Лекции по Планиране и прогнозиране

БАНКА КРЕДИТНИ ВЛОЖЕНИЯ СУМА НА АКТИВИ 1 311 518 2 658 1194 3 783 2941 4 1142 1865 5 1319 1997 6 1962 3066 7 2496 3176 A0 = 816,2 A1 = 0,04 r = 0,14 (коефициент на колелация) Извод: Тъй като стойността r (коефициент на корелация) е положителна, то в
ръзката между кредитни вложения и сума на активите на банките е права, т.е. когато се увеличат вложенията, се увеличават и активите. Като увеличение на вложенията с 1 милиард води до увеличение на активите с 1,4 милиарда. Тъй като стойността на r е по-малка от 0,3 , то зависимостта на активите от размера на кредитните вложения е много слабо. Те характеризират нелинейни връзки, уравнението на парабола описва следната зависимост: с увеличение на факторния показател, резултативния нараства до пределно равнище и след това започва да намалява. Такава зависимост е например производителност на труда и възраст на работниците. То характеризира обратна зависимост между факторния и резултативния показател . Единият расте, а другият намалява. >Икономическите явления и процесите в стопанската дейност на предприятията зависят от големия брой явления и само анализът на комплекс от фактори и тяхната взаимовръзка може да даде по-пълна представа за характера на изучаваното явление. Изучаване на връзката между три и повече на брой свързани помежду си признаци е известно като множествена и многофакторна регресия.
Построяването на един модел на множествена регресия обхваща следните етапи: 1)определят се факторите, оказващи влияние, като се подбират най-съществените за корелационния анализ;
2)събира се информация;
3)моделира се връзката, т.е. подбира се и се обосно
в
ава съответното математическо уравнение, което най-точно отразява същността на изследваната зависимост; 4)анализират се и се оценяват основните етапи от анализа.

1. Планирането и
п
рогнозирането в системата на управлението.-Процеса на управление на организацията обхваща редица функции, основните от които са организиране, ръководене, контрол, планиране и др. Всички управленски функции еднозна
ч
н
о са насочени към достиг
ане
целите на организацията, които се формират в рамките на
функцията планиране. Това дава основание да се заключи, че планирането стои в основата на управлението. Трябва да се прави разграничение между планиране и прогнозиране. Чрез функцията планиране се изработват целите и задачите на организацията и се определя начина на реализация на плановете. Прогнозирането предшества планирането и се определя като научно предвиждане на оптималното развитие на организацията. Някои автори дори разглеждат прогнозирането като подфункция на планирането. Във всяка организация планирането се реализира на базата на непълни данни. Това е следствие от факта, че някои аспекти от функционирането на икономическите системи не се поддават на количествена оценка, например: действие на конкурентите и др. Това обуславя вероятностния характер на планирането. Качеството на плановите решения зависи в голяма степен от компетентността и професионалното равнище на плановите работници. Следователно системата за планиране в организацията се структурира по такъв начин, че да се използват пълноценно и управленските инструменти и опита, и знанията на сътрудниците. Процеса на формиране има някои специфични черти като: 1)планирането има 2 страни – социално-икономическа и организационно-техническа. Соц. икономическата е свързана с обществените условия, а орг.-техническата зависи от равнището на развитие на методите и средствата на планиране. Същността на планирането винаги се разглежда от тези две гледни точки. В противен случай, част от причинно-следствените връзки и взаимозависимости ще останат неотчетени. 2)планирането има информационен характер, тоест е целенасочен процес, който изисква използването на точно определена информация, а не на произволни бази данни. Планирането помага на организациите да се справят с неопределеността на външната среда, като дава възможност на мениджърите да дадат отговор на 3 ключови въпроса: 1>Къде се намира организацията в настоящия момент? - или това е текущото състояние;
2>Накъде се движи организацията? - или това е желаното състояние;
3>Как и с помощта на какви ресурси могат да бъдат достигнати поставените цели? - или това е най-ефективния начин. Изработването на планови решения винаги е свързано с използване на ресурси, които се явяват основен предмет на планиране в организацията, с цел оптимизация на тяхното използване.
Класификацията на ресурсите е различна, като в практиката на планиране се разграничават следните основни ресурси:
1)трудови ресурси - те имат количествена и качествена оценка. Количествената се изразява чрез показателите на численост, а качествения състав се характеризира със степен на здравен статус, образователно и квалификационно равнище, възрастова структура и др. Планирането на трудовите ресурси е един от най-сложните процеси, тъй като изисква анализ и отчитане на личностни качества, индивидуални особености, психологически предпочитания и др. В предприятието, предмет на планиране на трудови ресурси могат да бъдат: численост и структура, численост на труда, производителност на труда, заплащане на труда, заплащане на трудовата норма на време, на изработка и др;
2)основен ресурс (производствени фондове) – средствата на труда, съвместно с предметите на труда, образуват средствата за производство. Изразени стойностно, те представляват производни фондове на организацията. Разграничават се на основни и оборотни фондове в завПострояването на един модел на множествена регресия обхваща следните етапи: 1)определят се факторите, оказващи влияние, като се подбират най-съществените за корелационния анализ;
2)събира се информация;
3)моделира се връзката, т.е. подбира се и се обосновава съответното математическо уравнение, което най-точно отразява същността на изследваната зависимост; 4)анализират се и се оценяват основните етапи от анализа.

