Лекции по Невропсихология

Невропсихология
проф. Л. Мавлов
ПУ, 22.01.2010 г.

Невропсихологията е интердисциплинарна наука, мястото й е между неврологията и психологията. Развива се след Втората св. Война, както и други такива гранични науки, подобно на психолингвистиката, психофармакологията и др.
Невропсихологията се занимава с висшите корови функции, както и с техните нарушения.
От своя страна, психологията изучава и здравите хора (чрез тестове и т. н.), но когато мозъкът е здрав и работи цялостно е трудно да се разбере кои точно неврони (от 120 млрд.) как работят, кои точно неврони какво правят и в какви ансамбли се включват.
Понякога някои области се увреждат (най-често от инсулт, травма, тумор, възпаление и т. н. - причината не е важна в случая), нарушенията зависят от това каква област е засегната. Получава се изключване на определени звена и информацията, която се получава е дефектна. Точно тази информация дава данни коя структура на мозъка за какво отговаря; зависи ли една функция от друга и т. н. Например невролингвистиката се знимава с нарушенията в говорните функции.
Висши корови функции. (Терминът хемисфера означава полукълбо)
Съществуват 4 дяла на мозъка:
челен (фронтален);
теменен (париетален);
слепоочен (темпорален);
тилен (окципитален).
Две основни бразди са тези, които го разделят – това са страничната бразда (т. Нар.
Силвиева и централната бразда – нар. Роландова).
Вляво от централната бразда се намира
прецентралната извивка, а вдясно от централната бразда – постцентралната извивка.

Не цялата мозъчна кора извършва висши корови функции. Извършват се и някои нисши – например да се получи даден вид сетивно дразнене. Тези първични (проекционни) зони се проектират далеч в периферията. Например виждането е виждане на светлина, петна и т. н. Разпознаването на предмета обаче вече е висша корова дейност. Зрителната кора е в слепоочния дял. В горната част на слепоочния дял (почти в самата бразда) е слуховата кора. В постцентралната извивка - в теменния дял е телесната сетивност – соматотопична представителност, като сетивността на главата е в долната част, голяма част е отделена на сетивността на ръката и особено на пръстите, по-малка – на туловището и в най-горната част е сетивността на крака. Ако се увреди тази част – води до липса на сетивност (анестезия).
В прецентралната извивка (в челния дял) невроните изпращат своите импулси до всеки мускул на тялото (за волеви движения). Това е моторната функция, затова се нарича моторна кора.
Цялата друга кора ≠ проекционната е асоциативната кора. Там невроните контактуват чрез аксоните си с друг неврон пак в кората. Това са т. нар. “корово – корови” връзки = висши корови функции.
Висшите корови функции са три групи:
гнозис – най-сложната и висша преработка на сетивната информация. Разпознаване на предмети, лица и др. фигури, форми, гласове, шумове и пр.;
праксис - не елементрни съкращения на мускули, а съкращения по програма, която се изгражда на друго място – сложни двигателни умения и сръчности, резултат от обучения и тренировки.
език – система от знаци, знакова система, символна система. Нещо изкуствено създадено, с което да се означава нещо друго, за което има договореност - “ това ще означаваме това”.
Разнообразните нарушения на гнозиса се наричат агнозии; на праксиса – апраксии; а на езика – афазии.
Особености на висшите корови функции:
Те не са вродени, не са генетично кодирани, те се изграждат по-късно в индивидуалния живот;
Това не става просто със съзряването, а под влияние на социалната среда, в която расте едно малко дете;
Висшите корови функции имат критична възраст за своето изграждане – още в ранна детска възраст, когато мозъкът е пластичен. В по-късна възраст това вече е невъзможно. Примери – зрителният гнозис, езиковият гнозис (той се изгражда до 6-7 г.)

ГНОЗИС – най-висшата преработка на сетивната информация, чрез която се постига дискриминиране, класификация и идентификация на обектите.
ПЕРЦЕПЦИЯ (възприятие) – процесът, чрез който се стига до познавателната дейност (гнозиса).
ДИСКРИМИНАЦИЯ – “различаване” - например в игрите тип “намерете разликите”.
КЛАСИФИКАЦИЯ - чрез някакви повтарящи се белези, обектите се групират в общ клас ~ категоризация.
Гнозис – представа (схема) за нещо → хипотеза → вземане на решение. Всичко това става лесно, защото обикновено има редунтантност (излишък на информация). Може да има и обратния случай – на бедна информация – тогава трудно се взема решение.
Да се изграждат и завършват нещата в едно цяло – с това се занимава гещалт психологията.
Във възприемането има значение и контекстът – окръжаващото, което влияе на вземането на решение.

