Лекции по Педагогическа психология

ПРОГРАМИ И МЕТОДИКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ
В настоящата статия на базата на трудовете на редица български (Л. Десев, М. Иванов, Л. Леви, Б. Минчев) и чуждестранни (Б. Ананиев, М. Басов, А. БолтуновВ настоящата статия на базата на трудовете на редица български (
Л. Десев, М. Иванов, Л. Леви, Б. Минчев) и чуждестра
нни (Б. Ананиев, М. Басов, А. Болтунов, Б. Зейгарник, Л. Регуш) психолози се разкрива същността, разновидностите и значението на наблюдението като водещ метод в психологическите изследвания. Тук ще предложим програми, методики и схеми за провеждане на наблюдения на деца и ученици. Ще отправим конкретни препоръки и указания за използването им в практическата работа на психолозите, педагозите, социалните работници и на всички, които се интересуват от психичното развитие на децата и подрастващите. Целта на статията е да окаже помощ за усъвършенстването на специалистите в техниката им да провеждат наблюдения, да усъвършенстват своята наблюдателност като професионално-личностно качество и да повишат уменията си да разработват програми за психологически наблюдения.
Значение на наблюдението за психологическите изследвания
Наблюдението има дълга история в процеса на опознаване на х
ората един от друг в рамките, както на житейската, така
и
на научната психология. Предполага се, че то като неотделима част от взаимодействията между индивидите е възникнало още с появята на човешкия вид. Защото процесите на общуване между хората изискват те правилно да разбират свойте намерения и очаквания. Постепенно с развитието на езика хората започнали да предават един на друг резултатите от своите наблюдения и така постепенно се усъвършенствали в използването на този метод за събиране на информация. Закономерното и повтарящо се познание от наблюденията било обобщавано под формата на пословици и поговорки. Просъществуването на различните обичаи и традиции в различните човешки общности също се дължи до голяма степен на наблюдението. Чрез подражанието като механизъм на междуличностното общуване т.е. пак благодарение на наблюдението хората си предавали от поколение на поколение и различни модели на поведение. Наблюдението оказва решаващо влияние на процесите на междуличностно влияние като: внушение, убеждение, психично заразяване, социална фасилитация, мода, недирижирана активност и др.
В края на ХІХ век в процеса на изучаване на човешката психика започва да се използва експеримента и психологията придобива статут на самостоятелна наука. Това обаче не променя мнението на специалистите, че самонаблюдението е основен начин за изучаване на душевността на хората. В началото на ХХ век обаче, поради субективността му (при самонаблюдението съвпадат обекта и субекта на наблюдение; при определени преживявания, афект, възбуда и пр. човек не е в състояние да се самонаблюдава; липсват възможности за проверка на получените данни чрез самонаблюдението; благодарение на самонаблюдението се получава информация, която се отнася предимно към емоционалната сфера на личността и пр.), то е критикувано основателно от психолозите и в своите изследвания те започват да се доверяват в по-голяма степен на резултатите получени чрез използването на наблюдението като универсален научен метод. Защото чрез възприемането на редица обективни прояви на психиката ("езика на тялото", особеностите на речевата комуникация, облеклото, дистантно-времевите индикатори и пр.) се разкрива по-достоверно нейната същност. Благодарение на него те разкриват обективно нови психологически факти и явления. Дори нещо повече, има психологически проблеми, които най-добре се решават с помощта на наблюдението, а някои от тях единствено и само на него. Например, речево-двигателната активност на децата от младенческа и най-ранна възраст.
През двадесеттеЗначение на наблюдението за психологическите изследвания
Наблюдението има дълга история в процеса на опознаване на хората един от друг в рамките, както на житейската, така и на научната психология. Предполага се, че то като неНаблюдението има дълга история в процеса на опознаване на хората един от друг в рамките, както на житейската, така и на научната психология. Предполага се, че то като неотделима част от взаимодействията между индивидите е възникнало още с появята на човешкия вид. Защото процесите на общуване между хората изискват те правилно да разбират свойте намерения и очаквания. Постепенно с развитието на езика хората започнали да предават един на друг резултатите от своите наблюдения и така постепенно се усъвършенствали в използването на този метод за събиране на информация. Закономерното и повтарящо се познание от наблюденията било обобщавано под формата на пословици и поговорки. Просъществуването на различните обичаи и традиции в различните човешки общности също се дължи до голяма степен на наблюдението. Чрез подражанието като механизъм на междуличностното общуване т.е. пак благодарение на наблюдението хората си предавали от поколение на поколение и различни модели на поведение. Наблюдението оказва решаващо влияние на процесите на междуличностно влияние като: внушение, убеждение, психично заразяване, социална фасилитация, мода, недирижирана активност и др.
