Лекции по Невропсихология

Невропсихология - Лекции от Катя Атанасова

Невропсихологията е млада наука, която е на границата на психологията и неврологията. Какво изучава тя – така наречените висши корови функции. Те са 3 групи функции , които се наричат когнитивни функции. Те са свързани с дейността на мозъчната кора.
1 група:
Гнозис – това е една преработка на получената сетивна информация. Получените усещания се подлагат на сложна висша преработка, с която ние познаваме нещата. Това е сложната познавателна дейност на нашите сетивни усещания.
2 група:
Свързана е с нашите придобити сложни двигателни програми. Тези умение се обединят с термина праксис.
3 група:
Тя е присъща само на човека. Нарича се езикови функции. Езика представлява една система от знаци-знакова система.
Невропсихологията се занимава и с нарушенията на гнозис, праксис и език, породени от мозъчни повреди. Тези нарушения се наричат агнозия (нарушение на гнозис), апраксии (на праксис), афразии (езикови нарушения).
Психолозите изучават и изследват психологичните функции. Нарушенията дават информация, за да се разбере как здравия нормалния мозък работи нормално, как функционира. Получава се много по-ясна картина за психолигичното функциониране.

Аксони. Корови неврони - някои от коровите неврони се проектират далеч в тялото, стигат до различни места. Аксоните напускат мозъка , за да достигнат до периферията. Тези корови области наричаме проекционни. Когато корови клетки си общуват помежду си, тази кора наричаме асоциативна кора. Клетките в едното полукълбо могат да общуват с клетки от другата хемисфера. Двете хемисфери си обменят информация. Между двете полукълба има мазолесто тяло, то е връзката между двете полукълба.
Най-старата част, която свързва гръбначния мозък и главния мозък - наричаме мозъчен ствол (продълговат мозък, мост, среден мзоък).
Странична бразда (Силвиова бразда)
Централна бразда / Тези 2 бразди оформят 4те дяла на мозъка. Дялът, който е пред централната бразда се нарича челен дял, а зад централната бразда се нарича теменен дял.
Под страничната бразда се намира слепоочният дял. Тилният дял се вижда съвсем малко.
Проекционните зони – всеки един от тези дялове има проекционна зона, която е свързана с елементарни сетивни и двигателни функции.
В тези първични проекционни зони се осъществяват елементарни функции.
Проекционните области са :
Зрителната кора се намира в тилния дял.От двете страни на браздата на птичата шпора. Мястото където се кръстосват зрителните нерви се нарича хиазма.
Повреждането на мозъчната кора от ляво води до загуба на зрение в дясната част на очите.
Слуховата кора се намира в слепоочната кора.
Първичната сетивна кора за телесната сетивност (за допир,усещане, за болка) е в теменния дял. Зад централната бразда има една извивка, там се извършва преработката на телесната сетивност. Туловището е представено в много малка зона, а зоната на ръцете и на пръстите е по-голяма. Соматотопично подреждане в проекционните зони.
Останалата част от кората е асоциативна кора, тя се занимава с висшите корови функции.

Човек не се ражда с нито една от коровите функции, той ги изгражда. Е, мозъка си е предразположен да ги придобие. Детето не се ражда с коровите функции. Те се развиват след раждането, но не спонтанно. Те се придобиват постепенно, благодарение на социалното обкръжение. Висшите корови функции имат критична възраст за своето изграждане. Те могат да се развият и разгърнат пълноценно, когато започнат своето развитие в ранна детска възраст, когато мозъкът на детето е пластичен.
След определена възраст(7-10 годишна възраст) не може да се развие символно познаване, не може да се развие езиковата система. Пример: хора отгледани от животни. Те могат да се научат да ходят на 2 крака, но не могат да се научат да говорят, нито да разбират човешкия говор.
Какво е гнозис? Това е най-висшата и най-сложната преработка на сетивната информация. Постига се различаване на обектите(дескриминация). Обединения на обектите в общ клас- класификация. Разпознаване на точният предмет се нарича ендификация на обекта.
Как ние разпознаваме един обект, който виждаме за първи път, въпреки това ние го разпознаваме. Мозъка не работи на принципа да запомни всички еднакви предмети , за да ги разпознае след това. Всички предмети се различават един от друг. В мозъка , в дълготрайната памет се е запазила информация, която ни помага да разпознаваме предметите. Ние в миналия си опит сме виждали много различни предмети (например столове), но независимо, че са се различавали , има признаци, които се повтарят, наричат се инварианти (нещо константно). При всеки обект , който трябва да разпознаваме , ние активно преработваме сензорните данни, след това вземаме решение.( Вазата на Рубин*** )
Омоними – думи с еднакъв звуков състав, но различни по значение.
(Моят син пуловер носи щастие.)
Пример за кренвирша. - в чиния, в букет с цветя. Контекста повлиява да вземем едно или друго решение.

