Лекции по Невропсихология

Проф. Мавлов – „Анатомия и психология на човека“
Невропсихология

Занимава се с т.нар висши корови функции. В кората има първични зони, който обслужват сетивата. В тях постъпва информацията, но все още няма обработка. Те дават само усещане за сетивната информация.
Ляво полукълбо – при увреждане запазваме пространствено усещане за дясната половина и частично за лявата половина, защото дясната хемисфера компенсира.
Дясно полукълбо – при увреждане имаме само усещане за дясно пространство, заради лявата хемисфера.
Анатомично двете хемисфери са еднакви, но са специализирани да вършат различни неща.
Посоки на нервни пътища: нагоре – супериор; надолу – инфериор; антериор – преден; постериор – заден, разположен отзад. Страничен – латерален; среден – медиален;
Дистално – отдалечено от тялото ; приближени – проксимални;
Когато се каже, че нещо е антериор или астериор – само когато човек е изправен. Когато човек легне по корем, тогава говорим за долни и горни. Има други думи, които не зависят от положението на тялото. Предните рога, всичко, насочено към корема се нарича вентрално. Всичко, което е в посока към гърба – дорзални рогца. Прешлените , които са в посока или близо до главата се наричат краниални , обратното са каудални.
Зрителния нерв е до хиазмата. След кръстосването се нарича зрителен тракт. Ако се увреди десния зрителен нерв – ще ослепее дясното око. Това е ако е преди кръстовището.
Ако се увреди след кръстовището – ще се увреди половината на ретината – на едното лявата половина, на другото вътрешната половина. Нервите отиват до таламуса.
Посредством двете бразди се оформят дяловете на мозъка. Над страничната и пред централната е челния дял.
Зад роландовата бразда е теменния дял (париетален).
Под силвиевата е темпоралния дял (слепоочният).
Тилен – окципитален.
Зрителната кора е в тилния дял.
В слепоочния дял е слуховата кора. Той е в най-горната част на горната слепоочна извивка (има още и средна и долна). По-голямата част от слуховата кора е вътре в браздата.
В теменния дял, в задната централна извивка е сетивната кора за телесната сетивност (соматосензорна). Има соматотопично представителство. Сетивността на главата е в най-долната част на зоната, следва ръката, над нея е туловището и най-отгоре е за краката.
Пред прероландовата извивка се намира соматичната двигателна кора (първичната моторна дейност). Тя е също соматотопична (с обърнати посоки, както при сетивната – най-отдолу …).
Миризмите не са неутрални. Те са или приятни или не.
Тези проекционни зони са малка част от кората. Останалата част от кората се нарича асоциативна. Проекционна означава, че се проектират аксоните им.
При асоциативните една клетка общува с друга клетка, аксоните на клетката не се проектират в различните части на тялото. С тях се осъществяват висшите корови функции. Биват три вида.
Гнозис – сложната и висша преработка на сетивната ИНФОРМАЦИЯ. След усещането следва сложната преработка, класифициране, дискриминация и т.н. Крайната й дейност е идентификация.
Дискриминация/ диференциация – различаване.
Класификация – приобщаване към даден клас, признак, свойство, обща група и т.н. (всеки стол има седалка, всеки стол има крака, всеки стол, типичния стол има и облегалка).
Идентификация –
Праксис – нашите сложи двигателни програми, които наричаме още двигателни умения, сръчност, навици и др., които се придобиват чрез упражнения, тренировка и т.н. Те винаги целят постигането на някакъв желан и очакван краен резултат. Имат някакъв прогнозиран и нужен краен ефект. Те винаги са целенасочени. Когато един пркаксис е научен, заучен, тогава го наричаме автоматизирани. Умението е постигнато. Праксиса НЕ СА РЕФЛЕКСИ. НИЩО ОТ ВИСШИТЕ КОРОВИ ФУНКЦИИ НЕ СА РЕФЛЕКСИ. Рефлексната дейност е неволева и рефлексите нямат цел. Те са задължителна реакция при дразнене на рефлексната зона. Всички волеви движения са нерефлексни.
Език – присъща само на човека. Тя е знакова система. Знакът е нещо, изкуствено създадено, с което да можем да обозначаваме нещо друго. Може да обозначава и абстрактни понятия.
Невропсихологията се занимава с нарушенията на трите. Нарушение на гнозиса са агнозии; на праксиса са апраксии, а нарушенията на езика са афазии.