За да говорим за АГНОЗИЯ – трябва да са налице 2 условия:
да има запазена сетивна острота;
да бъде психично адекватен
(трябва да се има предвид, че може да е налице и езиково нарушение – например аномия – човек познава обекта, знае за какво служи, но не може да го назове)

МОДАЛНО СПЕЦИФИЧНИ АГНОЗИИ

ЗРИТЕЛНИ АГНОЗИИ
1.1. предметна зрителна агнозия – не може да се разпознае реален предмет или реалистично нарисувано изображение на предмет;
1.2. прозоп агнозия – от “прозопус” - лице (гр.). Не се разпознават човешките лица и то лицата на съвършено познати хора (вид – афективна прозоп агнозия – не може да се разпознае какво означава мимиката на лицето).
1.3. цветова агнозия ≠ цветова аномия (познава цвета, но не може да му каже името).
1.4. симултан агнозия (протичащ едновременно) – всичко се разпознава, но не може да се идентифицира в даден момент повече от един обект (тези пациенти имат и вербална алексия – невъзможност за четене (четене буква по буква). Бива два вида:
1.4.1. - горна (теменна) форма – в заднотеменната област, най-често в двете хемисфери – стеснен обем на вниманието.
1.4.2. - долна (слепоочна) форма – в слепоочния дял на лявата хемисфера – много бавна идентификация на обекта.

СЛУХОВИ АГНОЗИИ
2.1. предметна слухова агнозия – не се разпознават специфичните звукове, присъщи за обектите;
2.2. фон агнозия (темброва) – не се разпознават гласове, дори и на най-близки хора (вид – афективна фон агнозия – не може да се разпознае емоционалната интонация);
2.3. тонален агнозис – не може да се разпознава височината на тоновете – естествено не могат да се схващат и мелодии – амузия – загуба на музикалната способност.

ТАКТИЛНИ АГНОЗИИ
3.1. предметна тактилна агнозия – не могат да се разпознават предметите чрез опипване.

НАДМОДАЛНИ АГНОЗИИ – това са агнозиите за пространство и време

ВРЕМЕВИ АГНОЗИИ
1.1. - ритмови - за структури на интервали от време

ПРОСТРАНСТВЕНИ АГНОЗИИ
2.1. - проявяват се и в зрителната, и в тактилната модалност. За пространствената ориентация – в реалното пространство - много по-важна е дясната хемисфера. Пространствените функции са в теменния дял. При увреждане на дясната хемисфера има нарушения в пространствената ориентация – т. нар. топографска дезориентация – два вида:
топографска амнезия – не се помни маршрута;
топограф агнозия – знае маршрута, но не помни детайли по пътя и от обекта.

НАРУШЕНИЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ
Дясната хемисфера активира двустранното внимание и е водеща. Тогава в лявата половина на пространството не може да се внимава – Синдром на едностранно игнориране – не се възприемат дразнения, които идват от лявата половина на пространството.

Зачеркни чертичките Бисекция (разполовяване) на права

Ако при този синдром настъпи двустранно дразнене (двустранна стимулация) – по-слабото се игнорира. Настъпва екстинция (угасяване).
Може да се наблюдава и алоестезия – прехвърляне на дразненето – усеща се от другата страна.
Това игнориране се наблюдава (проявява) и в представностите от миналото. Проявява се и в соматогнозиса (познанието за собственото тяло). Ако например има парализа от лявата страна – има аногнозия – неосъзнаване на болестта.
ЛЯВА ХЕМИСФЕРА

Тя също има пространствени функции, но те са свързани с езика.
Координатно пространство – то се изгражда още от детска възраст, на основата на соматогенезиса – посоките са свързани само със собственото тяло – представата е егоцентрична – ляво, дясно, горе, долу, напред, назад...
Аутотопагнозия – агнозия за мястото на собствените телесни части.
Синдром на Герстман – има по-фини симптоми – съдържа 4 елемента:
пръстова агнозия
ляво – дясно дезориентация
акалкулия – нарушения на смятането
аграфия, но най-често е нарушение и на писането и на четенето.

