Лекции по Морално развитие

Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Морал - съвкупност от норми, правила които регулират, определят поведението на членовете на дадено общество, духовни и душевни качества на отделния човек. В по-тесен смисъл моралът е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. В по-широк смисъл моралът включва в себе си и нравствеността. Моралните норми се явяват вид социални норми.
Формирането на социални норми и поведение, съобразено с тях, започва от първия миг на появата на новия човек на света. Още от първите часове и дни новороденото се подлага на хранителен и хигиенен режим, чиито правила с времето засилват своята императивност.
За тяхната поява като вече формирани можем да говорим на по-късен етап от развитието на детето. Изследвания показват, че децата на 5-7-годишна възраст, макар и да не могат да дефинират понятието, разбират негативния ефект на „несправедливостта” и реагират силно емоционално.
Обикновено в проблема за моралното развитие и неговите стадии се разграничават три аспекта:
1) морално мислене или съждение, морален избор - как оправдаваш, интерпретираш, обосноваваш своя морален избор “защо си постъпил така”;
2) морално поведение - какво си извършил, вече консумираната постъпка;
3) морални чувства (как се чувства човек след вземане на морално решение; алтруизъм, злонамереност, агресивност) - удовлетвореност или неудовлетвореност от извършването на една или друга постъпка- проблемът за качеството на емоциите, за култура и социализация на чувствата, насочващи към едно или друго деяние.
Няма пряка връзка между моралните съждения и моралното поведение: ситуацията се възприема и оценява —> преценка на това, което трябва да се свърши —> морално съждение на съответното ниво —> някакво поведение (морално или не).
Темата за Моралното Развитие се разглежда по няколко начина:
Един от основните аспекти е чрез моралното мислене. Тази идея идва от вижданията на Е.Кант. Той разглежда морала в контекста на когнитивния опит. Моралността в дадена постъпка може да бъде гарантирана само от мисленето. При Кант и цялата западна философия моралността се разглежда като мислене. Жан Пиаже е последовател на Кант. Той възприема идеите му за моралното развитие с малко изключения. Според него основополагащо за моралността е разумът. Основен проблем в теорията на Пиаже е дали стадиите на МР съответстват на това, което той е направил. Лоранс Колбърг създава теория, която е най-мощното направление във сферата на МР. Опит да се установи нивото на морално мислене, как то се изменя с възрастта. Морални дилеми – експертен метод за изследване на моралността.
Второто голямо направление е свързано с моралните емоции. Дейвид Хюм поставя за първи път въпроса дали действително афектите, управляващи нашия живот са толкова разрушителни за морала. Според него афектите не е задължително да имат негативно влияние върху морала. Мартин Хофман разглежда морала през емоциите.Той цели ясно да се очертае приноса на емоциите за МР (1. Мотиви на моралните постъпки; 2. Връзката на емоциите с моралното мислене).
Третото направление е свързано със самото поведение. Морално поведение има специфично и самостойно значение. Изследванията вървят в 2 посоки:
Видове поведение – традиционно се считат морални проблеми – саморегулацията; преодоляване на изкушенията;
Проблем пред моралността – свързан с морална идентичност.

Уилям Деймънд и Ян Колби се опитват да свържат всички аспекти в една цялост. Проблем – как да бъдат обяснени разликите между емоции, мислене и поведение?

Обхваща цялостно идеята за моралността. Моралност – в интерперсонален план – следната точка, която идва от Емануел Левинсон и Зигмунд Баун. Човек не е морален за себе си – моралът се ражда само и единствено в отношението лице в лице. Ако се появи трети моралът става твърде опосредствен. Моралът като непрекъснато решаване на морални дилеми – изборите през целия човешки живот. Отговорността за другия в отделната МД – единицата, през която можем да опишем моралността.

Отношение моралност – социалност. Социално и морално развитие – между моралност и социалност няма разлика – те са тъждествени и двете започват с другия човек – аз съм социален, защото съм отговорен за другия човек. Моралността е изначално отношение. 1. Социаността през отговорността; 2. Социалността като овладяване на опит.

Петото направление изследва моралността вродена ли е или може да бъде развивана; занимават се с научаването на моралността.

