писмената. Изисква се една оценка на изразителността на речта- съчетава се с обучението по литература. Важни са задачите, които поставя обучението по бел и са насочени в перспектива към по-нататъшното обучение в прогимназиален и гимназиален курс.
Методи и похвати в урока по Български език:
1. беседа- основен метод на обучение;
2. самостоятелна работа- заема значително място в урока, може да бъде извършване по време на урока или в домашни условия, може да се използва и под формата на тест; самостоятелната работа трябва да е планирана правилно, трябва да има подготвителен етап, в който учениците да се запознаят със задачата, правилно да се разбере изискването; следва изпълнителски етап, в който учениците работят самостоятелно и изпълняват поставените задачи, необходимо е да им се предостави достатъчно време; следва проверочен етап- проверява се изпълнението на задачата, коригират се грешките, обясняват се; целта е учениците да се поучат от грешките;
3. езикови задачи- важни и разнообразни; обучението по бел се реализира основно чрез езикови задачи- упражнения, които използваме в часа по бел; езиковите задачи могат да бъдат:
1.готови образи/модели- работи се на базата на посочения модел;
2. лингвистичен анализ- фонетичен анализ- звуков анализ, морфологичен анализ, лексикален анализ- тълкуване на основното значение на думата, синтактичен анализ- изречението и частите му, анализ на фразеологизмите- изрази с преносно значение;
3. диктовки- видове диктовки: фонетични диктовки, диктовки на отделни думи, диктовки на изречения, диктовки на текст; текста се чете три пъти- първи път за общо впечатление, втори път се чете бавно за записване, трети път се чете, за да проверят и коригират, нещо, което е пропуснато или сгрешено, следва проверка от страна на учителя и коригиране на грешките при малките ученици, а при по-големите само се маркират;
4. контролна работа- периодически се правят различни контролни работи;
5. комуникативно-речева ситуация- предполага учениците да са поставени в ситуация, която да представят на вербално ниво;
6. задача за редактиране- има възприети знаци за редактиране, чрез тях се маркират грешки от различно естество- грешки в съдържателен план, в стилово отношение и правописни грешки; чрез съответния знак учениците се насочват към вида на грешката;
7. онагледяване- трябва да има много богато онагледяване при работата с малките ученици- табла, картони, разноцветно писане, изображения и др.
8. игра- чрез нея се създава по-добра мотивация за работа, трябва да е съобразена с възрастта на децата и учебното съдържание;

Видове уроци:
1. урок за нови знания;
2. урок за упражнения;
3. урок за обобщение.

Класификация на уроци по Български език:
1. урок за овладяване на нови лингвистични знания и началното им прилагане в речевата практика (нови знания);
2. урок за затвърдяване на знанията и формиране на речеви умения (упражнения);
3. урок за обобщаване и систематизиране на лингвистичната информация (обобщение); провежда се в определено време в годината, след даден раздел;
4. урок за преговор, актуализиране на овладени знания по БЕЛ; провежда се в началото и края на годината.

Структура на урока за нови лингвистични знания:
1. актуализиране на стари знания: има я във всякакъв вид уроци; трябва да бъде обвързана с новата тема; не повече от 10 минути;
2. поставяне и мотивиране на темата: накратко учителя обявява темата и обяснява какво ще учат в този час и защо е нужно да го учат, записва се заглавие;
3. изясняване на новото учебно съдържание, връзка на изученото в този урок с вече овладени знания, приложение на знанията в практическа дейност: отнема приблизително половината от учебния час; новото учебно съдържание не се преразказва от учителя, а се организира беседа, където учителя задава правилните въпроси и се цели учениците да могат да осмислят даденото явление на практическо ниво; цели се учениците сами да осъзнаят как функционира самата единица в речта; знанията се прилагат чрез езикови задачи и упражнения;
4. обобщение: обобщава се какво са научили и се поставя домашна работа

Структура на урока за затвърждаване на знания и формиране на речеви умения:
1. актуализиране на изучените знания от урока за нови знания: актуализацията е във връзка с новата тема;
2. поставяне и мотивиране на темата;
3. затвърдяване на представите за изученото езиково явление и формиране на умения за прилагането му в речевата дейност;
4. обобщение.
Езиковите задачи се комбинират по преценка на учителя, може да са групови, комбинирани, като целия час протича под формата на различни упражнения за затвърждаване на полученото знание.

МОБЕЛ в НУ Лекции 08.01.2023г.

ОБУЧЕНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА

Първия прочит в Читанката винаги се прави от учителя! Децата не са самостоятелни читатели, те възприемат творбата чрез посредничеството на учителя.
Учителя чете изразително първи път
Анализ след автора- анализирайки творбата, учениците проследяват хода на сюжетното действие
Най-важната функция на литературата е възпитателната. От методична гледна точка, четенето в началните класове се нарича „многочетене“- множество прочити на текст за затвърждаване на съдържанието и развитие на четивните способности.
Наивно-реалистично възприемане- децата възприемат буквално действията на героите в приказките в началното училище- животното буквално е направило така или мисли по този начин.
Задачи на обучението по литература:
1. Да се усъвършенства четивната техника, докато се автоматизират четивните навици;
2. Поддържане на интереса на детето към произведенията на художествената литература, което предполага да се стимулира читателска активност;
3. Израждане на система от начални умения за ориентиране в художествения текст- знанията, които получават децата са на емпирично равнище, т.е. не се дават термини, всичко трябва да се осмисли на практическо ниво.
4. Да се осъществи