Агнозии

Същност – за диагностициране са необходими две условия:
Съответната сетивност (сензорна модалност – определен специфичен вид сетивност: зрителна, слухова …) – да бъде напълно запазена, да няма нарушения на сетивната острота на дадения канал. Ако човек недовижда добре, това не е агнозия. Той просто не получава пълноценна сетивна информация, която да разпознае. Примера с късогледия без очила.
Пациентът да н яма психично разстройство – например напреднала деменция може да води до забравяне на много важни неща и да не няма разпознаване.
Увреждането на различни участъци от мозъчната кора водят до различни типове агнозии и т.н.
Локализацията на синдрома не е локализация на функцията.
Групи агнозии – има агнозии, които са само в пределите само на една сетивна модалност (зрителни, слухови и т.н. ) Такива се наричат модално-специфични. Те са в рамките на точно определена сензорна модалност.
Зрителна агнозия – вижда ясно обектите, но не може да ги разпознава, бърка ги. Тези обекти са или реални предмети, или реални предметни изображения. Тогава имаме предметна зрителна агнозия. Този вид агнозия е сравнително рядко срещана. По-често се срещат агнозия, при която бъркат при по-сложни ситуации. В този случай се използват силуети с контури и т.н. за диагностика. Започва се с прекъснат контур, докато се стигне до плътен контур. Така се диагностицира степента на агнозия. (гаусови показатели за резултат и оценка). Когато пациент дава неправилни отговори, трябва да се убедим, че пациента няма говорни увреждания/дефекти. Той може да разпознава правилно обектите, но не може да си спомни названията. Но може да опише характеристики, качества, предназначение.
Прозоп агнозия - (прозоп – лице) – агнозия за човешки лица. Пациентът не разпознава познатите му фамилиарни лица. У човека прозоп гнозиса е много познат. Афективна прозоп агнозия (виж при слуховата)
Цветова агнозия – не трябва да има цветна слепота, за да се констатира агнозия. Човек, който има запазено цветно зрение, това значи да се формират категории на цветовете (червен, син, жълт, зелен). Междинните цветове се категоризират по-късно в развитието на хората. Пример е оранжев – между жълт и червен. При погрешно назоваване проверяваме за цветова аномия (дава неточно название, но разпознава цвета). Пример за преждата и няколко нюанса на един цвят. Размесваме снопчетата и не искаме да назовава цвета, а да сортира цветовете, който са в една група. Ако не успее да ги подреди – има агнозия.
Симултан агнозия – симултанен означава едновременен. Пациентите имат запазен зрителен гнозис, но не може да разпознава повече от един обект. Трябва да си прехвърля погледа от единия на другия, за да ги разпознае. Не може да схваща и взаимоотношенията между обектите. Примера с кръга и кръстчето. Това най-често се дължи на силно стеснен кръг на вниманието. Има две форми на тази агнозия – едната се дължи на двустранно увреждане на задно-теменната кора и е силно намалено внимание.
(теменните дялове са свързани с пространствените функции). Четенето е проблем за такъв вид агнозия. Виждат буква по буква, помнят отделните, за да назоват думата. Това се нарича вербална алексия.
слухови агнозии
предметна агнозия – не разпознава различни предметни звуци.
Фон агнозия – неспособност да се разпознае човешки глас. Не се разпознава тембъра. При афективна фон агнозия не разпознава емоционалната окраска, интонацията, но разпознава тембъра на гласа. Не разбира емоцията, не я съотнася към интонацията.
Тонална агнозия – не се разпознават различни височини на тоновете. В тежките случаи пациентите не различават дори тонове с много голяма разлика във височината. Те са повечето деснохемисферни. Тя води до нарушение на музикалния слух, не разпознава мелодии. Нарушението на музикалните способности се нарича амузия.
Соматични агнозии
Предметна тактилна агнозия – разпознава отделните усещания, но не ги навързва в образ.

