Лекции по Основи на счетоводството

Счетоводството най-общо може да се определи като начин за създаване на информация за усъществена стопанска дейност. Според събитията за която тя се отнася тя е отчетна(фактическа) а счетоводството я систематизира и преобразува по определен начин за да служи
за нуждите на управлението
. За това счетодоството използва съответна методология и способи. Например счетоводните сметки. Във тях според предназначението им се вписват данни за протеклите стопански операции. По този начин те се систематизират и преобразуват в информация за стопанската дейност. Така че счетоводството може да бъде определено от една страна като практико-приложна, а от друга като научна дисциплина която изучава методите, способите, принципите за систематизитане и преобразуване на отчетно-икономическа информация за да може тя да се използва за целите на управлението. Още в древни времена хората са осъзнали необходимостта от отчитане. В началото те си служели за това с примитивни технически средства (възли по връз, нарези по дървета), постепенно отчетността започва да се води от специално натоварени за целта лица, а освен това започва да се осъществява по определени правила. Развитието на аритметиката и писмеността също съдействат за това. В папирусите на древен египет са открити едни от най-старите доказателства за систематизирана отчетност. Там се съдържат инвентарни, периодични описи на имуществото на владетелите, на въоръжението, на робите. В древна юдея, вавилон, персия за развитието на ранни форми на отчетност свидетелстват открити глинени плочки със записи по тях. В древен рим и гърция освен имущества, обекти на отчитане са и вземания, задължения, касови операции на робовладелци и храмове, а сущо и държавните приходи и разходи. Записите са били правени първоначално на покрити с гипс и восък дъсчици, но те вече са били систематизирани по определен начин в еднородни групи, според характера на отчитаните обекти. В последсвие записите започват да се правят на пергаментни и хартиени листове, които са били свързвани и така са се получавали своеобразни отчетни книги. Въпреки че, отчитането все още ставало в натура тези записвания създавали възможност за контрол на имуществото и продоволствието. Нещо повече, обектите на отчитане непрекъснато се увеличавали. Находките от древността сочат че и в Древна Персия и в Гърция и в рим се брояло населението, поземлените участъци, животните, културите. Окончателното формиране на отчетността като организирана система обаче се осъществява в епохата на възраждането, под влияние, на силното развитие на науката и математиката. В средата на 15в. в страната с най-силно развита търговия по това време(Италия), възниква двойното записване по сметките и затова то е наречено италианско счетоводство. Двойното записване по сметките т.е. отразяването на една стопанска операция по две сметдки най-напред се е използвало като средство за контрол, а по-късно след неговото осъвършенстване и като начин за по-пълно разкриване на съдържанието на стопанските опрерации и процеси. Постепенно се налага и паричното измерване, самото записване се усъвършенства и така счетоводството се превръща в завършена система. За основоположник на научната теория на отчетността се приема италианският математик Лука Пачиоли. През 1494г. той публикува своя книга във венеция и в една част от нея наречена, трактат за сметките и записванията, описва счетоводната практика на търговците във венеция. Тази книга векове служила като наръчник по счетоводство в европа. В България в края на 18в. счетоводството било познато на българските търговци. В някои източници като пръв български автор на книга за счетоводство и търговия се счита Неофит Бозвели, според други това е книга на братя Караминкови отпечатана в цариград през 1850г. Постепенно освен в търговията, счетоводството започва да се прилага в банките, индустрията и земеделието, появяват се различни способи за калкулиране на разходи, осъвършенства се самата практика на отчитане, а успоредно с това и теорията на счетоводството. Като наука счетоводтвото се обособява едва в края на 19в. За основател на науката счетоводство се счита Франческо Вилла. Той е бил юрист и успява да обедини в едно единно цяло двете направления във съществуващите публикации по счетоводство, а именно икономическото което слага ударение на ценността и правното което акцентира на отношенията между субектите по повод на движението на ценностите. Франческо Вилла е основател на така наречената Ломбардска школа в счетоводството. Смята се че той създава науката счетоводство защото пръв той систематизира основните счетоводни понятия, извежда принципите, категориите, методите на счетоводството. Освен счетоводството има и други системи които създават отчетна икономическа информация. Друга такава система е статистиката, тя има по-широк обхват от счетоводството тъй като нейният метод позволява създаването на информ3ация не само за икономически, но и за социални, културни, демографски и други явления с масов характер. Друга система за създаване на отчетно-икономическа информация е оперативно-икономическата отчетност. Тя наблюдава много широк разнообразен и променлив кръг от обекти, като ги изследва сами по себе си, изолирано без връзка с други явления и процеси. Тя просто натрупва данни за наблюдаваните обекти. Тя няма собствен метод на изследване, но нейно предимство са оперативността, и конкретността. Всяка от тези три системи, счетоводство, статистика и оперативно-техническа отчетност за създаване на отчетна икономическа информация има своя специфика, има свои предимства и особенности, но те имат и общи черти. Тези общи черти произтичат от техните цели и задачи що се касае спрямо отчитането на стопанската дейност. Те имат един обект, стопанската дейност, ползват едни и същи документи за да извличат данни за наблюдаваните обекти, и трите служат за целите и нуждите на стопанското управление. Трите форми на отчетност служат за пълно и непрекъснато наблюдение на стопанската действителност. В наблюдението по нататък си постяваме за цел наблюдението на счетоводството като система за отчетност. То може да бъде представено в два аспекта, практико-приложен и теоретичен. Практико-приложен аспект в счетоводството е една от много дейнсти на хората, насочена към създаване на информация за протеклата във времето и пространството стопанска дейност, за нейната интерпретация и използване за нуждите на управлението. Като теоритична дисциплина счетоводството е научно изградена система за създаване на отчетна икономическа информация с цел цялостно да се характеризира протеклата стопанска дейност с оглед да се мотивират управленските решения. Като теория счетоводството изучава счетоводната методология, основите на счетоводната политика, принципите на счетоводството, основните счетоводни категории и понятия.
