Лекции по Основи на клиничната психология

Клинична психология
(лекции на проф. Мавлов)

Граница между норма и патология.
Определя се чрез следните методи:
статистически подход – ако поведението на един човек се отклонява от поведението на повечето хора, то той е извън норма. От друга гледна точка този метод поставя хората, които са по-вглъбени в себе си, хората на изкуството, извън нормата. Определени заболявания, разстройства се отразяват върху нормалното функциониране на човека, т. е. той има нужда от помощ. Ако поведението на човек пречи на нормалното функциониране на човека или на околните, говорим за поведение извън критериите. Съществуват заболявания, които не са съзнавани от самия човек.
Психически разстройства – категории.
Предмет на клиничната психлогия: занимава се с поведенчески отклонения и разстройства, които трябва да бъдат изследвани по отношение на тяхната етиология, на характерните клинични симптоми и за средствата, приомите, които може да се използват.
Сродни дисциплини:
Медицинска психология (работа на клиничния психолог, който трябва да помага на медиците за нуждите, които има медицината, най-вече това се отнася за психиатрията); когато се отнася за хронични заболявания – най-често за раковоболни (психотерапия)
Невропсихология (поведенчески отклонения) – търси психични отклонения у пациентите, които се дължат на локална органична повреда – косвено тези състояния могат да засегнат и емоционалната сфера – малоценност и др. и може да бъде приложена психотерапия
В Европа – клинична психология; В САЩ – абнормална психология (abnormal psychology)
Школи:
биологична – акцентира върху някои генетични особености
школи, в които акцентът е върху външните социални фактори П-р: психодинамичен модел; бихейвиористичен модел; интегративен модел (диатеза стрес модел – вътрешна конституционална нагласа)

Разстройства на вниманието

Вниманието се поддържа от ВРАС (възходяща ретукуларна активираща система). Ретикуларна формация – едно от най-старите образувания, разположена срединно между двете полукълба. Горните отдели на мозъчния ствол (среден мозък) – двустранни, симетрични, дифузни връзки с мозъчната кора. Най-важни са челните връзки. Когато ВРАС е активна човек е буден, когато активността се снижи, човек става санлив и когато много се снижи човек заспива. По време на сън не е активна. Тя се активира и от сетивни и от биохимични дразнители (п-р адреналин). Извън тези медиаторни дразнители и сетивните дразнители могат да я активират. ВРАС – неспецифична сензорна система – няма значение дразнението от какъв тип е (зрително, слухово и др.) и дали е силно или слабо. ВРАС поддържа и вниманието – колкото е по-активна, толкова по-заострено е вниманието. Челният дял е най-важен за волевото, активно поддържане на вниманието.
Патология:
хиперактивни деца с дефицит на вниманието – непрекъснато движение, не могат задълго да си съсредоточат вниманието върху даден обект, не може дълго време да се води съсредоточен разговор, не е засегнат интелекта; това пречи на игрите и учението.
В началото са се опитвали да ги лекуват с успокоителни средства – следва влошаване на състоянието. След разработването на електроенфелографията и изучаването на будността и съня се вижда, че тези деца имат твърде бавни вълни, което показва, че по-бавно съзрява ретикуларната формация. Всеки нов дразнител активира РФ – затова те постоянно търсят нови дразнители – един вид защита против изпадането в сънно състояние.
Веществата, които помагат са допинги, психоактивни вещества. Недостатъчност на допаминовата медиация в базалните ганглии (медиатор - еротонин).
Интересни нарушения на вниманието се получават, когато повредите са корови, на самия челен дял. При челните увреди пасивното внимание е само не е засегнато, но дори е усилено, а активото внимание отсъства – обръща се внимание само на странични дразнители. Това се отразява в поведението – поведенчески вървят по повод на страничните дразнения, а не могат да се съсредоточат върху планирано поведение.
При експеримент “юмрук – длан” пациентът разбира инструкцията, но не може да я изпълни правилно – движи се по нагледния дразнител, а не по план.