АГНОЗИЯ
За да се диагностицира една агнозия трябва да имаме следните условия :
-Да няма елементарни сетивни нарушения.
-Човекът трябва да бъде психично адекватен.
Класификация според вида сетивност чрез която се получава информацията. Отделните специфични сетивни канали се наричат сензорни модалности.

Модално специфични агнозии : зрителни, слухови, тактилни агнозии.

Зрителна агнозия : Предметната зрителна агнозия - представлява състояние, при което пациента вижда ясно обектите , но не може да ги разпознае и да вземе решение, какъв е предметът.
Прозоп агнозия – агнозия за човешки лица. Пациентите виждат хората, но не могат да разпознават лицата им (след инсулт например). Даже не може да разпознае и собственото си лице, но когато чуе гласа на хората , той индивидуализира човека.
Цветова агнозия – цветовете се различават , че са различни един от друг, но не могат да бъдат класифицирани в различните групи-сини , червени, зелени цветове и други. Цветната агнозия не трябва да се бърка с цветната слепота (далтонизъм). Понякога хората не могат да си спомнят названията на цветовете (аномия).
За да се види дали човек има агнозия, без да е нужно да произнася думите, ние използваме различни цветове прежди.
Симултан агнозия(едновременно) – Това е една зрителна агнозия, пациента познава всички видове обекти, но той не може да разпознае два обекта в едно и също време. Вижда обектите по отделно, не може да ги свърже. Тези пациенти не могат да четат нормално, те четат буква по буква. Това заболяване се придобива.
Има две форми на симултан агнозия – едната е теменна,двустранна, в следствие на увреждане на двете хемисфери. Другата симултан агнозия се получава при повреждане на слепоочният дял на лявата хемисфера.

Слухови агнозии:
Предметна слухова агнозия - неразпознаване на предметите чрез техните звуци.
Темброва (фон) агнозия – не се разпознава гласа на човека. Фонация – гласопроизвеждане.
Тонална агнозия – пациента не може да произнася тоналните височини, не може да разпознава музикалните мелодии. Загубата на музикален слух се нарича амузия.
Афективна агнозия - Има агнозия, при която се разпознава гласа и лицето, но не се разпознава физиономията на човека – неговото настроение, емоцията. Също така може да не се разпознае емоцията в гласа (афективна фон агнозия).

Тактилна агнозия:Предметна тактилна агнозия - пациента усеща чрез докосване всички качества, но не може да разпознае предмета. Той схваща отделните елемнти, но не можа да обедини информацията.

Други форми на агнозии (надмодални) :

Има агнозии, които са общи за всички видове сетивност. Те не са модалноспецифични, те са надмодални.

Агнозия за време (ритмова) – Гнозиса за време се състои от микроинтервали от време, наричаме ги ритмови структури. При ритмова агнозия се нарушават всички видове ритми, всички модалности. Дори пациента да има добър музикален слух, при ритмовата агнозия пациента губи способността да разпознава мелодиите.