Невропсихология
проф. Л. Мавров
ПУ, 23.01.2010 г.

Речев слухов гнозис = фонемен гнозис. Фонема – речев звук. Графема – знак на фонема.
Какво значи нормално да се формира фонемен гнозис? Мозъкът си създава схеми, за да различава един речев звук от друг. Но този звук трябва да има и смисло-различителна роля, за да бъде наречен “фонема”. За да бъдат два звука различни фонеми, те трябва да променят смисъла, когато участват в дума.
Видове фонеми:
експлозивни (преградни) фонеми - “п”, ”б”, ”м” - билабиални преградни фонеми – биват звучни и беззвучни; предноезични - “т”, “д”; задноезични - “к”; вибрантни - “р”.
проходни фонеми - “с”, ”з”, ”ф” - отново звучни и беззвучни.

АГНОЗИИ

РЕЧЕВА СЛУХОВА АГНОЗИЯ
Тези пациенти не разпознават фонемите. Имат нормален слух, чуват това, което им се казва, но разпознава фонемите погрешно.
Последици – не разбират това, което им се говори.
Езиково кодиране = езиково генериране – създаване на фрази, устно или писмено. Това става на основата на знания за семантиката и граматиката на езика. Така става и разбирането на фразите – езиково декодиране.
Разпознаването на смисъла вече е речев гнозис (вербален гнозис). Речевата слухова агнозия не е афазия. Тя се определя и с термина “чиста словесна глухота” - още от 19 век. Тези пациенти могат да общуват писмено. Те имат спонтанна, но нямат повторна реч. Не могат да пишат под диктовка.

РЕЧЕВА ЗРИТЕЛНА АГНОЗИЯ
Кодиране и декодиране са запазени, но не се разпознават буквите. Буквеният гнозис е познаването на обобщени зрителни характеристики. За тези пациенти има термин “чиста словесна слепота”. Не е афазия, защото пациентът говори, разбира и т. н. Те могат да пишат спонтанно, но не могат да разпознаят дори написаното от тях. Налице е алексия без аграфия, защото може да пише, но не може да чете.

АПРАКСИИ
Праксис – това са сложни двигателни програми, които представляват нашите двигателни умения, сръчности, навици, които се получават чрез обучение, упражнение, тренировка. Те винаги целят постигането на някакъв желан и очакван краен резултат. Това са целенасочени движения, за които прогнозираме какво ще се получи накрая – нещо с полезен краен ефект.
Праксисът не е рефлекс – нито безусловен, нито условен. Той е свързан с моторната памет, с битовите умения, но и с професионалните умения – майсторство, спортни умения... Тук е важна соматичната, проприоцептивна сетивност.

НЕВЕРБАЛЕН ПРАКСИС – в лявата хемисфера.
От началото на 20 в. - 1900 г. са първите публикации на Хуго Липман. Той описва основните апраксии и им дава названия. Три типа:
кинетична апраксия
идеомоторна апраксия
идеационна апраксия

Кинетична апраксия – при засягане в двигателната (моторната) кора. Програмите на изградения праксис са в премоторната кора. При увреждане – настъпва кинетична апраксия. В предночелната област на лявата хемисфера се съставят мисловните планове и праксиса. След като има мисловен план – се упражняваш да го правиш. Когато се изгради праксиса – той се съхранява в премоторната зона. При увреждане – пациентът знае какво иска да направи, знае мисловния план, но автоматизацията, двигателният навик е забравен, разрушен. Пациентът прави всичко, но забавено, несръчно, сякаш сега се учи. Има план, но двигателният навик е дезавтоматизиран.
Понякога се наблюдава персеверация – натрапване на стара програма при изработване на нова. Проявява се и в говора като апраксичен елемент.

Идеомоторна апраксия – пациентите имат план, но не знаят как да го направят. Това е апраксия на жеста. Проявява се когато правят движения без да използват предмети.
Има две форми:
предметна (описателна) или още – транзитивна. Движение, което се прехвърля в