Лекции по наказателно право

Проф. д-р Никола Филчев
ЛЕКЦИИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
София, 2014

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да
бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин
без изричното писмено съгласие на автора и на издателство „Из-
ток-Запад“.
©Проф. д-р Никола Филчев, автор, 2014
© Издателство „Изток-Запад“, 2014
ISBN 978-619-152-540-9

Проф. д-р Никола Филчев
ЛЕКЦИИ
по
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Съдържание
Предговор.......................................................................................................................7
Част първа
Основни понятия на
наказателното право
1.1. Наказателно право .......................................................................................11
1.2. Наказателен закон........................................................................................13
1.3. Субект на престъплението.......................................................................15
1.4. Обща характеристика на престъплението...................................... 19
1.5. Престъплението като деяние.................................................................23
1.6. Обществена опасност на деянието......................................................27
1.7. Противоправност на престъпното деяние......................................29
1.8. Обстоятелства, които изключват обществената
опасност на деянието..................................................................................31
1.9. Вина.......................................................................................................................37
1.10. Обстоятелства, които изключват вината.......................................45
1.11. Стадии на престъплението. ....................................................................47
1.12. Съучастие в престъпление......................................................................51
1.13. Множество престъпления........................................................................57
1.14. Обща характеристика на наказанието............................................. 61
1.15. Система на наказанията...........................................................................63
1.16. Определяне на наказанието...................................................................65
1.17. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание.....67
1.18. Освобождаване от наказателна отговорност...............................69
1.19. Погасяване на наказателното преследване..................................71
1.20. Реабилитация..................................................................................................73
1.21. Обяснение на някои думи........................................................................75
1.22. Система на особената част на Наказателния кодекс................ 77
1.23. Престъпления против Републиката. ..................................................79
1.24. Престъпления против личността........................................................81
1.25. Престъпления против собствеността............................................... 89

6 |проф. д-р Никола Филчев  ЛЕКЦИИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Част втора
Отделни лекции по
наказателно право
2.1. Уводна лекция..................................................................................................99
2.2. Поведение. Престъпление.
Способ (форма) на извършване на престъплението ............. 107
2.3. Обществена опасност на деянието...................................................121
2.4. Състав на престъплението. ...................................................................131
2.5. Наказание........................................................................................................141
2.6. Криминализация на деянията. ...........................................................153
2.7. Диференциация на наказателната отговорност......................167
2.8. Наказателноправни институти.
Институт на съучастието. ......................................................................197
2.9. Съучастие в престъпление анализ
на съдебната практика............................................................................215
2.10. Организираната престъпност и наказателният закон........ 235
Литература..............................................................................................................247

| 7

Предговор
Н
астоящото учебно помагало се състои от две части. Първа-
та част отразява непълно и твърде фрагментарно лекции-
те, които изнасям пред студентите в Юридическия факултет на
Университета за национално и световно стопанство – София.
Но между студентите и в интернет се разпространяват още по-
кратки записки, които съдържат много грешки. Поради това и
по молба на студенти се съгласих да редактирам един вариант
на записки, който да се отпечата. Предпочетох кратки – но без
грешки – записки. Теоретичните положения се поясняват по-
средством принципни решения на Върховния касационен съд
по наказателни дела, по които съмбил съдия-докладчик. Целта е
да се дадат на студентите първоначални знания, които да ги въ-
ведат в наказателното право и да ги улеснят при изучаването на
учебника.
Втората част съдържа отделни лекции по основни въпро-
си на наказателното право. Някои от лекциите се отнасят до
класически, традиционни понятия и институти – обществена
опасност на деянието, състав на престъплението, съучастие, на-
казание. Други лекции третират актуални, модерни проблеми
на наказателното право – криминализация на деянията, дифе-
ренциация на наказателната отговорност, наказателноправни
институти, влияние на организираната престъпност върху нака-
зателния закон.
А лекцията относно „способа (формата) на извършване на
престъплението“ има за цел да демонстрира възможностите на

8 |з?з?з?з?н?�пз?н?з?�пз)з?з?з?з?з?�пзёз?з?з?з?з?�пзР�пзжзъзЩзєзгзг�пз−зъ�пз)зжзЩзжз–зжзызъзжз)зъ�пз−зйзжзюзъ
диалектическия метод за изследване на наказателноправните яв-
ления, тъй като студентите днес не изучават диалектика. Както е
известно, диалектическият метод се свежда до това: разделя се,
„разцепва се“ изучаваният обект на две противоположни стра-
ни и се изследват поотделно всяка от тях „в чист вид“ и взаимо-
действието (единството и борбата) между противоположности-
те. В случая престъплението се разделя на две противоположни
страни – „престъпно деяние“ и „способ на извършването му“,
които се отнасят помежду си като „съдържание“ и „форма“. Ди-
алектическият метод е мощен методологически инструмент за
изучаване на обществените и природните явления.
Накрая ще подчертая още веднъж, че информацията в пър-
вата част е непълна и недостатъчна за изпита по наказателно пра-
во, а отделни лекции във втората част излизат извън рамките на
учебния курс.
Н. Филчев