1. Планирането и прогнозирането в системата на управлението.-Процеса на управление на организацията обхваща редица функции, основните от които са организиране, ръководене, контрол, планиране и др. Всички управленски функции еднозначно са насочени към достигане целите на орг2)събира се информация;
3)моделира се връзката, т.е. подбира се и се обосновава съответното матем3)моделира се връзката, т.е. подбира се и се обосновава съответното математическо уравнение, което най-точно отразява същността на изследваната зависимост; 4)анализират се и се оценяват основните етапи от анализа.

1. Планирането и прогнозирането в системата на управлението.-Процеса на управление на организацията обхваща редица функции, основните от които са организиране, ръководене, контрол, планиране и др. Всички управленски функции еднозначно са насочени към достигане целите на организацията, които се формират в рамките на функцията планиране. Това дава основание да се заключи, че планирането стои в основата на управлението. Трябва да се прави разграничение между планиране и прогнозиране. Чрез функцията планиране се изработват целите и задачите на организацията и се определя начина на реализация на плановете. Прогно

11. Планирането и прогнозирането в системата на управлението.-Процеса на управление на организацията обхваща редица функции, основните от които са организиране, ръководене, контрол, планиране и др. Всички управленски функции еднозначно са насочени към до
стигане целите на организацията, които се формират в рамките на функцията планиране. Това дава основание да се заключи, че планирането стои в основата на управлението. Трябва да се прави разграничение между планиране и прогнозиране. Чрез функцията планиране се изработват целите и задачите на организацията и се определя начина на реализация на плановете. Прогнозирането предшества планирането и се определя като научно предвиждане на оптималното развитие на организацията. Някои автори дори разглеждат прогнозирането като подфункция на планирането. Във всяка организация планирането се реализира на базата на непълни данни. Това е следствие от факта, че някои аспекти от функционирането на икономическите системи не се поддават на количествена оценка, например: действие на конкурентите и др. Това обуславя вероятностния характер на планирането. Качеството на плановите решения зависи в голяма степен от компетентността и професионалното равнище на плановите работници. Следователно системата за планиране в организацията се структурира по такъв начин, че да се използват пълноценно и управленските инструменти и опита, и знанията на сътрудниците. Процеса на формиране има някои специфични черти като: 1)планирането има 2 страни – социално-икономическа и организационно-техническа. Соц. икономическата е свързана с обществените условия, а орг.-техническата зависи от
р
авнището на развитие на методите и средствата на планиране. Същността на планирането винаги се разглежда от тези две гледни точки. В противен случай, част от причинно-следствените

връзки и взаимозависимос
т
и ще останат неотчетени. 2)планирането има информационен характер, тоест е целенасочен процес, който изисква използването на точно определена информация, а не на произволни бази данни. Планирането помага на органи
з
а
циите да се справят с не
опр
еделеността на външната среда, като дава възможност на м
ениджърите да дадат отговор на 3 ключови въпроса: 1>Къде се намира организацията в настоящия момент? - или това е текущото състояние;
2>Накъде се движи организацията? - или това е желаното състояние;
3>Как и с помощта на какви ресурси могат да бъдат достигнати поставените цели? - или това е най-ефективния начин. Изработването на планови решения винаги е свързано с използване на ресурси, които се явяват основен предмет на планиране в организацията, с цел оптимизация на тяхното използване.
Класификацията на ресурсите е различна, като в практиката на планиране се разграничават следните основни ресурси:
1)трудови ресурси - те имат количествена и качествена оценка. Количествената се изразява чрез показателите на численост, а качествения състав се характеризира със степен на здравен статус, образователно и квалификационно равнище, възрастова структура и др. Планирането на трудовите ресурси е един от най-сложните процеси, тъй като изисква анализ и отчитане на личностни качества, индивидуални особености, психологически предпочитания и др. В предприятието, предмет на планиране на трудови ресурси могат да бъдат: численост и структура, численост на труда, производителност на труда, заплащане на труда, заплащане на трудовата норма на време, на изработка и др;
2)основен ресурс (производствени фондове) – средствата на труда, съвместно с предметите на труда, образуват средствата за производство. Изразени стойностно, те представляват производни фондове на организацията. Разграничават се на основни и оборотни фондове в зависимост от:
>функционирането им в процеса на производство;
>от н