Растройства на паметта

Паметта е свързана с лимбичната система -> интегрира 5 основни жизнени функции, важни за оцеляването; върховен център за реагиране на вегетативните, висцерални функции; емоционално-афективни функции; мотивационни функции; нагонни функции; паметова функция.
Паметта се дели на: сензорна (иконична; съхранява изв. време на раздразата в самите рецептори 0,5 – 1 s), краткосрочна (електрофизиологична) и дългосрочна (декларативна -> съзната – факти; процедурна - неосъзната).
Патология:
При сензорната памет – може да трае много дълго – няколко минути
При някои индивиди представите придобиват силата на възприятията – ейдетизъм. При децата – въображаеми приятели.
При краткосрочната памет (към 18 s или 0,5 – 1 min) – нарушения, при които краткосрочната памет въобще не функционира се наблюдават много рядко, но се наблюдава един дефект на блокиране прехода от краткосрочна в дългосрочна памет – пречи на заучаване на нов опит.
Нарушение на фиксационната памет – антероградна амнезия (амнезия = нарушение на паметта).
Хипокамп – част от лимбичната кора. Има важен кръг (кръг на Пейпетс), който при увреждане се получава дефекта в прехвърлянето от краткосрочната в дългосрочната памет - антероградна амнезия – ако един на един човек се каже нещо, то след 5 минути същият този човек не помни, че това вече му е казано. Възможно е да задава един и същи въпрос отново и отново, без да помни, че го е задавал и че е получил отговор. Загубените моменти се запълват с измислеци.
Глобална транзиторна амнезия – не се помнят последните няколко часа. Човек не помни как се е озовал на мястото, на което е. Допуска се, че има съдово-психемична природа, но като цяло не са изяснени причините.
Когато се губи от периода, предшестващ травмата – ретроградна амнезия – пациентът помни миналото си, ще помни и за в бъдеще, има проблем само със случилото се преди травмата. Възможно е да си спомни всичко до момента на инцидента. Първо се възстановяват най-далечните от травмата спомени и постепенно се приближават до травмата – закон на Рибо.
Характеропатия – придобито характерово отклонение.
Трайни последици от травмите – трайна енцелопатия – такава например е характеропостията, по-точно тя може да се появи в резултат на енцелопатията. При трайните заболявания вече говорим за проблеми с дългосрочната памет.
Конфабулации – измислени фантастични събития, с които се запълват празнените на хора с антероградна амнезия. Не се съзнава, че се говорят измислени неща.
Базално ядро на Майнфелд – разположено е на стратегическо място. При хинестения е възможно да се наруши процедурната памет. Нарушения в дългосрочната памет – пример: предлага се на пациента да реди пъзел – всеки ден го реди по-бързо, тъй като неосъзнатата му дългосрочна памет не е нарушена, но тъй като осъзнатата дългосрочна памет е – той не помни, че е правил този пъзел.
Дисоциативни нарушения – дисоциативна амнезия – характерна за хистерични, функционални амнезии – не помни даден отрязък от време – помнил го е преди, но в един момент просто го изключва от паметта си. Може да са и само отделни неприятни моменти. Няма органична основа.
Когато говорим за памет трябва да имаме предвид процеса на учене, който също може да бъде смутен.
Специфични обучителни трудности – няма разстройство на вниманието; трудно се овладява писмената реч – дислексия и дисграфия – нарушение на придобиването на писмената реч и четенето; ако е било усвоено това умение и осле се появи нарушението – алексия. Счита се, че има органично нарушение на лявата хемисфера; кората на двете хемисфери си приличат – а трябва да са различни, асиметрични; съчетава се с дискалкулия; има и соматогнозисни нарушения – ляво-дясна ориентация, агнозия на пръстите и др. ; синдром на Герсман.