Част първа
Основни понятия на
наказателното право

| 11
1.1.
Наказателно право
Н
аказателното право като отрасъл на правото на Република
България е система от законови норми, които определят
престъпленията и наказанията за тях. Задачата на наказателното
право е да защитава от престъпни посегателства основните со-
циални ценности – личността и правата на гражданите и устано-
вения в страната правов ред.
1.1.1. Престъпление и наказание. Човешкото пове-
дение може да има положително или отрицателно значение за
обществото. Най-опасните постъпки законодателят обявява за
престъпления. Борбата срещу тях се води посредством нака-
зания, които се налагат на извършителите на престъпленията.
Престъплението и наказанието са основни институти на наказа-
телното право. Те отразяват определени обществени реалности
и в този смисъл са социално обусловени.
1.1.2. Н аказателно правоотношение. Наказателно-
правната норма
забранява дадено общественоопасно деяние
– престъплението. Когато то бъде извършено, между субекта на
престъплението и държавата възниква обществено отношение.
Това отношение се регулира от наказателноправната норма и
поради това е правоотношение. Съдържание на правоотноше-
нието са насрещните субективни права и юридически задъл-
жения, които възникват за страните – държавата и престъпния
деец. Основният елемент на наказателното правоотношение е

12 |з?з?з?з?н?�пз?н?з?�пз)з?з?з?з?з?�пзёз?з?з?з?з?�пзР�пзжзъзЩзєзгзг�пз−зъ�пз)зжзЩзжз–зжзызъзжз)зъ�пз−зйзжзюзъ
наказателната отговорност, т.е. правото на държавата да възло-
жи на дееца наказание (неблагоприятни последици) и задълже-
нието на последния да го понесе.
Наказателно правоотношение е отношението, което въз-
никва по силата на наказателноправната норма между държава-
та и престъпния деец в резултат на извършеното престъпление.
Престъплението е юридическия факт, който поражда наказател-
ното правоотношение и в частност – наказателната отговорност.
Предмет на регулиране на наказателното право са наказа-
телните правоотношения.
1.1.3. Р азграничeние на наказателното право от срод-
ни правни отрасли. Наказателнопроцесуалното право е система
от норми, които регулират наказателнопроцесуалната дейност
на разследващите органи, прокуратурата и съда по разкриване
на престъпленията и наказване на виновните лица. С други думи
наказателнопроцесуалните норми регулират отношенията,
свързани с разглеждането и решаването на наказателните дела.
Процесуалното и материалното право се отнасят както форма
към съдържание. Процесуалното право е форма за живот на
материалното наказателно право.
Наказателноизпълнителното право регулира отношенията,
свързани с изпълнението на наказанието.

| 13
1.2.
Наказателен закон
1.2.1. Източници на наказателноправните норми.
Източници на наказателноправни норми могат да бъдат законът,
обичаят и съдебният прецедент. По нашето право само законът
е източник на наказателни норми. Престъпленията и наказани-
ята за тях се установяват само със закон. В това се състои прин-
ципът за законоустановеност на престъпленията и наказанията.
Той има определящо значение, защото осигурява законност в
борбата с престъпността и равенство на гражданите пред зако-
на. Действащият Наказателен кодекс е приет през 1968 г. и досе-
га е претърпял редица изменения и допълнения.
1.2.2. В идове и структура на наказателноправните нор-
ми. Наказателното право се дели на обща и особена част.
Норми на общата част на НК . Нормите на общата част са
два вида: а) декларативни (които прогласяват принципите на на-
казателното право – например чл. 1, ал. 1 НК посочва задачата
на НК) и б) определителни (които дефинират общите понятия
и институти на наказателното право – например чл. 9, ал. 1 НК
определя понятието престъпление).
Норми на особената част на НК . Нормите на особената
част определят отделните видове престъпления и наказанията за
тях. Всяка норма на особената част има два елемента: диспози-
ция и санкция. Диспозицията съдържа характеристика, „описа-
ние“ на даден вид престъпление, а санкцията посочва наказание-
то, което се налага на дееца за извършване на престъплението.

14 |ч?ч?ч?ч?о?�гч?о?ч?�гч)ч?ч?ч?ч?ч?�гч?ч?ч?ч?ч?ч?�гчк�гчьчХчюч?ч„ч„�гч“чд�гч)чцчючцч–чцч?чХчьч)чд�гч“ч?чцчйчд
1.2.3. Обратно действие на наказателноправните
норми. За всяко престъпление се прилага законът, който е бил в
сила по време на извършването му. Това е принципът, установен
в чл. 2, ал. 1 НК. Проблемът за обратното действие на наказател-
ния закон се поставя при заварените, висящи правоотношения
– когато престъплението е извършено и правоотношението е
възникнало, но още не е погасено. В този случай, ако до влизане
на присъдата в сила последват различни закони, се прилага зако-
нът, който е най-благоприятен за дееца. Следователно н