Тема 2: Морални ситуации

Моралното развитие се осъществява в морални ситуации. Моралната ситуация е зададена от другия. Отговорността за другия е началото на моралността. Моралността не може да бъде сведена само до разума, емоциите или действията. Моралните ситуации изправят пред дилеми, които Аз-ът трябва да разреши и с това да защити своята същност.
Морални ситуации:
Непосредствени свидетели на страданието / нуждите на другия човек – най-често срещана; в зависимост от отклика (или не) се определя нашата моралност; Мотивът може да е емпатията; Постъпката е просоциална. Логично може да се обоснове защо се прави.
Изправен пред страданието на другия, но причината съм самия Аз – аз съм морално предизвикан; Базов мотив – вината, основана върху емпатията
Чрез мой избор Аз засягам трето лице – П-р: когато ощетиш един за сметка на друг; моралната дилема идва от това, че не мога да избягам от избора – не мога да удовлетворя и двете страни. Никой не ни гарантира, независимо от мотивите ни, че изборът ни е правилен. Тъй като моралните принципи са абстрактни никога не можем да сме сигурни, че изборът ни е правилен. Универсалността не указва как да бъде конкретизирана. Парадокс! Най-мъчителни избор. В тези ситуации страданието е страдание на другия – ако има страдание за нас, то е вторично и е свързано с решението, което аз ще взема.
Когато Аз съм в позицията на нараненост, а другия е причината – Аз трябва да реша какво да направя, как да се отнеса. Най-драматичната ситуация, дълбокия смисъл на моралността е грижата / отговорността за другия. Нормална реакция е да се отдръпна, да стана враждебен – това поставя под въпрос моралността. Моралната реакция е да продължа, да запазя отношенията си с другия. Постъпка – прошка.
В тези ситуации ние легитиираме себе си като морални същества.

Тема 3: Моралното мислене. Разбиранията на Ж.Пиаже и Л.Колбърг за развитието на моралните разсъждения

Според Ж. Пиаже в когнитивното развитие съществува двуетажна прогресия: изместване от хетерономния морал на задръжките до автономния морал на сътрудничеството. Тези два етапа се различават по вярата в иманентната справедливост, използването на изкупително наказание срещу възстановяване, едностранно подчинение на авторитета. Повечето изследвания са се фокусирали върху това, дали преценките се основават на обективни последствия или субективни намерения. Пиаже провежда експерименти за изследване на морала и след анализ на получените резултати той разграничаване две категории социални взаимоотношения, всяка от които поражда два различни морала - моралното развитие е свързано с промяна на системата на моралните взаимоотношения: 1. Взаимоотношенията на ограничения и принуда, произтичащи от връзките на авторитета, властта и еднопосочното уважение. Тяхната същност е да наложат на индивида отвън една система от правила със задължително съдържание. Тази система поражда морала на задълженията или на подчинението, характеризиращ се с конформизъм или хетерономия. Това винаги са отношения по вертикала: доминиращ-доминиран или асиметрични отношения. Тук моралът е да се подчиняваш на задължителната норма. 2. Отношения на кооперация, основани на взаимно уважение, включващи вътрешно разбиране на правилата. Това са равностойни хоризонтални отношения, морал на доброта, дефиниран чрез понятието за автономия и реципрочност. Моралното развитие се осъществява с преход от взаимоотношения, градящи се върху авторитета (властта) и доминирането към отношение на коопериране чрез доброволно усвояване на правилата и подчиняването на тях, завоюване на самостоятелност на поведението и развитие на операциите за реципрочност.
Отношенията дете-възрастен са от тип 1. и не са достатъчни за социализацията на детето. Дори когато родителите и възпитателите се опитват да поддържат с детето отношения на реципрочност, те не могат да избегнат своята роля да действат чрез принуда. Причината на това е в престижа, с който се ползват, и който придава на думите им, както в сферата на интелекта (мнения), така и в сферата на морала (правила), силата на закон. Принудата на възрастния има като ефект засилване на детския егоцентризъм, основна пречка за кооперацията. Според Пиаже отношенията между децата спомагат и развиват кооперацията и съответ но подпомагат прехода от хетерономен към автономен морал. Теорията за моралното развитие следва принципите за развитието на интелекта, както и моралните механизми следват развитието на когнитивните структури.Преходът е развитие чрез прогресивна децентрация. 1. Егоцентризъм и хетерономия. - от гледна точка на когнитивното развитие и моралното развитие до 7-8-та година детето е неспособно да вземе предвид оценката на другия. То е центрирано върху самото себе си, то играе индивидуално със социалния материал - в това се изразява егоцентризмът и в интелектуално, и в морално отношение. Детето играе за самото себе си чрез нормите, създадени от възрастните и по този начин, естествено противопоставящи се на самото него. Тази хетерономия (получаване на правилата отвън) е свързана с детския егоцентризъм и морален реализъм. 2. Кооперативна децентрация и взаимно уважение - след усвояването на понятието за реципрочност в когнитивен план, стадият на конкретните операции (след 7-та година) детето може да развие поведение на коопериране предимно във взаимоотношенията с децата. Новите взаимоотношения са базирани на взаимно съгласие и коопериране - това е взаимно уважение. Малко по малко детето става способно да взема предвид предварителните намерения и гледната точка на другия. От 8 до 9 години то може да вземе предвид и своите собствени поведения и оценки. Това е децентрацията на егоцентризма към кооперация, което ще роди взаимно уважение и понятия за справедливост и правосъдие.
Както теорията на Пиаже, така и тази на Колберг, се гради върху понятието за справедливостта или нормата.
Лоранс Колберг обрисува по-детайлна картина на моралното развитие. Той разграничава 6 нива на аргументирането и способността за морални съждения (а не действия).
Предконвенционален морал: децата обикновено реагират според представите за добро и лошо, които са възприети в дадената култура. Те мислят в материален план (награди и наказания), като отчитат силата на авторитета.
1