Надмодални агнозии

Отнасят се към всички видове сетивност, имат общ преработващ механизъм.
Времеви гнозис (перцепция – прцесът на преработка) – за перцепция за време се говори, когато трябва да обедини микроинтервали от време. Те трябва да са много кратки (под 1 сек), получава се структура, която има времеви характер (от няколко интервала), когато тези микроинтервали се подредят под някакъв общ композиционен/ структурен интервал. Типичните гещалти са т.н. ритмови структури (ритми), когато става дума за интервали(къси и дълги). Диагностицира се чрез сравняване на два интервала.
Пространствен гнозис – надмодален, но докато за времевия гнозис най-добър е слуха, после зрението, то за пространствения гнозис, за формите, тя трябва да бъде възприета симултанно. това Се извършва от дясната хемисвфера (симултано - едновременно) , а лявата суцесивно( последователно). Математиката е лявата.
Друга добра модалност за пространствения гнозис е тактилната модалност. (ако го има в зрителната модалност, то проблемът го има и в тактилната модалност). Лявата и дясната хемисфера имат пространствени , но РАЗЛИЧНИ функции. Дясната хемисфера е свързана с възприемане на реалното пространство.
Нарушенията :
Увреждания, която водят до загуба на пространствена ориентация се наричат топографска дезориентация. В най-тежките случаи пациентите се губят и в собствените им домове.
Топограф амнезия(по-типична е, при нея се губи менталната карта, не помни маршрута, посока, дължина и т.н.) и топограф агнозия ( при нея имат представа за маршрута, но забравят специфичните обекти, познати ориентири, могат да стигнат интуитивно до мястото, но не могат да разпознаят врата на входа, например) . И двете са деснохемисферни, те могат да се съчетават.
Едностранно игнориране – свързано е с пространственото внимание. При увреждане на дясната хемисфера няма езикови увреждания. Това, което показва, че има корова увреда е точно този синдром. Това е синдром на нарушено внимание. Физиологията на пространственото внимание изисква участието и на двете хемисфери. Лявата хемисфера получава информацията от дясната хемисфера. Тя активира вниманието само в дясната половина на пространството.
Дясната хемисфера активира вниманието и в лявото пространство, и в лявото пространство.
При увреждане : на лявата хемисфера - дясната компенсира, двете пространства са налични; при увреда на дясното – активно остава само дясното пространство. Синдромът е доказателство за повреда в дясната хемисфера.
При зрителна модалност – пациентът има едностранно игнориране и има полуневнимание. Даваме картина с много хора. При броене на хората той не може да забележи хората в лявата част на картината, изброява само дясната. Подобни са : бисекция на права; зачертаване на чертички и т.н.
Игнориренаето не е само в реалната представа, а и в представността (въображението, пространствения спомен). Всичко това се проявява и в слуха. При едностранно дразнене се игнорира дразненето от лявата страна, но при по-силен шум го чува. При двустранно дразнене чува само отдясно. Така е и при тактилността. Нарича се екстинция. Алоастезията е по-тежка – усеща, но локализира в противоположната страна спрямо условно разделение на тялото (убожда лява ръка – посочва болата в дясно). Агнозогнозия – игнорират парализата. При едностранно игнориране : катедралата и опита с Милано.

При увреждане на лява хемисфера:
Изгражда се егоцентрично пространствената функция. Пространствената ориентация е спрямо позицията на собственото тяло. Увреждането на тази хемисфера води до нарушения, свързани с пространствения гнозис, речта и определени посоки и с разпознаване и разбиране на частите на собственото тяло.
Аутотопагнозия – агнозия за мястото на частите на тяло. Бърка кое какво е. ако посочим част от нашето тяло, той не може да посочи същата част при неговото. Така е и с нарисувана рисунка.
Агнозия за пръстите на ръката е по-леката т