2.Характерни черти на счетоводството като система за създаване на информация
е,
предприятия са търговците по смисъла на търговския закон, щридическите лиц
а к
оито не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговски представителства, чуждестранни лица осъществяващи дейност на територията на България. Счетоводството е обособено на основата на икономическата обособеност на предприятията тъй като те носят рисковете, и ползват облагите от дейността си.
ат,
всички тези показатели са обвързани помежду си, но поради обощаващия им характер те немогат да се получат в реално време, или счетоводната информация има последващ характер. Въпреки че се основава на данни за вече протекли процеси, тя служи за перспективното управление на стопанската система. Същевременно текущите записвания по счетоводните сметки, създават информация която може да е полезна, на оперативното управление.
вени
различия, такъв показател е паричния. В счетоводството се използват парично-стойностни измерители, но това не означава че, там където е необходимо паралелно немогат да се използват натурални или трудови измерители.
сист
ема. То позволява да се контролира именно чрез документалната обоснованост на счетоводните записвания, действителното движение и използване на ресурсите.
мерн
остта, на действията на участниците в стопанските операции, както и на лицата които ги отчитат.
дейн
ост и я наблюдава непрекъснато. Именно за това създава и пълна и обощена информация за нея.
тово
дната система създава и периодична информация. Това позволява стопанската дейност да се анлизира, да се разкриват отклонения, да се осъществява регулиране. Нормативнат ауредбха регламентира периодите, срокове
те,
формата, за създаване на такава периодична информация.
За да може да служи да на нуждите на управлението, счетоводната информация т
рябв
а да отговаря на следните изисквания:
дпри
ятието стопански процеси и операции. Недостатък е както недостига на информация, така и създаването на изл
ишна
информация, първо защото коства разходи и в
торо
защото създава трудности при управлението.  4. Тя трябва да бъде точна и обективна, предпоставка за това е документалната обоснованост на операцията, това и предава и правна доказателствена сила. 5. Яснота и достъпност - счетоводната индформация трябва да бъде представена в такъв вид и по-такъв начин че, да бъде удобна за не
поср
едственото и ползване от потребителите. 6. Счетоводната информация трябва да е съгласувана. Това се постига чрез изграждане и въвеждане на единна, о
рган
изация на счетоводството в предприятието което е задължение на главния счетоводител.
По отношение на формата, съдържанието и реда за представяне на финансовите отчети, ор
гани
зацията има задължителни регламентирани правила. За вътрешни информационни потребности обаче, предприятието може да прилага, своя вътрешна политика, това е нов момент в счетоводната теория и практика, който стана възможен след 2007г. Предприятията са в непрекъснати взаимоотношения с други предприятия и физически лица, те имат взаимен интерес един към друг и го удовлетворяват чрез предоставяне на информация. Другите предприятия и физически лица са външни спрямо предприятието лица и се наричат външни потребители. Именно поради това предприятията са длъжни да публикуват по определен ред годишни финйансови отчети чрез които, без да се нарушава търговската тайна се задоволяват информационните потребности на външните потребители. Това са акционери, съдружници които можем да наречем и инвеститори в предприятието. Това са страните или контрагентите по договори за сделки, правителствени институции, специалисти и т.н. Информацията в годишните финансови отчети е силно обощена само в стойностен вид, но е достатъчна за да разкрие финансовото състояние на предприятието към края на финансовия период, и перспективите за развитието му. Разбира се съставителите на финансовите отчети носят отговорност за верността и обективността, на представената информация, но има и механизъм за контрол в това отношение. Това е независимият одиторски контрол, осъществяван от дипломирани експерт-счетоводители.
3. Нормативна уредба на счетоводство
Счетоводството в България се осъществява в строго съотвествие със съвкупност от нормативни документи които осъществяват нужния ред при осъшествяването на счетоводното отчитане и регламентират отговорностите на длъжностните лица. Нормативните докум
ент
и за счетоводството могат да се ра
зграничат на две групи: общи и специфични. Към общите се отнасят тези които регламентират стопанската и финансовата дейност на предприятията, а към специфичните тези които регламентират самата счетоводна отчетност. Основен специфичен регламаментиращ документ в счетоводството е законът за счетоводството. През 2002г. бе публикуван третият подред в историята на третата българска държава закон за счетоводството. През 2007г. влязоха в сила същественни промени в закона за счетоводството наложили се от необходимостта да бъдат отчетени директиви на съвета на европейската общност, а също и някои други промени в регламентиращата уредба. По-точно с промените бяха отчетени иизискванията на четвърта директива на европейския съюз от 1978г. отнсоно годишните финансови отче