Разстройства на емоциите

Емоциите също имат тясна връзка с лимбичната система, с хипоталамуса, бадемовидното ядро.
Дистрес – несправяне със стреса, неадаптация, води до хроничен стрес. Дистреса води до тревожнни разстройства – може да са хронична тревога или остри пристъпи, които наричаме страх.
Страха и паниката са фундаментални емоции – извират от най-първичната човешка същност.
Страхът има 3 компонента:
когнитивни субективни компоненти – съзнателни, дава си сметка, че изпитва страх
физиологични компоненти – сърцебиене, задух...
поведенчески компоненти – опит да се избегне ситуацията
Не е задължително да присъстват и трите компонента. Същите си има и при тревогата, но тогава са по-малко интензивни, но са по-хронично-продължителни.
Дистреса води до дезадаптация.
Една форма на реакция при дълго забазено тревожно състояние е наличието на панически кризи – активира се при внезапна, реална опасност (fight or fly reaction) – наличие на голямо количество адреналин.
Паническо разстройство – панически атаки – активация на реакцията “битка или бягство”, но без реална опасност; внезапна, краткосрочна и изключително интензивна; внезапен ужас; тежки вегетативни прояви; започва внезапно и до 10-тина минути достига пика си. Цялата паническа атака трае около 20-30 min ; мъчително преживяване. След преживяна паническа атака тревожността продължава и страхът от повторна атака го кара да взема мерки срещу бъдещи такива атаки. Свързано е с агорафобията (страх от много хора, тъпла). Може да се съпътства и от клаустрофобия.
Когато става въпрос за хронични прояви на дистреса говорим за генерализирано тревожно разстройство – прекомерно, хронично безпокойство; бърза уморяемост, безсилие, неконцентрирано внимание, раздразнителност, мускулно напрежение, безсъние; може да има и вегетативни, висцерални нарушения; може да започне самонаблюдение.
Соматоформни разстройства – тревожното разстройство се превръща в телесна симптоматика; соматизирано соматоформно разстройство – насочено е към точно определени места от тялото.
Хипохондрия – болния е убеден, че е болен, без конкретни оплаквания; понякога може да си поставят сами диагноза.
Психогенна локална болка – фиксира болката въз основа на нечие друго заболяване. П-р: приятел е умрял от болест, започнала с болки в сърцето и него почва да го боли сърцето – при изследвания не се открива нищо.
Хистерия – конверсионно соматоформно разстройство – емоционални травми се превръщат в реални болки.
Прояви на конверсионната невроза:
психогенна загуба на сетивност
вегетативни прояви на хистерията
“бягство в болестта” – при роблеми (невъзможност за справяне) се появяват физически дисфункции, което води до съжаление у другите. П-р:мъже на фронта – конвенсионни поради тревогата им се парализира някой крайник – неосъзнати прояви, не е симулация; лечението е чрез психотерапия.

Фобии

Траен и несъразмерен страх, без основателна причина, или ако има страхът въобще не съответства на реалността.
Разделят се на:
Специфични /прости/
фобия от животни – един вид или от много видове – зоофобия
фобия от микроби – мизофобия
страх от височина - макрофобия; профундофобия – страх от дълбочина
страх от вда – хидрофобия
страх от болка – апгофобия
страх от затворени пространства – клаустрофобия
фобия от болка - аурофобия
Какво различава фобия от страх? Някои автори приемат, че простите фобии са подвидове на танатофобиите – страх от смърта.
монофобия – страх от самота
никтофобия – страх от тъмно
страх от болести – патофобия
страх от огън – пирофобия
страх от кръв (собствена, чужда) – санглофобия. Може да се наблюдава тахикардия, хипертония, спадане на кръвното налягане – припада, колабира
Причините за фобиите до голяма степен са генетични. Имат по-особена структура на личността – плахи, потиснати, срамежливи като деца, интровертни личности. Интровертите са по-застрашени от тревожни разстройства. Поведенческата терапия може да има добър ефект в определен случай. Медикаментозна терапия не се препоръчва, освен в много редки случаи.

Социални фобии
страх от негативна оценка от околните хора (страх от определени ситуации). П-р: за специфични, насочени към определени ситуации – хранене пред други хора, пис