Пространствена агнозия – надмодални. Зрението е най-силно за пространствения гнозис. Пространството може да бъде възприето най-добре от зрението.Освен, че е надмодален пространствения гнозис, той се възприема и преработва по различен начин от дясната и лявата хемисфера. По-важна е дясната хемисфера за пространственото възприятие. Дясната хемисфера активира цялото пространствено внимание. Лявата хемисфера активира внимание само върху това пространство, което вижда, тя спомага за ориентирането по карта.
Какво прави дясната хемисфера – при повреждането и се уврежда възприемането на реалното пространство, което ни заобикаля. Настъпва нарушение на т.нар.топографска дезориентация. В най-тежките случаи, той не може да се ориентира дори и в собствения си дом. Тази топографска дезориентация има 2 форми : топографамнезия и топографагнозия.
Топографамнезия - пациента гледа да се ориентира по познати обекти, постройки, но това не винаги му помага.
Топографагнозия – има представа за маршрута, но даже когато стигне, той не може да познае сградите, обектите, не знае входа, в които да влезе.
И двете форми се получават при увреждане на дясната хемисфера.
Мъжете са по-добри по топографска ориентация. Това е еволюционно обусловено. Нашите предци са живели така, че винаги мъжът е напускал дома за да ловува, те са се отдалечавали. Жената винаги е били по-неподвижна, тя е стояла в пещерата. Но жените еволюционно имат по-малко проблеми с говора, по-добри са в речевите функции, те намират с лекота думите, с лекота генерират своите изречения.

Нарушение на пространственото внимание - Ако има корово увреждане в десния теменен дял се уврежда пространственото внимание. Тъй като дясната хемисфера е свързана с реалното пространство и тя активира лявата половина, при нарушение на дясната хемисфера лявата хемисфера ще спре да активира вниманието. Получава се едностранно невнимание, едностранно игнориране.
Ако се увреди лявата хемисфера няма да се получи нарушение на пространственото внимание.

Лекция 2
Лявата хемисфера – тя работи по аналитичен начин, елемент по елемент във времето. Дясната работи цялостно, глобално. Лявата хемисфера също има пространствени функции, които са свързани с функциите на езика. Изграждането на координатната система е благодарение на лявата схемисфера.
Двустранното игнориране е билатералното игнориране. То е в следствие на повреди в лявата хемисфера.
Функции на първична проекционна кора в теменния дял – телесната сетивност (соматосенозорната сетивност).
При увреждане на задновариетелна кора на лявата хемисфера – получават се пространствени нарушения. Пространствените генозесни нарушение в лявата хемисфера се различават от нарушенията в дясната.
Най-грубата соматоагнозия при увреждане на лявата кора се нарича аутотоп агнозия(агнозия за собствените телесни части). Пациента не може да назове частите от своето тяло, нито да посочи назована част от тялото. Тя се среща рядко. Има и по-лека форма на този вид агнозия, при която не могат да се назоват пръстите на ръката – пръстова агнозия (тя се явява и първи симптом при синдром на Герстман)
Синдром на Герстман – 5те най-типични симптоми са :
--- Пръстова агнозия
--- Ляво-дясно дезориентация – имаме телесен и пространствен гнозис. Пациента трябва да посочи например лявото око, но може да посочи дясното.Той бърка.
--- Дискалкулия – нарушение за способността за смятане. Проявява се при действия като събиране и изваждане.
--- Дисграфия – нарушаване на писането.
--- Дислексия – нарушения на четенето.

Как се изгражда гнозис за вербалните (речевите)сигнали?
Произведените звуци (фонемите – речеви звуци)са нещо реално, което трябва да бъде разпознато. Това изисква обучение, създаване на гнозис. Разликата между П и Б е много малка, но ние успешно ги различаваме. Този гнозис се нарича речев слухов гнозис.

Как се изгражда речевият слухов гнозис?
Не всеки речев звук е фонема, фонемите имат смисъл. Когато се наруши гнозиса за фонемите , те не могат да се дефиницират. В слепоочният дял е първичната слухова кора, в най-горната и част и особенно в страничната бразда е слуховата сетивност. В задната част на горната слепоочна извивка се изгражда речев