В края на ХІХ век в процеса на изучаване на човешката психика започва да се използва експеримента и психологията придобива статут на самостоятелна наука. Това обаче не променя мнението на специалистите, че самонаблюдението е основен начин за изучаване на душевността на хората. В началото на ХХ век обаче, поради субективността му (при самонаблюдението съвпадат обекта и субекта на наблюдение; при определени преживявания, афект, възбуда и пр. човек не е в състояние да се самонаблюдава; липсват възможности за проверка на получените данни чрез самонаблюдението; благодарение на самонаблюдението се получава информация, която се отнася предимно към емоционалната сфера на личността и пр.), то е критикувано основателно от психолозите и в своите изследвания те започват да се доверяват в по-голяма степен на резултатите получени чрез използването на наблюдението като универсален научен метод. Защото чрез възприемането на редица обективни прояви на психиката ("езика на тялото", особеностите на речевата комуникация, облеклото, дистантно-времевите индикатори и пр.) се разкрива по-достоверно нейната същност. Благодарение на него те разкриват обективно нови психологически факти и явления. Дори нещо повече, има психологически проблеми, които най-добре се решават с помощта на наблюдението, а някои от тях единствено и само на него. Например, речево-двигателната активност на децата от младенческа и най-ранна възраст.
През двадесетте и тридесетте години на миналия век много от трудовете на редица световно известни психолози (Ш. Бюлер, У. Щерн, Л. Виготски, Ж. Пиаже и др.) се базират на информация разкрита благодарение само на наблюдението. Първият пример за избирателно наблюдение е описан в разработките на К. и У. Щерн във връзка с изучаването на детските лъжи (по Л. Регуш, 2001, с. 30).
Резултатите от наблюдението по това време служат още и за допълване и усъвършенстване на познанието получавано чрез други изследователски методи. Тези допълнения се изразяват в различни уточнения, някои обяснения, установяване на нови факти и др. Например, при провеждането на психологическите експерименти, анкети, тестове, беседи и др. е важно за изследователите да регистрират и поведението на проучваните лица в процеса на изследователските процедури. Защото с поведенческите си реакции последните разкриват пред изследователите редица свои личностни особености, за които самите те дори не предполагат, че притежават. Факт е, че опитните консултанти само в първите години от своята работа приемат тестовите методики за основни. След това те разчитат в по-голяма степен на данните придобити в процеса на наблюдението, а чрез резултатите от тестовете проверяват само възникналите хипотези в процеса на наблюдението. "Само ненаблюдателните психолози автоматически използват стандартизираните батерии от методики, без да извличат най-ценната информация, която се разкрива при тестирането на различни групи от хора" (Регуш, 2001, с. 14). Следователно, резултатите от наблюдението не само доуточняват получените данни от другите използвани методи, но при определени условия обуславят тяхното тълкуване.
Друг пример, който показва значението на наблюдението за развитието на останалите методи за събиране на първична емпирична информация е, че при формулирането на различни въпроси или съждения авторите на анкетите и тестовете се базират главно на многочислените си и продължителни наблюдения над едни и същи лица или на еднократните наблюдения над голям брой от хора. "В ситуациите на провеждане наВ края на ХІХ век в
процес
а на изучаване на човешката психика започва да се използва експеримента и психологията придобива статут на самостоятелна наука. Това обаче не променя мнението на специалистите, че самонаблюдението е основен начин за изучаване на душевността
на х
о
рата. В началото на ХХ век обаче, поради субективността му (при самонаблюдението съвпадат обекта и субекта на наблюдение; при определени преживявания,
афект
,
възбуда и пр. човек не е в състояние да се самонаблюдава; липсват възможности за проверка на получените данни чрез самонаблюдението; благодарение на самонаблюдението се получава информация, която се отнася предимно към емоционалната сфера на личността и пр.), то е критикувано основателно от психолозите и в своите изследвания те започват да се доверяват в по-голяма степен на резултатите получени чрез използването на наблюдението като универсален научен метод. Защото чрез възприемането на редица обективни прояви на психиката ("езика на тялото", особеностите на речевата комуникация, облеклото, дистантно-времевите индикатори и пр.) се разкрива по-достовер
н
о нейната същност. Благодарение на него те разкриват обективно нови психологически факти и явления. Дори нещо повече, им
а

психологически проблеми, които най-добре се решават с помощта на наблюдението, а някои от
тях единствено и само на него. Например, речево-двигателната активност на децата от младенческа и най-ранна възраст.
През двадесетте и тридесетте години на миналия век много от трудовете на редица световно известни психолози (Ш. Бюлер, У. Щерн, Л. Виготски, Ж. Пиаже и др.) се базират на информация разкрита благодарение само на наблюдението. Първият пример за избирателно наблюдение е описан в разработките на К. и У. Щерн във връзка с изучаването на детските лъжи (по Л. Регуш, 2001, с. 30).
Резултатите от наблюдението по това време служат още и за допълване и усъвършенстване на познанието получавано чрез други изследователски методи. Тези допълнения се изразяват в различни уточнения, някои обяснения, установяване на нови факти и др. Например, при провеждането на психологическите експерименти, анкети, тестове, беседи и др. е важно за изследователите д